О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 204
24.06.2020г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като
разгледа адм.д. № 151 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248
от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
е по молба вх.№ 1487/ 09.03.2019г.,
подадена от адв.С.С., в качеството му на процесуален представител на М.Г.Х. –
ищец по делото, и молба с вх.№ 2921/ 09.06.2020г., подадена от юрисконсулт С.П.
Тенева – Стоянова, като процесуален представител на ответниците по делото –
Министерство на правосъдието /МП/ и Главна дирекция «Изпълнение на наказанията»
/ГДИН/ гр.София, за допълване на решение № 53 от 04.03.2020г., постановено по
адм.дело № 151/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта
за разноските.
В подадената от адв.С. молба се иска
да бъдат осъдени ответниците да заплатят в полза на ищеца направените по делото
разноски, а именно: съдебни разноски в размер на 10лв., представляващи
заплатена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца при условията на чл.38, ал.1, т.2 от закона за
адвокатурата /ЗА/.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК
ответниците по делото – Министерство на правосъдието и Главна дирекция
«Изпълнение на наказанията», изразяват становище за неоснователност на искането
за присъждане на адвокатско възнаграждание с изложени доводи, че ищецът не е
лице от кръга на тези по чл.38, ал.1, т.1-т.3 от ЗА. В условията на
евентуалност моли присъждането на адвокатско възнаграждение да стане при
спазване правилата на чл.78, ал.1 от ГПК – съразмерно на уважената част от
исковата прентенция.
В молбата, подадена от процесуалния
представител на ответниците е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Министерство на правосъдието и ГД «Изпълнение на
наказанията», съразмерно на отхвърлената част от исковите претенци.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от пълномощника на ищеца – адв.С., в който моли искането на
ответнвиците за допълване на съдебното решение в частта за разноските да бъде
оставено без уважение, поради липса на представен списък на разноските в срока
по чл.80 ГПК.
Съдът намира, че молбите са процесуално допустими
предвид подаването им в срока за обжалване на решението, чието допълване се
иска.
Разгледано
по същество, искането на пълномощника на ищеца за допълване на съдебното
решение в частта за разноските, е основателно, а направеното от процесуалния
представител на ответниците искане е неоснователно, по следните съображения:
С
Решение № 53 от 04.03.2020г., постановено по адм.дело № 151/
2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, са
уважени частично предявените от М.Г.Х. искове, като на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.74, ал. 2 от
ЗЗДискр, Министерство на правосъдието на Република България е
осъдено да заплати на М.Г.Х., изтърпяващ наказание в З. в гр. Стара Загора,
сумата от 330.00лв. /триста и тридесет лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от осъществена спрямо ищеца непряка дискриминация по признак
„религия“, чрез неосигуряване на хранителен режим съобразен с религиозните му вярвания,
за периода от 10.08.2008г. до 31.05.2009г.,
ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 08.03.2019 г. до окончателното й изплащане, и е отхвърлен иска на М.Г.Х. против Министерство на правосъдието на Република България в
останалата му част до 2 700лв., като неоснователен и недоказан. Със същото
съдебно решение е осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София да заплати на М.Г.Х., изтърпяващ
наказание в З. в гр. Стара Загора, сумата от 200.00лв. /двеста лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
осъществена спрямо ищеца непряка
дискриминация по признак „религия“, чрез неосигуряване на хранителен режим
съобразен с религиозните му вярвания, за периода от 01.06.2009г. до
10.08.2011г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
08.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като исковата претенция в
останалата част за разликата над присъдената сума до претендираното обезщетение
от 7 400лв., е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С
решението съдът не се е произнесъл по направеното от процесуалния представител
на ищеца искане за присъждане на направените по делото разноски, обективирано в
представената по делото молба с вх.№ 4048/ 30.07.2019г., с приложен към нея
списък на разноските /л.99 – 103 по делото/. В постановения съдебен акт няма
произнасяне и по направеното в открито съдебно заседание, проведено на
29.01.2020г., искане от процесуалния представител на ответниците за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Отговорността за разноските в производството по чл. 203 и
сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е предмет на специална правна
регламентация – чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, която дерогира общите разпоредби
на ГПК. В ал. 3 на чл. 10 от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.
В
случая, с оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски по делото за
внесената от него държавна такса в размер на 10.00 лв., която следва да бъде
заплатена по равно от страна на двамата ответници, а именно 5.00лв. от МП и
5.00лв. от ГДИН. Следва да се уважи и искането на пълномощника на ищеца за
присъждане на адвокатско възнаграждение, доколкото по делото са налични писмени
доказателства /пълномощно – л.104 и договор за правна защита и съдействие –
л.98 от делото/, от които се установява, че адв.С. е осъществил безплатна
правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът на ищеца има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл.36, ал.2 ЗА, съразмерно на уважената част от иска. С оглед на
което ищецът Министерство на правосъдието следва да бъде осъден да заплати на
адвокат С.С. адвокатско възнаграждение в размер на 36,91лв., определено по реда
на чл.7, ал.2, т.2 във вр. с чл.8 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част на иска, а
ищецът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ следва да бъде осъден да
заплати на адв.С. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2,
т.4 вр.чл.8 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 14,76лв.
Относно
твърдението на пълномощника на ответниците за липса на предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ на ищеца следва да се отбележи, че преценката
за предоставяне на безплатна правна помощ принадлежи на адвоката, като
изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна
помощ по чл.38, ал.1 от ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за наличието
на конкретната хипотеза.
По
тези съображения искането на пълномощника на ищеца за допълване на съдебното
решение в частта му относно разноските, следва да бъде уважено, като
основателно.
Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на разноските по
производството, ако искът бъде отхвърлен изцяло; при оттегляне на иска изцяло
или при отказ от иска изцяло. При прилагането на тази нормативна регламентация
от една страна следва извод, че хипотезите, при които ищецът дължи разноски, са
изброени изрично и изчерпателно в чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, а от друга - че отговорността за разноски на загубилия
делото ищец се ограничава само до разноските по производството. Разноските по
производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за
възнаграждение за свидетели и вещи лица т.е. разноските, направени по
процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична
уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска, обуславя извод, че в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ето
защо независимо от изхода на делото, предвид специалните разпоредби на чл.10,
ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение
в полза на ответниците – Министерство на праводието и Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, поради което искането на процесуалния им
представител за допълване на решението по делото чрез присъждане на такова
възнаграждение следва да бъде отхвърлено.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл.10, ал. 2 и ал.3 от ЗОДОВ,
Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието на Република България да заплати на М.Г.Х.
с ЕГН **********, изтърпяващ наказание в З. в гр. Стара Загора, сумата от 5.00 лв., представляваща заплатена от
страна на ищеца държавна такса.
ОСЪЖДА
Министерство на правосъдието на Република България да
заплати на адвокат С.Н.С. с ЕГН **********, сумата от 36,91лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно правна помощ и съдействие на
ищеца по делото.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да заплати
на М.Г.Х. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание в З. в гр. Стара Загора,
сумата от 5.00 лв., представляваща
заплатена от страна на ищеца държавна такса.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да
заплати на адвокат С.Н.С. с ЕГН **********, сумата от 14,76лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно правна помощ и съдействие на
ищеца по делото.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Министерство на правосъдието и на Главна дирекция "Изпъ„нение
на наказанията“, направено чрез пълномощника им юрисконсулт С.П.Т., обективирано
в молба вх.№ 2921/ 09.06.2020г., за допълване на Решение № 53 от 04.03.2020г., постановено по адм.дело № 151/
2019г по описа на Административен съд Стара Загора в
частта за разноските.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ Г. Динкова