№ 5938
гр. София, 13.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110135296 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3,
изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
да конкретизира твърденията си като посочи дали се позовава на общата придобивна
давност по чл. 79, ал. 1 ЗС (10-годишна), или на кратката такава по чл. 79, ал. 2 ЗС (5-
годишна).
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът Н. П. П. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че е
придобил от своя чичо Н. М. П. по силата на универсално завещателно разпореждане
следните недвижими имоти: дворно място, находящо се в гр. Нови Искър, кв. „Изгрев“,
съставляващо парцел I – 324, от квартал 119, по плана на гр. Нови Искър, квартал
„Гниляне“, одобрен със Заповед № РД-50-09-234/12.06.1984 г., по скица от две страни улица,
парцел II – 324, парцел XVI – 318, с площ по нотариален акт от 550 кв.м., при съседи по
нотариален акт: от две страни улица, П.П., В.Х., В.С. и В.В., заедно с построената в него
жилищна сграда със застроена площ от 73,10 кв.м. ; парцел II – 324 и III – 324 от квартал
119 по плана на гр. Нови Искър, квартал „Гниляне“, одобрен със Заповед № РД-50-09-
234/12.06.1984 г. при общи за двете съседни парцела граници по скица: парцел I -324, парцел
IV – 324, парцел XI – 320, парцел XII – 319, парцел XVI – 318. Твърди, че посочените имоти
1
са идентични с поземлени имоти с идентификатори ..., .... и ... по КК, одобрена със Заповед
№ РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК и поземлен имот № 180 по
кадастрален план, лист 16 от 1960 г. за кв. „Гниляне“, съхраняван в архива на Софийския
кадастър. Твърди, че тъй като разполагал само с констативен акт на името на завещателя му
и с оглед желанието му да се снабди с документ за собственост на поземлен имот с
идентификатор ... (стар УПИ I – 324 от кв. 119, по плана на гр. Нови Искър, кв. „Гниялне“)
на негово име, се опитал да се сдобие с данъчна оценка на имота, но му било отказано, тъй
като УПИ I – 324, УПИ II – 324 и УПИ III – 324 от квартал 119 по плана на гр. Нови Искър,
кв. „Гниляне“ били декларирани от ищеца като един имот с обща площ 1500 кв.м., а за да
бъдат предекларирани имотите следвало да се представи скица от АГКК за всеки един от
имотите. Сочи, че за поземлен имот с идентификатор ... г. се снабдил със скица, но за
останалите два имота с идентификатори .... и ... по КК, по одобрена със Заповед № РД-18-
3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, за собственик била посочена СО.
Процесните имоти били актувани от ответника като общински имоти без знанието на
завещателя му и въпреки безспорно установеното негово и на праводателя му фактическо
владение върху имотите. Посочва, че и трите имота са заградени с масивна ограда и никога
нито завещателят, нито той не са губили владението върху съшите. Твърди, че
наследодателят му е придобил процесните имоти през 1967 г. от бившия член на ТКЗС А.В.,
както и че праводателят му е владял имотите непрекъснато и необезпокоявано от
придобиването им до смъртта му през 1991 г. Сочи, че след смъртта на Н. М. П. декларирал
в съответното данъчно подразделение собствеността върху завещаните му имоти, като
считано от 1991 г. владее същите непрекъснато и необезпокоявано и редовно заплаща
дължимите за тях данъци и такси. Към свето владение присъединява владението на своя
праводател, като твърди, че в периода от 1967 г. до датата на исковата молба и двамата явно
и необезпокоявано са упражнявали трайна фактическа власт върху процесните два имота с
намерение да ги своят за себе си, без това владение да е било оспорвано от трети лица. Ето
защо счита, че е придобил правото на собственост върху поземлени имоти с
идентификатори .... и ... по КК, одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящи се в гр. Нови Искър, кв. „Гниляне“. Искането
към съда е да постанови решение, с което да признае за установено спрямо СО, че ищецът е
собственик на процесните имоти на основание придобивна давност.
Ответникът СО, район „Нови Искър“, е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявени иск като неоснователен. Оспорва процесните имоти да са били
придобити от завещателя на ищеца, както и същите да са били завещани на последния.
Твърди, че към 1991 г. процесните два имота са били държавна собственост. Позовава се на
§ 42 ЗИД от Закона за общинската собственост, съгласно който застроените и незастроените
парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени
планове, преминават в собственост на общините. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79 ЗС.
ІIІ. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
По делото няма безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
2
ІV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че е собственик на процесните имоти на заявеното придобивно основание –
давностно владение, като установи, че е упражнявал фактическата власт върху тях
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно с намерение за своене в периода след 1991 г., че
преди това фактическата власт върху имота е била упражнявана непрекъснато, несъмнено,
явно и спокойно в периода от 1967 г. до 1991 г. от чичо му Н. М. П. с намерение за своене,
че е присъединил владението му към своето, както и че е наследник по завещание на Н. М.
П..
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи всички
факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения, за които съдът му
указва, че не сочи доказателства.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза вещото лице по която,
след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки, да
отговори на поставените в исковата молба задачи.
Определя депозит в размер на 350 лв., който следва да бъде внесен от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.П. който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и
за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на
определения депозит
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели на ищеца при режим на довеждане в първото съдебно заседание относно
владението на имота при условията на чл. 159, ал.2 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите в т. 2, 3 и 4 съдебни удостоверения на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
3
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.03.2023 г. от
10.15 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4