Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 26.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІII-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №12048 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.07.2020 год., постановено
по гр.дело №69307/2019 год. по описа на СРС, ГО, 65 с-в, изменено в частта за
разноските с определение от 08.09.2020 год., са отхвърлени предявените от Н.Т.К. срещу „М.“ ЕООД искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за признаване
за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед №536 от
09.10.2019 год. на управителите на ответното дружество на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата и за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност „финансов директор“ и ищецът е осъден
да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по
делото в размер на 610 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца Н.Т.К..
Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че уволнението му,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е законно. За наличието на
реално съкращаване на щата било необходимо да е премахната длъжността, заемана
от ищеца, към момента на прекратяване на трудовия договор. Процесната длъжност
„финансов директор“ не била премахната от щатното разписание и не била
съкратена към 15.10.2019 год. Видно било от щатните разписания в сила от
07.05.2019 год. и 01.10.2019 год., че длъжността „финансов директор“ съществувала.
Съществували и длъжностите „главен счетоводител“, „зам.главен счетоводител“,
„отговорен счетоводител“, „счетоводител“ и „финансов анализатор“. Тези
длъжности били премахнати едва в щатното разписание от 01.11.2019 год., но това
било осъществено след прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Следователно съкращаването на щата не било реално. Неправилен бил изводът на
първоинстанционния съд, че след като в щатното разписание от 01.10.2019 год.
длъжността на ищеца съществува, но са отбелязани 0 бройки, е налице съкращаване
на щата. Към 01.10.2019 год. длъжността „финансов директор“ съществувала, а
видно от поименното щатно разписание същата се заемала от ищеца, който бил освободен
едва на 15.10.2019 год. На следващо място сочи, че неправилно СРС бил приел, че
работодателят не бил длъжен да извърши подбор съгласно разпоредбата на чл. 329 КТ. Видно било от длъжностната характеристика за длъжността „оперативен
директор“, която не съществувала в щатните разписания от 01.10.2019 год. и
01.11.2019 год., че дейността на финансовия директор била запазена и следвало
да бъде извършен подбор. Доказателства за това не били представени от
ответника, което обосновавало незаконност на оспореното уволнение. При
сравнение на длъжностните характеристики за длъжността „финансов директор“ и
длъжностите „оперативен директор“ и „финансов
контрольор“, се установявало, че дейността на ищеца по вътрешния финансов
контрол, проверките на материалноотговорните лица, възможностите за предложения
за усъвършенстване на счетоводната отчетност, информирането за грешките в
счетоводната и управленска информация, участието в изготвянето на междинните и
годишните счетоводни отчети на дружеството била запазена изцяло и била
прехвърлена в новите длъжности „оперативен директор“ и „финансов контрольор“.
Запазването на дейността сочело на задължителен подбор, какъвто не бил
извършен, а доказателствената тежест за това била на работодателя. Неправилно
СРС бил приел, че в случая е без значение обстоятелството, че дейността,
осъществявана от ищеца, е запазена и прехвърлена за изпълнение от други
длъжности и подборът не е задължителен. Освен това изготвения по делото доклад
се отнасял за друго юридическо лице, различно от ответното дружество. Ето защо
моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата „М.“ ЕООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че по делото било доказано, че са изпълнени условията на чл. 328, ал.
1, т. 2, пр. 2 КТ, а именно взето валидно решение на управителния орган на
ответното дружество за осъществяването на структурни промени и утвърждаването
на ново щатно разписание в сила от 01.10.2019 год. и извършването на реално
съкращаване на единствената щатна бройка на длъжността „финансов директор“. В
представеното по делото щатно разписание от 01.10.2019 год. не била предвидена
бройка за длъжността „финансов директор“, като тази длъжност не съществувала
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Следователно извършено било реално съкращаване на щата, тъй като била
премахната изцяло не само длъжността „финансов директор“ като щатна бройка, но
престанала да съществува и трудовата й функция. При съпоставяне на трудовите
функции на процесната длъжност и новосъздадените длъжности „оперативен
директор“, „финансов контрольор“ и „сътрудник ФСО“ с щатното разписание от
01.11.2019 год., било видно, че между тях има съществени различия. Те не били
идентични и се различавали както по отношение на целите на отделните длъжности,
така и по отношение на основните им отговорности и специфични функции и задачи.
