О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........
01.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ
СЪСТАВ в
закрито съдебно заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
Мл. Съдия ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 2056 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано
по частна жалба от И.О.П. срещу определение №14114 от
25.10.2019г., постановено по гр.д. №2352/2019г. по описа на ВРС, с което
производството по делото е прекратено на основание чл.130 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че предявеният иск по
чл.124, ал.5 от ГПК е напълно самостоятелен и независим от ч.гр.д. №12207/2015г. на ВРС, по което срещу него е
постановена влязла в сила заповед за изпълнение и не касае пряко упражняване на
процесуални права по това дело. Без значение е евентуалното бъдещо упражняване
на правата на жалбоподателя да иска отмяна на влязло в сила решение. Искът по
чл.124, ал.5 от ГПК е единственият способ, по който ищецът може да установи
престъпното обстоятелство, за което делото е заведено. Успешното провеждане на
такъв иска би означавало, че всяко последващо
действие от страна на ответника по принудителното събиране на дълга, ще бъде
злоупотреба с процесуално право, при положение, че той е наясно с установеното
престъпно обстоятелство.
Ответникът по частната жалба „Ти Би Ай Банк“ЕАД в предоставения
срок представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
жалбата по съображения, че всички възражения относно задължението си ищецът е
следвало да релевира в срока за възражение по чл.414
от ГПК. Тази възможност се е преклудира с изтичане на
двуседмичния срок от връчване на ПДИ.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството по
гр.д. №2352/2019г. на ВРС е
образувано по предявен от И.О.П. срещу „Ти Би Ай Банк“ЕАД иск
с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че неизвестно лице, различно от ищеца, като е използвало официален документ -
лична карта на ищеца, е подписало от негово име договор за потребителски кредит
№ *********/13.02.2015 г., и е изтеглило сумата от 3446.98 лв. и групова
застрахователна полица № 81001NLB2011 на ЗК „УНИКА-живот" АД, като е
получило без правно основание чуждо движимо имущество - пари от „ТИ БИ АЙ
БАНК" ЕАД в размер на 3446.98 лева, с намерение да ги присвои.
В исковата молба ищецът поддържа, че на 14.02.2015г. установил, че му е
изчезнала личната карта, за което уведомил органите на МВР и му е наложено
административно наказание с НП №433а-400/19.03.2015г.
През м.май 2016г. получил ПДИ по изп.д. №20167160400127 на ЧСИ Н.Георгиев, образувано въз
основа на изпълнителен лист по заповед за изпълнение по ч.гр.д. №12207/2015г. на ВРС. Ищецът се снабдил с препис от
документите и установил, че заповедта за изпълнение е издадена за задължения по
договор за потребителски кредит №*********/13.02.2015г., какъвто не бил сключвал,
но не подал възражение, тъй като отсъствал от страната и не бил уведомен лично,
за да реагира в срок. Твърди, че личната му карта е била открадната и трето
неизвестно за него лице, представяйки се за него в банката и легитимирайки се с
откраднатия документ, с цел да заблуди служителя на банката, е подписало
договора за кредит и е усвоило сумата по кредита, но не е върнало нито една
вноска. По този начин извършителят е реализирал престъпния състав на престъпление
по чл.318 от НК. По сигнал на ищеца е образувано ДП №360/2016г. на ВРП, което понастоящем е спряно, тъй
като извършителят не може да бъде открит, независимо че са налице данни за
извършено престъпление, тъй като от назначената СГЕ се установява, че подписът
на ищеца под договора за кредит е неавтентичен. С оглед липсата на друг способ
за защита предвид влязлата в сила заповед за изпълнение, преди установяването
на престъпните обстоятелства и липсата на възможност да се търси защита по
исков ред по реда на чл.424 ГПК, установяването на престъпното обстоятелство,
при наличен изпълнителен процес, е от съществено значение.
С уточняваща молба от 18.03.2019г. ищецът поддържа,
че установяването на престъпното обстоятелство би представлявало новонастъпил факт, обуславящ допустимост на иск по чл.439
от ГПК. Позовава се на извършено престъпление по чл.318 НК, както и на такова
по чл.209 НК – измама, без да са наведени конкретни твърдения за елементите от
обективна и субективна страна на посочените престъпни състави.
В срока по чл.131 от ГПК е
депозиран отговор от ответника, в който са изложени съображения за
недопустимост на иска.
С обжалваното определение
ВРС е прекратил производството по делото, като е приел, че така заявеният иск е
недопустим.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.275
от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно чл.124, ал.4, изр.
последно ГПК исковете за установяване на факти са допустими само в изрично
предвидените в закона случаи и при наличието на визираните в специалната норма
предпоставки.
Установителният иск за съществуване на
престъпно обстоятелство е особен вид иск за установяване на факти, предвиден с
изричната разпоредба на чл. 124, ал.5 ГПК. В цитираната норма са предвидени две
предпоставки за допустимост на иска – лимитативно изброени основания,
осуетяващи развитието на наказателен процес и правен интерес.
В трайно
установената съдебна практика е застъпено становището, че искът по чл. 124, ал. 5 от ГПК
е недопустим при отсъствие на визираните в текста алтернативни хипотези: 1/.
наказателно преследване не може да бъде възбудено, 2/. същото е прекратено на
някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 от НПК, 3/. е спряно на
основание чл. 25, т. 2, респ. чл. 26 от НПК, 4/. както и в
случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Посочените основания
се явяват положителни процесуални предпоставки за съществуването на правото на
иск, доколкото наличието на която и да е от тях го прави допустим в качеството
му на сурогат на недопустимия наказателен процес. В случая
по надлежния ред е установена четвъртата от визираните по-горе алтернативни
процесуални предпоставки, доколкото с представеното влязло в сила Постановление
от 19.03.2018г. по ДП №360/2016г. на 3 РУ – ОД на МВР наказателното
производство по случая е спряно на основание чл.244, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй
като извършителят е останал неразкрит.
Останалите визирани в чл. 124, ал. 5 от ГПК критерии - значението на
престъпното обстоятелство за друго гражданско правоотношение или за
възможността да се иска отмяна на влязло в сила решение, обуславят правния интерес от воденето на
иска. Установяването
на престъпно обстоятелство чрез иск е допустимо само когато то би имало
значение за едно спорно гражданско правоотношение, засягащо правната сфера на
ищеца, или когато това обстоятелство съставлява основание за отмяна на влязло в
сила решение, което обвързва ищеца със сила на пресъдено
нещо.
За да обоснове правния си
интерес, ищецът поддържа, че в резултат на твърдяното престъпление срещу него е
постановена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена въз
основа на неавтентичен договор за кредит.
Видно от материалите по
изисканото заповедното и изпълнително производство издадената по ч.гр.д. №12207/2015г.
на ВРС Заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 6145/5.10.2015г. е връчена
лично на ищеца на 13.05.2016г., ведно с покана за доброволно изпълнени по изп.д. №20167160400127
на ЧСИ Н.Георгиев. В срока по чл.414 от ГПК и чл.423 от ГПК длъжникът не е
упражнил правото си да подаде възражение срещу заповедта, поради което считано
от 27.05.2016г. същата е влязла в сила и е окончателно стабилизирана.
С влизане в сила на
заповедта за изпълнение вземането на ответника се е трансформирало в безспорно,
поради което не може да обоснове правен интерес на плоскостта на първата
предвидена в чл.124, ал.5 от ГПК алтернатива – връзка с гражданско
правоотношение.
Влязлата в сила заповед за
изпълнение има сила на присъдено нещо за съществуване на субективното право към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Същата съставлява съдебен акт, който има всички присъщи на
решението последици – установително действие, изпълнителна
сила, непререшаемост и стабилитет. С
влизането в сила на заповедта се преклудират всички
факти и възражения, настъпили преди този момент, поради което длъжникът няма
право да се позовава на тях и да оспорва вземането в последващи
производства. Същият може да се брани срещу изпълняемото
право единствено с иск по чл.439 от ГПК, ако се позовава на новонастъпили
правопогасяващи факти или с иск по чл.424 от ГПК, ако
се позовава на новооткрити факти, които не са могли да му бъдат известни до
изтичане на срока за подаване на възражението. Извънредният способ за отмяна на
влезли в сила решения по чл.303 от ГПК, предвиден в хипотезата на чл.124, ал.5
от ГПК, не намира приложение в заповедното производство.
