Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
гр.Карлово, 09.05.2016 година
Стилиян Манолов – съдия-докладчик по НАХД № 294/2015
г. по описа на КРС, след като се запознах с материалите по делото и внесеното
постановление на РП – Карлово, с което се предлага обвиняемият П.Г.Г. ЕГН **********,
да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК и да му бъде наложено административно наказание по реда на
чл.78а от НК, и след като извърших проверката, възложена ми съгласно чл.376,
ал.1, вр. чл.248, ал.2 от НПК намирам, че липсват условията за разглеждане на
делото в съдебно заседание, тъй като са налице основания за прекратяване на
наказателното производство.
Постановлението на РП – Карлово е срещу обвиняемият П.Г.Г.
ЕГН ********** за това, че на 11.09.2015г. в землището на гр.Карлово,
обл.Пловдив, по път II-64 км.0+950м. между гр.Баня и
гр.Карлово е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „ф”,
модел „Т” с рег.№** **** **, без съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление с влязло в сила наказателно постановление – с НП №****/28.11.2013г.
по описа на РУ на МВР – гр.Карлово, влязло в законна сила на 31.12.2014г.
От описанието на обвинението в прокурорския акт, без
да обсъжда приобщения по делото доказателствен материал, съдията-докладчик
констатира, че не се съдържат признаци на осъществен състав на престъпление,
тъй като очертаното в обстоятелствената част на постановлението деяние не
изпълва обективните съставомерни белези на престъпния състав по чл.343в, ал.2
от НК, или друг състав от НК.
Видно от фактическите рамки на обвинението на
11.09.2015г. на път II-64 км.0+950м. между гр.Баня и
гр.Карлово обвиняемия Г. е управлявал моторно превозно средство. През 2004г.
същият придобил правоспособност и му е издадено свидетелство за управление на
МПС. Впоследствие е извършил множество нарушения на Закона за движение по
пътищата ЗДвП, поради което е санкциониран и са му отнемани контролни точки. Със
заповед за прилагане на принудителни административни мерки (ЗППАМ) рег.№*** от
16.10.2013г. свидетелството за управление на обвиняемия Г. е отнето на
основание чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП. Последните 6 контролни точки на Г. са
отнети с наказателно постановление (НП) №****/28.11.2013г., влязло в сила на 31.12.2014г., поради което
прокурорът е достигнал до правилния извод, че оттогава обвиняемия е загубил
придобитата правоспособност на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП. По-нататък прокурорът е приел, че към момента на
извършване на нарушението, за което Г. е санкциониран с цитираното НП, същият
не е изгубил всички контролни точки, обуславящи неговата правоспособност, но към
същата дата той е вече е с отнето СУМПС на основание ЗППАМ рег.№*** от
16.10.2013г., т.е. според прокурора след тази дата е лишен административно от
правото да управлява МПС на основание чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП. Поради това
с управлението на МПС на 11.09.2015г. Г е осъществил престъпния състав на
чл.343, ал.2 от НК.
Съдията-докладчик намира, че този извод на прокурора е
неправилен. За наличието на съставомерност по възприетата от РП – Карлово материално-правна
квалификация по чл.343, ал.2 от НК е необходимо извършителя на деянието да е
изначало неправоспособен водач на МПС – не такъв, на който свидетелството за
правоуправление е отнето, а такъв, който или никога не е притежавал
свидетелство /не е полагал изпит, не се води на отчет в КАТ/, или е бил
правоспособен, но е загубил изцяло правоспособността си, поради отнемане на
пълния брой контролни точки. Също така, за да са налице обективните признаци на
изпълнителното деяние по този текст, деецът освен, че поначало е
неправоспособен водач на МПС следва: 1/ въпреки това да управлява такова; 2/да
е наказан за това по административен ред; 3/ отново да управлява МПС – в
едногодишен срок от наказването му.