А и следвало да се има предвид, че макар и част от трудовите задължения на
премахната длъжност да са запазени в новосъздадена длъжност, след като същите
били комбинирани с нови съществени за новата длъжност трудови задължения, които
предполагали и нови различни квалификационни изисквания за заемането й, то
съкращаването на щата било реално. На следващо място сочи, че не е следвало да бъде
извършен подбор по чл. 329 КТ. Нямало сходство между съкратената и
новосъздадените длъжности. А дори и да било налице някакво сходство между тях,
това отново не задължавало работодателя да извърши подбор по смисъла на чл. 329 КТ. Сходството между трудовите функции на съответните длъжности давало право на
работодателя да извърши подбор, но в никакъв случай това не го задължавало да
извърши такъв. Не било налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на
процесуални правила, тъй като първоинстанционният съд бил отстранил допусната в
доклада по делото техническа грешка. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Срещу
определението на СРС от 08.09.2020 год., постановено по горепосоченото дело по
реда на чл. 248 ГПК, е подадена частна жалба от ответника „М.“ ЕООД, който
поддържа, че неправилно първоинстанционния съд бил намалил размера на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 800 лв. на 610 лв.
Претендираните разноски за адвокатски хонорар били в размер на 1 200 лв. с
ДДС, като били представени доказателства за заплащането му и своевременно било
направено искане за присъждането им. В случая намирал приложение § 2а от ДР на
Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Т.е. върху намаления размер на разноските поради тяхната прекомерност трябвало
да бъде начислен ДДС, което в случая не било сторено.
Ответникът
по частната жалба Н.Т.К. счита, че обжалваното определение следва да бъде
потвърдено, тъй като правилно СРС бил приел, че предвид фактическата и правна
сложност на делото на ответника следва да бъде присъден минимален адвокатски
хонорар в размер на 610 лв., съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004
год. Изплатеният от ответника хонорар бил в размер на 1 200 лв. с ДДС.
Намаленият размер на разноските – 610 лв. включвал ДДС. Нямало законово
основание при намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът да начислява ДДС върху намаления размер.
По отношение на въззивната жалба:
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от Н.Т.К. с искова молба, с която срещу „М.“ ЕООД са били предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ
– поради съкращаване на щата, със Заповед №536 от 09.10.2019 год. на
управителите на ответното дружество и за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „финансов директор“. В
исковата молба се твърди, че уволнението
било незаконно, тъй като не било налице реално съкращаване на щата – заеманата от ищеца
длъжност не била фактически премахната /тя продължавала да съществува, но се
осъществявала от друго лице, като било сменено само наименованието й/ и не бил
извършен подбор по
чл. 329 КТ.
Безспорно е по делото, а и от
представените по делото трудов договор №888-09 от 01.06.2009 год. и допълнително
споразумение, се установява, че между страните е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „финансов директор“, с
основно месечно трудово възнаграждение от 6 000 лв. и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0.6 %. Представена е и
длъжностна характеристика за процесната длъжност, която не се спори, че е била връчена
на ищеца на 01.06.2009 год. Видно е от същата, че
основната цел на длъжността е да ръководи, организира, контролира и отговаря за
цялостната финансово-счетоводна дейност на фирмата /ръководи
финансово-счетоводния отдел и е подчинена на управителите на дружеството/;
прави икономически анализи на стопанската дейност; осъществява вътрешен
финансов контрол. Основните трудови задачи и задължения, характеризиращи
съдържанието на длъжността, се изразяват в организиране, планиране, ръководство
и контрол на цялостната финансово-счетоводна дейност и политика на фирмата;
изготвяне на справки и отчети; подпомагане на ръководството на дружеството при
осъществяване на неговите правомощия във финансово-счетоводната и икономическа
дейност; организиране и ръководство на взаимоотношенията с финансови
институции, одитори, контролни и изпълнителни органи; управление и оптимизиране
на паричните потоци; осъществяване на вътрешен финансов контрол; ръководство
при планирането на финансовата дейност и участие при разработването на
счетоводната политика на дружеството; ръководство при съставянето на месечните
и годишните финансови отчети; организация и отговорност за съхраняването на
счетоводната информация; ръководство при изготвянето на финансови анализи, бюджети
на фирмата и отделните филиали, проверка за резултатите от тяхното изпълнение;
предоставяне на информация на главния юрисконсулт, необходима за сключването на
сделки; контрол и подписване на банкови платежни нареждания, договори за
банкови кредити и финансовите отчети на дружеството; предложения за
мероприятия, свързани с повишаване на квалификацията на счетоводните кадри;
отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични средства;
отговорност за създадената от него организация за работа и отчетност в
дружеството; контрол върху достоверното отразяване на движението и изменението
на активите и пасивите на дружеството, на резултатите от
производствено-стопански, управленски, търговски и др.дейности. Предвидените
изисквания за заемане на длъжността са висше счетоводно-икономическо
образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ и трудов стаж по
специалността минимум 3 години.
Това трудово правоотношение е било
прекратено със заповед №536 от 09.10.2019 год. на управителите на ответното
дружество, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на
щата, считано от 15.10.2019 год. Заповедта била връчена на
ищеца на 14.10.2019 год., ведно с предизвестие №535 от 09.10.2019 год. – обстоятелства, които същият
е удостоверил лично с подписа си и които не оспорва. В
заповедта се съдържа нареждане за изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие в
размер на дължимото трудово възнаграждение – 60 дни.
На 16.09.2019 год. било взето
решение от управителите на ответното дружество за съкращаване на длъжностите
„главен счетоводител“, „зам.главен счетоводител“ и „финансов директор“ и за
създаването в „М.“ ЕООД на нова дирекция „Оперативно управление“, която да бъде
оглавена от директор „оперативно управление“, за заемането на която длъжност се
изисква висше образование, степен магистър по бизнес и публична администрация,
тъй като директорът следва да може да управлява оперативните процеси в групата
дружества и в подчинените различни отдели, поставени под негово ръководство –
Правен отдел, Счетоводен отдел, Финансов контрольор, Бизнес интелиджънс и
Човешки ресурси и да изпълнява конкретни функции /изброени в решението/, както
и за създаването на длъжността „главен счетоводител“ на групата, който ще бъде
назначен на трудов договор в „Мото-Пфое БГ“ ЕООД.
Представени са щатно разписание на ответното
дружество, в сила от 07.05.2019 год., в което фигурира 1 щатна бройка за
длъжността „финансов директор“ и 1 щатна бройка за длъжността „финансов
анализатор“, както и щатно разписание на ответното дружество, в сила от
01.10.2019 год., в което не са предвидени щатни бройки за длъжността „финансов
директор“, като фигурира 1 щатна бройка за длъжността „финансов анализатор“
/24136001/
Представено е щатно разписание на
ответника, в сила от 01.11.2019 год., в което фигурира 1 щатна бройка за
длъжността „финансов анализатор“, както и длъжностно разписание на ответното
дружество, в сила от 01.12.2019 год., в което фигурират 1 щатна бройка за
длъжността „оперативен директор“ и 1 щатна бройка за длъжността „финансов
контрольор“ /втората в структурното звено „Оперативна дирекция“/.
Представено е и поименно щатно
разписание на ответника, в сила от 01.10.2019 год., в което фигурира 1 щатна
бройка за длъжността „финансов анализатор“, която се заема от Е.Д.Б., като не
са предвидени щатни бройки за длъжността „финансов директор“, като е налице
отразяване, че Н.Т.К., който я е заемал, е освободен на 15.10.2019 год.
Като доказателства по делото са приети
длъжностна характеристика за длъжността „финансов анализатор“ /връчена на Е.Д.Б.
на 02.11.2009 год./, длъжностна характеристика за длъжността „оперативен
директор“ и длъжностна характеристика за длъжността „финансов контрольор“.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Във връзка с оплакванията във
въззивната жалба следва да бъде посочено, че обжалваното решение е постановено
срещу надлежен ответник /сочения в исковата молба и действителен работодател –
страна по твърдяното от ищеца правоотношение/, като без значение е
обстоятелството, че в изготвения доклад по делото СРС е отразил данните на друг
правен субект, която грешка освен това е била отстранена с разпореждане от
02.07.2020 год.
Решение е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Твърденията за незаконност на уволнението,
очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената
съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес и при съобразяване на изложеното от ищеца в
подадената от него въззивна жалба, са свързани с това, че не е налице реално съкращаване на щата –
заеманата от ищеца длъжност не била фактически премахната и не е бил извършен подбор по чл. 329 КТ.
Изискванията
за законност на уволнението поради съкращаване на щата са следните: 1/ да е
налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни
длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието
или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/ съкращението да е
реално, т.е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не само
да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване
характера на извършваната работа;
3/ да е налице към момента на уволнението – датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното фактическо съкращаване и 4/ да е извършено по съответния ред и от компетенния орган.
Законността на уволнението в хипотезата на чл. 328,
ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ не се свързва по необходимост само с наличието на утвърдено ново щатно
разписание, а е меродавно установяването на съществуването на
материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Съкращаването на щата означава
намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите. Причините за това могат да бъдат най-различни и
наличието им се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаването
на щатното разписание орган. Промяната на щатните бройки е въпрос на
целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно
негово право е да променя щата както прецени. Това, което е от значение е съкращаването
на съответна щатна бройка да е
извършено от лицето или органа, който има право да извършва промени в щатното
разписание и да е реално – да има фактическо /реално/ премахване на
трудовите задължения, които включва процесната длъжност.
По делото е безспорно, а и от
събраните писмени доказателства се установява наличието
на взето от надлежен орган и по съответния ред решение за съкращаване на щатната бройка на заеманата от ищеца длъжност.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от нейното наименование.
Реално съкращаване на щата е налице, когато едни щатни бройки се
съкращават и на тяхно място се създават други нови длъжности с различни от
предходните трудови функции, както и когато съществуващата щатна длъжност се
преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички или част от
задълженията на трансформираната длъжност, но към тях се прибавят нови,
съществени трудови задължения, променят се изискванията за нейното заемане,
поради което се създава нова трудова функция и нова длъжност /т.е. разлика в същността на извършваната работа/
– в този смисъл Решение № 66 от 28.03.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 332/2012
г., IV г. о., ГК, Решение № 75 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 924/2011 г., III г. о.,
ГК, Решение № 154 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2010 г., III г. о.,
ГК.
Преценката
за идентичност на трудовите функции е винаги конкретна и се извършва с оглед
естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе
нито само въз основа на наименованието на длъжността, нито от механичното
сравнение на трудовите задължения по длъжностната характеристика. Една и съща
длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има
различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна
характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната
длъжност; от йерархичното и място в структурата на предприятието; от предмета
на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това при преценката
за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на
работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена
разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената
работа в длъжността – виж Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 год., ОСГК, Решение № 246 от 23.06.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1152/2010 год., III г. о., ГК, Решение № 174 от
13.10.2016 год. на ВКС по гр. д. №659/2016 год., ІV г. о., ГК/, Решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 7 от
1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 954/2009 г., IV г. о., ГК.
Въззивният съд приема, че в
разглеждания случай е налице реално съкращаване на щата, което предхожда
уволнението на ищеца. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след
съкращаването на заеманата от него длъжност, тя фактически се е запазила под
друго наименование и се е изпълнявала от друг служител /други служители/. Видно
е от съдържанието на щатното разписание, което в сила от 01.10.2019 год.,
че длъжността „финансов директор“ е била
премахната като щатна бройка, независимо от това, че нейното наименование
фигурира в това разписание. Отделно от това трудовите функции на длъжността „финансов
директор“ със същественото им съдържание в представената по делото длъжностна
характеристика са престанали и да съществуват, тъй като при сравняването им с
тези на длъжността „оперативен
директор“ и длъжността „финансов контрольор“, не може да бъде формиран извод,
че те са идентични. Има различие не само в наименованието, но и между основните
трудови функции на горепосочените длъжности. Заеманата от ищеца длъжност е
включвала специфични задължения, свързани с ръководство, организация, контрол и
отговорност за цялостната финансово-счетоводна дейност на дружеството,
икономически анализи на стопанската дейност и осъществяване на вътрешен
финансов контрол /ръководство на финансово-счетоводния отдел/, каквито
задължения се осъществяват и от оперативния директор, който същевременно има
по-широк обхват на управленски функции, тъй като управлява оперативните процеси
и ръководи поддържащите функции в групата фирми, контролира и подпомага бизнес
процесите във всички сфери на организацията, т.е. в трудовите функции на
длъжността „оперативен директор“, са включени част от тези на предишната
длъжност „финансов директор“, но и нови, като предвидените за заемането й
изисквания са висше образование, степен магистър, бизнес администрация/публична
администрация и трудов стаж – 7 години професионална практика. Съкращаването на
щата има реален характер и ако закритата длъжност е била трансформирана със
запазване на трудовата функция като съдържание на една или няколко длъжности в
новия щат при добавени и нови длъжностни задължения и променени условия за
заемането им, съществени спрямо тези за закритата длъжност /виж и Решение № 1002 от 18.05.2000 год. на ВКС по гр. дело № 2000/1999 г., III г. о., ГК, Решение № 154 от
18.04.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1279/2010 год., ІІІ г. о., ГК и Решение №
106 от 30.03.2015 год. на ВКС по гр.дело № 5857/2014 год., ІV г. о., ГК/.
Различни
като същност са и трудовите функции на създадената длъжност „финансов
контрольор“, макар че нейната цел е упражняването на вътрешен финансов контрол.
И това е така, доколкото длъжността „финансов директор“ е от ръководно естество
и е подчинена пряко на управителите на дружеството, които задължения не се
осъществяват от служителя на длъжност „финансов контрольор“, чиято
финансово-счетоводна работа е с изпълнителски характер и е подчинена на
управителите на дружеството и на оперативния директор /виж и Решение № 498/11
от 13.01.2012 год. на ВКС по гр.дело №
1561/2010 год., ІV г. о., ГК/.
В този смисъл и доколкото уволнението на ищеца е извършено след взето решение от компетентия орган за закриване на единствената щатна бройка за процесната длъжност, то за
работодателя не е възникнало и задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ /преценката за задължителност на
подбора се прави спрямо длъжностите, съществували по щатно разписание преди
изменението, като същият е задължителен само при идентичност на длъжностите –
виж Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГК,
както и Решение № 203 от 03.01.2020 год. по гр.дело № 696/2019 год., ІІІ г. о.,
ГК/.
Релевираната претенция по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, както и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ се явяват
неоснователни и законосъобразно са били отхвърлени от първоинстанционния съд.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да
заплати на ответника действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв. /с ДДС/.
По отношение на частната жалба:
Частната жалба е подадена от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения
срок за обжалване /виж чл. 62, ал. 3 ГПК/, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, частната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
В разглеждания случай ответникът е
направил своевременно искане за присъждане на направените разноски за
възнаграждение за един адвокат с включен ДДС, като е представил договор за правна
защита и съдействие от 27.01.2020 год., сключен с Адвокатско дружество „С., Т.,
Х.и С.“, от който е видно, че е било уговорено заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лв. без ДДС по банков път, както и фактура
и справка за банков превод, от които се установява, че хонорарът в размер на
1 200 лв. /с ДДС/ е бил заплатен.
От своя страна ищецът е релевирал своевременно
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С първоинстанционното решение в тежест
на ищеца са били възложени направените от насрещната страна разноски за
възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв. /определен с оглед
фактическата и правна сложност на делото, предвид възражението му по чл. 78,
ал. 5 ГПК/. В срока за обжалване на решението ищецът е подал молба, съдържаща
искане за изменението му в частта за присъдените на ответника разноски, чрез
отмяната му за горницата над 610 лв. до размера от 800 лв.
За да постанови обжалваното
определение, СРС е приел, че с оглед направеното от ищеца възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК са налице предпоставките за изменение на първоинстанционното решение
в частта му за присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение
чрез отмяната му за горницата над 610 лв. до присъдените 800 лв., предвид
неголямата фактическа и правна сложност на делото.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012
год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Според § 2а от ДР на горепосочената
наредба, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнаграждението по
наредбата е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение. Отговорността за разноските по чл. 78 ГПК
обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат. Когато тази услуга
попада под приложното поле на ЗДД, и цената с включен ДДС е заплатена от
страната, какъвто и именно е настоящия случай, направените разноски обхващат
пълния размер на възнаграждение с включен ДДС – виж Определение № 109 от
18.02.2016 год. на ВКС по ч.т.дело № 1983/2015 год., І т. о., ТК.
В предвидения от Наредба № 1/2004
год. размер на минималните адвокатски възнаграждения не е включен данък
добавена стойност, който се начислява съобразно данъчните закони, за случаите,
когато клиентът дължи този данък. В този смисъл при възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК доводите за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат не се отнасят и за размера на дължимия данък – данъкът се начислява
отделно, тъй като не е част от цената на услугата. Ето защо преценката за прекомерност на
адвокатското възнаграждение предполага съпоставяне на нормативно установения
минимален размер и уговорената сума /адвокатски хонорар/ без данък добавена
стойност, заплатена от страната, която има право на разноски, като при
осъждането на насрещната страна следва към тази сума да бъде включен и
заплатеният данък добавена стойност – виж например Определение № 280 от
14.06.2018 год. на ВКС по ч.гр.дело № 1704/2018 год., ІV г. о., ГК.
Съгласно приложимата норма на чл. 7,
ал. 1, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., минималното възнаграждение в
частност възлиза на 610 лв., а дължимият ДДС от 20 % върху посочената сума е в
размер на 122 лв., или общо 732 лв. При това положение въззивният съд намира,
че размерът на претендираното възнаграждение не може да бъде намален под
посочената сума.
Ето защо обжалваното определение, с
което първоинстанционното решение е изменено в частта му за присъдените на
ответника разноски чрез отмяната му в частта за разликата над 610 лв. до
размера от 732 лв. следва да бъде отменено, а искането на ищеца по чл. 248, ал.
1 ГПК – оставено без уважение в тази част.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от
30.07.2020 год., постановено по гр.дело №69307/2019 год. по описа на СРС, ГО,
65 с-в.
ОСЪЖДА Н.Т.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв.
ОТМЕНЯ определението от
08.09.2020 год., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК по гр.дело
№69307/2019 год. по описа на СРС, ГО, 65 с-в, с което решението по посоченото
дело е изменено в частта му за присъдените на ответника „М.“ ЕООД разноски за
възнаграждение за един адвокат, чрез отмяната му в частта за разликата
над 610 лв. до размера от 732 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Н.Т.К. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението от 30.07.2020 год.,
постановено по гр.дело №69307/2019 год. по описа на СРС, ГО, 65 с-в, в частта
му за присъдените на ответника „М.“ ЕООД разноски за възнаграждение за един
адвокат, чрез отмяната му в частта за разликата над 610 лв. до 732 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/