О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр. Габрово, 31.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО, в закрито съдебно заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
като разгледа докладваното от съдия Атанасов ЧКАНД № 9 по описа на съда за
2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК във вр. с чл. 63г ЗАНН.
Образувано е въз основа на частна жалба от „*“ * гр. *, чрез пълномощник адвокат И.Х.,
против Определение № 226 от 06.12.2022 г., постановено по АНД № 887/2022 г. по
описа на Районен съд – Габрово, с което е прекратено производството по делото
поради недопустимост на жалбата срещу наказателно постановление №670570-F671477, изд. на 24.10.2022 г. от Директор на офис Габрово при
ТД на НАП – Велико Търново. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно,
поради нарушение на процесуалния закон. Посочва, се че действително жалбата
срещу наказателното постановление е подадена от лице, което не е било
упълномощено да представлява дружеството в съдебно производство, но счита, че
тъй като законният представител на същото е потвърдил извършените без
представителна власт действия, то следва са се счита, че жалбата е подадена от
името на дружеството, от момента на нейното завеждане в съда. Затова се прави
искане определението
да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждането му по същество.
Ответникът по частната жалба е получил препис от нея, но не е изразил
становище.
Административен съд Габрово, след като прецени представените доказателства
и взе предвид доводите в частната жалба, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в законния срок от заинтересовано
лице. Разгледана по същество, същата е основателна.
С наказателно постановление №670570-F671477, изд. на 24.10.2022 г.
от Директор на офис Габрово при ТД на НАП – Велико Търново, на осн. чл. 261 ал.
1 от ЗКПО, на „*“ * гр. * е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за
нарушение по чл. 92 ал. 1 във вр. с чл. 92 ал. 2 от ЗКПО.
В законоустановения срок в РС Габрово е постъпила жалба срещу наказателното
постановление, подадена от «Стами 2021» ЕООД, чрез пълномощник М. Г. Ф.
С разпореждане №908/24.11.2022 г. съдът е оставил без движение жалбата,
като е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението да
представи писмени доказателства, които да установяват, че е: гражданин на ЕС,
на държава – страна по Споразумението за ЕИП или на Конфедерация Швейцария,
придобил адвокатска правоспособност, съгласно законодателството на някоя от тези
държави; гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност
съгласно законодателството на страната си; български гражданин, придобил
юридическа правоспособност, който е приет и вписан като действащ адвокат на
територията на България; лице, попадащо между описаните в чл. 61 ал. 2 т. 2 от ЗАНН, което се явява оправомощен в някое от посочените качества от управителя
на дружеството с правото да подава жалби от негово име и да представлява същото
пред съд. На жалбоподателя е указано, че ако не изпълни дадените указания или
не представи поисканите доказателства в указания срок, производството по делото
ще бъде прекратено.
Съобщението е връчено на посочения в жалбата пълномощник на 28.11.2022г.,
като в определения от съда срок, на 05.12.2022 г., е постъпила молба от
управителя на „*“ * гр. * И. С., в която се потвърждават всички извършени от М. Ф. действия по повод
внесената жалба, като се прави искане действията да се считат за извършени от
името и за сметка на дружеството и жалбата да бъде разгледана от съда.
Приложено е и пълномощно, с което адв. И. Х. е упълномощен да представлява
управителя.
Районният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена от
лице, за което не са представени доказателства, че попада в кръга на лицата,
посочени в чл. 61 ал. 2 т. 2 от ЗАНН, а изискването за притежаване на някое от
тези качества е задължително за правната валидност на извършените от него
действия при подаване на жалбата. Приел е, че не са налице предпоставките по
чл. 42 от ЗЗД за потвърждаване на извършените без представителна власт действия
от управителя на дружеството, тъй като от приложеното пълномощно е установено,
че подателят на жалбата е изрично упълномощен да извърши такова действие. Въз
основа на това съдът е приел, че жалбата не е подадена от правоимащо лице,
поради което е процесуално недопустима. Поради това и на основание чл. 63 г ЗАНН във вр. с чл. 323,
ал. 1, т. 3 НПК е прекратил производството по делото.
Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд, че подалият
първоначално жалбата пълномощник на «*» * не е изпълнил указанията за
представяне на доказателства, установяващи, че същият отговаря на което и да е от въведените с чл.
61 ал. 2 т.2 от ЗАНН условия за осъществяване на процесуално представителство
пред съда. Правилен е и изводът, че изискването за притежаване на някое от тези
качества е задължителност за правната валидност на извършените от него действия
при подаване на жалбата срещу процесното НП.
Не се споделят обаче изводите, според които жалбата не е подадена от правоимащо
лице, поради което е недопустима. Безспорно е, че жалбата е подадена от името
на „*“ * гр. *, което юридическо
лице е субект на установеното нарушение и е активно легитимирано да обжалва
актовете по чл. 58д от ЗАНН. Правото на жалба на юридическите лица се упражнява
от техния законен представител /в случая управител/ или упълномощен
представител. За да може едно лице да осъществи надлежно процесуално
представителство на представляващия юридическо лице пред съд в производство по
обжалване на актовете по чл. 58д от ЗАНН, то следва да отговаря на законовите
изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 61 ал. 2 т. 1 и 3 от ЗАНН, а именно:
Да е адвокат или да е юрисконсулт или друг служител с юридическо образование в
наказващия орган при учрежденията, предприятията, организациите, юридическите
лица и едноличните търговци. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието
на тези свои качества и именно с оглед на доказването им РС Габрово му е
определил 7-дневен срок.
Предвид непредставянето на доказателства за наличието на
такова качество на пълномощника, следва да се приеме, че представляващият
дружеството е издал пълномощно за обжалване пред съд на тези актове в полза на
лице, което не е сред изброените в чл. 61 ал. 2 от ЗАНН лица и то не може да
породи желаните от упълномощителя правни последици, тъй като противоречи на
императивна правна норма. Следователно, същото е нищожна едностранна правна
сделка в частта, касаеща осъществяване на процесуално представителство пред
съд, съгласно чл. 44 във вр. с чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Възможността за
потвърждаване на извършените без представителна власт действия съставлява общ
принцип при упълномощаването, независимо дали то е за извършване на
материалноправни или на процесуални действия – арг. от чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
Макар това да не е изрично предвидено в ЗАНН и НПК, тази възможност е приложима
и в административнонаказателните производства, доколкото чрез нея се обезпечава
възможността на наказаното лице да участва в производството и да реализира
своята защита срещу санкционния акт. При съмнение на съда относно правото на
процесуално представителство на подателя на жалбата, което безспорно определя
нейната допустимост, съдът е следвало да приложи разпоредбите на чл. 323, ал.1,
във връзка с чл. 320, ал. 3 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН. Липсата на
надлежно учредена представителна власт се приравнява в практиката на липса на
подпис на жалбата от представляващия дружеството. Следователно, освен
оставянето на жалбата без движение и даването на указания спрямо лицето, чрез
което е подадена, да удостовери наличието на качествата на адвокат, юрисконсулт
или служител с юридическо образование, съдът следва да предостави на управителя
на дружеството възможност да потвърди или приподпише жалбата, тъй като съгласно
общодостъпните в ТР данни той представлява дружеството. Тази възможност съдът
следва да даде и когато констатира, както в настоящия случай, нередовно упълномощаване
на подписалото жалбата лице. Едва след дадена такава възможност на дружеството-жалбоподател
и при неизпълнение на разпореждането в определения от него срок, съдът следва
да върне жалбата и да прекрати производството по делото.
След като не е предприел действия в тази насока,
районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, с което е нарушил
правата на касатора, което представлява основание за отмяна на атакуваното
определение.
Този извод се налага и от практиката на ВКС по приложение
на цитираните разпоредби от НПК, като в мотивите към т. 2 на ТР №5/2018 г. на
ОСНК на ВКС, постановено по повод въззивното обжалване по НПК, изрично е
посочено, че при нередовност на
сезиращия документ, се извършва преценка за съответствието му с изискванията на
чл. 320, ал. 1
и 3 от НПК, а като като нередовни следва да се третират само тези жалби и
протести, които: "... не отговарят на предписаното в процесуалния закон
съдържание или са неподписани, и нередовността им не е отстранена в срок",
т. е. по аргумент за противното – щом нередовността (неподписването) е
отстранена в срок, то жалбата следва да се третира като редовна.
Тъй като в разглеждания случай управителят на
санкционираното дружество е представил молба срок за изправяне на нередовности
по въззивната жалба в указания от съда срок, в която изрично е потвърдил
извършените процесуални действия без надлежно учредена представителна власт, то
допуснатата нередовност е отстранена, независимо, че съдът не е дал такива
указания на лицето, което има право на жалба. С оглед на изложеното и тъй като
жалбата отговаря на изискванията относно съдържание, настоящата касационна
инстанция я намира за редовна и допустима. При това положение, обжалваното
определение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а
делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и насрочване
в о.с.з. за разглеждане по същество на жалбата срещу наказателно постановление №670570-F671477,
изд. на 24.10.2022 г. от Директор на офис Габрово при ТД на НАП – Велико
Търново.
Така мотивиран и
на основание 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 вр. чл. 236 от АПК вр. чл. 63 г от ЗАНН, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ, по частна жалба
на «*» *, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление *,
представлявано от управителя И. В. С., чрез пълномощник адвокат И.Х.,
Определение № 226, постановено на 06.12.2022 г. по АНД № 887/2022 г. по описа
на Районен съд – Габрово, с което е върната като недопустима подадената от
името на дружеството жалба срещу наказателно постановление №670570-F671477, изд. на
24.10.2022 г. от Директор на офис Габрово при ТД на НАП – Велико Търново, а производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на Районен
съд – Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия, при съблюдаване на задължителните указания дадени в
мотивите на това определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: