Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
Гр.Сливница, 20
януари 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – гр.Сливница, първи състав, в открито заседание, проведено на двадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНГЕЛИНА
ГЕРГИНСКА
При секретаря Мария
Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 625 по описа на съда за
2019г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по молба за
защита от домашно насилие вх. № 3327/17.10.2019 г. по описа на РС- гр. Сливница,
подадена от С.Д.С., ЕГН **********,
лично и като законен представител на Мартина
Мартинова Желева с искане за издаване на заповед за
незабавна защита спрямо нея, и дъщеря й, срещу акт на домашно насилие,
упражнено й от М.Д.Ж., ЕГН **********.
В молбата си молителката твърди, че с ответника, М.Д.Ж. са живели на съпружески начала и имат родено едно дете – Мартина Мартинова Желева ЕГН:**********. В молбата си, пострадалата, твърди, че е подложена домашно насилие от години. На 20.09.2019г. около 14,00ч., в жилището , в което живеели в гр. Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“, бл.18, вх.4, ет.7, ап.75 й нанесъл побой и психически тормоз, заплашвайки я с ловен нож. На 26.09.2019г., отново в същото жилище, след нейна молба да се изнесат и да живеят на квартира самостоятелно, ответникът избухнал, оскубал я, ощипал я силно, след което я заплашил, че ще я залее с киселина и я изгонил с детето, като не й позволил да си вземе личните документи и пари. Твърди, че от 30.09.2019г. до момента е настанена с детето в кризиен център. Към молбата е представена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, СМУ и удостоверение за настоящ адрес.
Ответникът, М.Д.Ж., ЕГН **********,
редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с пълномощници.
Претендира , молбата да не бъде уважавана и отмяна на издадената заповед за
незабавна защита в полза на молителките. Иска събирането на гласни
доказателства и писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид
становищата и доводите на страните, и прецени в тяхната съвкупност и пълнота
представените доказателствата
по делото, приема за установено следното:
Не се спори от страните, а и от
доказателствата по делото, се установява, че молителката, С.Д.С. и ответникът, М.Д.Ж., са живели на съпружески начала в гр. Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“, бл.18, вх.4, ет.7, ап.75. Не се спори, че от съжителството си,
страните имат едно дете – Мартина Мартинова Желева, родена на ***г.
Ответникът, М.Д.Ж., не е осъждан.
Страните живели в жилището на адрес в гр. Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“, бл.18, вх.4, ет.7, ап.75, собственост на свидетелката Снежанка Ангелушева Петкова – баба на ответника, като постепенно отношенията им се влошавали. На 26.09.2019г., между ответникът и молителката, възникнал скандал, във връзка с изнасяне на семейството от жилището на свидетелката Петкова, предвид желанието на молителката да живеят самостоятелно. В резултат на скандала, молителката, заявила на ответника, че този път ще се изнесе и започнала да си събира багажа. Ответникат, й казал да го направи по-бързо, защото щяло да й се случи случка.Детето се разплакало, докато молителката го успокоявало, ответникът, я оскубал и ощипал силно в дясно под ребрата и я изгонил с детето без пари и документи, само с един куфар дрехи и вещи, които набързо събрала и отишла при своя приятелка. На 30.09.2019г. с автобус тръгнала за гр.София, където е настанена в Кризисен център, където е и към момента. На 11.10.2019г. посетила съдебна медицина и се снабдила със съдебномедицинско удостоверение.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетеля, Петков, служител на СДВР, който е работил по образуваната по сигнал на молителката преписка, тъй като са логични, взаимно свързани и кореспондират с представените писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира частично показанията на свидетелката Петкова, относно влошените отношения между страните по делото, възникналия скандал и напускане на жилището от молителката с детето й, тъй като са логични, взаимно свързани и кореспондират с представените писмени и гласни доказателства по делото. В останалите части, съдът не кредитира свидетелските показания, т.к. счита, че предвид близките родствени отношения с ответника, свидетелката не е обективна в представянето на фактите.
От представените и обсъдени
по – горе доказателства съдът приема, че на посочената в молбата дата и място, ответникът
действително е осъществил психическо и физическо насилие спрямо молителката, С.Д.С..
Молбата е подадена от
легитимирано лице по смисъла на чл. 3 т. 2 ЗЗДН, в месечния срок от твърдения
да е извършен от ответника акт на домашно насилие, и е процесуално допустима.
По нейната основателност, съдът намира следното:
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по
делото да бъде установен осъществен спрямо молителката – С.Д.С. акт на домашно насилие, от страна на ответника М.Д.Ж.,
на посочената в молбата дата и по посоченият начин.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода
и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която
попадат молителят и ответникът.
От
дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН,
следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не
абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран
по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява
основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка
за защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е
предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу
домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер
на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за
молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на
липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно
и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на
чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при
направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе
успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в
декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. В настоящият
случай фактически твърдения изложени от молителката в представената и приета по
делото декларация по чл.9 от ЗЗДН бяха потвърдени от събраните по делото
доказателства, досежно твърденията за отправяни заплахи и обиди от страна на ответника
към молителката, скандал и упражнено физическо насилие. Горното се доказа и от
свидетелските показания на доведения от страна на ответника свидетел, според
които на посочената в молбата дата действително е възникнал между страните
скандал, завършил с напускане от страна на молителката на жилището, което е
обитавала, както и относно влошените отношения между страните от години.
Въпреки срещаните трудности, с оглед народопсихологията на народа ни,
безспорно, честите скандали, викане и обиждане на дадено лице с висок тон,
безспорно се квалифицира като психическо насилие, защото предизвиква у
ответното лице чувство на страх,
малоценност и обида.
Изложеното по – горе налага
извода, че молбата е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Ответникът следва да
бъдат задължен да
се въздържа от домашно насилие спрямо молителката, С.Д.С.. Фактът, че малолетното дете е присъствало на скандалите между
родителите е достатъчен сам по себе си да обоснове извод, че психически акт на
домашно насилие и извършен и по отношение на детето. Фактът че детето е
присъствало на скандалите между страните се подкрепя от показанията на
св.Петкова, както и от изготвеният и приет по делото социален доклад.
Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустанови упражняваното спрямо молителката домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответника да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо молителката домашно насилие съдът намира, че подходяща мярка в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а срока на мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН следва да бъде в размер, предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 3 месеца. Съдът намира, че мерките следва бъдат наложи в минимални срокове, т.к. от една страна, молителката е сменила местоживеенето си и е предприела действия за устройване на собствения си живот извън местоживеенето на ответника. На следващо място, съдът намира, че настоящото производство, не следва да бъде използвано за постигане на цели извън него и не на последно място, следва да се установят и родителските отношения между ответникът и детето, което е предмет на друго производство и наложените по настоящото мерки, не би следвало да обезпечават и/или предрешават същото. На основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът счита, че на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното от М.Д.Ж. да бъде наложена глоба в размер на минималния, визиран в посочената разпоредба, а именно 200 лева и държавна такса в размер на 25 лева по сметка на РС – Сливница за водене на производството. При определяне размера на глобата съдът съобрази с представените доказателства относно трудовата ангажираност на ответника. Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителката и сторените от нея разноски за един адвокат, а именно в размер на 600лв., като намира, че същият не е прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на делото, и множеството предприети от страна на адвоката процесуални действия .
С
оглед гореизложеното и на основание чл. 15 ал. 1 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И :
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие извършителят М.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** да се въздържа от домашно насилие спрямо С.Д.С., ЕГН ********** и Мартина Мартинова Желева ЕГН :**********, за срок от три месеца, считано от издаването на заповедта.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на детето Мартина Мартинова Желева ЕГН :********** при пострадалия родител, С.Д.С., ЕГН ********** за срок от три месеца, считано от издаването на заповедта.
НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на М.Д.Ж., ЕГН ********** глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА М.Д.Ж., ЕГН **********да заплати на С.Д.С., ЕГН **********, сумата от 600,00лв., представляваща сторените от нея разноски за един адвокат.
ОСЪЖДА М.Д.Ж., ЕГН **********да заплати по сметка на РС-Сливница държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.
Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП -Сливница.
Възлага
изпълнението на Заповедта на органите на РУП –гр.Сливница.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в 7 - дневен срок , който тече от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: