Р Е Ш Е Н И Е №260006/13.8.2020 г.
гр. Ямбол, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на десети август
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря С. М. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 2941/
Подадена
е искова молба от ”ЕВН България Електроснабдяване” АД- гр.Пловдив,
представлявано от *** С.П., срещу С.Х.Д. ***. Ищецът твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, връчена на ответника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК. Основанието, на което заявителят е
поискал издаването на заповед, е че по силата на Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия, приети с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 г.
на ДКЕВР, влезли в сила на 27.06.2008 г., е бил задължен да доставя ел.енергия
в обекта на ответника, находящ се в гр. Ямбол, за който е отредена измервателна точка
номер *** и
клиентски номер ***. Ответникът като купувач на ел. енергия е бил задължен да я заплаща
в сроковете, определени с Общите условия. В изпълнение на задълженията си
ищецът е доставил ел.енергия на обща стойност за периода 19.09.2016 г. – 17.12.2016 г., за което са издадени фактури.
Ответникът не е заплатил стойността им. Поради забавата на ответника за плащане
на задълженията в общ размер 217,56 лв., дължи обезщетение в размер на
законната лихва за забава - 51,05 лв. за периода 5.11.2016 г. – 26.03.2019 г.
От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено, че дължи
на ищеца горепосочените суми, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата. Иска се и присъждане на направените по
делото разноски и тези по заповедното производство.
В с.з. исковете се поддържат от
процесуалния представител.
В срока за отговор ответницата чрез
особения си представител оспорва исковете като неоснователни. Възраженията си
основава на фактите, че не е доказано наличието на идентичност между имота,
описан в нотариалния акт за собственост на ответницата и административния адрес
на имота по заявлението за предоставяне на услуги от ищцовото дружество. Т.е.
счита за недоказано, че е потребител на претендираната ел.енергия.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Нотариален акт
№ ***, том *** рег.№ ***, н.д.№ *** г. на нотариус рег.№ *** с район РС-Я., от
който е видно, че ответницата е закупила имот с идентификатор 87374.562.19 в
м.“***“ на гр.Я., с номер по предходен план ***- дворно място с вилна сграда с
идентификатор 87374.562.19.1 със застроена площ от 23 кв.м.. Продавач е С.С.Я.,
която е подала Заявление за услуга от 11.07.2018 г. до ищеца за смяна на името
по партидата на имот в гр.Я. ул. „***” №***, вх.***, ап.***, м. „***“. Нотариалният
акт е описан като приложение към заявлението.
Според
Удостоверение изх.№ *** г. на Община Я., адрес гр.Я. ул. „***” №***, вх.***, ап.*** не е вписан в
административно-териториалното деление и не съществува. Актуалният административен
адрес на имот с идентификатор
87374.562.19 е: м. “***“, парцел ***, бл.***, който в административно-териториалното деление съответства на адрес: м. “***“
№*** вх.***.
Видно от приложените фактури, на
ответницата като клиент на ищеца за обект в гр.Я. ул. „***”
№***, вх.***, ап.*** са начислени суми в общ размер на 217,56 лв. за
отчетен период 19.09.2016 г. – 17.12.2016 г. за ползвана ел.енергия и лихви за
забава за периода 5.11.2016 г. – 26.03.2019 -51,05 лв.
От заключението по техническа
експертиза се установява, че за процесния период до обекта е доставена
ел.енергия в размер на 1053 kWh. Отчетените показания и
пресметнати количества енергия съвпадат с фактурираните от ищеца. Процесният
електромер, по който е отчетена ел.енергията, е бил монтиран на адрес гр.Я. ул. „***” №***, вх.***, ап.***. На този имот е отговаряла ИТН ***, водена на името
на ответницата. В допълнителното заключение се сочи, че този адрес указва
номера на трафопоста, от който се захранва директно процесния имот, находящ се
в зона „***“: трафопост №***, извод ***, стълб №***, на който се намира ИТН ***.
Последното обстоятелство вещото лице е установило след оглед на обекта на място.
Измервателната точка се намира в електромерно табло, монтирано на този стълб. Тя
е дадена за имот с идентификатор 87374.562.19.1, представляващ сграда със
застроена площ от 23 кв.м., описан в горецитирания нотариален акт. Налице е
съвпадение на имота по предоставената от „ЕВН ЕР“ скица –от карта от система
КИС и по скицата от кадастралната карта. Електромерът е демонтиран.
Захранването е променено и е посредством кабелна линия, тръгваща от таблото на
стълба и достигаща до процесната къща.
Не се спори относно издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***г.
на ЯРС. Издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са
основателни и следва да бъдат уважени. Съгласно чл. 98а ал.1 от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия.
В случая вземането на ищеца произтича
от сключени между страните общоизвестни Общи условия на договорите за продажба
на ел. енергия, съгласно чл.1 т.4 от ОУ от които
потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца,
което ползва енергията за домакинството си. Т.е. ответницата като собственик на
имота дължи за потребената от нея енергия плащане на кредитора,
тъй като е страна по договор при общи условия. Идентичността на описания в
нотариалния й акт имот и този по партидата на клиента се установи от
допълнителното заключение на вещото лице по техническата
експертиза. Експертът е установил от оглед на място, че адресът на имота по
партидата на ответницата указва номера на трафопоста, от който се захранва
директно процесния имот, находящ се в зона „***“: трафопост №***, извод ***,
стълб №***. Налице е идентичност на имотите по картата на
електроразпределителното дружество и кадастралната карта. Актуалният
административен адрес съответства на номера на имота по предходен план -***,
посочен в нотариалния акт, като е общоизвестно, че в землището на гр.Я., в м.“***“
няма жилищни блокове, нито такива с множество входове, като вх.***, нито е
описана по този начин вилната сграда в нотариалния акт.
От заключението на вещото лице се
установи още, че ищецът е доставил ел.енергия на стойност, посочена във
фактурите за процесния период в обекта на ответницата, за който е отредена посочената
в исковата молба измервателна точка, клиентски номер. Не се спори, че е бил монтиран
изправен електромер. Според вещото лице отчетените показания съвпадат с
фактурираните от ищеца количества ел.енергия.
Падежите на претендираните вземанията
са настъпили и те са изискуеми. Не се твърди от ответната страна, че сумите са
платени. Поради това са дължими.
При основателността на главния иск, основателен е и акцесорният за мораторна лихва. Законната лихва върху
главницата е дължима, тъй като се касае до забава на парично задължение,
възникнала преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото дело е
основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК (вкл.ДТ, заплатеното
възнаграждение за особен представител, вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв.). Дължими са и разноските,
направени в заповедното производство (д.т. в размер на
25 лв. и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение).
Водим
от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Х.Д. ***,
ЕГН **********, дължи на ЕВН България Електроснабдяване” АД- гр.Пловдив, ЕИК ***, адрес
гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, сумата 217,56 лв., представляваща
стойността на ел.енергия, доставена за периода от 19.09.2016 г. – 17.12.2016 г.
за обект на потребление с измервателна точка номер ***, клиентски номер ***, както и обезщетение за забава в размер на 51,05 лв. за периода 5.11.2016 г. – 26.03.2019 г.,
и законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2019
г.
до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № *** г.
по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА С.Х.Д. да
заплати на ”ЕВН България Електроснабдяване” АД- гр.Пловдив направените по
делото разноски в размер на 675 лв. и разноските,
направени в заповедното производство, в размер на 75 лв..
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: