РЕШЕНИЕ
№ 7742
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110140121 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът „К.И.“ АД дължи на ищеца Н. К. ЯНК. сумата от 798,30 лева, представляваща
неоснователно заплатена сума по сключен между страните договор за потребителски кредит
№ 82416 от 11.12.2018 г. в полза на ответника, с която последният се е обогатил, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.01.2021 г. по ч.гр.д.№
3533/2021 г. на СРС, 168 състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 11.12.2018 г. е сключил с
ответника Договор за потребителски кредит № 82416, по силата на който му е отпуснат
кредит в размер на 1100.00 лева срещу задължението да го върне в 12-месечен срок при ГПР
от 49,70 % и годишен лихвен процент – 36%. Договорено е и че към месечната погасителна
вноска, включваща главница и лихва е следвало да заплаща и такса гарант в размер на 67,93
лева месечно. Поддържа, че размерът на общата сума, която е върнал, е в размер на 1898,30
лева. Посочва, че в процесния договор била включена клауза, съгласно която ищецът, като
кредитополучател, се задължава да плаща „такса гарант“, която, сама по себе си,
представлявала обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което пряко не произтекли вреди. Твърди, че посочената клауза е
недействителна поради противоречие със ЗПК и е в противоречие с чл. 8, пар. 1 от
Директива 2008/48. Поддържа, че неизпълнението на задължението на ответното дружество
да извърши предварителна оценка на риска за платежоспособността на кредитополучателя
не е основание да черпи изгодни последици за себе си, като да претендира процесната такса.
Твърди, че клаузата за предоставяне на поръчител е нищожна и поради това, че не била
уговорена индивидуално. Посочва, че срещу заплащане на предвидената такса не се
предлагало реалното ползване на дадена услуга, а евентуалното, което противоречало на
принципите за добросъвестност и справедливост. В условията на евентуалност оспорва
начисления лихвен процент, тъй като бил завишен и в противоречие с добрите нрави.
1
Претендира нищожност на процесния договор поради противоречие със законоустановените
императивни правила, поради неспазване на предвидената в закона форма, както и поради
липса на съществен елемент от съдържанието му- погасителен план. Твърди, че
референтният лихвен процент само е посочен без да е разписана методиката на формирането
му, което, от своя страна, представлявало противоречие с императивна правна норма по чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Поддържа, че в процесния договор за кредит нямало разписана клауза
за срока на договора и че последният е недействителен поради липсата на погасителен план.
Навежда твърдения, че процесният договор не уреждал правото на отказ на потребителя от
договора, респективно не бил съдържал срока, в който това може да се стори. Оспорва
задълженията за лихви поради недействителност на целия договор. Поддържа, че
ответникът, като кредитодател, имал право само на чистата стойност на заема- в размер на
1100 лева, поради което претендира възстановяване на разликата между чистата стойност на
кредита и реално заплатената сума по него, а именно сумата от 798,39 лева, като платена
при начална липса на основание. Претендира присъждане на разноските по делото.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че между страните е
слючен договор за потребителски кредит „Екстра“ № 82416/11.12.2018 г., като ищецът бил
усвоил сумата от 1100 лева, преведени и получени по каса на „И.“ АД. Възразява срещу
твърденията на ищеца клаузата „такса гарант“ да е нищожна. Поддържа, че при подаване на
заявка за кандидатстване за кредит ищецът е имал възможност да избере между две опции-
осигурен от ответника гарант или да предостави банкова гаранция. Заявява, че ищецът, като
кредитополучател, избрала първата опция, с оглед което ответникът поддържа, че клаузата
била индивидуално уговорена. Посочва, че се е задължил да заплаща възнаграждението за
предоставеното от дружеството-гарант обезпечение, тъй като между двете дружества имало
сключен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г., по
силата на който ответникът следвало да събира таксата гарант от името и за сметка на
дружеството гарант. С оглед изложеното твърди, че възнаграждението за услуга
/предоставяне на обезпечение/, дължимо от кредитополучателя, не следвало да се включва
към разходите по потребителския кредит. Поддържа, че ищцата е била информирана за
наличието на такава такса, за нейния размер и срок на плащане, включително че била
включена в месечните погасителни вноски. Възразява срещу твърденията на ищеца за
незаконосъобразност на договорната лихва по спорния договор за кредит. Поддържа, че
същата е съобразена с изискванията в ЗПК относно годишния процент на разходите и била в
съответствие с насрещната престация на кредитодателя. Твърди, че е спазил изискванията на
чл. 11 от ЗПК, като е посочил размерът на ГПР и годишният лихвен процент на кредита,
както и е приложил погасителен план с посочени общ размер на кредита и отделните
месечни вноски. Моли за отхвърляне на исковете. Възразява срещу претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение, респективно релевира възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Основателността на предявения иск е обусловена от доказване от страна на ищеца, че е
платил парична сума, поне в претендирания по делото размер в полза на ответника при
липса на основание за това, а предвид твърденията му, че е платил по нищожни клаузи в
договор, сключен между страните, поради което ответникът се е обогатил. В тежест на
ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си
задължение, респ. че е налице основание за задържане на получената сума като докаже, че
получената разлика над чистата стойност на кредита (1100 лева) е получена въз основа на
валидни и равноправни клаузи от договора.
