МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №… ПО
НЧХД № 86/2018 г.
Постъпила е тъжба от Д.О.В.
против подсъдимите С.С.С. и Д.И.А., за престъпление
по чл. 130, ал.2 от НК. Съдът констатира, че с подадената тъжба тъжителят В. е
предявил срещу подсъдимите С. и А. граждански иск за заплащане на неимуществени
вреди с цена на иска 10 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 08.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
В тъжбата се излага, че на
08.01.2017г. двамата подсъдими С. и А., причинили на тъжителя В. следните
травматични увреждания: контузия на глава, сътресение на мозъка, счупване на
носни кости, разкъсно - контузни
рани по двете устни, кръвонасядания и травматични
отоци в областта на лицето, които в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
В съдебно заседание частният
тъжител В. се явява лично и с упълномощен представител адв.
Р., който поддържа внесената тъжба и повдигнатото с нея обвинение. Представят
се доказателства и се пледира за осъждане на подсъдимите.
Подсъдимите С.С. и Д.А. участват лично в процеса и се представляват
от упълномощен представител – адв.С..
Предявени са от частния
тъжител граждански искове срещу подсъдимите С. и А. за сумата от 10 000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените на Д.В. неимуществени вреди от
нанесената му телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на причиняване на увреждането – 08.01.2017 г. до окончателното и
изплащане. Претендират се и разноски в размер на 2112,00 лева.
Така предявеният граждански
иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, Д.В. е
конституиран в качеството на граждански ищец. За същия в качеството на повереник се явява адв. Р. -
упълномощен.
Тъжителят и повереника му пледират за уважаване на предявените граждански
искове.
Защитникът на подсъдимите
изразява становище за постановяване на обективна присъда.
Съдът, като обсъди на
основание чл. 14 и чл. 18 от НПК всички доказателства, събрани по делото -
показанията на свидетелите Н.Я.А., Ж. Г.И., М.Е.И., и Р.В.; заключението на изготвените и приети
съдебно- медицински експертизи, съдебно-психологическа експертиза, както и
приетото по делото досъдебно производство №113/11.07.2017г., медицинско
удостоверение №21/2017г. на МБАЛ „Св.Анна“, гр.Варна, справка за съдимост на
подсъдимите А. и С., характеристични данни на подсъдимите, съдът намира за
установено следното:
Тъжителят Д.О.В., ЕГН *********
е роден на ***г***, български гражданин, със средно образувание, неженен,
неосъждан.
Подсъдимият С.С.С., ЕГН ********** е роден на ***г***, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият Д.И.А., ЕГН **********,
роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен,
осъждан. Със споразумение №56/19.10.2017г. по НОХД № 212/2017 г. по описа на КвРС, влязло в сила 19.10.2017г. е признат за виновен за
извършено на 05.02.2017 г. престъпление по чл. 129, ал.2, пр.8, ввъ вр. с ал.1 от НК, като му е
наложено наказание „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с
периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от шест месеца.
На 08.01.2017г. между 5 –
5.30 часа сутринта, тъжителя, св.Ж. И. и И.В., които били в нощен клуб „***“ в
гр.Каварна, след излизане се отправили към баничарница „***“, за да закусят.
Пред нея били лицата Н., М.С., М. И. и В.В., с които
тъжителя се заговорил. Единият от лицата – М.С. започнал да обижда тъжителя
като го нарекъл „боклук“. Тъжителят не му отговорил, а тръгнал към намиращия се
отсреща рибен магазан, но тогава се появили
подсъдимите А. и С., като А. бутнал тъжителя без причина и му казал „аз тебе те
помня“. Тъжителя също бутнал А. и след като погледнал към единия и другия
получил силен удар с ръка от С. в областта на лицето и паднал на земята. След
това усетил удари с крак в главата, при което изгубил съзнание. Когато се
свестил И.В.и Ж. И. му помогнали да се изправи и да се прибере в къщи.
След направен медицински
преглед, му било издадено медицинско удостоверение №21/2017г., били описани
получените травми – в дясната челна област, областта на дясната вежда, се
установяват сливащи се, петнисти, морави кръвонасядания
на обща площ с диаметър около 5-6см. Над трагуса на
дясната ушна мидаличи мораво кръвонасядане,
гърбът на носа е отекъл, болезнен, по страничната му дясна повърхност личи мораво
кръвонасядане с диаметър 1 см., отвърстията на носа
са зацапани със засъхнала кръв, двете устни са значително отекли в дясната си
половина, мораво кръвонаседнали по лигавицата си на
площ с диаметър около 4-5 см., по лигавиците на същите личат рани с неправилни
ръбове, с дължина 1-2 см., покрити с белезникав налеп. Било образувано
досъдебно производство №113/2017г., за престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2
от НК, но в последствие било установено, че престъплението е по чл.130 от НК и
се преследва по тъжба на пострадалия.
От заключението на
изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че
при инцидента на 08.01.2017 г. Д.В. е получил следните травматични увреждания:
контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на носни кости, разкъсно контузни рани по двете
устни,кръвонасядания и травматични отоци в областта
на лицето., които увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Допусната е и изготвена по
делото съдебно-медицинска експертиза от вещо лица, специалист УНГ и специалист
съдебна медицина. От заключението се установява, че тъжителят е получил
следните увреждания: кръвонасядания в областта на
дясна вежда с диаметър около 5-6 см.; кръвонасядане по дясна ушна мида с диам.
1 см.; оток и кръвонасядане по клепачите на дясно
око; оток и кръвонасядане по дясна ноздра с диам. 1см., зацапване с кръв на отворите на носа; оток и кръвонасядане по горна и долна устна в дясно с диам. около 4-5 см., с разкъсно контузни рани по лигавичната
повърхност на двете устни с дължина 1-2 см. Вещите лица са констатирали, че
установените увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди
тъпи предмети, без възможност да се прецизират удрящите повърхности. Броят на
получените травми е в следствие на не по-малко от два отделни удара. Травмите
по своя характер са обусловили временно разстройство на здравето не опасно за
живота.
Допусната е и приета по
делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че на тъжителя В. се диагностицира пряка и непосредствена връзка между инцидента
на 08.01.2017г. и отражението му върху причинените психични травми и последици
на процесния инцидент и той го свързва с него.
Горната фактическа
обстановка се установява безспорно и категорично от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, както и от изготвената и приета съдебно- медицинска
експертиза. По несъмнен начин се доказва авторството на деянието, механизма на
извършването му, времето, мястото и обстановката на осъществяването му,
предхождащото и последващото поведение на подсъдимите,
както и всички обстоятелства от значение за индивидуализирането на
наказателната отговорност.
При установяване на
изложената фактическа обстановка съдът се ползва и обясненията на подсъдимите С.
и А.. Налице са и достатъчно по обем и обективни свидетелски показания относно
причиняване на инкриминираната с тъжбата телесна повреда от страна на подсъдимите
С. и А. по отношение на тъжителя В..
От събраните по делото доказателства
се установява, че травматичните увреждания, описани от д-р Д.Д. при освидетелстването на частния тъжител Д.В., не са му
причинили разстройство на здравето, както и че същите са извън случаите по
чл.128 и чл.129 от НК.
При така установените
фактически положения съдът направи следните правни изводи:
На посочената в тъжбата дата
– 08.01.2017г., подсъдимите С. С. и Д.А. нанесли на тъжителя Д.В. удар с ръка в
областта на лицето и удар с крак в главата, с което му причинили телесно
увреждане – мозъчно сътресение, разкъсно-контузни
рани по двете устни, кръвонасядания и травматични
отоци в областта на лицето, което увреждане е обусловило временно разстройство
на здравето не опасно за живота на пострадалия, с което подсъдимите са
осъществили от обективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
Извършеното престъпление от
подсъдимите С. и А. се доказва от личните им признания, от показанията на свидетелите, описани и обсъдени
по - горе, които са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради
което Съдът ги кредитира. От посочените гласни доказателства, посочени по-горе
и по – конкретно от показанията на свидетелите се налага изводът относно
извършеното деяние и авторството му. В същата насока са и заключенията на вещите
лица д-р Д.Д.,
д-рС. и Доц.д-р В.Д., д.м., които съдът приема като
обективно, компетентно и безпристрастно съставени. Всички установени по делото
релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно
посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимите С. и А.
са автори на престъплението, предмет на частната тъжба.
От субективна страна
подсъдимите С. и А. са съзнавали противообществения характер на деянието си,
предвиждали са обществено-опасните последици и са искали настъпването им. Деянието е извършено
с пряк умисъл, който извод се налага от конкретното поведение на подсъдимите,
които са извършили деянието като съизвършители по чл.
20, ал. 2 от НК при установената общност на прекия умисъл, единство и
координация в действията си и делът им в реализацията на престъпния резултат е
равен.
От обективна страна
подсъдимите са извършили престъплението в което са обвинени.
Приетото от съда за извършено
престъпление от подсъдимите подсъдимите С. и А. са наказуеми по наказателния закон с
лишаване от свобода за срок, по – малък от три години или пробация,
подсъдимите не са осъждани към момента на деянието за престъпления от общ
характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, с
деянията не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от
разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на
обществената опасност на деянието и дейците, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а
отегчаващите - на по-тежко наказание.
В разпоредбата на чл. 130,
ал. 2 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Налице са предпоставките по
чл. 78а от НК по отношение на подсъдимите С. С. и Д.А. не са налице
забранителните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 от НК.
От обективна страна на деянието
по чл. 130, ал. 2 от НК разкриват относително ниска степен на обществена
опасност за този род деяния, тъй като дейците са извършили за първи път такова
деяние и същите са неосъждани. Извършителите се признават за виновни.
С оглед на изложеното, съдът
следва да освободи подсъдимите С. и А.
от наказателна отговорност и да наложи административни наказания за деянието,
осъществяващо състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума, предвиден в закона, а
именно глоба от 1000 лв. за всеки от подсъдимите.
Така определеното наказание
за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК според Съда ще окаже превъзпитателно и поправително
въздействие върху осъдените към спазване на законите и добрите нрави, ще
въздейства предупредително върху тях и ще им отнеме възможността да извършват и
други престъпления. Така определеното наказание ще въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
По предявения граждански
иск:
Относно предявения граждански
иск за неимуществени вреди, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нанесената лека телесна повреда от подсъдимите С. и А., същият се явява основателен до
размера от 3000 лева, като за горницата до претендираните
10 000 лева е неоснователен.
Безспорно се установи, че
подсъдимите С. и А. са нанесли леки
телесни повреди по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК
на тъжителят В. при описаните обстоятелства. От извършеното деяние са
настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, неприятни
психически преживявания и морална угнетеност, както и възникналата необходимост
от лечение. Налице е пряка и непосредствена причинно следствена връзка между
извършеното деяние от подсъдимите С. и А.
и нанесените неимуществени вреди. С оглед на изложеното гражданският иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесената лека телесна повреда
от подсъдимите С. и А. следва да бъде уважена до този размер. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съдът намира, че сумата от 3000 лева за деяние по чл.
130, ал. 2 от НК е едно справедливо обезщетение за претърпените от пострадалия В.
неимуществени вреди от нанесената му телесна повреда.
Поради изложеното до тук
съдът намира, че следва да се признае подсъдимият С.С.С.,
роден на ***г***, български гражданин, неженен, със средно образование,
неосъждан, живущ ***, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 08.01.2017г.
между 5-5.30 часа сутринта в съучастие с Д.И.А. като съизвършител
причинил на Д. О.В. следните травматични увреждания: контузия на глава,
сътресение на мозъка, счупване на носни кости, разкъсно-
контузни рани по двете устни, кръвонасядания
и травматични отоци в областта на лицето, които в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което
и на основание чл.130, ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр.
с чл.54 от НК, вр. чл. 78а ал. 1 от НК, го
освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева, платими по сметка на КвРС.
Следва да се признае
подсъдимият Д.И.А., роден на ***г***, български гражданин, неженен, със средно
образование, осъждан, живущ ***, с ЕГН **********, за виновен в това, че на
08.01.2017г. между 5-5.30 часа сутринта в съучастие с С.С.С.
като съизвършител причинил на Д. О.В. следните
травматични увреждания: контузия на глава, сътресение на мозъка, счупване на
носни кости, разкъсно- контузни
рани по двете устни, кръвонасядания и травматични
отоци в областта на лицето, които в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание
чл.130, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.20 от НК, във вр. с
чл.54 от НК, вр. чл. 78а ал. 1 от НК, го освобождава
от наказателна отговорност, като му налага административно наказание ГЛОБА в
размер на 1000 (хиляда) лева, платими по сметка на КвРС.
Следва да се осъдят
подсъдимите С.С.С. и Д.И.А., със снета по делото
самоличност да заплатят солидарно на
гражданския ищец Д.О.В. сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляващо
обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със
законната лихва, считано от момента на деянието до окончателното изплащане,
като отхвърля предявения граждански иск в останалата му част - до сумата от 10 000
лв. като неоснователен.
Следва да се осъдят
подсъдимите С.С.С.
и Д.И.А., със снета по делото самоличност да заплатят солидарно на подсъдимия Д.О.В.
сумата от 2 110,00 (две хиляди сто и
дванадесет) лева, разноски по делото.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………