В разглеждания случай тези изисквания не са налице в
цялост. Видно от фактическите рамки на обвинението, обвиняемия Г. през 2004г. е
придобил правоспособност. Впоследствие е извършил множество нарушения на ЗДвП,
поради което е санкциониран и са му отнемани контролни точки. На 10.10.2013г. е
издадена ЗППАМ №*** на основание чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, според който
текст СУМПС се отнема „временно“. Временното отнемане на СУМПС на водач
действително означава практически лишаването му от възможност да управлява МПС,
но не го лишава от правоспособност. Когато деецът само временно е лишен от
съответното право, това не е равнозначно на липса на правоспособност.
Правоспособни водачи на моторни превозни средства, които временно са лишени от
правоуправление, поначало не са загубили това право, а временно им е забранено
да го упражняват.
Впоследствие, с НП №****/28.11.2013г. на Началник РУ
на МВР – Карлово /влязло в сила на 31.12.2014г./, на Генчев са отнети последните
му останали 6 контролни точки и от този момент той е загубил правоспособността
си по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП, т.е. от този момент е налице първата
обективна предпоставка за съставомерността на деянието по чл.343в, ал.2 от НК.
Въпреки, че е неправоспособен водач на 11.09.2015г. Генчев отново е управлявал
МПС, с което е изпълнена и втората предпоставка на чл.343в, ал.2 от НК. За това
си деяния обаче същия не е наказан по административен ред с влязло в сила
наказателно постановление. Едва след влизане в сила на такова постановление и в
случай, че същия в едногодишния срок от това наказание отново управлява МПС, ще
са налице и останалите елементи от състава на престъплението по чл.343в, ал.2
от НК.
С оглед изложеното съдът намира, че
деянието, описано в постановлението на РП – Карлово не съставлява престъпление,
поради което делото не следва да бъде насрочвано в съдебно заседание, а
наказателното производство следва да бъде прекратено.
Посочените в постановлението на РП – Карлово решения
на ВКС по същество само потвърждават гореизложеното. В единия случай /Р-***-****-III/ се касае за лице, на което въобще не е издавано СУМПС
и същият не се води на отчет в структурите на КАТ, а в другия /Р-***-****-II/ - за лице, чието СУМПС е иззето с влязла в сила
ЗППАМ, поради отнемане на всички контролни точки. Т.е. и в двата случая се
касае за неправоспособни водачи. В мотивите и на двете решения са изложени
аргументи, че нормата на чл.343в, ал.2 от НК се прилага както по отношение на
административно санкционирани водачи на МПС, непритежаващи свидетелство за
управление, така и тези, на които то е отнето по реда на чл.171, т.1 и т.4 от ЗДвП. В първата от тези две хипотези обаче лицето губи временно правото си на
управление на МПС, до настъпване на определени обстоятелства, визирани в този
текст /чл.171, т.1 от ЗДвП/, докато при другата /т.4/ - той го губи
окончателно, безвъзвратно. В последния случай такова лице се приравнява на
неправоспособен водач и за възстановяване на правоспособността му е необходимо
да премине отново първоначално обучение по реда на Наредба №37/02.08.2002г. за
условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на МПС и условията и реда за издаване за тяхното обучение /чл.15,
ал.3 и чл.16, ал.3/ – нещо, което не се изисква при хипотезата на чл.171, т.1
от ЗДвП. В единия случай се касае за водач, лишен от право да управлява МПС
/т.1/, а в другия – за неправоспособен водач /т.4/.
Предвид изхода на делото, взетата
спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „подписка“ следва да бъде отмена.
Мотивиран от горното и на основание чл.376, ал.1, вр.
чл.250, ал.1, т.2 от НПК,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НАХД № 294/2015 г. по
описа на Районен съд - Карлово /досъдебно производство №711/2015г. по описа на
РУ на МВР – Карлово/.
ОТМЕНЯМ взетата по отношение на обвиняемия П.Г.Г. мярка за
неотклонение „подписка“.
Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране в
15 дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд - Пловдив.
Преписи от разпореждането да се изпратят на РП –
Карлово и на обвиняемия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М.Б