По делото е представен договор за потребителски кредит „Екстра“ №82416/11.12.2018
г. сключен между страните, въз основа на който ответникът е предоставил на ищеца заемна
сума в размер на 1100 лева. Усвояването на сумата се признава от ищеца, а и се установява
2
от представената разписка за извършено плащане на 11.12.2018 г. за направен паричен
превод в полза на Н. К. ЯНК. на сумата 1100.00 лева. Видно от договора заемателят е поел
задължение да върне сумата ведно с договорна лихва в размер на 158,40 лева при срок на
договора 12 месеца и краен срок за издължаване 11.12.209 г. Съгласно чл. 4 от договора
кредитополучателят е избрал кредиторът да ангажира дружество гарант за гарантиране
връщане на вноските по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитора
„такса гарант“ разсрочена към месечните му вноски, чиито размер е определен на 67.83 лева
месечно при съобразяване на размера на отпуснатия кредит, срока и лихвения процент, при
който е отпуснат. Така месечната погасителната вноска, която е следвало да заплаща
заемодателят е била в размер на 172,27 лева, включваща главница – 91,67 лева, лихва -
13,20 лева и такса гарант – 67,83 лева.
По делото е представен и договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредити от 25.10.2014 г., сключен между „К.И.“ ООД и „ББ.К.“ ООД в качеството му на
дружество гарант, което е поело задължение да гарантира вземанията на кредитора по
отпуснати потребителски кредити като отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнението на всички задължения възникнали по договора.
„К.И.“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Ответникът не оспорва, че договорът е сключен при спазване на особените разпоредби на
ЗПФУР и че между страните са действали уговорките, съобразно представения по делото
екземпляр от договор за потребителски кредит „Екстра“ №82416/11.12.2018 г.. При тези
факти и съобразявайки реалния характер на договора за заем съдът приема, че между
страните е възникнало облигационно отношение по повод сключения договор за паричен
заем със съдържанието, описано в него.
За изясняване размера на заплатените от ищеца суми съдът е допуснал и приел без
оспорване от страните като обективно и компетентно дадено заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, според което Н. К. ЯНК. е извършила плащания през периода
11.01.2019 г. – 30.11.2020 г. по процесния кредит в общ размер от 1950,30 лева, от които
916,66 лева- главница, 171,60 лева – възнаградителна лихва, 841,65 лева -“такса гарант“ и
20,39 лева – обезщетение за забава.
При тази установеност на плащания от страна на ищеца в полза на ответното
дружество следва да се извърши преценка има ли основание ответникът да задържи
получените суми.
Страните не спорят, а и се установи по делото, че са се намирали в облигационна
обвързаност по повод сключен договор за заем за сумата от 1100,00 лева, която е получена
от ищеца със задълженото да я върне в договорения срок, поради което извършените
плащания на суми за главница съдът намира, че представляват изпълнение по договора,
поради което кредиторът има основание да задържи получената сума за главница.
В настоящия случай същественото съдържание на договора е индивидуално уговорено
в него, включително и клаузата за дължима възнаградителна лихва по договора. Същата е
определена във фиксиран за срока на договора размер, поради което кредитополучателят
отнапред е знаел с колко се оскъпява дългът му. Размерът на договорената лихва не е част от
общите условия към договора и кредитополучателят е имал възможност да влияе върху
съдържанието му при неговото сключване, поради което съдът счита, че тази клауза не е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, респ. не е нищожна и ответникът има право да
задържи заплатената сума за възнаградителна лихва.
