№ 6635
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110175203 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба от А.С.В. срещу А. К. Й. с искане
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2264
лева – главница по сключен между ответника и трето лице договор за кредит,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, 772,85 лева – договорна
лихва за периода от 20.08.2021 г. до 20.05.2023 г. и мораторна лихва върху
главницата за периода от 21.08.2021 г. до 17.12.2024 г. в размер на 430,03 лева.
Ищецът твърди, че на 11.05.2021 г. между ответника в качеството на
Кредитополучател и К. в качеството на кредитодател, бил сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който последното лице предоставило на
ответника парична сума. Бил сключен също така и договор за поръчителство
между ответника и трето лице – А.Т.. Тъй като ответникът не изпълнил
задължението си да върне дължимите суми по кредита, същото било
изпълнено от поръчителя. На 10.06.2022 г. било сключено Приложение № 1
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г. с
което А.Т. прехвърлило на ищеца вземанията си срещу ответника. Цесионерът
бил упълномощен от цедента да уведомява длъжниците за извършената цесия
и на ответника било изпратено уведомително писмо. Ищецът моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи процесните суми. Претендира
разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба. Не оспорва наличието на облигационна връзка между себе си и К..
Оспорва наличието на облигационна връзка между себе си и А.Т., както и
наличието на договор за цесия. Моли съда да отхвърли иска.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не се
явява, не изпраща представител, подава становище, в което поддържа
1
исканията си. Ответникът не се явява, не изпраща представител, не подава
становище.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед заявеното от ответника в отговора на исковата молба и поради
представеното по делото (л. 6 – л. 17 от същото) копие на сключен договор,
съдът намира за безспорен между страните факта, че между ответника и К. е
бил сключен договор за кредит. По делото са представени общите условия на
договора. Представен е и договорът за поръчителство, сключен между К. и
А.Т., както и договорът за поръчителство, сключен между А.Т. и ответника.
Представен е и договор за цесия, по силата на който К. е прехвърлило на
ищеца свои вземания.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи: ищецът основава своето вземане на сключен между ответника и К.
договор за кредит, на сключен между К. и А.Т. договор за поръчителство, на
сключен между ответника и А.Т. договор за поръчителство както и на договор
за прехвърляне на ищеца на вземането на К. към ответника. Преди да премине
към обсъждане на дължимостта на вземането по същество, съдът намира, че е
необходимо да се изследва въпроса за законосъобразното прехвърляне на тези
вземания, тъй като именно той основава твърдяното от ищеца качество на
кредитор. В тази връзка, съдът намира, следното: видно от договора за
продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г. К. и А.Т. са продали на
ищеца вземания, описани в Приложение № 1 към договора (§ 2.1 от договора).
След анализ съдът констатира, че по делото липсва въпросното приложение,
т.е. е невъзможно да се установи кои вземания действително са били
прехвърлени на цесионера и дали процесните са сред тях. За установяване на
този факт е представен документ, озаглавен Приложение № 1 от 10.06.2022 г.
(л. 46 от делото). Този документ не е представен в цялост, не носи подпис и
видно от поредните номера, не може да се направи категоричен извод за
връзката му с процесния договор за цесия. На база тези разсъждения, съдът
достига до факта, че посоченият документ не е доказателство, годно да
установи факта, че вземанията на К. и А.Т. към ответника са действително
прехвърлени на ищеца. На основание общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК
съдът е длъжен да възприеме недоказания факт за невъзникнал, т.е. в хода на
процеса ищецът не успя да докаже при условията на пълно и главно
доказване, своята активна материална легитимация в процеса. Главният иск е
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на главния иск, на отхвърляне подлежи и
акцесорния иск за лихви.
По отношение на разноските, такива се дължат единствено на
ответника. Доколкото от същия не са сторени такива, разноски между
страните не се дължат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.В., ЕИК: ***, с адрес гр. ***, офис
сграда Л., *** А. К. Й., ЕГН: ********** с адрес гр. *** за установяване
дължимостта на сумата от 2264 лева – стойност на предоставена сума по
договор за кредит, сключен между ответника и К., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 772,85 лева – договорна лихва за периода от 20.08.2021 г.
до 20.05.2023 г. и на сумата от 430,03 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 21.08.2021 г. до 27.06.2024 г., като недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3