Определение по дело №1/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 601/11.12.2014г., постановено по Г.д.№ 460/2014г. Смолянският районен съд е отхвърлил предявеният от „.-2” О. с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с.Ж.,О.К., оБ.П., представлявано от управителя В.Й.Я.иск да се признае за установено по отношение на Б. М. М. с ЕГН * с А. с.С., О.С. У.”Д. С.” №., че Б. М. М. дължи на „.-2” О. с.Ж. сумата от 23 200 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 29.08.2012г. с падеж 28.09.2012г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението-03.12.2013г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.Г. дело № 1294/ 2013 г. по описа на РС С. е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Осъдил е „.-2” О. с ЕИК**, със седалище и адрес на управление: с.Ж.,О.К., оБ.П., представлявано от управителя В. Й. Я. да заплати на Б. М. М. с ЕГН *, с А. с.С., О.С. У.”Д. С.” №. разноски по делото в размер на 2 460 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с В.№ 651/22.01.2015г., от „.-2" О. с. Ж., О.К.,оБ.П., представлявано от управителя В.Й.Я. чрез пълномощника му А.Х. Р. с оплакване за незаконосъобразност и неправилност, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, като ответникът по иска по чл.422 ГПК не е навел абсолютни възражения срещу формата и съдържанието на записа на заповед, не е оспорил, че е подписан от него, не са направени възражения за пороци във волята при издаването му/поради грешка, измама или друго/, нито са направени възражения за твърдяно друго каузално правоотношение, нито за погасяване чрез плащане. С исковата молба ищецът е заявил, че задължението по записа на заповед произтича не от наличието на някаква каузална сделка, а от самото едностранно заявление за задължаване, както и че кредиторът няма задължение да доказва наличие на каузално правоотношение, поради което съдът следваше да уважи иска само на това основание. Посочването в исковата молба, че записът на заповед е издаден за обезпечение на задължения на "Смолена" ЕООД с едноличен собственик Б. М. не води до задължение за ищеца да доказва дължимостта на сумата по конкретно каузално правоотношение, при положение, че ответникът е въвел само общи възражения, поради което негова е доказателствената тежест да установи, че не дължи сумата поради плащане или че на друго основание вземането не съществува. След като записът на заповед е издаден с посочен падеж-28.09.2012г. не е необходимо да бъде предявен за плащане, поради което погрешно почената дата на предявяване 28.08.2012г. вместо 28.09.2012г. поради техническа грешка не опорочава записа на заповед. От представената по делото разпечатка от аналитична сметка е видно, че е осъществена доставка на стоки на 28.09.2012г., когато е предявен записът на заповед, а в с.з. вещото лице потвърждава, че за проверения период от 01.01.до 03.12.2012г. отразените доставки и плащания по справката на ищеца съответстват на документите за доставки /стокови разписки/ в "Смолена" ЕООД. След като ответникът не доказва възраженията си за недължимост на сумата и след като записът на заповед е редовен от външна страна за ищеца не възниква задължението да доказва връзката между ценната книга и каузалното правоотношение, но въпреки това, тази връзка се установява с гласните доказателства и неоспореното заключение на вещото лице. Между ищеца като поемател и "Смолена" ЕООД са съществували дългогодишни търговски отношения, като последното не е плащало при получаването на стоките, а по-късно и то не изцяло.Безспорно се установява, че записът на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението на задълженията на "Смолена" ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Б. М.. От показанията на свидетелите е видно, че доставките са плащани частично. От заключението на вещото лице се установява, че закупените стоки са получени и стоковите разписки са заприходени в софтуер за управление на стокови наличности /складова програма/,т.