№ 115421
гр. София, 22.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:***
като разгледа докладваното от *** Частно гражданско дело №
20241110176790 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 417622/23.12.2024 г. на „***“ ЕООД, ЕИК ***, за
издаване на заповед за изпълнение срещу Л. С. С., ЕГН **********, въз основа на документ
по чл. 417, ал. 1, т. 6 ГПК- заложен билет № 1465/1001 от 25.07.2023г.
В допълнението към заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК- л. 9 от делото, са изложени фактически твърдения, че вземането
за главница от 28 000.00 лева произтича от заложен билет от 25.07.2023г., представляващ
изискуемата от закона- чл. 14, ал. 2 от Наредбата за дейността на заложните къщи, форма на
сключен между страните договор за паричен заем, като наред с това се претендира и месечна
лихва в размер на 3 %, възлизаща на сумата от 700.00 лева, както и такси в размер на
2100.00 лева.
В представения със заявлението в оригинал заложен билет № 1465/1001 като дата на
издаването му е посочена 25.07.2023г., а в съдържанието му е посочено, че между страните
на 24.06.2024г. е сключен договор за паричен заем за сумата от 28 000.00 лева с падеж на
задължението за връщане на заетата сума- 19.07.2024г.
С разпореждане от 05.02.2025г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от
получаване на препис от разпореждането да изложи фактически твърдения относно периода-
с посочване на начална и крайна дата, за който претендира възнаградителна лихва, както и
вида и основанието за начисляване на всяка от таксите, включени в общо претендираната
като "такси" сума от 2100.00 лева, като му е указано, че при неизпълнение на указанията в
срок и в цялост заявлението ще бъде отхвърлено в съответните части.
С молба от 12.03.2025г. заявителят е уточнил, че претендира възнаградителна лихва за
период от един календарен месец- от 01.08.2024г. до 01.09.2024г., както и че сумата от
2100.00 лева включва такса за договаряне, такса за отпускане и управление на заема и за
съхранение на заложеното МПС, които били начислявани във връзка с обслужване на
предоставения паричен заем и за съхранението на автомобила.
С разпореждане от 12.04.2025г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от
получаване на препис от разпореждането да отстрани противоречието в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, от една страна, в което твърди, че падежът на
задължението за връщане на заетата сума е настъпил на 19.07.2024г., и уточнението на
1
същото от 12.03.2025г., от друга, в което твърди, че претендираната възнаградителна лихва е
начислена за период след настъпване на падежа- от 01.08.2024г. до 01.09.2024г., като му е
указано, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок заявлението ще бъде
отхвърлено в съответната част.
На 12.05.2025г. по делото е постъпила молба, с която от името на заявителя се
поддържа претенция за възнаградителна лихва за един месец, като същевременно, като
период на начисляването й е посочено времето от 19.07.2024г. до 19.07.2024г.
С разпореждане от 31.05.2025г. на заявителя е предоставена последна възможност в
тридневен срок от получаване на препис от разпореждането да посочи период- с начална и
крайна дата, на вземането за възнаградителна лихва в размер на 700.00 лева, като съобрази
указанията на съда до момента, както и че следва да отстрани противоречието, съдържащото
се в молбата му от 12.05.2025г., съгласно която претендира възнаградителна лихва за период
от един календарен месец, а същевременно, сочи като период на претенцията си "от
19.07.2024г. до 19.07.2024г.", което е период с продължителност от един ден, като му е
указано, че при поредно неизпълнение на указанията на съда в срок и в цялост заявлението
ще бъде отхвърлено в съответната част.
На 20.06.2025г. по делото е постъпила молба, с която е уточнено, че в молбата от
12.05.2025г. е допусната техническа грешка по отношение на периода, за който се
претендира възнаградителна лихва, като е посочено, че коректният период е от 19.07.2024г.
до 19.08.2024г., т. е. период, следващ настъпването на изискуемостта на вземанията на
кредитодателя по договора.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК следва да бъде отхвърлено в неговата
цялост, тъй като, както бе изяснено, в съдържанието на документа- заложен билет №
1465/1001, е налице противоречие- посочени са две дати на възникване на заемното
правоотношение- 25.07.2023г.- датата на заложния билет, който съгласно изричната
разпоредба на чл. 14, ал. 2 от Наредбата за дейността на заложните къщи е формата на
договора за заем, сключен със заложната къща, а в съдържанието на самия заложен билет
като дата на учредяване на заемното правоотношение е посочена 24.06.2024г.
С оглед на това следва да се приеме, че в случая е налице нередовен от външна страна
документ, който създава съмнение относно момента на учредяване на правоотношението,
което съмнение съдът не дължи да преодолява чрез тълкуване на документа, а още по- малко
на останалите приложени по делото доказателства, доколкото се касае за строго формално
производство, при което документът по чл. 417 ГПК следва недвусмислено и
безпротиворечиво да установява от външна страна съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане- такова, каквото се твърди в заявлението, което изискване в настоящия
случай по изложените вече съображения не е осъществено.
Като допълнително и самостоятелно основание за неоснователност на заявлението в
частта, с която се иска присъждане на възнаградителна лихва, следва да се посочи, че
заявителят, въпреки неколкократно предоставените му възможности за това, не посочи
едномесечен период- с начална и крайна дата, който да е изтекъл преди настъпване на
изискуемостта на задълженията по процесния договор за заем, за който претендира
възнаграждение за ползване на паричния ресурс. Така, в уточнителните си молби същият
или претендира възнаградителна лихва за един ден, поддържайки същевременно, че
претенцията му касае един календарен месец, или претендира, че сумата е дължима за
период от месец, започнал да тече след датата, посочена в заложния билет като дата на
настъпване на изискуемостта на вземанията по договора за заем, поради което и не би могло
да се приеме, че подобно вземане, формирано за период след срока на договора- така, както
същият е посочен в документа по чл. 417 ГПК, произтича от този документ.
По отношение на вземането за такси от 2100.00 лева допълнително основание за
2
отхвърляне на заявлението е обстоятелството, че по същността си съобразно твърденията на
заявителя същите са такива за усвояване и управление на кредита, каквито съгласно
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължат на кредитора.
Ето защо, заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
представения заложен билет следва да бъде изцяло отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 417622/23.12.2024 г. на „***“ ЕООД, ЕИК ***, за
издаване на заповед за изпълнение срещу Л. С. С., ЕГН **********, въз основа на документ
по чл. 417, ал. 1, т. 6 ГПК- заложен билет № 1465/1001 от 25.07.2023г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3