№ 18944
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110113102 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Х. Ю. Т. срещу Х Х.. Предявени са
искове с правно основание чл. 51, ал. 4 СК и чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9
ЗБЛД.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата е постъпил отговор на
исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Х Х. е депозирала насрещни искове
с правно основание чл. 51, ал. 4 СК, чл. 127, ал. 2 СК и иск с правно
основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД.
Депозиран е и иск от С- О Х. Т. чрез нейната майка и законен
представител Х Х. против Х. Ю. Т. за изменение на присъдената с Решение №
226512/02.10.2017 г. месечна издръжка, която ответникът е осъден да
заплаща, като бъде увеличена от 200 лв. на 750 лв., считано от 10.11.2023 г. на
основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове Х. Ю. Т. е
депозирал писмен отговор, с който оспорва насрещната искова молба.
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
Следва служебно да бъдат изискани справки от НАП и НОИ относно
наличието на трудови договори и работодатели по отношение на двамата
родители за период от 24 месеца преди издаване на справките.
На основание чл. 15, ал. 6 ЗЗдет. следва да бъде изготвен социален
доклад след среща с родителите и децата във връзка с инициираното
производство.
Искането на всяка от страните за допускане на събиране на гласни
доказателства чрез разпит на по двама свидетели при режим на довеждане е
необходимо, относимо и допустимо.
Констатира, че поради грешка в Определение № 10106/06.03.2024 г. е
прието, че искането за определяне на привременни мерки по отношение на
1
детето Ю. У Х. Т. е недопустимо, тъй като липсва съдебен акт, с който
родителските права да са възложени на единия от двамата родители, ето защо
в тази част следва да бъде отменено. Намира, че следва да се отложи
произнасянето по искането за първото съдебно заседание.
Налице са предпоставките за насрочване на делото, поради което на чл.
140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 10106/06.03.2024 г. в частта, с която е
оставено без разглеждане искането на страните за определяне на привременни
мерки по отношение на детето Ю. У Х. Т. на основание чл. 253 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на страните за определяне на
привременни мерки по отношение на детето Ю. У Х. Т. за първото съдебно
заседание.
ДОПУСКА представените с исковата молба, с отговора на исковата
молба, с насрещния иск и с отговора на насрещния иск писмени
доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане на всяка страна.
ОПРЕДЕЛЯ срок до първото съдебно заседание за осигуряване на
свидетеля при режим на довеждане на основание чл. 158 ГПК.
При неосигуряване в срок до първото съдебно заседание на свидетеля
съдът ще счита, че събирането на гласни доказателства чрез разпита му е
съмнително и делото ще се гледа без него на основание чл. 158 ГПК.
ДА СЕ ОСИГУРИ преводач от български език на арабски език и
обратно за първото съдебно заседание на основание чл. 4, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на компетентната ДСП по местоживеенето на страните, чрез
директора, че до датата на съдебното заседание следва да изпратят
представител по делото, който да изрази устно становище, а при
невъзможност – писмено, с оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Докладът
следва да съдържа информация какви са условията за живеене, които
предлага всеки от родителите за отглеждане на децата, родителският
капацитет, привързаността на децата към всеки от родителите, доходи и
ангажираност на родителите, наличие на подкрепяща среда по отношение на
всеки от родителите и др.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НАП относно регистрирани трудови
правоотношения и размер на декларирани доходи страните за периода от 24
месеца преди издаване на справката.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ относно размер на осигурителния
доход на страните за периода от 24 месеца преди издаване на справката.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото
съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно
предоставяне на родителските права, местоживеенето и режима на лични
отношения, като в случай, че същите не се явят без представяне на
2
доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане
от съда в размер от 50,00 до 300,00 лв.
НАСРОЧВА делото за 05.06.2024 г. от 14:15 часа , за когато да се
призоват страните.
Съобщава на страните проекта на доклада по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Образувано е по искова молба на Х. Ю. Т. срещу Х Х.. Предявени е иск
с правно основание чл. 51, ал. 4 СК за изменение на определените с влязло в
сила съдебно решение № 226512 от 02.10.2017 г., постановено по гр.д. №
29910/2017 г. по описа на СРС, 117 състав, мерки относно упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете на страните – С- О Х. Т., с
искане на ищеца да бъде предоставено упражняването на родителските права
спрямо детето и местоживеенето му при него, както и да бъде определен
режим на лични отношения и издръжка.
Предявен е и иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за определяне на
родителски права, местоживеене, режим на лични контакти с ответника по
отношение на малолетното дете на страните – Ю. У Х. Т., като ответникът
бъде осъден да му заплаща месечна издръжка в минимален размер.
Предявени са и искове с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76,
т. 9 ЗБЛД за заместване липсващо съгласие на ответника и за издаване на
паспорт за пътуване на децата на страните – С- О Х. Т. и Ю. У Х. Т., за
пътувания от Република България до Република Сърбия, Република Турция и
Република Северна Македония, държавите- членки на Европейския съюз и
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и до ЛИ.,
без ограничения в броя на пътуванията и за период не по-дълъг от тридесет
календарни дни за всяко пътуване, без да се променя обичайното
местоживеене на децата в Република България и без да се засягат учебните
ангажименти на детето, освен в случаите, в които пътуванията са
организирани от учебното заведение, което детето посещава, придружавано
от бащата Х. Ю. Т., или упълномощено от него пълнолетно лице, за срок до
навършване на пълнолетие на детето, като сумарно тези пътувания не следва
да надвишават 90 дни годишно.
Депозиран е и иск от С- О Х. Т. чрез нейната майка и законен
представител Х Х. против Х. Ю. Т. за изменение на присъдената с Решение №
226512/02.10.2017 г. месечна издръжка, която ответникът е осъден да
заплаща, като бъде увеличена от 200 лв. на 750 лв., считано от 10.11.2023 г. на
основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК.
В исковата молба се твърди, че с ищецът и ответницата сключили
граждански брак, който е прекратен с развод по взаимно съгласие със съдебно
решение № 226512 от 02.10.2017 г., постановено по гр.д. № 29910/2017 г. по
описа на СРС, 117 състав, влязло в сила. Твърди се страните да са родители на
малолетните С- О Х. Т. и Ю. У Х. Т.. Поддържа се, че след развода страните
направили опит отново да живеят заедно, като детето Ю. У Х. Т. било родено
след прекратяване на брака им. В края на 2019 г. страните се разделили, като
след това ищецът продължил да се грижи за децата и да обезпечава
финансово техните потребности. Твърди се, че от 21.01.2023г. децата живеят
3
при бащата, като в период от един месец от тази дата майката била в
неизвестност и опитите да бъде установен контакт с нея били неуспешни.
След като детето София успяло да се свърже с нея по телефон, майката се
срещнала с децата. Впоследствие ищецът правил опити да установи контакт с
майката и да разговаря с нея относно грижите за децата, но последната
отказвал да разговаря с него. Поддържа се, че обстоятелствата, при които
било постановено съдебното решение, се изменили съществено, както и че
ищецът притежава родителски капацитет, запознат е с нуждите на децата, има
финансова възможност да покрива разходите им за обучение и други техни
потребности, така и че има възможност да им осигури необходимата грижа,
спокойствие и сигурност.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответницата оспорва изцяло изложените от ищеца обстоятелства. Твърди се,
че е напуснала обитаваното от нея и децата жилище поради упражнен от
ищеца акт на физическо насилие спрямо нея, за което сигнализирала
полицията и във връзка със случая била издадена заповед за защита от
домашно насилие. Посочва се, че за няколко дни ограничила повикванията си
и пребивавала в хотел именно поради упражненото насилие. Излага подробни
съображение относно съжителството си с ищеца. Поддържа се, че с оглед
посоченото поведение, е налице промяна в обстоятелствата, които са били
установени с постановеното решение.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК предявява насрещни искове с
правно основание чл. 51, ал. 4 СК за изменение на определените с влязло в
сила съдебно решение № 226512 от 02.10.2017 г., постановено по гр.д. №
29910/2017 г. по описа на СРС, 117 състав, мерки относно упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете на страните – С- О Х. Т., с
искане на ищеца да бъде предоставено упражняването на родителските права
спрямо детето и местоживеенето му при него, както и да бъде определен
режим на лични отношения и издръжка в размер от 750 лева, с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК за определяне на родителски права,
местоживеене, режим на лични контакти с ответника по отношение на
малолетното дете на страните – Ю. У Х. Т., като ответникът бъде осъден да
му заплаща месечна издръжка в размер от 750 лева, както и с правно
основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за заместване липсващо
съгласие на ответника и за издаване на паспорт за пътуване на децата на
страните – С- О Х. Т. и Ю. У Х. Т., за пътувания от Република България до
държавите- членки на Европейския съюз, Великобритания, Република
Сърбия, Република Северна Македония и Република Турция, за срок на всяко
излизане не по-дълъг от 30 дни и във време, което няма да съвпада с режима
на личен контакт на ищеца с децата, за срок от 5 (пет) години. Исканията на
ищеца по насрещните искове се обосновават с изложените в отговора на
молба твърдения за осъществен акт на физическо и психическо насилие
спрямо нея. Посочва се, че понастоящем ответницата е трудово ангажирана,
между нея и децата има изградена емоционална връзка и е запозната с
техните нужди и потребности. Поддържа се, че децата са привързани към нея,
тя е родителят, който е полагал основни грижи за тях, притежава родителски
капацитет и има възможност да осигури подходящи условия за отглеждане на
децата, като е подпомагана финансово от своя роднина.
4
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове е депозирал
писмен отговор, с който се оспорват насрещните претенции. Оспорват се
изложените от ищеца по насрещния иск обстоятелства. Твърди се, че бащата е
полагал грижи да децата и има възможност да осигури всичко необходимо за
нуждите на децата. Ответницата нямала собствено жилище и сигурни доходи,
които да я обезпечават финансово.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възражения:
Предявени са обективно активно съединени искове с правно основание
чл. 51, ал. 4 СК, чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД и
насрещни искове с правно основание чл. 51, ал. 4 СК, чл. 127, ал. 2 СК и чл.
127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание 51, ал. 4 СК:
УКАЗВА на първоначалния ищец и ищцата по насрещния иск с правно
основание, че по иска с правно основание чл. 51, ал. 4 СК, следва да бъде
установено от страните, доколкото всеки от страните има качеството ищец,
досежно собствената си искова претенция, възникването след влизане в сила
на съдебния акт, с който са предоставени за упражняване родителските права,
определено е местоживеене, режим на лични отношения и издръжка, на нови
обстоятелства, които са от съществено значение за защита на интересите на
детето С- О Х. Т.; ненавършване на пълнолетие от детето С- О Х. Т., както и
всички твърдени обстоятелства, които са се изменили след влизането в сила
на съдебното решение и които обуславят интереса на детето от изменение на
постановените мерки, свързани с режима на лични отношения на бащата с
детето.
По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 СК:
УКАЗВА на първоначалния ищец и ищцата по насрещния иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК, че всеки от тях носи тежестта да установи по
делото следните обстоятелства: че страните са родители на детето Ю. У Х. Т.;
че живеят разделено; всички наведени обстоятелства, обуславящи интереса на
детето от поисканите конкретни мерки относно родителската отговорност; че
има родителски капацитет, качества и условия да се грижи и отглежда детето;
нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможностите на
другия родител да я предоставя в този размер.
По иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК:
УКАЗВА на първоначалния ищец и ищцата по насрещния иск с правно
основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, че всеки от тях носи
тежестта да докаже по собствената си претенция по делото, че страните са
родители на децата, както и всички твърдения, обуславящи интереса на всяко
от децата да напуска пределите на Република България за претендирания
период и дестинации.
УКАЗВА на страните, че предвид естеството на производството, при
което се издирва най-добрият интерес на децата, съдът разполага с право да
събира доказателства по свой почин във връзка с релевантните обстоятелства
от предмета на доказване, както и че доказателствените искания не са
5
скрепени със срок.
По иска с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 от СК :
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства по предявения иск: качеството на ответника на родител
(рожден или осиновител) на ищеца; ненавършване на пълнолетие от ищеца;
наличието на влязло в сила съдебно решение, с което в полза на ищеца е
присъдена издръжка, а задължен по нея е именно ответникът; нуждите от
издръжка в претендирания размер и материалните възможности на ответника
да дава месечна издръжка в претендирания размер, както и всички твърдени
обстоятелства, които са се изменили след влизането в сила на съдебното
решение и които обуславят интереса на детето от изменение на
постановените мерки, свързани с режима на лични отношения на бащата с
детето.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже по делото, че
нуждите от издръжка на ищеца са задоволени изцяло или частично,
включително и защото ответникът е доставял, респ. доставя, месечна
издръжка, респ. в какъв размер.
УКАЗВА на всяка от страните, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в
чужбина или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи
лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на всяка от страните, на основание чл. 41 ГПК, че ако
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на
който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
В случай, че страните не изпълнят задължението си, всички съобщения
ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание,
както и че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия
тон помежду си, което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ
ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат
споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
6
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство,
но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
• бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура.
Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от
ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да
го определят;
• доброволна - по всяко време страната може да напусне
процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
• поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
• свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги
решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или
част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за
съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
техните отношения;
• взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат
да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда;
разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки
същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй
като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
• спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на
вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните,
а в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по
спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да
се върнат към съдебното производство.
УКАЗВА на страните, че за намиране на решение на спора си те могат
да използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор
от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по висящи
пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ”Спогодби” страните могат да се обърнат към
Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението не подлежи на обжалване.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8