Решение по дело №230/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260012
Дата: 21 август 2020 г.
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20203600500230
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

                     

 

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                               №260012

                                          гр. Шумен, 21.08.2020 год.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на двадесет и първи август през две хиляди и двадесета година година в състав:

 

                                                              Председател: М.Маринов

                                                                      Членове:1.Р.Хаджииванова

                                                                                     2.мл.с.С.Сефанова

при секретаря Т.Кавърджикова като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова  в.гр.дело №230 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         С решение №298 от 05.06.2020г. по гр. дело №2285/2019 г., ШРС е  прекратил производството по иска  с правно основание по чл.149 от СК за осъждане на П.Б.П. да заплати на ищцата Р.П.П. издръжка за минало време в размер на по 150лв. месечно за периода от 01.06.2018г. до 01.08.2018г. като недопустим и е отхвърлил  предявените от Р.П.П. срещу П.Б.П.  обективно съединени искове по чл.144 от СК и по чл.149 от СК, във връзка с чл.144 от СК за осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 01.08.2019г. до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да заплати издръжка за минало време за периода от 01.08.2018г. до 01.08.2019г., в размер на 150 лв. месечно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.

            Недоволна от решението в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на издръжка в размер на 150лв., считано от 01.08.2019г. до настъпване на законовите причини за изменение или прекратяване на иска, останала ищцата Р.П.П., която го обжалва като  незаконосъобразно.  Сочи, че изложените от съда доводи били абсолютно неоснователни. Ответникът имал заболяване, но здравната каса заплащала за същото по-голяма част от лекарствата му. Синът на ответникът бил студент задочна форма на обучение, поради което можел да работи почасово. Ищцата учела редовно и нямала такава възможност. Ответникът имал съпруга, която също била в трудоспособна възраст. Пенсията на ответника не била в малък размер. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което претенцията й бъде уважена. 

Въззиваемата страна  е депозирала отговор на въззивната жалба в срок, с който взема становище по неоснователността й.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  неоснователна.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред двете инстанции, приема за установено следното:

Не се спори между страните, а и видно от представеното удостоверение за раждане, ищцата Р.П.П. е дъщеря на ответника П.Б.П., като същата е родена на  ***г..

Съгласно представените по делото уверение № СК-07-21646/10.09.2018г. и уверение № СК-07-21052/02.07.2019г., издадени от Шуменски Университет „Епископ Константин Преславски“, факултет Хуманитарни науки,  е записана четвърти курс, редовна форма на обучение по специалността „***“ през 2018-2019г. в летен и зимен семестър.

Видно от регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“-гр.Шумен, майката на ищцата - И.Р.И.е регистрирана като безработна като последната й насрочена среща е от 01.10.2018г..

Съгласно заповед № СК – 04 – 20253/12.09.2019г. , издадена от ректора на ШУ, ищцата е отстранена поради неполагането на всички семестриални изпити, считано от 12.09.2019г.  С последваща заповед на ректора на ШУ № СК – 04 – 20277/20.09.2019г. студентските ѝ права били възстановени.

Видно от представеното по делото разпореждане №**********,***, ответникът е пенсионер, като личната му пенсия е в размер на 807.56 лв., считано от 28.09.2018г..  От рецептурната му книжка се установява, че е с диагноза „ХСБ“ – хипертонична болест на сърцето и ползва медикаменти за лечението.

Представено е и банково извлечение за периода 01.11.2019г.-09.12.2019г., съгласно което ответникът има сключен договор за заем за сума в размер на 8300лв. за срок от 23.04.2018г. до 23.04.2020г., и заплаща месечна вноска за погасяването му в размер на 123.06лв.. същият представя и разписки и фактури, доказващи извършени от него разходи за бита.

 Видно от удостоверение за раждане с № 432529 от 29.08.2000г. ответникът е баща на Я.П.П., роден на ***г.. Съгласно представеното  уверение от Технически университет Варна № 7481/05.12.2019г., последният е записан като студент първа година за учебната 2019/2020г., задочна форма на обучение.

По делото е приложена и справка от СВ по партидата на И.Р.И.– майка на ищцата, но същата касае период близо десет години преди завеждане на исковата молба и се явява ирелевантна за спора. Ирелевантно за спора е и представеното от ответника извлечение от банковата му сметка за период до м. май 2018г.

С декларация, представена пред настоящата инстанция, ищцата е декларирала, че не притежава движимо или движимо имущество, както и че не е сключвала договори по трудово или извънтрудово правоотношение, и не получава никакви доходи. В подкрепа на декларираното е представила удостоверение от община Шумен, че няма декларирано имущество, удостоверения от ТД на НАП, че тя, а също и майка й, нямат сключени трудови договори и подадени декларации за начислен облагаем доход за процесния период. Представя и удостоверение от АВ, че считано от 2007г.  не са налице вписвания по партидата на майка й.

Представено е и уверение №СК-07-21295/14.08.2020г., издадено от ШУ“Епископ Константин Преславски“-гр.Шумен, съгласно което ищцата е завършила семестриално обучението си на 01.02.2020г., като й предстои явяване на държавен изпит на втора изпитна сесия за курса на 16.09. и 17.09.2020г..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Доколкото предмет на въззивната жалба е  решението само в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на издръжка в размер на 150лв., считано от 01.08.2019г. до настъпване на законовите причини за изменение или прекратяване на иска, то само тази претенция следва да бъде разгледана в настоящото производство.           

 За уважаване на иск с правно основание чл.144 от СК е необходимо наличието на следните кумулативно дадени предпоставки:детето да учи  редовно в средно или висше  учебно заведение,  да не е навършило 20г. ако учи в средно учебно заведение и 25г.-ако учи във висше учебно заведение-редовна форма на обучение, детето няма възможност да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си; даването на издръжка не съставлява сериозно затруднение за родителя.

В конкретния случай е налице  първата от така визираните предпоставки -  видно от представените уверения №№СК-07-21646/10.09.2018г., уверение № СК-07-21052/02.07.2019г., СК-07-21295/14.08.2020г. и удостоверение №РД-18-016/29.01.2020г., издадени от ШУ“Епископ Константин Преславски“-гр.Шумен, от 01.08.2019г. до настоящия момент ищцата продължава обучението си във висше учебно заведение, редовна форма на обучение, с изключение на периода 12.09.2019г.-20.09.2019г., по време на който е била  отстранена поради неполагането на всички семестриални изпити,  след който студентските й права са възстановени.

Същата в хода на настоящото производство - на 08.07.2020г. е навършила 25-годишна възраст, поради което може да претендира издръжка за пълнолетен учащ за периода от датата на завеждане на исковата молба-01.08.2019г. до 08.07.2020г..

Не се установи П. да има доходи или имущество от което да се издържа, а и в хода на производството ответната страна не е ангажирала  доказателства в обратния смисъл.

Не се установи наличието на последната предпоставка – издръжката да не съставлява особени затруднения за родителя. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е пенсионер и получава пенсия в размер на 807.56лв./ в съдебно заседание същият заявява непосредственото й увеличението с 50лв., но  същото не касае процесния период/ , същият страда от хронично заболяване, като заявява разходи за лекарства на месец в размер на 50лв.. Видно от представеното банково извлечение П.  изплаща и кредит, като месечната му вноска е в размер на 123.06лв.. Предвид изложеното съдът намира, че остатъкът /634.5лв.-близък до минималната работна заплата за страната/ се явява недостатъчен за задоволяване на нуждите на самия ответник - със сочената сума следва да покрива не само необходимите за домакинството и съществуването му консумативи/електричество, вода, телефон/, но също така нуждите си от храна, облекло, транспорт.

Съдът намира за недоказани изложените от ищцата твърдения , че всъщност ответникът реализирал по-висок доход, тъй като работел „на частно“, като заплащането било „на ръка“. Не бяха ангажирани каквито й да е доказателства в този смисъл.

Следва да се отбележи, че възможността за доставяне на издръжка по този член-чл.144 от СК не съвпада с общото изискване на чл.142, ал.1 от СК. Тя означава не просто средства над собствената необходима издръжка,  а по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжка няма да се чувства особено осезателно от родителите и няма много да ги затрудни.   Възможностите на родителя следва да се съизмерят така, че давайки издръжка  да може да посреща и личните си нужди, според средния социален стандарт.Така в случая, съобразявайки  установеното за доходите на П., съдът намира, че издръжка не само в претендирания размер, но и в по-нисък такъв, би съставлявала особени затруднение за него.

Предвид изложеното съдът намира, че решението в обжалваната част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

 В необжалваната част, първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

 

Р       Е       Ш       И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА  решение №298 от 05.06.2020г. по гр. дело №2285/2019 г. на ШРС, в частта, с която е отхвърлена претенцията на Р.П.П. срещу П.Б.П. с правно основание чл.144 от СК, за осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 01.08.2019г. до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на иска.

  В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

                                                                                                          2/