№ 310
гр. Шумен, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.а К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от П.а К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20243630200724 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27 - 2400017/07.03.2024 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414 ал.3 от КТ на “ЕЛЕКТРОМИЛЕНИУМ - СТРОЙ” ООД с ЕИК *********,
гр.Бургас е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно излагайки доводите си за това. Оспорва констатираното нарушение по
същество. Сочи, че за сключения на 05.01.2024г. трудов договор с лицето било изпратено
уведомление по чл.62 от КТ до ТДНАП на 05.01.2024г., но поради обстоятелството, че
порталът на електронни услуги на НАП не функционирал, уведомлението било прието на
06.01.2024г. Намира деянието за несъставомерно по чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ,
доколкото разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ имала декларативен характер и не съдържала
законово задължение за определено правно поведение. В тази връзка счита, че е налице
несъответствие на съдържанието на АУАН и НП с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Прави се възражение за малозначителност на деянието. В съдебно заседание за
жалбоподателят се явява процесуален представител – адв. Б. Б. от ШАК, който поддържа
жалбата. Направено е искане за присъждане на направените в производството разноски.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61 ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли
същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждние и прави възражение за прекомерност на договореното
адвокатско възнаграждение. Депозирани са и писмени бележки.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Свидетелите М. А. Я., П. Р. Р. и Д. П. Б. – инспектори в Дирекция “Инспекция по
труда” - гр.Шумен, извършили проверка относно спазване на трудовото законодателство на
1
05.01.2024г. на обект – строеж „Въвеждане на мерки за повишаване на енергийната
ефективност на ОУ „Панайот Волов“ – гр.Шумен, кв.48“, находящ се в гр.Шумен,
кв.Дивдядово, ул.“Шестте ястребинчета“ №1, при извършване на СМР от работници на
“ЕЛЕКТРОМИЛЕНИУМ - СТРОЙ” ООД с ЕИК *********, гр.Бургас и на 24.01.2024г. по
документи, представени в Дирекция „ИТ“ – Шумен.
При пристигане в обекта инспекторите заварили лицето Д. Р. Д., който заедно с друго
лице извършвал дейност по полагане на гипсокартон. От проведения разговор с Д. било
установено, че между него и “ЕЛЕКТРОМИЛЕНИУМ - СТРОЙ” ООД няма подписан трудов
договор. В 11.17 часа на 05.01.2024г., на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ, Д. писмено
декларирал в саморъчно попълнена декларация, че работи в обекта като общ работник, с
работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, с почивка от 12.00 часа до 13.00 часа с надник 60
лева, без сключен трудов договор и без получено работно облекло. В деня на проверката
извършвал подготовка за гипсокартон.
Впоследствие в Дирекция „ИТ“ - Шумен били представени документи, между които
и трудов договор №48/05.01.2024г., сключен с Д. Р. Д. на длъжност „общ работник,
строителство на сгради“, в който е отразено, че е постъпил на работа на 05.01.2024г. и
справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх.
№02388243002014/05.01.2024г. и изх.№ 02388243002014/06.01.2024г.,11:47:03 часа.
Въз основа на направените констатации при проверката в обекта, декларираните
писмено от Д. факти и обстоятелства, направените констатации на база представените
документи, контролните органи приели, че на 05.01.2024г. към момента на проверката
лицето престира работна сила без сключен писмен трудов договор, т.е. касае се за трудови
правоотношения. Резултатите от проверките са обективирани в Протокол за извършена
проверка №ПР2401251 от 12.02.2024г., връчен на управителя А.М. на 12.02.2024г.
Предвид направените констатации при проверката в обекта и в Дирекция „ИТ“ -
Шумен, св. М. Я. на 12.02.2024г. съставил срещу дружеството АУАН № 27-2400017 за
нарушение на чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, в присъствието на управителя А.М.. При
предявяване на акта не са отразени обяснения или възражения. Такива не са депозирани и в
законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно
постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На чл.414 ал.3
от КТ на “ЕЛЕКТРОМИЛЕНИУМ - СТРОЙ” ООД с ЕИК *********, гр.Бургас е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2
от КТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: В
хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-
наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички
минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен
на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57
от ЗАНН реквизити. В АУАН словесно и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата,
при които то е извършено, т. е. налице е описание на фактическа обстановка. Посочени са
дата и място на извършване на проверката, По идентичен начин описанието на нарушението
е привнесено в НП. Според съда всички индивидуализиращи признаци на нарушението са
вписани в АУАН и НП - дата, място и описание на самото нарушение. Хронологически, по
дати, са описани събитията развили се във връзка с процесния случай. Правото на
нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу
това твърдение, не е нарушено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414 ал.3 от КТ. Като
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
административнонаказващият орган е посочил нарушени разпоредби на чл. 62 ал.1 и чл.1
2
ал.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на
чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. При тяхното нарушение е
определена и административно-наказателна отговорност съгласно чл. 414. ал.3 от КТ, а
именно, че при нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ всеки работодател се наказва
с “имуществена санкция” или “глоба” в размер от 1500лв. до 15 000 лева. В тази връзка
съдът намира за неоснователно възражението за несъответствие на съдържанието на АУАН
и НП с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, поради несъставомерност на деянието по
чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, доколкото разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ имала
декларативен характер и не съдържала законово задължение за определено правно
поведение.
Видно от доказателствата по делото, в деня на проверката Д. Р. Д. е бил в обекта и е
работил като изпълнявал дейности по полагане на гипсокартон в екип с друго лице.
Писмено е декларирал, че работи в обекта като общ работник, с работно време от 08.00 часа
до 17.00 часа, с почивка от 12.00 часа до 13.00 часа, с надник 60 лева, без сключен трудов
договор и без получено работно облекло, както и, че в деня на проверката извършвал
подготовка за гипсокартон. В момента на проверката не бил представен никакъв договор
или какъвто и да е документ, който да обективира отношенията на лицето с дружеството.
Това се доказва по безспорен начин, както от показанията на свидетелите М. А. Я., П. Р. Р. и
Д. П. Б., така и от декларираните обстоятелства лично от св.Д.. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели М. А. Я., П. Р. Р. и Д. П. Б., които лично са
извършили проверката на обекта и пресъздават това което са възприели непосредствено като
показанията им са логични и безпротиворечиви. Същите изясняват факти и обстоятелства
във връзка с възприетите от тях обстоятелства, кореспондират с приобщените писмени
доказателства. Съдът не констатира съществени разминавания в показанията на разпитаните
свидетели. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят
жалбоподателката в нарушение, което не е извършил.Свидетелите М. А. Я., П. Р. Р. и Д. П. Б.
са очевидци на това какви действия е извършвало лицето Д. Р. Д. при пристигането им на
обекта, поради което показанията им съставляват пряко доказателство.
В хода на съдебното производство по искане на дружеството – жалбоподател е
разпитан в качеството на свидетел Д. Р. Д.. Пред съда същият потвърди, че при пристигането
на контролните органи е бил на обекта, но отрече да е полагал труд. Според показанията му
към този момент, все още не бил започнал работата, а оглеждал обекта, за да се запознае
какво трябва да се направи и по – късно през деня е следвало да започне работа.
Потвърждава, че саморъчно е попълнил декларацията, но изложените в нея обстоятелства не
отговаряли на действителността. Написал това, което служителите на Дирекция „Инспекция
по труда“ му казали да напише. Съдът не кредитира показанията на Д., доколкото
категорично се опровергават от останалите събрани по делото гласни доказателства, на
които съдът даде вяра по – изложените по – горе съображения. Не кореспондират и с
декларираните лично от него обстоятелства.
Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че към момента на проверката – 05.01.2024г. около 11.17 часа Д. Р. Д. е
престирал работна сила, като е бил допуснат до работа, без сключен писмен трудов договор,
поради което дружеството действително е осъществило от обективна страна състава на
визираното в чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ нарушение. Тези норми са императивни и
следва да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели. Доколкото св.Д. и в съдебно
заседание потвърди, че към момента на проверката все още не е бил подписал трудов
договор, същото обстоятелство е отразил и в декларацията, представеният впоследствие от
страна на дружеството трудов договор №48/05.01.2024г. е бил сключен с Д. след
извършване на проверката.
Предвид конкретното нарушение липсват основания за прилагане на разпоредбите на
чл.28 и чл.415в от КТ. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде
квалифицирано и като малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК с оглед значимостта
на охраняваните обществени отношения. Обект на защита са обществените отношения по
охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права, а
извършеното нарушение рефлектира пряко и накърнява множество осигурителни права на
работника (от момента на регистрация на трудовия договор, започват да текат срокове за
различни по вид осигурителни права), което в никакъв случай не може да се преценява като
малозначително. Този период от време, въпреки че същото е престирало работната си сила
не може да бъде зачетен за негов трудов стаж, както поради липсата на сключен трудов
3
договор, респективно подадено уведомление в ТД на НАП, а така също и поради липсата на
заплатени осигурителни вноски. Това обстоятелство само по себе си причинява на
работника вредоносни последици. Действително в конкретният случай още същият ден е
бил сключен трудов договор с лицето и е било изпратено уведомление до НАП, но тези
действия на дружеството е възможно да са следствие именно на извършената проверка и
констатираните нарушения.
Санкционната норма на чл.414 ал.3 от КТ предвижда за работодател, който наруши
разпоредбите на чл.62 ал.1 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв. В конкретният случай е наложена имуществена санкция в минимален размер.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна. В процеса
не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за
различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези
на административно наказващия орган.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на
възнаграждение е неоснователно.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено
процесуално представителство от Д.В.-И. – юрисконсулт, се явява основателно, съгласно
разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО – е
осъществил процесуално представителство в четири открити съдебни заседания, съдът
намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер над
минималния, а именно 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №27 - 2400017/07.03.2024 год. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5
от КТ, във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на “ЕЛЕКТРОМИЛЕНИУМ - СТРОЙ” ООД с ЕИК
*********, гр.Бургас е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА ЕЛЕКТРОМИЛЕНИУМ - СТРОЙ” ООД с ЕИК *********, гр.Бургас ДА
ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4