Въведените от ищеца
престъпни състави – противозаконно използване на чужд документ за самоличност и
измама от трето лице, сами по себе си не рефлектират върху гражданскоправните
последици на сделката, от която ответникът черпи права, доколкото нямат пряко
отношение към действителността на волеизявленията на страните по нея. Дори да
се приеме обратното, твърденията за извършено документно престъпление по
същество се свеждат до позоваване на неавтентичност на договора за кредит,
послужил като основание за издаване на заповедта, респективно на нищожност на сделката поради липса на
съгласие. Нищожността е изначален порок на сделката и е налице към момента на
сключването й, независимо от това дали и кога е установена по съдебен ред.
Позоваването на нищожността е правоизключващо
възражение, което следва да бъде релевирано във
висящия процес относно вземането, като в противен случай се преклудира.
В случая длъжникът е пропуснал възможността да възрази срещу заповедта, като по
този начин осуети влизането й в сила. Подаването на възражение по чл.414 от ГПК
е единственото ефективно средство за защита при така наведените твърдения.
Пропускът на длъжника да го упражни в срок, не може да бъде саниран,
тъй като всички правопораждащи факти на материалното
право, включително валидността на договора за кредит, са обхванати от установителното действие на заповедта за изпълнение.
По изложените съображения
за ищеца не е налице интерес от установяване на престъпно обстоятелство при
съставяне на договора за кредит, тъй като от евентуалното уважаване на този иск
в правната му сфера няма да настъпят благоприятни за него правни последици. При
наличието на валидно издаден изпълнителен титул евентуалното уважаване на иск
по чл.124, ал.5 от ГПК няма да доведе автоматично до отпадане на изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение, нито до възникване на основание за
прекратяване на изпълнителното производство.
Както бе посочено по-горе
длъжникът може да се брани срещу изпълнението само с искове по чл.439 и чл.424
от ГПК при наличие на визираните в тях процесуални предпоставки.
Фактът на извършено от
трето лице документно престъпление при сключване на договора за кредит не
представлява новонастъпило след издаване на заповедта
за изпълнение обстоятелство с правопогасяващ ефект,
което да обуслови допустимост на иска по чл.439 от ГПК. В случай, че
действително е осъществен, този факт е настъпил в предхождащ издаването на
заповедта за изпълнение момент, поради което не може да послужи като годно
процесуално основание за предявяване на иск по чл.439 от ГПК. От значение за
допустимостта на този иск е моментът, в които фактът се е осъществил в
обективната действителност, а не моментът, в който е установен по съответния
ред. В този смисъл евентуалното уважаване на иск по чл.124, ал.5 от ГПК не би
обусловило допустимост на производство по чл.439 от ГПК.
Сключването на договора за
кредит в резултат на престъпно обстоятелство не представлява и новооткрит факт,
който длъжникът да не е могъл да узнае в срока за възражение, за да се обуслови
допустимост на иска по чл.424 от ГПК. При полагане на дължимата грижа за
собствените си работи след получаване на заповедта за изпълнение ищецът е могъл
и е бил длъжен да се запознае със съдържанието й и да организира защитата си,
като извърши преценка дали дължи изпълнение по нея или не. Следователно фактът
дали сключването на договора е резултат от извършено престъпление е можел да му
стане известен в срока за възражение. Отделно от това предявяването на иска по
чл.424 от ГПК е свързано с преклузивни срокове, които
понастоящем са изтекли, с което възможността за упражняване на този способ за
защита е изчерпан.
Искът по чл.124, ал.5 от ГПК е допустим, когато уважаването му е предпоставка за упражняване на други
права и процесуални средства за защита. Когато не е насочено към ефективното
настъпване на благоприятни за ищеца последици, предявяването му е самоцелно,
поради което и лишено от правен интерес.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции обжалваното прекратително определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №14114 от 25.10.2019г., постановено по
гр.д. №2352/2019г. по описа на ВРС, с което производството по делото е прекратено
на основание чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните с частна
касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.