№ 357
гр. Шумен, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20243630201927 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 5947/04.10.2024г. на Директора на ОДБХ
– гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и 128 ал.1 т.3 от ЗХ на Е. Г. Ф., ЕГН
********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл.23 ал.1 от ЗХ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно
доводите си за това в жалбата. Счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
Намира, че са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.40, чл.42, чл.57 от ЗАНН,
изразяващи се в това, че АУАН бил съставен в присъствието само на един свидетел, неясно
описано място на извършване на нарушението, липсващо описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, неясно посочване на нарушената законова
разпоредба, неясно и некоректно посочване и на санкционната норма. Също така в НП не
били посочени дата на издаване и номер. Излага и доводи, че се касае за маловажен случай.
Процесуалният представител на жалбоподателя в съдебно заседание поддържа жалбата и
моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, като в пледоарията
си излага мотиви за това. Прави искане за присъждане на направените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
За ОДБХ - Шумен като наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява процесуален представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 ал.1 и 2 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 05.08.2024г. свидетелите С. Р. М. и Г. П. Г. - служители в ОДБХ – Шумен
извършили проверка, относно спазване на изискванията на Закона за храните, във връзка с
постъпил сигнал за извършвана нерегламентирана продажба на зеленчуци на пътния кантон
1
в с.Панайот Волово. Пристигайки на място на пътния кантон в с.Панайот Волово
установили, че се извършва продажба на дини, пъпеши и домати, собствено производство от
лицето Е. Г. Ф. – земеделски производител. Върху маса разположена встрани от пътя имало
поставени кашони с дини, пъпеши и домати като била посочена и цена. При проведения
разговор с нея тя обяснила, че е земеделски производител и стоката е собствено
производство, както и че се предлага за продажба. За необходимостта от регистрация
заявила, че не била запозната с това изискване. След направена справка в национален
регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция
на храни на БАБХ, който се поддържа от интернет страницата на БАБХ, контролните органи
установили, че жалбоподателката към дата 05.08.2024г. няма регистриран обект за търговия
с храни. Проверяваният от тях обект не е вписан в Регистъра на обектите за търговия на
дребно с храни. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол.
Въз основа на констатациите св. С. Р. М. на място съставил срещу жалбоподателката
АУАН №КХ – 12/05.08.2024г. за извършено нарушение на чл.23 ал.1 от ЗХ, изразяващо се в
това, че на 05.08.2024г. в 12 часа в с.Панайот Волово до сграда на пътния кантон извършва
дистрибуция на храни – дини, пъпеши и домати, собствено производство от обект, който не
е регистриран съгласно чл.23 ал.1 от ЗХ и не е вписан в национален регистър на бизнес
операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни на БАБХ по
чл.24 ал.1 от ЗХ. При предявяване на АУАН жалбоподателката саморъчно е отразила, че
няма възражения. Не се е възползвала и от законното си право да депозира писмени
възражения в законоустановения срок.
На 05.08.2024г. след съставяне на АУАН и след като й било разяснено от служителите
на ОДБХ, че има предвидена възможност да сключи споразумение, жалб. Ф. попълнила
предоставената й бланка на предложение за споразумение, на основание чл.58г ал.1 от
ЗАНН.
На 09.08.2024г. в Регистъра на обектите за търговия на дребно с храни били
регистрирани два обекта на ЗП Е. Г. Ф. – маса за продажба на плодове и зеленчуци в
с.Панайот Волово, ул.“Димитър Благоев“ и в гр.Шумен, ул.“Македония“ маса №7.
На 09.09.2024г. между наказващият орган – директора на ОДБХ – Шумен и
жалбоподателката било сключено споразумение №5412/09.09.2024г., в което се съдържа
постигнато съгласие за извършеното деяние, правната квалификация на нарушението,
авторството и вината, както и определения размер на наказанието, а именно – глоба в размер
на 1400 лева, съставляваща 70% от минималния размер на предвиденото наказание. В
регламентирания в чл.58г ал.10 от ЗАНН 14 дневен срок , глобата не е била заплатена от
жалбоподателката, поради което на основание чл.58г ал.13 от ЗАНН наказващият орган
издал Постановление №5946/04.10.2024г., с което обявил, че споразумение не е постигнато.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е
възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание 128 ал.1 т.3 от ЗХ на
Е. Г. Ф., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000
лева, за нарушение на чл.23 ал.1 от ЗХ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по
делото доказателства: показанията на свидетелите С. Р. М. и Г. П. Г., и приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателката
действително е осъществила визираното в акта и в наказателното постановление
нарушение, по следните правни съображения:
Съгласно чл.23 ал.1 от ЗХ производство, преработка и/или дистрибуция на храни се
извършват след регистрация или одобрение по реда на закона.
Съгласно §1т.5 от ДР на ЗХ "Дейност по производство, преработка и/или
дистрибуция" е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на
2
един от етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде
извършвана самостоятелно по време или място“, а съгласно т. 6. "Дистрибуция на храни" е
всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос
и износ на храни".
Разпоредбата на чл.128 ал.1 т.3 от ЗХ предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по - тежко наказание, на лице, което
извършва дейност, без да е вписано в регистъра по чл. 24 ал. 1 или 2 от ЗХ.
Съдът намира, че от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се
доказва, че на посочената дата и място от страна на жалбоподателката била извършвана
нерегламентирана дистрибуция на храни - търговия с плодове и зеленчуци, в нарушение на
изискванията на чл.23 ал.1 от ЗХ и с тези си действия е нарушила чл.23 ал.1 от ЗХ.
От показанията на свидетелите С. Р. М. и Г. П. Г. се установява, времето, мястото и
начинът на извършване на нарушението. По делото е безспорно, че по повод постъпил
сигнал за извършвана нерегламентирана продажба на зеленчуци на пътния кантон в
с.Панайот Волово, в изпълнение на служебните си задължения, свидетелите в качеството
им на контролни органи извършили проверка, при която са установили, че на пътния кантон
в с.Панайот Волово жалбоподателката извършва продажба на плодове и зеленчуци,
собствено производство. На маса били поставени кашони пълни с дини, пъпеши и домати
като била посочена и цена. В показанията си свидетелите потвърждават изцяло
фактическата обстановка посочена в съставения АУАН и НП. Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите, тъй като са последователни, вътрешнонепротиворечиви,
взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. Гласните доказателства са
пряко относими към мястото, начинът, времето на извършената проверка и възприетите от
тях действия на жалбоподателката. Не се установява превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. Свидетелите пресъздават това, което са възприели
непосредствено, поради което показанията им са пряко доказателство по делото, относно
обстоятелствата, за които свидетелстват. Не без значение е и обстоятелството, че
жалбоподателката при предявяване на акта саморъчно е отразила, че няма възражения.
Впоследствие не е депозирала и писмени възражения. В депозираната жалба и в хода по
същество също не се оспорва, че на посочената дата и място е извършвала продажба на
плодове и зеленчици. Не се оспорва и факта, че към този момент жалбоподателката не е
имала регистриран обект за дистрибуция на храни.
Констатациите в АУАН и НП не се опровергават от събраните по делото
доказателства, а изцяло се потвърждават от показанията на свидетелите. Кореспондират и с
приобщеното по делото писмено доказателство - констативен протокол.
Съдът намира за неоснователно възражението за допуснато процесуално нарушение,
доколкото в съставените актове били посочени различни законови разпоредби, а именно - в
констативния протокол били посочени за нарушени разпоредбите на чл.23 ал.1 и чл.24 ал.1
от ЗХ, а в АУАН и в НП само чл.23 ал.1 от ЗХ.
Разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗХ въвежда общото правило, че производство и
търговия с храни в страната може да се извършва само в обекти, регистрирани или одобрени
по реда на закона, като последващите членове със съответните алинеи в закона, предвиждат
различни условия за регистрация на обекти за производство и продажба на храни в страната.
Съгласно чл.24 ал.1 от ЗХ Българската агенция по безопасност на храните поддържа на
интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за
производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и
храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.
Правната квалификация на нарушението в АУАН и в НП според настоящият състав
на съда е правилна и не създава проблеми жалбоподателят да разбере в какво е обвинен.
Разпоредбата на чл.24 ал.1 от ЗХ само пояснява кой създава и поддържа регистъра, в който е
3
следвало да впише/регистрира обекта си жалбоподателката преди да започне дейност по
дистрибуция на хранителни продукти. Т.е. чл.24 ал.1 от ЗХ не създава задължения за
жалбоподателката, те са описани в чл.23 ал.1 от ЗХ, а в чл.24 ал.1 от ЗХ е посочен
регистърът, в който следва да стане самата регистрация, поради което двата текста няма как
да съставляват отделни нарушения.
Освен това самата санкционна разпоредба съдържа в себе си и правилото за
поведение, което е нарушено - "Налага се глоба или имуществена санкция в размер от 2000
до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което съгласно т. 3. извършва
дейност, без да е вписано в регистъра по чл. 24 ал. 1 или 2". Тоест и в текста на
санкционната разпоредба се съдържа нарушението, извършено от жалбоподателя. Съдът
намира, че правилно с оглед описаното и квалифицирано нарушение на чл.23 ал.1 от ЗХ е
приложена разпоредбата на чл.128 ал.1 т.3 от ЗХ.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми
по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В
НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити,
вкл. номер и дата на издаване. В АУАН словесно и цифрово е описано нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. налице е описание на фактическа
обстановка. Посочени са дата и място на извършване на нарушението. По идентичен начин
описанието на нарушението е привнесено в НП. Според съда всички индивидуализиращи
признаци на нарушението са вписани в АУАН и НП - дата, място и описание на самото
нарушение.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е
съществен порок, тъй като съгласно чл.43 ал.1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде
подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност.
От друга страна съдът счита за основателни възраженията на жалбоподателят за
допуснати процесуални нарушения при издаване на НП, създаващи неяснота относно
нарушената законова разпоредба и приложената санкционната норма.
В производството е допуснато процесуално нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1
т.6 от ЗАНН, изискваща издаденото наказателно постановление да съдържа точно посочване
на законните разпоредби, които са били нарушени. В този смисъл съдът установи, че в
обстоятелствена част на издаденото НП при посочване на нарушената разпоредба и
разпоредбата, въз основа на която се санкционира лицето, са налице противоречия.
На лист 1 от НП при описание на нарушението, наказващият орган е квалифицирал
правилно същото като нарушение на чл.23 ал.1 от ЗХ. След което при извършване на
преценка дали има основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и при определяне размера на
наказанието, наказващият орган е цитирал нарушение по чл.8 от ЗХ. Налице е противоречие
и относно приложената санкционна разпоредба. Отново при определяне размера на
наказанието наказващият орган неправилно е посочил чл.134 ал.2 от ЗХ, същата разпоредба
е посочил и като основание за налагане на наказанието в обстоятелствената част. От друга
страна в диспозитивната част на НП правилно е посочено, че глобата се налага на основание
чл.128 ал.1 т.3 от ЗХ, за нарушение на чл.23 ал.1 от ЗХ.
Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството
дали нарушението е от категорията на тези, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение на въпроса или когато е ограничило правата на страните в
процеса.
4
Действително административнонаказателното производство е формално такова, но
последното не предполага и формално разглеждане на актовете, издавани в неговите рамки.
Напротив, в съдебната фаза следва да бъдат изяснени основните въпроси, между които –
осъществено ли е деяние, осъществява ли то състава на нарушение и на кое; установен ли е
извършителят му; спазени ли са процесуалните правила в производството така, че да не са
препятствали правото му на участие в същото и на адекватна защита на правата му.
В процесния случай, констатираното несъответствие в обстоятелствената част,
според настоящия състав е техническа грешка и не съставлява съществено процесуално
нарушение, което ако не е било допуснато , би могло да се стигне и до друго решение на
въпроса или което е ограничило правата на страните в процеса. Не е довело до
невъзможност за изясняване на което и да е от горните обстоятелства, нито е нарушило
правото на защита на лицето. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Последното следва от факта, че в обстоятелствената част на НП е налице
описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено и веднага след него
правилно е посочена правната квалификация - чл.23 ал.1 от ЗХ. В диспозитивната част на
НП също правилно е посочено, че глобата се налага на основание чл.128 ал.1 т.3 от ЗХ, за
нарушение на чл.23 ал.1 от ЗХ .
От друга страна съдът намира за основателни доводите на жалбоподателката, че в
конкретният случай се касае за маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по
следните съображения:
За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице "маловажен
случай" на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката
относно наличие на основанията на чл.28 б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от
административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението,
причините, довели до извършването му, причинени ли са вреди от нарушението и други
смекчаващи отговорността обстоятелства. Няма спор, че е налице извършено нарушение на
посочената в атакуваното НП правна норма – 23 ал.1 от ЗХ. Наказващият орган е приел, че
не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН без да е изложил каквито и да е
мотиви за това касаещи нарушението на чл.23 ал.1 от ЗХ. От бездействието на
жалбоподателя не са произлезли вреди. Нарушението е такова на просто извършване, поради
което именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението,
а именно отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице. От събраните гласни
доказателства и извършена справка от съда в Регистъра на обектите за търговия на дребно
поддържан от БАБХ, който е публичен и общо достъпен се установява, че на 09.08.2024г.,
т.е. на четвъртия ден след проверката, в Регистъра били регистрирани два обекта на ЗП Е.
Г. Ф. – маса за продажба на плодове и зеленчуци в с.Панайот Волово, ул.“Димитър Благоев“
и в гр.Шумен, ул.“Македония“ маса №7.
Съобразявайки обстоятелството, че жалбоподателката е регистриран земеделски
производител на плодове и зеленчуци, и по отношение на същата липсват данни и
доказателства да е извършвала административни нарушения по ЗХ и други закони, а и в НП
самият наказващият орган е приел, че се касае за първо нарушение, съдът счита, че по
отношение на нея може да намери приложение и нормата на чл.28 ал.1 от ЗАНН за
маловажен случай на административното нарушение.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че случаят е маловажен, тъй
като поради своята малозначителност, както нарушителя, така и нарушението са с ниска
степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел
предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната
норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния
5
закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление. Предвид
изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза следва да се приложи разпоредбата на
чл. 28 б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото
при хипотезата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно
нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин
биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва
да бъде отменено.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на жалбоподателя
са присъждане на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото
производство е основателно. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. С
обжалваното НП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева,
поради което размерът на минималното възнаграждение е 500 лева към момента на
договарянето и към настоящия момент. В конкретният случай е било договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 620 лева. От страна на наказващият орган
не е направено възражение за прекомерност, поради което направените по делото разноски
следва да бъдат присъдени в размера, в който са направени.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5947/04.10.2024г. на Директора на ОБДХ –
гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и 128 ал.1 т.3 от ЗХ на Е. Г. Ф., ЕГН
********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл.23 ал.1 от ЗХ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Е. Г. Ф., ЕГН **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще бъде
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ - ШУМЕН
ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Ф., ЕГН ********** направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 620 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6