№ 23
гр. Търговище, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
Членове:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора М. К. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Частно наказателно
дело № 20253500200034 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 16, ал. 1 и по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.
По влязло в сила на 16.07.2021 г. Решение № 1060 от 30.06.2021 г. на съдебен орган в
Кралство Белгия – Апелативен съд град Антверпен, в Окръжен съд – Търговище спрямо
българския гражданин Б. Ш. М. с постоянен и настоящ адрес с. К., общ. О., ул. „Е.Н.К.“ №
25, ЕГН **********, са постъпили две удостоверения:
- удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2006/783/ПВР на Съвета от 06.10.2006
г. за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения за конфискация с искане за
признаване за плащане на конфискация в размер обща на 55 000 евро, представляваща
незаконни имуществени облаги от извършено престъпления, квалифицирани като незаконен
трафик на наркотични и психотропни вещества;
- удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/2014/ПВР на Съвета на
Европейския съюз относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, с искане за признаване за плащане на наложена финансова санкция – глоба и
съдебни разноски в общ размер от 12 829 евро за същите престъпления.
В съдебното заседание прокурорът взема становище за основателност на направеното
искане за признаване и изпълнение на решението за конфискация и наложената финансова
1
санкция.
Засегнатото лице Б. Ш. М. се явява лично. Заявява, че знае за наложените му в
Кралство Белгия конфискация и финансова санкция, както и за какви престъпления са му
наложени.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните,
установи следното:
От приложеното към преписката в превод на български език Решение № 1060,
постановено на от 30.06.2021 г. и влязло в сила на 16.07.2021 г., на съдебен орган в Кралство
Белгия – Апелативен съд град Антверпен по дело № 2014/PGA/425, е видно, че българския
гражданин Б. Ш. М. е бил признат за виновен за участие с други лица в няколко плантации за
отглеждане на канабис и за кражба на електричество, извършени многократно и на
неустановени дати в периода от м. февруари 2014 г. до 25.03.2015 г. в градовете Хоутхален –
Хелхтерет, Лимбург, Серанг и Тесендерло, всичките в Кралство Белгия. По този начин
засегнатото лице е извършило нарушение на законодателството на Кралство Белгия относно
наркотичните вещества и психотропните вещества, включително производство, притежание
и/или търговия с канабис. Деянието на засегнатото лице е било квалифицирано като участие
в основната или в допълнителната дейност на сдружение съгласно чл. 2, 3, 6, параграф 1, и
2, 8, 50 и 61 от Кралското решение от 06.09.2017 г., а за престъплението кражба по чл. 461 и
чл.463 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия.
За така квалифицираните престъпления на засегнатото лице Б. Ш. М. с цитираното
решение на Апелативен съд град Антверпен са били наложени наказания лишаване от
свобода от тридесет и шест месеца, парична глоба от 12 000 евро, контрибуция от 200 евро,
парични разходи по съдебни процедури от 629.36 евро и конфискация на парична сума общо
от 55 000 ( петдесет и пет хиляди) евро, представляваща незаконни имуществени облаги от
извършено престъпления, квалифицирани като незаконен трафик на наркотични и
психотропни вещества.
В изпълнение на цитираното решение (наказателна присъда) по отношение на
българския гражданин Б. Ш. М. компетентните белгийски власти са изпратили в Окръжен
съд - Търговище удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2006/783/ПВР на Съвета от
06.10.2006 г. за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения за конфискация с
искане за признаване за плащане на конфискация в размер обща на 55 000 евро, и
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/2014/ПВР на Съвета на Европейския
съюз относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с
искане за признаване за плащане на наложена финансова санкция – глоба и съдебни
разноски в общ размер от 12 829 евро.
По отношение удостоверението по чл. 4 от Рамково решение № 2006/783/ПВР на
Съвета от 06.10.2006 г. за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения за
конфискация:
Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България - постоянен
2
и настоящ адрес с. К., общ. О., ул. „Е.Н.К.“ № 25. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за
конфискация, тъй като се касае за влязъл в сила акт на съд, компетентен по наказателни дела
за отнемане на парична сума за извършване на престъпление.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити
предвидени както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа.
Касае се за признаване на влязъл в сила акт по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС,
постановен от съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз, отнасящо се за
наложена конфискация на парични средства на български гражданин, с обичайно
пребиваване в България и се иска от компетентния български съд признаване, като се
постанови и съответното му изпълнение.
От описанието на извършеното от засегнатото лице престъпление следва извод, че
едното от деянията му представлява престъпление „незаконен трафик на наркотични и
психотропни вещества“ и за него не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата
на чл. 14, ал. 2, т. 9 от ЗПИИАКОРНФС.
Решението за налагане на конфискацията е представено от органа, който го е издал и е
придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл. 4 от Рамково решение
2006/783/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на решения за конфискация, издадено и подписано от съответния компетентен орган на
издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити
предвидени, както в чл. 4 от цитираното по - горе Рамково решение на Съвета на Европа,
така и според изискванията на приложение № 1 към ЗПИИАКОРНФС и съответства на
Решение № 1060 от 30.06.2021 г. на съдебен орган в Кралство Белгия – Апелативен съд град
Антверпен, с което е постановена конфискация.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в
разпоредбата на чл. 19 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото: няма
данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
конфискация; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради което не
следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се
отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България;
решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно отговорно; в
удостоверението изрично е посочено, че лицето е било представлявано от адвокат -
защитник на съдебния процес, упълномощен лично от него.
3
Настоящата инстанция приема, че са налице всички предпоставки в Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции за признаване на Решение № 1060 на съдебен орган в
Кралство Белгия – Апелативен съд град Антверпен по дело № 2014/PGA/425, постановено
на от 30.06.2021 г. и влязло в сила на 16.07.2021 г. срещу българския гражданин Б. Ш. М. с
постоянен и настоящ адрес с. К., общ. О., ул. „Е.Н.К.“ № 25, ЕГН **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗПИИАКОРНФС съдът признава решение за
конфискация или отнемане, при условие че имуществото - предмет на решението, се намира
на територията на Република България или лицето, срещу което е постановено решението,
притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване, а
за юридическото лице - седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на
територията на Република България. Видно от удостоверението засегнатото лице е
български гражданин, живее в Република България и има регистрирани постоянен и
настоящ адрес тук.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като конфискацията е
определена в евро съгласно чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи
равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на
Решението за конфискация. Решението е постановено на 30.06.2021 г. Равностойността на 55
000 евро е 107 570,65 лева (сто и седем хиляди петстотин лева и 65 стотинки).
На основание чл. 24 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми
компетентния орган на издаващата държава за признаване и изпращане на решението за
налагане на конфискация, на органа по чл. 6, ал. 2 – Териториална дирекция на НАП гр.
Варна, офис – Търговище, за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на
разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от цитирания нормативен акт следва незабавно да уведоми съда
за предприетите действия по изпълнение на решението. Копие от уведомлението по чл. 24,
ал. 2 да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
По отношение удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/2014/ПВР на Съвета
на Европейския съюз относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, с искане за признаване за плащане на наложена финансова санкция –
глоба и съдебни разноски в общ размер от 12 829 евро:
Проверката на представеното Удостоверение позволява извод за неговата
законосъобразност от формална гледна точка, доколкото същото е надлежно подписано, а
съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава и е
придружено е с изискуемия превод на български език. Издадено е по предвидения в чл. 4,
ал. 1 ЗПИИРКОРНФС образец и е постъпило по един от начините за надлежна
кореспонденция, посочени в чл. 9, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението, на следващо място е законосъобразно и по същество, доколкото
преценявайки същото и материалите по делото, и след съпоставка с предвидените в
ЗПИИРКОРНФС правни изисквания, съдът не установи която и да е от предвидените
4
предпоставки за отказ.
Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото,
като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размера на наложената
финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено Решението и
датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.. Съгласно
посоченото от компетентния изпращащ орган на обстоятелство, че в изпълняващата държава
не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение,
което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава( б. "з", т.
1, б. "б" от Удостоверението), не е налице условието за отказ по чл. 35, т. 2 от
ЗПИИРКОРНФС. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с
особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.
Видно от установените пълни данни за самоличността на засегнатото лице, същият е
пълнолетен и съгласно българското законодателство е наказателно и административно
отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което
съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на
решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и
изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС. Не са налице и основания за
отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното
Решение и наложената със същото финансова санкция за административно нарушение.
Видно от констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото
и местоизвършване на нарушението – изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство, не се отнася за деяние, подсъдно на български съд или за
деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или
отчасти на територията на България, или за деяние, което да е било извършено извън
територията на издаващата държава и за което българското законодателство да не позволява
предприемане на наказателно производство. Посоченият в Решението и в представеното
Удостоверение общ размер на наложената финансова санкция е 12 829.36 евро, от които 12
000 евро глоба и 829.36 евро съдебни и административни разходи, което е над предвидената
в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което и не е налице и отрицателната
предпоставка по чл. 35, т. 6 от ЗПИИРКОРНФС. Не е налице и основанието, изведено от
неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на
наказаното лице, обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС.
Съгласно представеното Удостоверение, засегнатото лице е било уведомено за насрочения
съдебен процес, упълномощило е защитник да го представлява и действително е било
представлявано от този защитник на процеса. В този смисъл гаранциите, предвидени с
разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС, са били спазени, респективно не са
налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.
При извършената справка за фиксинга на БНБ към датата на постановяване на
Решението - 30.06.2021 г. ( чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС) е видно, че при обявения курс
от 1. 95583 лева, равностойността 12 829.36 евро е 25 092.05 лв.
5
Видно от изпратеното удостоверение е налице частично плащане на финансовата
санкция в размер на 3000 евро, равностойни на 5867.49 български лева. Налице са
основанията на чл. 33, във вр. с чл. 17 от ЗПИРКОРНФС за приспадане на равностойността
на изпълнената част от общото задължение, поради което решението следва да се изпрати за
изпълнение на ТД на НАП Варна, офис Търговище, само по отношение на неизпълнената
част в размер на 9 829.36 евро, равностойни на 19 224,56 български лева.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице законовите изисквания за
признаване и допускане изпълнение на процесното Решение и за налагане на финансова
санкция, поради което и същото следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на
компетентния орган, съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, а именно НАП – Варна, офис -
Търговище.
Ето защо и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 и чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИАКОРНФС Окръжен съд - Търговище:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 1060, постановено на от 30.06.2021 г. и влязло в сила на
16.07.2021 г., на съдебен орган в Кралство Белгия – Апелативен съд град Антверпен по дело
№ 2014/PGA/425, срещу българския гражданин Б. Ш. М. с постоянен и настоящ адрес с. К.,
общ. О., ул. „Е.Н.К.“ № 25, ЕГН **********, за конфискация на парична сума в размер на 55
000 евро с левова равностойност 107 570,65 лева (сто и седем хиляди петстотин лева и 65
стотинки), и му е наложена финансова санкция от 12 000 евро и съдебни и административни
разноски в размер на е 829.36 евро, общо 12 829.36 евро с равностойност в българска валута
от е 25 092.05 лева, за това, че заедно с други обвиняеми са извършвали незаконен трафик на
наркотични и психотропни вещества.
На основание чл. 33, във вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС ПРИСПАДА от общото
задължение за финансова санкция частично платените 3000 евро, равностойни на 5867.49
лева.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП незабавно
да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по изпълнение на решението на
основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите, с
оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т. 4 от същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, посочен в
Удостоверението, б. "в", за пълното признаване на решението.
Копие от Уведомлението да се изпрати незабавно на Министерството на правосъдието
на Република България.
Решението може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд - Варна в
6
седмодневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението на решението (чл. 20,
ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7