№ 17582
гр. София, 23.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110101354 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс
( ГПК ).
Постъпили са молби от М. Д. С. и от „*** с искане за допълване на
решението в частта за разноските като всяка от страните изразява
становище,че има право да й бъдат присъдени разноски.
В подадените писмени отговори всяка от страните оспорва искането на
насрещната страна в производството за допълване на решението в частта за
разноските.
Софийският районен съд намира,че подадените молби с правно
основание чл.248 от ГПК са допустими като подадени в срока за въззивно
обжалване,а разгледани по същество се явяват основателни.
Разпоредбата на чл.248 от ГПК регламентира две хипотези – за
допълване и за изменение на решението в частта за разноските – допълване на
решението в частта за разноските би било налице,ако съдът не се е
произнесъл по искането за разноски,а изменение – ако съдът неправилно е
определил размера на разноските. Законът поставя като изискване за
допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските да
бъде представен списък по чл.80 от ГПК. С оглед обстоятелството,че в
настоящия случай съдът със съдебното решение не се е произнесъл по
въпроса за разноските,исканията на страните са за допълване на решението и
наличието или липсата на списък на разноските се явява ирелевантно.
Съгласно чл.81 от ГПК съдът се произнася по дължимостта на
разноските с крайния акт по съществото на спора като разноските се
разпределят при съобразяване правилата,установени съгласно чл.78 от
ГПК,т.е. при съобразяване изхода от делото и предвид уважената и
отхвърлена част от исковете. В настоящия случай със съдебното решение е
уважена искова претенция за прогласяване недействителност на договорна
клауза и е отхвърлен иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД. При
този изход на делото и предвид това,че е уважен един от исковете и е
1
отхвърлен другият предявен иск съдът намира,че всяка от страните има право
да й бъдат присъдени разноски – на ищеца при съобразяване уважения иск за
недействителност на договорната клауза,а на ответника предвид отхвърляне
на иска за връщане на недължимо заплатена парична сума. Съдът намира,че
ищецът С. отговаря за разноски спрямо другата страна независимо че е
потребител,тъй като причина за отхвърляне на иска по чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД е насочването на исковата претенция спрямо страна,която не е
материалноправно легитимирана да отговаря по исковата претенция,а не се
касае за хипотеза,при която страната потребител не е могла правилно да
определи размера на претендираната за връщане парична сума,какъвто би бил
случаят,ако искът по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД бъде частично уважен поради
това,че ищецът докаже същия за по-малък размер от предявения с исковата
молба. При това положение съдът намира,че в полза на ищеца М. С. следва да
бъдат присъдени 250 лева,от които 50 лева държавна такса и 200 лева
заплатено адвокатско възнаграждение,а в полза на ответника „*** следва да
бъдат присъдени 225 лева – депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение. Изводът на съда не се променя предвид доводите на ищеца
С.,че експертизата не е следвало да бъде допускана,в която насока следва да
бъде отчетено,че експертизата е допусната по поставени от ответника задачи
във връзка с доводи,релевирани в писмения отговор,а и отговорността за
разноски е обективна и се определя според изхода от делото и при
съобразяване всички сторени в производството разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 17501/26.10.2023 г.,постановено по гражд.дело
№ 1354/2023 г. по описа на Софийския районен съд,в частта за разноските
като
ОСЪЖДА „***,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
****представлявано от *** да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на М. Д. С.,ЕГН **********,с адрес *** сумата от
250 ( двеста и петдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Д. С.,ЕГН **********,с адрес *** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на „***,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление ****представлявано от *** сумата от 225 (
двеста двадесет и пет ) лева съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2