Решение по дело №2377/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№    ………………./…………………..…  , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2377 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на С.М.Т. ЕГН **********, подадена чрез адв. А.Т. ***-0819-003371/04.08.2019год. на началника на група в Сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което му е било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2 пр.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.23, ал.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено е при допуснати съществени нарушения на процес. правила (нарушена била разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – не било описано нарушението и обстоятелствата при които било извършено, не били посочени и доказателствата които подкрепяли извода за извършено нарушение) ти моли НП да бъде отменено.

В с.з. въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от неговия защитник – адв. Т., в което същата отправя искане за отмяна на НП като сочи наличието както на допуснати нарушение на процес. правила, така и допуснато нарушение на материалния закон като твърди, че фактическата обстановка не била изяснена преди издаване на акта и НП.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на с.з., представител не се явява.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като  прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

На 26.06.2017год. около 10:30ч., св. Р.В. като водач на л.а. „Тойота раф 4“ с ДК№ В6909КС се движел по бул.“Приморски“ в гр.Варна, в посока към ул.“Девня. На кръстовището между бул.“Приморски“, ул. „Девня“ и ул.“Дунав“ св. В. бил спрял на на червен сигнал на светофарната уредба и изчаквал подаването на зелен разрешителен такъв за да продължи направо по ул.“Девня“. В момента, в който светнал зелен разрешителен сигнал и св.В. потеглил напред от спряло положение, същият бил ударен от въззивника, който управлявал л.а.“БМВ Х5“ с ДК№ СА0550ТВ. Произшествието било посетено от екип на сектор ПП, в който участвал и св. С.. На място бил съставен протокол за ПТП, а срещу въззивника бил съставен АУАН бл.№ 843308 в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДП, тъй като „поради движение на недостатъчно разстояние от движещият се и рязко намаляващ скоростта пред него л.а. ** ПТП по двете МПС-та“.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал.

На 04.08.2017год., въз основа на акта, началникът на група в сектор ПП при ОД на МВР Врана издал атакуваното НП като е възприел изцяло фактическата обстановка изложена в него, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали актосъставителя – А.С. и Р.В. – водачът на другото МПС участвало в ПТП-то.

Първият свидетел заявява, че той е писал акта, но е минало много време и не помни конкретни обстоятелства. 

На свой ред св.В. в показанията си пред съда възпроизвежда обстоятелствата около възникване на ПТП-то с нужната конкретика. Сочи, че е изчаквал на червен сигнал и в момента в който е потеглил от спряло положение е бил ударен отзад.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.В., тъй като същият е единствения свидетел очевидец и пряк участник в ПТП-то.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът в изпълнение на задълженията си  за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Фактическите обстановки на акта и НП, макар и твърде лаконични, съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение – посочени са дата и място на извършване както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Безспорно в НП не са описани доказателствата в подкрепа на адм.наказателното обвинение. Горното обаче не води до нарушаване правото на защита на въззивника защото защитата се осъществява срещу фактите описани в акта и НП. Точно тези факти подлежат на установяване и доказване и в съдебното производство.

След извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че НП е било издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДП участниците в движението са длъжни да се движат на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да могат да избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

В случая фактическото обвинение на въззивника е за това, че не се движел на достатъчно разстояние от движещ се пред него автомобил, който рязко намалявал скоростта.

Така повдигнатото фактическо обвинение на въззивника обаче не бе доказано в хода на съдебното следствие. Напротив от показанията на св. В. – водачът на ударения автомобил бе установено, че той не се е движел и не е намалил рязко скоростта, а е изчаквал светването на зелен сигнал на светофара и в момента на потеглянето му от спряло положение е бил ударен отзад. Безспорно въззивникът е причинил ПТП, но то не е в резултат на нарушаване нормата на чл.23, ал.1 от ЗДП (последната намира приложение при движение на две МПС-та едно след друго когато предното намали скоростта или спре рязко), а в резултат на движение с несъобразена скорост – нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП защото спрелият отпред автомобил е представлявал препятствие за въззивника с което той е бил длъжен да се съобрази и да спре зад него на безопасно разстояние ако и да е видял, че сигнала на светофарната уредба преминава от забранителен в разрешителен такъв. Такова фактическо, а и юридическо обвинение обаче на въззивника не било повдигнато. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че не всеки удар отзад е резултат от нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДП. При спряло отпред МПС нормата на чл.23 от ЗДП не намира приложение.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0819-003371 от 04.08.2017год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна с което на С.М.Т. ЕГН ********** на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. за нарушаване нормата на чл.23, ал.1 от ЗДП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: