Решение по дело №52/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба М. С. Ц. от [населено място], общ.Враца, депозирана чрез адв. Д. Д. и адв. М. М. от АК - Враца, против Уведомително писмо с изх. № 02-060-6500/1518/06.12.2023 г. на Зам. И. на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за предходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 г., в частта, с която е намалено плащането по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници /СМКЮ/ със сума в размер на 4944,32 лева.

В жалбата се твърди, че УП в обжалваната част е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Изложени са доводи, че с Решение № 246 от 26.09.2023 г., постановено по адм. дело №181/20023 г. по описа на АдмС – Враца, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни за кампания 2021 г., с изх. № 02-060-6500/1518 от 18.01.2023 г. на Зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“, в частта, в която е намалено плащането по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници със сума в размер на 4944,32 лева, описана в Таблица 1 от УП и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания в мотивите на решението, в частта, в която е отменено УП. С новото произнасяне на административния орган, отново е отказано подпомагане, полагащо се по програма СМКЮ, в размер на 4944,32 лева, предмет на настоящето производство. Жалбоподателя счита, че изводът на административния орган е неправилен, незаконосъобразен и не се подкрепя от доказателствата по административната преписка. Отправя искане към съда да отмени УП в обжалваната част, тъй като същото е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, като при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е нарушен материалния закон. Претендират се и направените по делото разноски.

В с.з. жалбоподателят М. Ц. се представлява от адв. М. М., която поддържа жалбата и моли съда да отмени УП в обжалваната му част и преписката да се върне на ответника, за преразглеждане, с указания за изплащане на дължимите суми. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, като представя и списък по чл. 80 от ГПК.

Ответната страна – Зам. изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц. Х. в представено по делото писмено становище, излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а оспореният акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Счита, че констатациите, които са залегнали в акта са доказани, с оглед приобщения доказателствен материал по делото, същите са подведени към приложимите материални разпоредби и акта е издаден съобразно административнопроизводствените правила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

А. съд – Враца, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните и след служебна проверка, съобразно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. По характера си УП на зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Актът е връчен на адресата на 21.12.2023 г. Жалбата е депозирана пред административния орган на 05.01.2024 г., по пощата, с клеймо от 03.01.2024 г., при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок за обжалване. Жалбата изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт, с който се засягат законни интереси на адресата му.

М. С. Ц. е регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) 258524 в Интегрираната система за администриране и контрол (И.). За кампания 2021 г. е подала Общо заявление за подпомагане вх. № 19540257 от 29.04.2021 г. /л. 64 от делото/ и последващо такова от 11.05.2021 г. /л. 70 /, с което е заявила искане за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, както следва:

1. По схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производство /ПНДЖ1/ - 7331,20 лева;

2. По схема за обвързано подпомагане за млечни крави /СМлК/ - 19863,50 лева и

3. По схема за обвързано подпомагане на месодайни крави и/или юници /СМКЮ/ - 4944,32 лева.

На същата дата – 11.05.2021 г. оспорващата е подписала Декларация за запознаване с определенията за нередност /л. 76/, както и Декларация съгласно чл. 27в от Наредба № 3/17.02.2015 г. във връзка със заявено участие по схемите за обвързано с производството подпомагане за животни – л. 80.

На подаденото заявление са извършени автоматични проверки на въведените данни, с последно стартиране 11.05.2021 г., резултатите от които са приложени в административната преписка /л. 77 гръб - 78/.

На заявлението на жалбоподателя не е извършена проверка на място, видно от данните по преписката, като не са налице и твърдения за това от страните.

С оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 г. на Зам.-изпълнителен директор на ДФЗ, изх. № 02-060-6500/1518 от 06.12.2023г., в Таблица 1 е посочена съответна схема/мярка, исканата сума, намаления, редукции и оторизирана сума. Под таблицата е отразено по отношение на всяка една от петте колони какво включва, като е посочена и ставката за налагане на корекция за кампания 2021 г., която е определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) №1306/2013 и чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в изпълнение на Регламент (ЕС) № 2021/951 на Комисията от 11.06.2021 г. и е в размер на 1,658907%.

В таблица 2 от УП е отразена схемата, датата, отроизираната сума, прихваната сума и/или удържан ДОД и изплатената сума по всяка една от схемите, като под таблиците е посочено какво съдържа всяка една от колоните.

Във връзка с компетентността на органа е приложена по делото Заповед № 03-РД/3203“¹ от 24.07.2023 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която са делегирани правомощия на заместник изпълнителен директор да издава актове от вида на оспорения.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни за кампания 2021 г., с изх. № 02-060-6500/1518 от 06.12.2023 г. на зам.- изп. директор на ДФ „Земеделие“, в частта, в която е намалено плащането по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници със сума в размер на 4944,32 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните съображения:

При извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо съдът констатира, че същото е издадено от Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове. В чл. 20а, ал. 4 от същия закон е предвидена възможността Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на зам.-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ, със своя Заповед № 03-РД/3203“¹ от 24.07.2023 г. е делегирал на Зам. Изпълнителния директор да издава и подписва уведомителни писма от вида на оспореното. С оглед изложеното съдът намира, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена и предметна форма и съдържание и съдържа мотиви, доколкото към таблица 1 са вписани пояснения по колони. Макар в оспорения акт да са изложени фактически и правни основания за неговото издаване, съдът в настоящия му състав намира, че мотивите на административния орган не кореспондират с представените от същия писмени доказателства както с преписката, така и в хода на съдебното дирене.

С решение № 216/29.06.2023 г., поснавонено по адм. дело № 181/2023 г. по описа на АдмС – Враца е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни за кампания 2021 г., с изх. № 02-060-6500/1518 от 18.01.2023 г. на Зам. Изп. директор на ДФ „Земеделие“, в частта, в която е намалено плащането по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници със сума в размер на 4944,32 лева, описана в Таблица 1 от УП и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания в мотивите на решението, в частта, в която е отменено УП, а именно – да бъдат изложени конкретни факти и правни основания за издаването на акта, както и доказателствата, с които е извършено установяването на нередностите на заявлението, довели до намаление на съответната сума по схема СМКЮ, посочена в Таблица 1 на УП.

В изпълнение на цитираното съдебно решение, АО се е произнесъл с оспореното в настоящето съдебно производство УП.

Видно от уведомителното писмо, от пояснението, дадено за съдържанието на колона 3 – „намаления“ от таблица 1, невъзможно е да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган. Посочени са следните хипотези: По СМКЮ намалението на субсидиите е поради недостатъчно реализирани количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно реализирани на пазара животни съгласно изискванията на Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания.

От страна на АО са изложени мотиви, че при извършена административна проверка на представените документи са установени некоректни данни в регистрираните ветеринарномедицински свидетелства /ВМС/ за придвижване на животните в интегрираната информационна система на БАБХ, доколкото представената фактура № 52/28.09.2021 г. е с получател „Балканмес 1“ ЕООД, а животните са придвижени до животновъден обект /ЖО/ № ********** /2144 – 0286/, който е собственост на Л. В. П.. Независимо, че последният е собственик и управител на „Балканмес 1“ ЕООД, той е собственик и на ЖО, но в качеството му на физическо лице.

Между страните не се спори, че с фактура № 52/28.09.2021 г., с доставчик ЗП М. С. Ц., на получателя - „Балканмес 1“ ЕООД са доставени и предадени 10 броя телета, на обща стойност 21 000 лева, с вкл. ДДС, които са разтоварени в животновъден обект № ********** /2144 – 0286/, който е собственост на Л. В. П. – л. 95 - 96.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че не се установи и доказа неизпълнение на специалните изисквания за процесното направление по чл. 27б, ал. 1, вр. с § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 3/17.02.2015 г.

Съгласно § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 3/17.02.2015 г., „Реализация на пазара“ по чл. 20, 21 и 23 е продажба и придвижване на живи животни от стопанството на един земеделски стопанин към стопанството на друг земеделски стопанин, продажба и придвижване на живи животни за клане към одобрена по чл. 31 от Закона за храните кланица, продажба и придвижване на живи животни към държави от ЕС или трети страни, клане на ишлеме, придвижване на живи животни за клане в кланица или кланичен пункт, регистрирани на земеделския стопанин (затворен цикъл на производство). При реализация в страната животните трябва да са пристигнали в животновъдния обект на приемащата страна по ветеринарномедицинското свидетелство и това да е отбелязано в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ.

Според § 1, т. 36 от ДР на Закон за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, „животновъден обект“ е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.

Така цитираната нормативна уредба не въвежда изискването получателят на животните по доставката, обективирана във фактура № 52/28.09.2021 г. - „Балканмес 1“ ЕООД да има регистриран ЖО, а повелява последните да са пристигнали в ЖО на приемащата страна, която може, както е в случая, да е различна от получаващата ги страна. Целта на закона е животните да пребивават, да се транспортират и разтоварват по регламентиран ред и на регламентирани места, което позволява и осъществяването на контрол от страна на компетентните административни органи, а не вменява изискване всеки купувач/получател на живи животни, макар и само за една сделка, да има регистриран ЖО.

В този смисъл и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. не въвежда изискването заявените за подпомагане животни да се намират в животновъден обект, който притежава удостоверение по чл. 137 от ЗВД, а въвежда изискването те да са вписани в регистъра на животните в ЖО съгласно чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВД.

В оспореното УП липсват каквито и да са доводи, че последното не е изпълнено от жалбоподателя. Предвид това, постановените от органа намаления се явяват в противоречие с относимите материалноправни норми, респ. не са налице визираните в УП правни основания за извършената оторизация.

Предвид горното съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за Кампания 2021, с изх. № 02-060-6500/1518/06.12.2023 г., с което по отношение на М. С. Ц., е оторизирана субсидия в размер на 0 лв., респ. са извършени намаления по заявените от лицето за подпомагане Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СМКЮ), намаление в размер на 4944,32 лева, като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като естеството на акта не позволява решаването му от съда по същество, административната преписка по оспорения акт следва да се върне на административния орган, за ново произнасяне по Общо заявление за подпомагане вх. № 19540257 от 29.04.2021 г. и последващо такова от 11.05.2021 г., в 14 - дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в общ размер на 810,00 / осемстотин и десет/ лева, от които 10,00 /десет / лева държавна такса и 800,00 /осемстотин/ лева, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, видно от данните по делото. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като договореното възнаграждение е съобразено с минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, А. съд - Враца,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-060-6500/1518/06.12.2023 г. на Зам. И. на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за предходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 г., в частта, с която е намалено плащането по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници /СМКЮ/ със сума в размер на 4944,32 лева.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение, в частта, в която е отменено УП, като ОПРЕДЕЛЯ за това 14-дневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ [населено място] да заплати на М. С. Ц. от [населено място] кладенци, Област Враца, разноски по делото в общ размер на 810,00 /осемстотин и десет/ лева.

Решението може да се обжалва, чрез АдмС–Враца, пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.