По отношение на заплатените от Н. К. ЯНК. суми за покриване задължението по
договора за „такса гарант“ съдът намира, че клаузата, уреждаща нейната дължимост следва
да бъде преценена съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
3
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/,
което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата
сума. Размерът на тази такса, заедно с начислените договорни лихви излиза извън
допустимия предел на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сумата от 814,00 лева, която е начислена за 12
месеца, колкото е срокът на кредита, съпоставена с главницата 1100,00 лева показва, че
такса „Гарант“ изчислена на годишна база е 74% което съотношение надхвърля общия
размер на всички разходи по кредита, Последицата от това противоречие е предвидена
изрично в чл.19, ал.5 ЗПК- клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат
за нищожни, което обосновава извод за липса на валидно възникнало /въз основа на
нищожни договорни клаузи/ задължение на длъжника за сочената такса. Отделно от това
следва да се посочи, че обезпечението на кредита е свързано с процедурата по отпускане на
кредита, респ. действия на кредитора по усвояване и управление на кредита, за които
съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗКП на същия не се дължи заплащане на такси и комисионни. Видно
е, че уговорената „такса гарант“ се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е
ангажирана като възнаграждението е платимо на разсрочени вноски заедно с погасителните
вноски по договора. Не може да се приеме и че е налице индивидуално договаряне между
страните по отношение на тази клауза, т. к. за кредитополучателя не е била налице реална
възможност да влияе върху съдържанието й и сам да избере юридическото лице, с което да
сключи договор за предоставяне на поръчителство. Поради това следва да се приеме, че
клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не
е уговорена индивидуално, и т. к. не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, е
неравноправна. Съдът счита, че говорената такса по своето същество е заобикаляне на
ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и
неоснователното обогатяване на кредитора, поради което подлежи на връщане.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза заплатената от ищеца
сума за погасяване на такса гарант е в размер на 841,65 лева, от която ищецът претендира
сума в по- малък размер, която следва да му се присъди в цялост.
На ищеца следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва от
датата на исковата молба - 21.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса за
заповедното и за исковото производство в общ размер 50.00 лева.
Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, при условията на чл.
38, ал. 2 ЗА за двете производства. Представен е договор за правна защита и съдействие за
осъществено процесуално представителство в заповедното производство от адв. Виктор
Симеонов от САК, при условията на чл. 38, ал. 1 , т. 3 ЗА с оглед декларацията в този
смисъл, води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА и на процесуалния й
представител следва да се определи адвокатско възнаграждение, което ответникът да бъде
осъден да заплати. Въз основа цената на иска и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА препращаща
към НМРАВ, чл. 7, ал.2, т.1 от същата, адвокатското възнаграждение възлиза на 300.00 лева,
което следва да му се присъди в цялост, независимо от вписаната в договора сума за оказана
безплатна адвокатска помощ. Представен е договор за правна защита и съдействие за
осъществено процесуално представителство от адв. К.Б. от САК в настоящото
производство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА с оглед декларацията в този смисъл,
води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА и на процесуалния й представител
следва да се определи адвокатско възнаграждение въз основа цената на иска, възлизащо на
300.00 лева, което следва да му се присъди в цялост, независимо от вписаната в договора
сума за оказана безплатна адвокатска помощ.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „К.И.“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на
управление: АДРЕС дължи на Н. К. ЯНК. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 798,30 лева,
представляваща платена без основание сума за „такса гарант“ по нищожна клауза в договор
за потребителски кредит № 82416 от 11.12.2018 г., с която отвтеникът неоснователно се е
обогатил, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.01.2021 г. по
ч.гр.д.№ 3533/2021 г. на СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА „К.И.“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на Н. К. ЯНК. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 25,00 лева – разноски в настоящото производство и сумата 25,00 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „К.И.“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на адвокат В.Ф.С. от САК ЕГН **********, с адрес: АДРЕС АДРЕС на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 300,00 лева – възнаграждение за процесуално представителство на
ответника Н. К. ЯНК. ЕГН ********** по ч.гр.д. №3533/2021 г. на СРС 168 състав.
ОСЪЖДА „К.И.“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на адвокат К.И. Б. от САК ЕГН **********, с адрес: АДРЕС на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА сумата 300,00 лева – възнаграждение за процесуално представителство на
ответника Н. К. ЯНК. ЕГН ********** по гр.д. №40121/2021 г. на СРС 168 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5