Определение по дело №205/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2546
Дата: 13 юни 2014 г.
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20141200600205
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 юни 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

14.5.2009 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

04.10

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росица Бункова

Секретар:

Диана Узунова Таня Спасова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Росица Бункова

дело

номер

20091200600138

по описа за

2009

година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на адвокат К.Б. в качеството й на процесуален представител на И. М. М. от с.С. срещу определение №97/19.02.2009 год.,постановена по нчхд №59/2009 год. по описа на РС гр.Г. Д..С цитираното определение е отхвърлена като неоснователна молбата на М. за допускане на съдебна реабилитация по присъда №362/29.05.2006 год. по нохд №422/2006 год. ,влязла в законна сила на 14.06.2006 год. по описа на РС гр.Г. Д..

Твърди се в жалбата,че така постановеното определение е незаконосъобразно,поради което се иска неговата отмяна и постановяване на исканата реабилитация.Излага се съображения,че са налице всички предпоставки,визирани в разпоредбата на чл.87,ал.І от НК.По отношение на наказанието “глоба” се сочи ,че не е необходимо да е изтекъл три годишен срок от изтърпяване на наказанието,така както е приел решаващият съд,/което според молителя се отнася само за наказанието лишаване от свобода/,а е необходимо единствено глобата да е изплатена.

В съдебно заседание тъжителят не се явява.Процесуалният му представител депозира молба,че поддържа жалбата и искането за допускане на съдебна реабилитация по осъжданията на М..Не сочи нови доказателства.

Представителят на О. П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.Излага съображения,че не е изтекъл три годишният срок от изпълнението на наказанието “глоба” .Изразява и становище за недопустимост на молбата,тъй като според прокурора тя е нова,депозирана преди изтичане на едногодишният срок,визиран в разпоредбата на чл.436,ал.4 от НПК.Прави и искане производството по делото да се прекрати на това основание.

Настоящият състав на въззивният съд като взе в предвид изложеното от страните и събраните по делото доказателства намира следното:

Подсъдимият И. М. е осъждан както следва:1/ С присъда №770 от 18.11.1999 год. по нохд №807/1999 год. на РС Г.Д.,влязла в законна сила на 04.12.1999 год.,за извършено от него на 13.06.1999 год. престъпление по чл.279,ал.І от НК,за което му е наложено наказание глоба в полза на държавата в размер на 80 лв.,изплатена на 17.02.2003 год.2/С присъда №206/31.03.2000 год. по нохд №98/2000 год. на РС Г.Д.,влязла в законна сила на 16.04.2000 год.,за престъпление по чл.279,ал.ІІ от НК,за което са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца,изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години и наказание глоба в размер на 30 лв.,изплатена на 17.02.2003 год. и 3/С присъда № 362 от 29.05.2006 год. по нохд №422/2006 год. на РС Г.Д.,влязла в законна сила на 14.06.2006 год.,за извършено в края на месец февруари 1999 год. престъпление по чл.279,ал.І от НК,за което му е наложено наказание глоба/заменящо наказанието лишаване от свобода/ в полза на държавата в размер на 60 лв. и глоба в полза на държавата в размер на 30 лв.,платени на 16.06.2008 год.

Установено е също така от показанията на разпитаните по делото пред първата инстанция свидетели,че М. е семеен и има две големи дъщери за които се грижи.Пред близките си винаги е изразявал съжаление за предходните си осъждания и трите за едно и също престъпление.След извършване на последното деяние-1999 год. е имал добро поведение в обществото,което се установява и от показанията на свидетелката М. Нямал е висящи наказателни производства и противообществени прояви.

Така установеното във фактическо отношение е правилно изяснено и от районният съд и въз основа на него последният е постановил и верни правни изводи за липсата на всички предпоставки за съдебна реабилитация на М..Прегледа на присъдите по които се иска съдебна реабилитация сочи,че по отношение на първото осъждане на жалбоподателя е настъпила реабилитация по право на основание чл.86,ал.І т.3 от НК-присъда №770 по нохд №807 от 1999 год.С цитираната присъда на жалбоподателя е наложено наказание “глоба”,изплатено от него на 17.02.2003 год.По отношение на втората присъда М. отново е реабилитиран на основание пълната/абсолютна/ реабилитация,тъй като от изтърпяването на наказанието по тази присъда-шест месеца лишаване от свобода ,отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години и глоба в полза на държавата в размер на 30 лв./изплатена на 17.02.2003 год./ е изтекъл срок,равен на този по чл.82,ал.І т.4 от НК.

По отношение на последното осъждане на М.-това с присъда №362 по нохд №422/2006 год. ,в законна сила от 14.06.2006 год. същият е бил признат за виновен за престъпление по чл.279,ал.І от НК и му е наложено наказание по този текст и във вр. с чл.55,ал.І т.2 б”б” и чл.57,ал.ІІ от НК-глоба в полза на държавата в размер на 60 лв./като последица от замяната на наказанието лишаване от свобода/ и глоба в размер на 30 лв.Двете глоба И. М. е заплатил на 16.06.2008 год.,видно от отбелязаното върху бюлетина му за съдимост.Правилно районният съд е приел,че не е налице първата предпоставка за съдебна реабилитация по тази присъда-а именно не е изтекъл срок от три години от изтърпяване на наказанието/или пък не е изтекъл срок от две години по чл.88а,ал.І във вр. с ал.ІV и във вр. с чл.82,ал.І т.5 от НК, след изтичане на който са налице предпоставките за абсолютната му реабилитация и по тази последна присъда/.Настоящият състав намира за неоснователно възражението на защитата на жалбоподателя ,че в случая са налице предпоставките на чл.87,ал.ІІІ за допускане на съдебна реабилитация- а именно наказанието глоба само да е заплатено.Цитираната разпоредба предвижда хипотезата,когато наред с наказанието лишаване от свобода на едно лице са наложени комулативно и други наказания-лишаване от права по чл.37,ал.І т.6 и 7 или пробация или глоба.В настоящият казус наказанието лишаване от свобода при постановяване на присъдата е заменено с глоба в размер на 60лв.,като на М. е наложено и комулативното наказание-глоба в размер на 30 лв.По отношение на тази втора глоба,представляваща комулативно предвидено в закона наказание е достатъчно само да е заплатена.Но по отношение на първото наказание глоба,поради факта,че то е наложено като основно и заменящо лишаването от свобода следва да е изтекъл и три годишният срок,визиран в чл.87,ал.І от НК./той изтича на 14.06.2009 год./ С оглед на изложеното при липсата на първата предпоставка за съдебна реабилитация-а именно предвиденият в чл.87,ал.І от НК срок да е изтекъл законосъобразно районният съд е отказал допускането на такава реабилитация.Посоченото мотивира настоящият състав да не обсъжда останалите предпоставки законодателно предвидени за реабилитиране на лицето.

Водим от гореизложеното и на основание чл.87,ал.І от НК и във вр. с чл.436,ал.ІІІ от НПК,съдът,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №97/19.02.2009 год. постановено по нохд № 59/2009 год. по описа на Г.Д.ски районен съд.

Определението на съда не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: