РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Д., 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20213230200596 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Р. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.
„***“ ..., срещу Наказателно постановление № 21-0851-000342 от 18.03.2021
г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Д., с
което на П. Р. СТ., ЕГН **********, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административно
наказание ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР се
отнемат общо 12 контролни точки.
С жалбата се иска наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено, като се излагат доводи
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
административно-наказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, се явява
лично. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното НП.
1
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Д.кият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира, че същата е
процесуално допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок
от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган,
в присъствието един свидетел – очевидец, присъствал на установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и в присъствието на
жалбоподателя, след което му е надлежно връчен.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави
отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40
ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в
присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на
съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото
нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил
възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В
този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или
отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно
не води и до съществен порок на акта.
АУАН съдържа задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
запознаване със съдържанието на АУАН нарушителят не е посочил нищо в
графа „обяснения/възражения”.
2
Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да
подпише акта, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа на един
свидетел, името и точния адрес на който са отбелязани в акта, съобразно
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5
от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него
срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В
настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е отказал да
подпише акта, същият сам се е поставил в положение да не получи препис от
него. При това положение, предявяването е извършено редовно, а липсата на
връчване не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като е
резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи права от
собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна
практика.
В законоустановения тридневен срок нарушителят не е депозирал
писмени възражения по реда на ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от
компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от
ЗАНН. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
В хода на производството съдът установи следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На 21.02.2021 г., около 22.20 ч., св. Г. ЗЛ. Г. – *** в Първо РУ гр. Д.,
управлявал служебен автомобил по бул. „***“ в гр. Д. в посока МБАЛ гр. Д.,
като осъществявал обход в района.
Движейки се към кръговото кръстовище на „***“, св. Г. възприел как
автомобил с рег. № *** навлязъл в кръговото кръстовището и „засякъл“ друг
автомобил, направил о***ен завой в посока към болницата, насочил се към
едно дърво и в последния момент се отклонил в правилната посока и като
цяло криволичел.
Св. Г.Г. последвал автомобила и се движил след него на около 50-60
метра, като го наблюдавал през цялото време. Видял как на кръстовището на
бул. „***“ с ул. „***“ автомобилът завил рязко на дясно и продължил
движението си по ул. „***“.
Това поведение провокирало свидетеля Г., който пуснал светлинен и
3
звуков сигнал и спрял автомобила за проверка на уширение по ул. „***“,
срещу ЦДГ № 10.
В хода на проверката св. Г. установил, че водач е П. Р. СТ., който след
като бил поканен да си представи документите, слязъл от автомобила, като
напуснал шофьорското място, а пътуващата до него св. М.А.М, слязла от
пасажерското място. По време на проверката С. твърдял, че не е карал
автомобила.
В хода на проверката възникнала необходимост от тестване на водача
наличие на алкохол. За съдействие бил повикан патрул на СПП Д. в лицето
С.К..Г. ...., който поканил жалбоподателя да бъде изпробван с техническо
средство, но той отказал, като твърдял, че не е шофирал той.
С.К.. издал на жалбоподателя Талон за медицинско изследване с
бланков № *** /л. 9/ с указан срок, в който следвало да даде кръвна проба. П.
Р. СТ. отказал да получи талона, което било удостоверено с подписа на един
свидетел. Тогава С. бил отведен в сградата на полицейското управление.
При така установената фактическа обстановка С.К.. Г. К. в присъствието
на жалбоподателя и на св. Г. образувал процесното административно-
наказателно производство, като съставил АУАН Серия АA, бл. № 272265, с
който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП и описал подробно обстоятелствата, установени в хода на
проверката.
Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган
издал процесното НП, в което описвайки установената в АУАН фактическа
обстановка, квалифицирал извършеното деяние като нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП – „Отказва проверка с техническо средство за установявяване
употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с
доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химоко-лабораторно изследване за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта му ”, като на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на
нарушителя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 2
000 лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство” за срок от 24 месеца. На основание Наредба №
Iз-2539 на МВР били отнети 12 контролни точки.
В хода на съдебното производство и предвид възраженията на
4
жалбоподателя, че не е управлявал МПС, съдът е допуснал до разпит в
качеството на свидетели две лица – М.Р.С.. – *** на жалбоподателя и М.А.М
– пътувала в автомобила и живуща на ***
Св. М.С.. посочил, че въпросната вечер е посетил сградата на Районното
управление, за да занесе СУМПС на *** си, който се намирал там. Заявил, че
св. М. по принцип шофирала колата, спряна за проверка от полицейския
служител.
Св. М. от своя страна също заявила, че тя е управлявала автомобила
въпросната вечер, като след подаване на сигнала, тя е спряла колата, след
което тя слязла от шофьорското място, а жалбоподателя стоял на задната
седалка, защото предна дясна седалка до шофьора била развалена. Полицаят
твърдял, че не тя е шофирала и поискал документите на приятеля й, но той е
нямал книжка, защото не е шофирал. Поискали да го тестват с дрегер, но той
отказал, защото не е шофирал автомобила. След това бил отведен в сградата
на полицията, а св. М. се обадила на *** му, за да донесе свидетелството му
за управление на МПС.
Не на последно място, в хода на съдебното производство беше изискан
и приобщен АУАН № 314/21.02.2021 г. /л. 67/, съставен спрямо
жалбоподателя същата вечер за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗДвП, за което има и издадено НП № 21-0851-000314/17.03.2021 г. на
Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Д. /л. 68/. Последното е
потвърдено от РС – Д. с Решение № 181/12.12.2021 г. по описа на РС – Д.,
влязло в сила на 31.12.2021 г. като необжалвано от страните. Макар и
косвено, това обстоятелство е индиция, че жалбоподателят се е съгласил с
наказващия орган и с въззивната инстанция, че е безспорно установено, че
именно той е управлявал процесното МПС на 21.02.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, подкрепена от събраните
доказателства, съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
5
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.”
Разпитани в качеството на свидетели, актосъставителят К. и св. Г.
потвърждават констатациите в АУАН. Съдът изцяло кредитира гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на двамата свидетели, като
обективни, непротиворечиви и взаимодопълващи се, тъй като те които
пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
проверката и чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от
приетите по делото писмени доказателства, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Няма основание да не се дава вяра на тези свидетели, нито
да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина, а именно, че жалбоподателят е
управлявал процесното МПС.
Не може обаче да се твърди същото за показанията на св. М.. Те следва
да бъдат преценявани през призмата на близките семейни отношения между
нея и жалбоподателя, което я прави заинтересована от изхода на делото. Ето
защо съдът не приема твърденията на св. М., че тя е шофирала въпросната
вечер и показанията й в тази връзка следва да не бъдат кредитирани,
доколкото противоречат на останалия приобщен по надлежния ред
доказателствен материал.
Относно останалата част от показанията, съдът приема твърдението на
свидетелката, че по принцип колата се управлява от нея, но това не изключва
процесната вечер именно жалбоподателят да е управлявал автомобила. Както
и не изключва възможността предна дясна седалка да е била повредена, като
не приема това за абсолютен аргумент, че същата не може да бъде използвана
по някакъв начин. Съдът изцяло кредитира и изложените факти от св. М. за
движението на автомобила от кръговото кръстовище на „***“ до мястото на
проверката, което се потвърждава и от показанията на св. Г..
Съдът кредитира изцяло показанията на св. М.С.., като отчита, че
същите не допринасят за изясняване на обективни елементи от състава на
вмененото с АУАН и НП нарушение.
Ето защо след анализа на приобщените по делото гласни доказателства,
преценени през призмата на писмените такива, съдът приема, че от събраните
в съдебното производство доказателства по безспорен начин се доказва
6
вмененото на жалбоподателя административно нарушение по горния член. С
кредитираните изцяло като правдиви показания на св. Г., както и с
показанията в кредитираната им част на останалите разпитани свидетели по
делото по безспорен начин се установява, че именно жалбоподателят е
управлявал процесното МПС на 21.02.2021 г. непосредствено преди да бъде
спрян от контролните органи, като в хода на последвалата проверка е отказал
да бъде тестван с установяване употреба на алкохол.
Не се събраха такива доказателства, които да оборват достоверността на
описаните в АУАН обстоятелства и актът запазва своята пълна
доказателствената тежест.
Предвид гореизложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е безспорно доказано и
законосъобразно на основание съответно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени
административни наказания в законоустановения размер, а именно „глоба” в
размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца.
Описаното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от
ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушените материално правни
норми обществени отношения, свързани с гарантиране сигурността на всички
участници в движението по пътищата. Това се постига чрез стриктното
спазването на разписаните в закона правила и нарушенията са винаги
укорими.
Наложеното наказание е точно определено в приложимата санкционна
норма, поради което и не подлежи на преразглеждане от съда.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изцяло потвърдено.
Относно отнетите контролни точки: Отнемането на контролни точки е
уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена
от министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от
7
4.02.2013 г./.
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока
следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на
водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните
органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при
отнемане на контролни точки, съответният административно-наказващ орган
действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се
предопределя от факта на налагане на административно наказание за
извършеното нарушение, т. е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на
предвидените за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП /отказ на водач, който
управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му/ са отнети 12
контролни точки.
В горния смисъл съдът намира, че НП следва да бъде изцяло потвърдено като
правилно, обосновано и законосъобразно, поради което и на основание чл. 63
ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0851-000342 от
18.03.2021 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР – Д., с което на П. Р. СТ., ЕГН **********, за нарушение по чл. 174,
8
ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени
административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца. На основание Наредба
№ Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок
от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Д..
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
9