е. отразени са в счетоводството, но не са осчетоводени всички, а само до размера на получените фактури. Безпорно се установява също, че по посочените в исковата молба стокови разписки сумите не са платени и се дължат общо в размер на 20 232,54 лв. , като мораторната лихва върху тази сума до 02.12.2013г. е 2380,81 лв. или общо 22 61.35 лв., а до изготвянето на заключението мораторната лихва е 1 954,86 лв. или общо 24 568,21 лв., която сума надвишава сумата по записа на заповед, поради което неправилно съдът приема, че не е налице идентичност на задължението към момента на издаване на записа на заповед и сумата по записа на заповед. От показанията на св.Г.също се установява, че М. изрично е пожелал да отговаря за задължението на "Смолена" ЕООД като издател в качеството си на физическо лице, а не да се задължава като дружество, тъй като дружеството има ипотеки и кредити и при претенции и изпълнение срещу имуществото на дружеството, това ще превърне кредитите в предсрочно изискуеми. Поради това съдът следва да приеме, че записът на заповед обезпечава изпълнението на сключените търговски сделки, независимо, че физическото лице не е страна по тях, като едноличен собственик и управител ответникът е с интерес да се задължи по такава сделка. Неправилно съдът е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че ищецът не е доказал, че ответникът дължи претендираната сума. Неправилно съдът е приел, че след като страните по каузалното и по менителничното правоотношение са различни, то не може да се приеме, че записът на заповед обезпечава търговските сделки. Съдът в производствотопо чл.422 ГПК извършва проверка за съществуването на каузално правоотношение само, ако длъжникът направи конкретни възражения за наличието на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, а в случая ответникът не е изложил такива възражения. "Смолена" ЕООД и Б. М. са свързани лица по смисъла на §1 от ТЗ и ответникът е поел дълга на дружеството, на което е едноличен собственик и управител. Поради това е налице каузална сделка,обезпечена с издаденият запис на заповед. Моли съда на отмени изцяло обжалваното решение и уважи предявеният иск, като се присъдят разноските в заповедното производство и разноските за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. М. М. чрез пълномощника му А.Б. М., в който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на твърденията за нарушаване на материалния закон и ТР № 4/2013г. на ОСГТК, тъй като според посоченото ТР с въвеждането на възражение за съществуването на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията основани на него имат за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Абстрактният характер на записа на заповед не следва да се абсолютизира и издателят освен абсолютните си възражения срещу ефекта разполага с правото да противопостави и личните си възражения, основани на каузални отношения с кредитора. Обосновано районният съд е приел, че каузалното правоотношение, по повод на което е издаден процесният запис на заповед, е възникнало по договори за търговска продажба, сключени между ищеца и "Смолена " ЕООД, а не между страните по менителничното правоотношение. Сам по себе си фактът, че ответникът е управител на "Смолена" ЕООД не обосновава извода, че търговските дружества са страни по менителничното правоотношение, доколкото в записа на заповед не е отразено, че ответникът действа от името и за сметка на дружеството, поради което правилно е прието, че действа в лично качество, а не като представляващ "Смолена" ЕООД. При липса на идентичност между страните по двете сделки, изпълнението на задължението по едната не би имало като правна последица погасяване на задължението по другата, поради което правилно искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Доказателствената тежест е за ищеца и съгласно съдебната практика /Решение № 221/26.05.2008г. по т.д.№ 893/2007г. на ІІт.о.на ВКС/ липсата на действителна каузална сделка дава възможност на задълженото лице да черпи лични менителнични възражения от това. Съществува и неяснота в датата на падежа с оглед посочената дата на предявяване, което се отразява и на действителността на записа на заповед. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „.-2” О. чрез пълномощника си А. Р. поддържа жалбата си.

Въззиваемият Б. М. М. чрез пълномощника си А.М. оспорва жалбата.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана посъщество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Не се оспорва, че по подадено от жалбоподателя „. с.Ж. заявление с В.№ 9982/03.12.2013г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 700/05.12.2013г. , с която е разпоредено длъжникът Б. М. М. да заплати на кредитора „. сумата в размер на 23 200 лв. -главница, дължима по запис на заповед, издаден на 29.08.2012г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски в размер на 1 964,00лв., от които 464,00лв. за ДТ и 1 500 лв. за А.възнаграждение.

Не се оспорва също, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Б. М. М. е подал писмено възражение, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

С Разпореждане №455/27.02.2014г. заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви срещу длъжника иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ. Разпореждането е получено от заявителя на 14.03.2014г. и в указания му срок същият е предявил настоящият иск, като е изпратил исковата си молба по пощата на 14.04.2014г.

В заповедното производство ищецът е претендирал по реда на чл.417,т.9 от ГПК вземането си въз основа на запис на заповед , издадена на 29.08.2012г.в с.Ж. от ответника Б. М. М., с която безусловно и неотменимо се е задължил без протест и без разноски за поемателя да заплати на „. сумата от 23 200 лв. на падежа-28.09.2012г., с място на плащане с.Ж., О.К., У."29-та" № 1. О. на ищцовото дружество. В исковата си молба ищецът посочва, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечение на задължения на "Смолена" ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Б. М. М.. Твърди още, че между поемателят по записа на заповед „.-2" О. и "Смолена" ЕООД са съществували дългогодишни търговски отношения, като са сключвани сделки за покупко-продажба на месни продукти/колбаси, луканки, кайма, кренвирши, кебапчета, кюфтета и др./ с продавач „.-2" О. и купувач "Смолена" ЕООД. Купувачът не е заплащал дължимите суми при получаване на стоките, а по-късно на части в брой, като са издавани фактури с касови бележки за получените стоки по издадените стокови разписки. Поради натрупани задължения на купувача от получени по стоковите разписки стоки е издаден и процесният запис на заповед от 29.08.2012г. за вземането на продавача от подпобно описаните в исковата молба стокови разписки за доставени стоки на „Смолена”ЕООД, с едноличен собственик и управител ответникът Б. М..

Ищецът представя по делото 7 стокови разписки с издател „. и получател”Смолена”ЕООД, а именно:1/стокова разписка №605887/ 09.08.2012г. на обща стойност 5915,59лв. с ДДС, 2/стокова разписка №612618/04.09.2012г. на обща стойност 1664,27лв. с ДДС,3/стокова разписка №614715/12.09.2012г. на обща стойност 1227,04лв. с ДДС, 4/стокова разписка №618884/ 28.09.2012г. на обща стойност 3456,67лв. с ДДС, 5/стокова разписка №622329/ 12.10.2012г. на обща стойност 5236,98лв. с ДДС, 6/стокова разписка №631938/21.11.2012г. на обща стойност 2033,86лв. с ДДС,7/стокова разписка №636501/ 12.12.2012г. на обща стойност 1669,81лв. с ДДС и 8/стокова разписка №638363 от 19.12.2012г. на обща стойност 1305,93лв. с ДДС на обща стойност 22 510,15 лв.

Свидетелката Г.твърди в показанията си, че от 6 години работи като търговски представител в ищцовото дружество, като отговаря за регион С. и в тази връзка познава ответника Б. М., с когото е контактувала като представител на фирма „Смолена“. Сочи, че двете фирми са били в трайни търговски отношения и доставката на произвежданите от ищцовото дружество колбаси на „Смолена” се извършвала, като първо се подавали заявки в завода, след което доставяли стоката на място. Твърди, че през първите три години доставките били два пъти седмично, като никога ответника не е плащал сметка за сметка, а винаги е бил с отложена сметка назад във времето. До 2010 г. търговки отношения между двете фирми се развивали нормално, а след 2010 г. започнали забавяния в плащанията от страна на „Смолена“. Плащанията винаги били в брой при доставката, като от 2010г. до последния момент, в който са ги зареждали през м. ноември 2013 г., М. никога не е плащал цялостна сметка по стокова разписка, а плащал частично, което ги затруднявало да издават фактура с касова бележка. Затова на него основно се карали стоките със стокови разписки. Фактури се издавали при плащане на дадената стокова разписка, като се издавала и касова бележка и тя се доставяла също до склада. От лятото на 2010г. започнали забавяния на плащанията, които започнали да се трупат и това наложило често да пътува до склада на „Смолена” в С. както и до хотела на фирмата в С..Свидетелкато твърди, че ответникът изрично я помолил да подпише запис на заповед за задълженията на „Смолена”, като изготвянето на този запис на заповед било на лична среща в хотела в с. С..На 29.08.2012г.ответникът лично попълнил и подписал пред нея записа на заповед, като сочи, че тя била подготвена с две записи на заповед, едната с издател „Смолена” ЕООД и поръчител М., а другата била с издател М., като физическо лице.Ответникът дълго я молил да не подписва запис на заповед на „Смолена“, защото има ипотеки, кредити и ако се стигне да се задвижи записа на заповед ще му попречи на кредитите и ипотеките. Лично поел ангажимент пред нея, че подписвайки записа на заповед като физическо лице поема личния си ангажимент за изплащане на сумите в определения срок за един месец. Сочи още, че ответникът никога не е възразявал относно качество и количество, както и относно това, че дължи тези пари. Доста дълго време проявявали толерантност и една година продължили да му доставят стока, като плащанията продължили да са частични, погасяване на стари, натрупване на нови. Управителите на фирмата решили, че тотално стоката към „Смолена“ ще се спре и вече по съдебен ред ще си търсят парите. Записа на заповед е за сумата от 23 000 лева,която била определена от счетоводството на ищцовото дружество, както и от счетоводството на „Смолена”ЕООД. Справките са правени ежеседмично, като предаването на стоките е извършвано в склада на "Смолена" в Г.С..

Свидетелят Н.твърди в показанията си, че работи като шофьор в „.-2“ и е извършвал доставки на фирма „Смолена“ в склада в С.. Доставките се извършвали след подаване на заявка ,като на него му били давани стокова разписка с килограми, с дата на производство със срок на годност и евентуално с цени. При доставката, тези които приемат стоката, извършвали проверка и се подписвали, че са приели стоката. Единият екземпляр остава за тях, другия му го връщат.Доставките се извършвали чрез стокова разписка. В началото стоките се доставяли два пъти седмично, като постепенно намаляли. „Смолена“ нямали определен ден на заявка.Свидетелят твърди, че не познава ответника Б. М.. Със склада се занимавали двамата му синове, близнаци. Когато оставял стоката контактувал с тях. Доставял им месо и колбаси, като плащането се извършвало с касов ордер , който бил подписван от него и от лицето, получило стоките. Едната част оставала при него, а другата я отчитал в счетоводството на „.” . Свидетелят твърди още, че когато им карал стока им носил фактура с касова бележка, но тя винаги била за задни доставки, а не за настоящата доскавка, която карал. Затова нямало съответствие между текущата доставка и сумата по стоковата разписка и фактурата, която му давали. Сочи, че не е имало рекламации от „Смолена” относно количеството и качеството ,никога не са възразявали и относно цената. През 2010 г. започнаха да забавят плащанията. Твърди, че и други шофьори са извършвали доставки.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана ССчЕ се установява,че за периода 01.01.2012г. до 01.12.2013г. са извършвани доставки на месни продукти от „. на „Смолена”ЕООД. При доставката на стоките от страна на ищеца са издавани стокови разписки с номер, дата, вписан изпълнител и получател, както и подробен опис на доставените артикули с вписано количество, единична цена и обща сума.В „Смолена”ЕООД доставките са заприхождавани в софтуер за управление на стоковите наличности /складова програма/. Към момента този софтуер е сменен. За посочения период не може да се установят с точност доставките по стокови разписки,както и началното салдо на неплатените доставки към 01.01.2012г.По счетоводни данни при „Смолена”ЕООД-разчет само по фактури не е налице задължение на”Смолена”ЕООД към „..

В „. също се използва софтуер за управление на стоковите наличности и паричните потоци, като за периода 01.01.2012г. до 01.12.2013г от страна на „. на „Смолена”ЕООД са доставени стоки на обща стойност 272 898,13лв. по стокови разписки.За същия период от страна на „Смолена”ЕООД са направени плащания в общ размер на 276 234,76лв. По данни на „. доставените и неплатени стоки към 01.01.2012г. са на стойност 23 569,17лв. По счетоводни данни при ищеца –пълен разчет по стокови разписки и фактури е налице вземане на „. от „Смолена”ЕООД в размер на 20 332,54лв., както следва: по стокова разписка №605887/09.08.2012г.- остатък от 3 637,98лв., по стокова разписка №612618/04.09.2012г.-1 664,27лв., по стокова разписка №614715/12.09.2012г.- 1227,04лв., по стокова разписка №618884/28.09.2012г.-3 456,67лв., по стокова разписка №622329/12.10.2012г.-5 236,98лв., по стокова разписка №631938/21.11.2012г.-2 033,86лв., по стокова разписка №*********.12.2012г.-1 669,81 лв. и по стокова разписка №638363/19.12.2012г.-1 305,93лв.

Мораторната лихва върху сумата от 20 332,54лв., считано от датата,следваща датата на всяка една стокова разписка за предадена стока до датата преди подаване на заявлението-03.12.2013г. е в размер на 2 380,81лв., а за периода 03.12.2013г. до 14.11.2014г. е в размер на 1954,86лв.

При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал предявеният иск по чл. 422 ал.1 ГПК и правилно е приел, че същият е процесуално допустим, тъй като е предявен от заявителя в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК за сумите, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Правилно е приел също, че с установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, като предметът на иска се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417,т.9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и представляваща доказателство за вземането. Вземането по записа на заповед произтича от абстрактна сделка, основанието на която е извън съдържанието на документа. Съгласно приетото в т.17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да доказва основанието на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземането по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

В случая правилно районният съд е приел, че в настоящият процес липсват наведени доводи от никоя от страните за съществуването на каузално правоотношение между „.-2" О. и Б. М. М. като физическо лице. Ответникът във възражението си е направил общо оспорване на задължението, като е посочил, че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В отговора на исковата молба ответникът също твърди, че няма никакви задължения към ищеца, както и поддържа абсолютни възражения, че записът на заповед не съдържа всички изискуеми реквизити по чл.535 от ТЗ и няма необходимото съдържание за възникване на менителничния ефект, без да посочва конкретно какви са пороците.

Въззивният съд счита, че записът на заповед е редовен от външна страна, съдържа задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, поради което подлежи на изпълнение. В него е посочено наименованието "запис на заповед" в текста на документа, безусловното обещание да се плати определената сума-23 200 лв., посочен е падеж-28.09.2012г., мястото на плащане-с.Ж., О.К.,оБ.П., У."29-та" № 1. О. на „.-2" О., името на лицето, на което трябва да се плати-”.-2" О. , със седалище и адрес на управление с.Ж., О.К.,оБ.П., У."29-та" № 1. с ЕИК*** представлявано от управителя В.Й.Я., датата и мястото на издаване- 29.08.2012г., в с.Ж., О.К.,оБ.П., У."29-та" № 1. О. на „.-2" О., съдържа се и подпис на издателя. Ответникът не оспорва обстоятелството, че е издал и подписал процесният запис на заповед. Следователно абсолютните му възражения, че записът на заповед няма изискуемото съгласно чл.535 от ТЗ съдържание са неоснователни.

Ответникът не твърди, че записът на заповед е издаден като обезпечение на каузално правоотношение между него и ищеца като изрично сочи, че такова не съществува. При това негово твърдение за безпаричност на записа на заповед, т.е. че между него и поемателя не съществува правоотношение, което да е причина за издаването на записа на заповед, то липсата на причина представлява общо възражение, поради което в тази хипотеза не подлежи на изследване съществуването на каузално правоотношение между издателя и поемателя, тъй като издаденият редовен запис на заповед е основание и доказателство за съществуването на вземането. Възражението за безпаричност на записа на заповед следва да е конкретизирано чрез посочване на обстоятелствата, при които длъжникът е издал ценната книга и в този случай тежестта на доказване е на издателя.В случая такива обстоятелства не се сочат. Неоснователно е възражението на длъжника, че записа на заповед не поражда задължение за плащане за издателя, а само каузалното правоотношение е основание за плащане. При направено общо оспорване на вземането от длъжника и при редовен от външна страна менителничен ефект ищецът-поемател не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника като издател на записа на заповед.

В исковата молба ищецът-кредитор е основал съществуването на вземането само на издадения запис на заповед. Длъжникът е въвел само абсолютни възражения срещу ценната книга , които не доказва. Неоснователно е и възражението му, че записът на заповед е нередовен, тъй като датата на издаване - 29.08.2012г. съвпада с датата на предявяване-29.08.2012г. При положение, че записът на заповед съдържа реквизита по чл.535,т.3 от ТЗ-падеж на определен ден -28.09.2012г. същият не е следвало да бъде предявяван. Само ако в записът на заповед не е посочен падеж се смята платим на предявяване.В случая след като е посочен определен ден на падеж, ирелевантно е обстоятелството, че в записа на заповед погрешно е посочена дата на предявяване 29.08.2012г. вместо 28.09.2012г. и това обстоятелство не води до недействителността му. След като в записа на заповед е посочен падеж и изрична клауза "без протест" вземането на кредитора съществува и за принудителното му изпълнение не е необходимо предявяването му на длъжника.

С оглед изложеното неправилно районният съд е приел, че искът е неоснователен. При липса на релативни възражения от длъжника, неоснователно районният съд е приел, че в тежест на ищеца е да докаже съществуването на каузално правоотношение, с която доказателствена тежест ищецът не се е справил. Ищецът не твърди в исковата си молба съществуването на каузално правоотношение между него и ответника като издател на записа на заповед, а сочи, че търговски отношения са съществували между него и "Смолена" ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала и управител е ответника Б. М., като изпълнението на каузалното отношение е обезпечено с издаденият запис на заповед. Ищецът сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. Когато длъжникът-издател не е посочил конкретни факти и възражения срещу ценната книга, то кредиторът-поемател не е длъжен да ангажира доказателства относно фактите, от които произтича вземането. Общото оспорване на вземането по редовен от външна страна запис на заповед не представлява възражение на длъжника срещу съществуването на задължението. При това положение при въведено твърдение в исковата молба, че вземането на ищеца се основава само на издадения запис на заповед, който е редовен от външна страна и при направено общо оспорване на вземането от ответника предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК е основателен, а обжалваното решение като неправилно ще следва да бъде отменено и вместо него ще следва да бъде признато за установено, че в полза на „.-2" О. съществува вземане към Б. М. М. за сумата от 23 200 лв. по запис на заповед от 29.08.2012г. с падеж 28.09.2012г., за която са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 700/05.12.2013г. и изпълнителен лист в производството по ч.Г.д.№ 1294/2013г. по описа на СмРС.

С оглед изхода на спора въззивният съд счита, че на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в хода на заповедното и исковото производство, съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. общо в размер на 5554 лв.,включващи заплатените в заповедното производство разноски от 1146 лв./ДТ 464 лв. и 682 лв. адвокатско възнаграждение, определено с Определение № 415/27.03.2014г. по В.ч.Г.д.№ 121/2014г. на СмОС/, заплатените в исковото първоинстанционно производство разноски от 2644 лв./ДТ в размер на 464 лв. , 2000 лв. адвокатско възнаграждение и 180 лв. разноски за експертиза/ и заплатените във въззивното производство разноски от 1764 лв. / ДТ в размер на 464 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв./

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 601/11.12.2014г., постановено по Г.д.№ 460/2014г. по описа на Смолянския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че в полза на „.-2" О. с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с.Ж.,О.К., оБ.П., представлявано от управителя В. Й.Я. съществува вземане към Б. М. М. с ЕГН * с А. с.С., О.С. У.”Д. С.” №., за сумата от 23 200 лв. по запис на заповед от 29.08.2012г. с падеж 28.09.2012г., за която са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 700/05.12.2013г. и изпълнителен лист в производството по ч.Г.д.№ 1294/2013г. по описа на СмРС.

ОСЪЖДА Б. М. М. с ЕГН * с А. с.С., О.С. У.”Д. С.” №. да заплати на „.-2" О. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Ж.,О.К., оБ.П., представлявано от управителя В.Й.Я. разноски по делото в размер на 5 554 лв. за заповедното и исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: