Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 07.04.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно
заседание на 26.02.2020 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия
Видолова гр.д.№ 7423 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с правно основание чл. 266 вр. с чл. 258 от ЗЗД, вр. с чл. 286 и сл. от ТЗ.
Ищецът ***, ***, е предявил срещу ***, ***, искове за
заплащане на сумата от 5 947.08 лв. – представляващи незаплатена сума за
извършени СМР по изпълнен *** на обект: ***Твърди, че с ответника е имал
сключен ***, по силата на чл.3, ал.2 от който, ако количеството на действително
вложените материали и/или действително извършените работи се окаже по-голямо
или по-малко от посоченото в ***количество, то цената съответно се намалява или
увеличава. Твърди, че ответникът заплатил 70% аванс в размер на 30 819.60 лв. с
ДДС преди започване на строителството, но изпълнените СМР възлезли на стойност
49 975.08 лв. с ДДС, съгласно ***, подписан от ищеца и изпратен на ответника на
18.04.2019г. За остатъка от 19 155.48 лв. с ДДС, ответникът многократно бил
канен да подпише протокола и да заплати извършеното, но плащане не постъпило.
Твърди, че едва когато предявил искане за обезпечение на бъдещ иск за сумата от
19 155.48 лв., и ПлРС допуснал обезпечение по ***ответникът превел сума в
размер на 13 208.40 лв., която сума представлява разликата от първоначалната
цена по договора, получена след спадане на аванса. Твърди, че след извършеното
плащане на 24.10.2019г., изпратил по електронен път ***за разликата от 5 947.08
лв. с ДДС с покана за заплащане, но към момента сумата не му е заплатена. Сочи,
че обектът ***представлява етап от обект ***с възложител - ***и изпълнител - ***,
и че същият е приет без забележки от инвеститора ***, въведен в експлоатация и
на ответника е заплатено, поради което счита извършената работа за приета. С
оглед липсата на плащане към момента, моли съда да осъди ответника да му
заплати посочената сума от 5 947.08 лв., ведно със законната лихва от
18.11.2019г. – подаване на исковата молба - до окончателното плащане на сумата.
Уточнява, че увеличението на СМР по видове е следното: почистване на пътна
основа преди асфалтиране – увеличена стойност от 1282.40 лв., плътен
асфалтобетон – производство и машинно полагане – увеличена стойност
31277.40лв., или общо увеличение спрямо стойността на първоначалния договор –
6 959.80лв. без ДДС. Твърди, че е налице и намаление на стойността на
перото неплътен асфалтобетон със сумата от 2 003.90лв. без ДДС, като при
приспадане на намалението от увеличената стойност, се претендира исковата сума
от 5 947.08 лв. Твърди, че ответникът не
е възразил относно намалената стойност, както и че е отчел действително
извършената работа пред възложителя му – ***. Претендира разноски в исковото и
обезпечителното производство.
Ответникът ***, оспорва иска, счита, че сумата не е дължима
заявява, че допълнителните СМР не са приети от него в качеството му на
възложител. Заявява, че протоколът за допълнителни СМР не е подписан от него, а
само от изпълнителя, поради което от него не може да се направи извод за
дължимост на претендираната сума. Сочи, че първоначално уговорената сума е
заплатена на два пъти – авансово и и впоследствие на 24.10.2019г., но липсва
документ за плащане на на претендираните 5 947.08 лв. Заявява, че ***та от
28.10.2019г. не е заприходена при него и не е ползван данъчен кредит. Твърди,
че сумата по договора е изцяло заплатена, че е изпълнил задължението си по него
и моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Прави възражение
за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ищеца.
Прието по делото е производството по ***,
по което, с Определение от 17.10.2019г. по искане на *** по реда на чл. 390 от ГПК е обезпечен чрез запори, настоящия иск срещу ***, за сумата от
19 155.48лв. Това определение е обжалвано, и по ***, след преценка на настъпили след
постановяване на определението на ПлРС нови обстоятелства – плащане на
24.10.2019г. от ответника на сумата от 13 208.40лв., определението е
отменено за тази сума и потвърдено за сумата 5 947.08 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното: От представения ***се установява, че ответникът, в
качеството на възложител, е възложил на ищеца, в качеството му на изпълнител,
извършването на СМР на обект ***съгласно приложение към договора, сочещо 4 вида
СМР – фрезоване асфалтова настилка, почистване пътна основа преди асфалтиране,
неплътен асфалтобетон – производство и машинно полагане и плътен асфалтобетон –
производство и машинно полагане, на обща стойност 44 028лв. с ДДС. В чл. 4 е
уговорен начин на плащане – 70% авансово преди започване на строителството и
разликата след приключване на СМР, в срок до 14 дена издаване на фактурата. В
чл. 3 ал. 2 от договора, страните са уговорили, че ако количеството на
действително вложените материали или действително извършените работи се окаже
по-голямо или по-малко от посочените в приложението количество, то цената
съответно се намалява или увеличава. В ал. 3 на същия член се сочи, че
извършването на допълнителни работи, непредвидени в ***или произтичат от
последващи изменения в него, се договарят и заплащат допълнително, за което се
подписва анекс. В чл. 11 е договорено, че приемането на СМР се удостоверява с
протокол, подписан от двете страни, в който се описва извършената работа –
количество СМР, качество, стойност, недостатъци и спазен срок. Такъв протокол –
двустранно подписан – не е представен по делото, нито за приемане на
уговорените СМР, нито за допълнително извършени такива. Ищецът е представил по
делото подписан само от негов представител протокол, съдържащ четирите
уговорени вида СМР, с увеличено количество в т. 2 и т. 4, и намалено количество
в т. 3, който е бил изпратен на ответника и получен на електронна поща от него
на 18.04.2019г. В с.з. на 28.01.2020г. е прието за безспорно между страните, че
ответникът е заплатил на ищеца по договора сума в общ размер на 44 028 лв.
с ДДС, на два пъти – първоначално 70% аванс и впоследствие 13 208.40лв. – на
24.10.2019г. ***та за разликата от 5 947.08 лв., също изпратена по електронен
път на 28.10.2019г., не е осчетоводявана в двете дружества и по нея няма
разплащане. За увеличените СМР ищецът е представил ***, сочещ, че за периода
08.04.2019г.-16.04.2019г. е положен общо 203.1т. от него, при уговорени 160.00
т. в договора, а за намалените СМР - ***– положен на 04.04.2019г. и
05.04.2019г. – 36.18 т., при първоначално уговорени 50.00т. По делото са приети
документи, изискани от възложителя на целия обект – ***/съгласно представената
информация за резултати на обществената поръчка ***от притурката към Официалния
вестник на ЕС, л. 18 – 22 от делото/. При уточнението, че изпълнителят ***не е
представил експедиционни бележки на възложителя, представения ***, сочи приета
работа от 161.3т. направа неплътен асфалтобетон 4 см. ***в част Геодезия са
посочени четирите вида СМР, като неплътния асфалтобетон е приет в тонове –
77.97т., а останалите СМР – в квадратни метри – по 1613 кв.м. всяко – почистване, фрезоване и полагане
първи разлив плътна битумна емулсия. В ***, подлежащи на закриване,
удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта от 02.04.2019г.,
подписан от строителя ***, строителния надзор и проектанта, се установява, че в
част Геодезия към тази дата са установени и удостоверени фрезоване на съществуваща
асфалтова настилка, почистване и обезпрашаване, полагане първи разлив пътна
битумна емулсия на 1613 кв.м. с добра оценка, съгласно изискванията на проекта.
Ответникът, като част от ***, е приложил асфалтовите дневници на ищеца ***,
изрично посочен като изпълнител, с подпис на неговия представител, сочещи
плътен асфалтобетон 203.1 т. и неплътен – 36.18т., като същите са подпечатани
от *** ***, приложени са декларации за експлоатационните показатели на двата
вида асфалтобетон, подписани както от ***, така и от *** ***. По реда на чл.
176 от ГПК, управителят на ищеца Й.Б., отговори на поставени от ответника
въпроси, като посочи, че не са налице допълнителни работи по договора, а
изменение на количествата. Сочи, че двустранния протокол за приемане на
работата не е подписан от възложителя, поради което не е издадена фактура,
която следва подписването на протокола. Посочи, че допълнителните количества
работи са се наложили, т.к. имало стара асфалтова настилка, разкъртена от
ответника, че при слагането на бордюри, ответникът попълнил с камък, който при
асфалтирането пропаднал, че инвеститорът на самият ответник – ***поискал в хода
на изпълнение да се направи рампа за зареждане на стоки на пазара чрез
зануляване на бордюра, че са установили дебелини, които не се изкърпват с
неплътна смес и се наложило да ги изкърпят с плътен асфалтобетон, от което
дошла разликата в тонажа на двете смеси. Представителят заяви, че възложителят
на ответника приел и одобрил количествата, че ответникът имал двама инженери на
обекта, които постоянно присъствали и че работите са извършени с тяхно
съгласие. Посочи, че докато те работели, на обекта работели и други фирми вътре
в обекта, минавали през тяхната част, вкарвали пясък, инертни материали, което
от своя страна наложило допълнително почистване. Заяви, че докато работели
спорове не е имало. Посочи, че увеличение на площта не е имало, но при приемане
на обекта има посочена по-голяма площ, доколкото се е почиствало втори път и
оттам е разликата в площта.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните изводи: Съгласно дефиницията за
договора за изработка, с него изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати
възнаграждение. За да възникне задължението на възложителя за заплащане на
възнаграждение на изпълнителя се изисква кумулативното наличие на: валиден
договор за изработка, изпълнение на възложената работа и приемане на работата
от възложителя. За да се счете, че договора за изработка е изпълнен, чл.264
ал.1 от ЗЗД сочи, че поръчващия е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. Съгласно ***не съществува спор в съдебната практика и правна
доктрина, че в същината си приемането на извършената работа обхваща както едно
фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното,
чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание,
че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на
одобряването му. Следователно релевантно за приемането по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД, е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното
предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора,
или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на
изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено
съгласие от последния за такова одобрение. В случая е налице сключен между
страните ***по който не се спори, че има изпълнение от страна на изпълнителя –
ищец по делото. Не се твърди от страна на ищеца, че е извършил допълнителни
СМР, които налагат подписване на анекс към договора в хипотезата на чл. 3 ал. 3
от него, а само увеличена работа и материали в хипотезата на чл. 3 ал. 2, която
сочи, че е достатъчно увеличение или намаление, за да се промени съответно и
цената на договора. Безспорно е по делото, че ответникът не е подписал протокол
за приемане на работата, както е уговорено в чл. 11 от договора – нито за
количествата, уговорени в договора, нито за увеличените количества и стойност.
Независимо от липсата на подписан протокол за приемане на СМР обаче, той е
заплатил уговорената в договора сума от общо 44 028лв. с два превода,
вторият от които след налагането на запор като обезпечение на бъдещ иск, което
сочи недвусмислено, че е приел изработеното от ищеца. Нещо повече –възложителят
на цялата обществена поръчка – ***, е приел заявените от самия ответник /вече в
качеството на главен изпълнител/ увеличени количества СМР - като отчетени и
действително изработени, видно от подписаните от двете страни по поръчката
протоколи за приемане на СМР. При отчитането си пред ***, ответникът е
представил именно ***, в количествата, които ищецът твърди в исковата си молба
като действително положени. Съдът приема, че действително е налице твърдяното
от ищеца увеличение на СМР в частите: почистване пътна основа преди
асфалтиране, и производство и машинно полагане на плътен асфалтобетон, както и
че е налице намаляване на производството и машинното полагане на неплътен
асфалтобетон, и то в количествата, твърдяни от ищеца, доколкото отчитането им
от ответника пред неговия възложител представляват конклудентни действия на
приемане на работата в тези количества. Съдът дава вяра на обясненията на
представителя на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК за обстоятелствата, наложили
увеличението/намалението на количествата СМР и действителното им извършване, те
изцяло съвпадат и със съдържанието на Протоколите за приемане на СМР от
възложителя на ответника - ***, подписани от самия ответник, доколкото площта,
която е предвидена първоначално в договора, а отчетена при изпълнението,
действително се различава. Посоченото по реда на чл. 176 от ГПК, отчитане
на по-голяма от действителната площ, поради повторение на дейностите и замяна
на неплътен с плътен асфалтобетон, е логично, било е предвидено като възможност
в чл. 3 ал. 2 от договора и реално е било прието от ответника, чрез отчитането
му пред основния възложител. Поради изложеното, съдът намира, че ищецът е
доказал както изпълнението на твърдяни увеличени количества СМР – почистване,
увеличено от първоначално 1200кв.м. на 1603кв.м. и плътен асфалтобетон – от
160т. на 203.1т., така и намалени – неплътен асфалтобетон – от 50т. на 36.18т. Ответникът
не спори относно цената на всяко от отделните СМР, той е заплатил първоначално
уговореното именно на тази цена. Без значение за изхода на делото е, че ищецът
не е издал фактура за претендираните суми на ответника, а само проформа такава,
доколкото ответникът сам не е дал възможност за издаването й, като не е
подписал първичния счетоводен документ, който е доказателство за осъществяване
на сделката – протокола за приемане на СМР.
Преценявайки основателността на иска, съдът следва да
изхожда от доказателствената тежест в процеса, като общото правило при
облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор,
падежа и изискуемостта на вземането си и своята изправност по договора, а
ответникът следва да докаже изпълнение на насрещното си задължение. В случая, с
представянето на ***изготвянето и подписване на ***и ***, отчитане на завършени
работи от страна на ответника към основния възложител ***, ищецът е доказал
наличието на договор, наличие на увеличени количества СМР, за които се дължи
плащане. Съдът приема за падеж на задължението на ответника датата 16.04.2019г.
– датата на подписване на ***от ***, който представлява конклудентното действие
на ответника за признаване на извършени от ищеца СМР чрез отчитането им пред
основния възложител, като този падеж е настъпил към датата на подаване на исковата
молба. Размерът на вземането също се доказа с оглед цената на увеличението по
приети между страните цени – увеличение на почистване 322.40лв. без ДДС, увеличение на плътен
асфалтобетон – 6 637.40лв. без ДДС, от което увеличение се изважда
намаляването на СМР за неплътен асфалтобетон – 2003.90лв. без ДДС. Като крайна
дължима сума се явява разликата от 4 955.90лв. без ДДС, или исковата сума
от 5 947.08лв. с ДДС. Ответникът, от своя страна не твърдя и не доказа
плащане на задължението за увеличената стойност, базирайки се на липса на
приемане на работата, независимо от поведението му – плащане на първоначално
договорена сума, за която също не е подписал протокол за приемане на СМР. Поради
горното, съдът приема претенцията на ищеца за основателна и доказана, като същата следва да бъде
уважена изцяло за сумата от 5 947.08лв.
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, и с оглед изхода на
делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в
исковото производство и в обезпечителното такова по *** разноски, съгласно
представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК –ДТ и такса за изпълнение на
обезпечителна заповед, както и юрк. възнаграждение. За обезпечителното
производство разноските се дължат изцяло, независимо от частичната отмяна на
определението за допускане на обезпечение, т.к., както е посочено и в мотивите
на определението на ПлОС, отмяната се дължи на плащане от ответника в хода на
обезпечителното производство. На осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК, съдът определя
юрк.възнаграждение на представителя на ответника, както следва – за
представителство по настоящето исково производство – в размер на 627.35лв., съобр. чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а в обезпечителното производство – по 808.89лв. за
всяка от двете инстанции, съобр. чл. 7
ал.7 във вр. с ал. 2 т. 3 от Наредба №
1/2004 г. При това положение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 2636.01лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл. 266 вр. с чл. 258 от ЗЗД, вр. с чл.
286 и сл. от ТЗ, ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 5 947.08лв., представляваща стойност
на увеличено количество на действително вложени материали и действително
извършени работи по ***ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на иска – 18.11.2019г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ***,
***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със
седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство и в
обезпечителното такова по ***, в общ размер от 2636.01лв.
Решението може да се обжалва пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: