№ 57
гр. П., 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200120 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Б. В. Н. от гр. К., против електронен фиш за налагане
на глоба серия ****, издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на осн. чл.189,ал.4, във вр. с чл.182, ал.2,
т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. /петдесет лева/
за това, че „на 25.03. 2022 г., в 14.51 ч. в Област Т., в Община П., на път II-51км 32+263 (къмпинг
с. В.). Извън населено място с въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ц
и отчетен толеранс -3 км/ч, е управлявал МПС – л.а.“** с рег.№ РВ 4781 РТ със скорост 76 км/.
Превишена стойност на скоростта 16 км/ч. Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1,
насочено към гр.П.“- нарушение по чл.21,ал.2 , във вр. с ал.1 от ЗДвП .
В подробно мотивираната жалба се оспорва изцяло извършеното нарушение като се
сочи, че издаването на ЕФ не е съобразено с разпоредбата на чл.39,ал.2 от ЗАНН, като се цитира
съдебна практика в тази насока. Поддържа се, че тъй като не е спазен редът за ангажиране на
отговорността посредством издаване на АУАН, издаденият електронен фиш се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – ОДМВР Т., редовно уведомен, не изпраща представител в
с.з., ангажира писмено становище по жалбата от гл.ю.к Л.Василева, в което сочи, че жалбата е
допустима, но неоснователна. Излагат се подробни аргументи по твърденията на жалбоподателя;
моли жалбата да бъде оставена без уважение, претендират се се разноски по реда на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
1
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално
допустима. С електронен фиш серия **** издаден от ОДМВР гр.Т., жалбоподателят е бил
санциониран за нарушение по чл.21,ал.2,вр. с ал.1 от ЗДвП, за това, че „на 25.03.2022 г., в 14.51 ч.
в Област Т., в Община П., на път II-51км 32+263 (къмпинг с. В.). Извън населено място с
въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ц и отчетен толеранс -3 км/ч,
е управлявал МПС – л.а.“** с рег.№ РВ 4781 РТ със скорост 76 км/. Превишена стойност на
скоростта 16 км/ч. Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1, насочено към гр.П.“. В
съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.5 ЗДвП електронният фиш бил изпратен и наделжо
връчен на нарушителя Н., той и собственик на процесния автомобил /известие за доставяне л.18;
извлечение от база данни МВР, л19/. Приложена е и снимка № 120CD41/0002973, на която в
14:51:48 на 25.03. 2022 г. е бил заснет отдалечаващ се л.а. марка "***“ с рег.№ РВ 4781 РТ в
локация с GPS координати: 43.334000º/26.021900º, както и че максимално допустимата скорост на
движение е 60 км/ч, а измерената скорост 79 км/ч. Приложени са и доказателства за одобряване на
типа средство за измерване – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 /ведно с приложение за неговата
годност; методически указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения
установени с АТС/, от които е видно, че същата съответства на одобрения тип; Протокол за
проверка № 114-СГ-ИСИС/01.12.2021 г. на БИМ удостоверяващ съответствие на ARH CAM S1 с
одобрения тип; Протокол за запознаване на служител от ОДМВР за работа със СПУКС; заверени
копия от Google Maps и снимка удостоверяващи мястото на позиционирането на ARH CAM S1.
Анализирайки приложените по делото писмени доказателства съдът приема, че
използваната за заснемане мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1 е бил настроена по
начин, че да отчита скоростта на движение само за навлезлите в зоната на ограничението пътни
превозни средства, като обхватът й е бил регулиран съобразно местоположението й спрямо
спрямо местонахождението на пътен знак В-26. По отношение пътния знак също са приложени
надлежни доказателства /писмо от ОПУ Т., л.41/, от които е видно, че на път II-51 има монтирани
пътни знаци В26 (ограничение на скоростта до 60 км/ч) като конкретно този касаещ движението на
МПС управлявано от жалбоподателя е при км32+130 вдясно и важи в посока на движение Бяла-П.,
т.е. пътният знак B26 ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч е бил поставен по посоката
на движение на жалбоподателя в съответствие с нормативните изисквания. Съгласно чл.49,ал.1 от
ППЗДвП пътните знаци за забрана се поставят непосредствено преди участъците, за които се
отнася забраната, като принципно тази забрана следва да важи до следващото кръстовище или до
знак, който я отменя. Съдът намира, че тази разпоредба също е стриктно спазена, тъй като е
видимо ясно и от скицата на пътя приложена по делото. Съдът намира, че стриктно са спазени и
изискванията на чл.79,ал.2, във вр. с Приложение № 16 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, касаещи разположението именно на поставения пътен
знак В 26. Следователно и доколкото липсват данни за поставен друг знак отменящ въведената със
пътен знак В26 забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, съдът приема, че тази
забрана важи и в мястото, където е била позиционирана преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, която е
заснела л.а. с рег.№ РВ 4781 РТ, собственост и управляван от жалбоподателя Н..
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна съдът
намери, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че в производството по ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени
2
нарушения на процесуалните правила и/или материалния закон, водещи до неговото опорочаване.
Съдът приема, че в електронния фиш е ясно и разбираемо за нарушителя е
посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизираното техническо средство, като е
посочен и неговият идентификационен вид и номер. В ЕФ е описано точното място на извършване
на нарушението,както и посоката на движение на лекия автомобил.В приложената по преписката
снимка ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, отразени са максимално
разрешената скорост на движение на МПС – 60 км/ч и измерената скорост на движение на
автомобила – 79 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от -
3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта .
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство без човешка намеса и
това е така дори когато се използва мобилна апаратура, както е било в случая. Законът не
разграничава правните последици от установени със стационарни или мобилни технически
средства нарушения /за което неоснователно се претендира в жалбата/. Полицейският служител
изпълнява задължения само по техническото обслужване на техническото средство и го придвижва
от едно място за контрол до друго. Самото действие на апаратурата обаче е автоматизирано /в
т.см. е постоянната практика на ТАС – например реш. № 30/25.03.2019 г. по кнахд № 22/2019 г. и
реш.№ 63/30.05.2019 г. по канд № 44/2019 г./.
Разпоредбата на чл.165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване
от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал.15 ЗДвП
изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките,
изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. По делото е доказано, че скоростта на движение
на процесния л.а.“** с рег.№ РВ 4781 РТ е измерена с автоматично техническо средство вид ARH
CAM S1, което е одобрен тип средство за измерване, видно от представено удостоверение
издадено от БИМ. Същото АТСС е било технически годно и изправно към момента на
констатиране на нарушението, видно от протокола за преминала периодична проверка. Eто защо
съдът приема, че в конкретният случай са изцяло изпълнени изискванията на чл.4 от Наредба №
**** г. - контролът да се осъществява от АТСС одобрени по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначални и
последващи проверки. Доколкото нарушението е установено с годно техническо средство, то
може да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят
времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя.
Както вече се посочи по-горе от приобщената по делото като веществено доказателство снимка,
ведно с разпечатка от използваното средство за измерване е видно, че на посочените в електронния
фиш дата, място и час, жалбоподателят Б. В. Н. е осъществил посоченото от
административнонаказващия орган нарушение. От обективна страна същият, като водач на
моторно превозно средство не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение на
пътното превозно средство, ненадвишаваща допустимата такава – 60 км/ч. извън населено място,
въведена пътен знак "В26".
От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно
3
чл.189,ал.4 ЗДвП реквизити–посочени са всички данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство /отделно е приложена и
справка от Централна база данни на КАТ за собствеността на процесния л.а; приложена е и
справка за нарушител/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Нарушението е безспорно установено
от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал.При
определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието по
чл.182,ал.2,т.2 от ЗДвП за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона
фиксирано наказание глоба в размер на 50 лв. за това нарушение.
Съдът не споделя подробните доводи на жалбоподателя за допуснато нарушение на
чл.39,ал.4 ЗАНН, както и незадължителната за този състав съдебна практика на Администравитен
съд П.. Следва да се отбележие, че след решението на КС по к.д.№ 1/ 01.03.2012 г., с което е
обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.189, ал.13 от ЗДвП предвиждаща
необжалваем минимум, е отменена и разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН също предвиждаща
необжалваем размер на глобите. Следователно към настоящия момент в действащото право липсва
определен необжалваем размер на наказание и съответно необжалваем минимум. След като
липсва необжалваем минимум то разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН не може да бъде приложена
и няма практическо приложение към момента. Наред с това следва да се отбележи, че ЗДвП се
явява специален закон по отношение на ЗАНН, съответно съдържа собствени специални
разпоредби по отношение на санкционирането с фиш, ЕФ и с НП, както и на понятието
„маловажно“. Съгласно § 6, т.32 от ДР на ЗДвП "Маловажно" е нарушението, което, макар и с
незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при
друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие.“
Санкционната разпоредба на чл.182 от ЗДвП не предвижда санкции за превишение на скоростта от
1 до 9 km/h, при което настоящият състав приема, че всички наказуеми превишения по чл.182 от
ЗДвП не са маловажни, а още повече, че всяко от тях при друга пътна обстановка би могло да
доведе и до настъпване на пътнотранспортно произшествие, като сочи специалната разпоредба.
Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени
НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, ал.4
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закон за правната помощ. Съгласно чл. 37,ал.1 ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно същото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно
заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия **** издаден от ОДМВР гр. Т., с който и на основание
чл.189,ал.4,вр. с чл.182,ал.2,т.2 от ЗДвП, на Б. В. Н. от гр.К., ул.****, ЕГН-**********, е наложена
ГЛОБА в размер на 50 лв. /петдесет лева/ за нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, КАТО
ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Б. В. Н. от гр.К., ул.“Ангел Кънчев“ №13, ЕГН-**********, ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР Т. гр. Т., ул. „**, чрез гл.ю.к Л.Ж.В., СУМАТА 80.00 лв. /осемдесет лева/
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.37,ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.24 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията предвидени
в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5