№ 316
гр. Велико Търново, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при участието на секретаря РОСИНА АТ. КАЧАМАКОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно
наказателно дело № 20214110201668 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. ИВ. СТ., ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 7520 от 02.12.2021 г., издадено от Началник на
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София с което за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, буква „а“ от Закон за пътищата (ЗП) вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, на основание чл.52, ал.1 от ЗП е наложено административно наказание
глоба в размер на 1500 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично,
представлява се от адв. Красимир Мавродиев – АК Бургас. Пледират за
отмяна на обжалваното НП, като твърдят, че не е налице твърдяното
нарушение, тъй като не е налице претоварване а неправилно и неравномерно
натоварване. Заемат становище, че деянието представлява нарушение по
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна не се представлява.
Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства,
намери за установено от фактическа и правна страна следното :
1
Административно наказателното производство е започнало със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение №
0008131 от дата 10.11.2021 г. с актосъставител М. Д. К. – гл. инспектор в
Дирекция АРОК АПИ гр. София в присъствието на свидетеля В. М. СТ..
В АУАН е вписани възражения, че товаренето е извършено с
фадрома, заради което товарът не е разпределен правилно.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
В НП се приема за установено, че на 10.11.2021 г. в 14.50 часа на
път І-4, км. 132, на 200 м. преди бензиностанция Петрол в посока гр. Варна –
гр. Велико Търново жалбоподателят е управлявал и осъществявал движение
на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Скания“ модел „Р450“ с
рег. № *** и полуремарке с три оси с рег. № ***. В процеса на проверката е
направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, както следва:
1. При измерено разстояние между осите 1,32 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 25.480 т., при
максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква Б от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
Измерването е извършено с техническо средство електронна везна
CAPTELS ORA 10 №785 и ролетка 1303/18 (5м.).
При проверката жалбоподателят не е представил на длъжностното
лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
респективно тежко по чл.3, т.2 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
При така описаната фактическа обстановка, наказващият орган е
приел, че е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закон за
пътищата (ЗП) вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.52, ал.1 от
ЗП е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица, в рамките
на законоустановените срокове, не страдат от реквизитни недостатъци.
Съдът счита, че административно наказателното производство е
протекло без съществено нарушение на процесуалните правила.
2
Съдът счита, че описаната в обстоятелствената част на обжалваното
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно установена.
Същата се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, които са непротиворечиви. Гласните доказателства в рамките
на съдебното следствие потвърждават описаната в НП фактология. Съдът не
споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че е
налице неправилно установена фактология, тъй като според него не се касае
за претоварване а за неравномерно натоварване. Според съдачл.3, т.2 от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС дефинитивно определя какво се приема за тежко ППС и това по
смисъла на наредбата е такова ППС, което има натоварване на ос, по-голямо
от стойностите посочени в чл.7 от Наредбата. В чл.7, ал.1, т.3, буква Б от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ е постановено, че допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.
6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за
ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за
обществено ползване пътища, е за сумата от натоварванията на ос на една
тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е
над 1,3 м - 24 т. В настоящия казус видно от замерванията е, че разстоянието
между осите на тройната ос на полуремаркето е 1,32 м., което означава, че
сумата от натоварванията на тройната ос следва да е до 24 т., докато от
замерването е установено че то е 24.480 т. Следователно съобразно нормата
на чл.3, т.2 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ процесното ППС е
тежко. Без значение е обстоятелството по какви причини сумата от
натоварванията на тройната ос е над стойностите посочени в чл.7, тъй като
именно тези стойности са критерият за определяне на съответното ППС като
тежко. Натоварването на първата и втората ос, които са осите на МПС са без
юридическо значение, стига съставното ППС да е с максимално допустима
маса съобразно чл.6, ал.1 от Наредбата, каквото е настоящото ППС.
Съдът счита, че правилно наказващият орган е определил
приложимите материални разпоредби, като е приел, че е налице нарушение
на нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закон за пътищата (ЗП) вр.
чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
3
извънгабаритни и/или тежки ППС. Било е установено, че управляваното от
жалбоподателя ППС е тежко, по съображенията по-горе, както и че водачът
не притежава валидно разрешително или документ за платена такса.
Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че правната
квалификация на деянието е неправилна тъй като според него следва да се
приложи чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Посочената норма въвежда изискване
движещите се по пътя превозни средства да бъдат с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. Предметният обхват на
ЗДвП и конкретната норма е безопасността на движението и участниците в
него. Законодателят е приел, че съвкупността от норми вкл. и тези
определящи допустимите натоварвания на ос са от съществено значение за
безопасността и е въвел това изискване към движещите се по пътищата
отворени за обществено ползване. От друга страна обаче, чл.26, ал.2, т.1,
буква „а“ от Закон за пътищата (ЗП) вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
защитават други обществени отношения, а именно задълженията на водачите
спрямо администрацията управляваща пътищата отворени за обществено
ползване, задълженията им за получаване на изрично разрешително за
ползване на пътя извън обикновеното му ползване, когато управляваното
ППС е извънгабаритно и/или тежко и съответното заплащане на такса за това,
очевидно продиктувано от повишения износ на пътната мрежа от тежките
ППС.
Съдът счита, че правилно наказващият орган е определил
санкционните разпоредби и е наложил административни наказания от вида и
в размерите предвидени за цитираното административно нарушение към
минималния размер. В чл.53, ал.1 от Закона за пътищата е предвидено
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. Съдът
счита, че наложеното наказание отговаря на тежестта на нарушението и не
следва да се изменя.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
4
При този изход на делото разноските за адвокатско възнаграждение
следва да останат за сметка на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 7520 от 02.12.2021
г., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София с
което на Н. ИВ. СТ., ЕГН ********** за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква
„а“ от Закон за пътищата (ЗП) вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на
основание чл.52, ал.1 от ЗП е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5