№ 5647
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20221100508972 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 2.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 61834/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ГО, 59 състав, са отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/
срещу Д. И. Д. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК за признаване
дължимостта на сумата 944.26 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от
28.11.2017 г. до изплащане на вземането, и на сумата 123.63 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г. до 21.11.2017 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение от 12.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 83643/ 2017 г. на СРС. Със същото
решение е прекратено производството по делото в частта, в която предмет на
разглеждане са предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу М. Ц. Р. /ЕГН
**********/ и М. Ц. М. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК,
поради направени от двамата откази от наследството на Ц. М. Цанев /техен баща/.
Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми-
главници и лихви за забава, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна Д. И. Д. /ответник по делото/- чрез особен представител по
чл.47 ГПК оспорва жалбата и моли постановеното от СРС отхвърлително решение
като правилно да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна М. Ц. М. /ответник по делото/ не изразява становище по
повод подадената от ищеца жалба.
1
С влязло в сила определение от 27.10.2023 г. производството по гр. дело №
8972/ 2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, ІV- Е въззивен състав, е
прекратено в частта, в която предмет на разглеждане е частна жалба /обективирана
във въззивна жалба/ на „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София срещу Решение от
2.05.2020 г. по гр.д.№ 61834/ 2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 59 състав, в частта
му /с характер на определение/, в която е прекратено производството по делото по
отношение на ответницата М. Ц. Р..
Третото лице- помагач “Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София не изразява
становище по повод жалбата на ищеца.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По същество обжалваното решение- в отхвърлителната му част е правилно като
краен резултат и следва да бъде потвърдено, макар и не поради изложените от СРС
съображения. В обжалваната прекратителна част- с характер на определение,
решението на СРС е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато
на СРС за разглеждане на предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Ц.
М. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД по
същество.
По предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Д. установителни
искове по чл.422 ГПК:
Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от
установяване пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по
същите. Ищецът основава претенциите си към конституирания с исковата молба
ответник Д. Д. на твърдението, че е „клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ в процесния топлоснабден имот“, в която връзка представя: Нотариален
акт за замяна на недвижим имот № 86/ 28.11.2013 г., по силата на който на 28.11.2013 г.
Р.Ц.В.-М. придобила по замяна от Ц.Н.М. собствените на последния 13/36 идеални
части от процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 4 на ІІ етаж в бл.№
90, вх.1 в жк „Младост- 1“- гр. София, ведно с принадлежности; писмо на СО- район
„Студентски“ от 14.11.2016 г., в което е посочено, че за процесния апартамент бил
сключен договор от 27.09.1972 г. между СГНС- Ленински РНС и Ц. М. Ц., В. Ц.а И.а и
Т. М.а Ц.а; удостоверение за наследници на Ц. М. Ц. /поч. 13.10.1975 г./; удостоверение
за наследници на В. Ц. М.а /поч. 10.01.2006 г./; молба за отказ от наследство, според
която през 1981 г. ответниците М. Ц. Р. и М. Ц. М. подали молба до софийски
нотариус, с която заявили, че се отказват от наследството на баща си Ц. М. Ц.; молба-
декларация на В. Ц. М.а от 11.09.2001 г.- за откриването на клиентска партида в
„Топлофикация София” ЕАД; и заявление- декларация на Ц.Н.М. от 23.01.2006 г. за
откриването на клиентска партида в „Топлофикация София” ЕАД.
2
Основният спорен по делото въпрос е дали през процесния период между ищеца
„Топлофикация София” ЕАД и ответника Д. Д. е съществувало валидно договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия. Действащата през периода
нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова
договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на
собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ
легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в
който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно
право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на
вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна
енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/,
явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.
Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9
ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1,
т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика топлинна
енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на
такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е
без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение
/клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.
В случая от страна на ответника Д. е заявено оспорване на исковете, поради
което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже
обосноваващите спорното право факти и обстоятелства, каквото доказване от негова
страна в процеса не е проведено. Доказателства ответникът Д. Д. да притежава вещно
право- право на собственост или ограничено вещно право на ползване, върху
процесния недвижим имот по делото не са представени, поради което и предявените
срещу него от топлопреносното предприятие искове правилно са отхвърлени като
неоснователни. Въз основа на цитираните по- горе доказателства- удостоверения за
наследници, писмо на СО и нотариален акт от 2013 г., извод в този смисъл не може да
бъде направен. Същевременно и при наличието на представени в горния смисъл от
ищеца доказателства исковете също подлежат на отхвърляне, тъй като относно имота е
сключен индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и длъжника в заповедното производство Ц.М., видно от
цитираното по- горе заявление- декларация от 23.01.2006 г. за откриването на
клиентска партида на същия, приета от „Топлофикация София” ЕАД, поради което и
са налице предпоставки за ангажиране договорната отговорност на М. за заплащане
стойността на потребената в имота топлинна енергия, което е основание за изключване
отговорността на останалите страни по чл.153, ал.1 ЗЕ.
При това положение обжалваното решение- в отхвърлителната му част е
правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Неправилно е решението в прекратителната му част- с характер на определение,
с предмет предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Ц. М. установителни
искове по чл.422 ГПК, и следва в тази част да бъде отменено.
Първо- претенциите на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Ц. М. се
основават на твърдения, че последният е „клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ в процесния топлоснабден имот“, а не на твърдение, че е наследник на
Ц. М. Ц., поради което и в случая не се установява липса на процесуална, а
3
евентуално- на материалноправна легитимация на същия да отговаря по исковете,
което би могло да доведе до отхвърлянето им, а не до прекратяване на производството
по делото.
Второ- и в случай на предявяване на претенциите срещу посочения ответник- в
качеството му на наследник на Ц. Ц., приложеното по делото писмено доказателство-
копие на молба за извършването на отказ от неговото наследство, не удостоверява
надлежно извършен отказ от това наследство, тъй като липсва издадено от районен съд
по местооткриване на наследството удостоверение за вписване на отказа в специалния
регистър на съда по реда на чл.52 вр. чл.49, ал.1 ЗН.
При тези съображения обжалваното прекратително определение на СРС като
неправилно следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на СРС за
произнасяне по съществото на предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.
Ц. М. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
При този изход на спора право на разноски- съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3
ГПК, има въззиваемият Д. Д., но разноски от същия за въззивното производство не са
сторени, поради което и такива с настоящото решение не следва да бъдат присъдени.
Разноски за частична отмяна на постановеното от СРС прекратително
определение към настоящия момент не се дължат на въззивника /частен
жалбоподател/, тъй като отговорността за разноски между него и ответника по
частната жалба следва да бъде разпределена с оглед изхода на спора.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 2.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 61834/ 2018 г.
на Софийски районен съд, ГО, 59 състав, в частта, в която предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ срещу Д. И. Д. /ЕГН
**********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
за признаване дължимостта на сумата 944.26 лева- главница, представляваща цена на
доставена от дружеството в имот с аб.№ 87284 през периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г.
топлинна енергия, ведно със законната лихва от 28.11.2017 г. до изплащане на
вземането, и на сумата 123.63 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
16.09.2015 г. до 21.11.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от
12.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 83643/ 2017 г. на СРС, са отхвърлени като неоснователни.
ОТМЕНЯ Решение от 2.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 61834/ 2018 г. на
Софийски районен съд, ГО, 59 състав, в частта- с характер на определение, в която
производството по делото е прекратено в частта, в която предмет на разглеждане са
предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Ц. М. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, и
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 59 състав- за продължаване на
съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на предявените от
„Топлофикация София” ЕАД срещу М. Ц. М. /ЕГН **********/ установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Решението от 2.05.2020 г. по гр.д.№ 61834/ 2018 г. на СРС, ГО, 59 състав, е
влязло в сила в частта- с характер на определение, в която производството по делото е
прекратено в частта, в която предмет на разглеждане са предявените от
„Топлофикация София” ЕАД срещу М. Ц. Р. /ЕГН **********/ установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
4
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София
като трето лице- помагач на ищеца в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5