Решение по дело №933/2018 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 282
Дата: 30 юли 2019 г. (в сила от 29 август 2019 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20185320100933
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 30.07.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                             трети граждански състав

на единадесети юни                                  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 933 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по искове с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл. 258 и сл. от ЗЗД.

Ищецът Д.Г.Н. с ЕГН ********** *** твърди, че има вилно място в местността „***“ гр. К. с площ около 1 дка. На това място решил да построи складови помещения към съществуващата сграда. За тази цел се договорил с ответника В.Г.Д. да извърши строителството. На 01.02.2018 г. дал на ответника сумата от 600 лева, за да започне строежа на складовите помещения с материалите, които ищецът закупил предварително и се намирали складирани на самото място. Ответникът извършил строителни работи до размера на тази сума от 600 лева и с предварително закупените от него материали. На 12.03.2018 г. ищецът дал на ответника сумата от 700 лева, с които да закупи материали за довършване на строежа и при уговорка, че ако сумата е по-голяма ще му доплати разликата. Тази сума дал на дъщеря си, за да я предаде и тя извършила това на посочената дата - 12.03.2018 г. Въпреки тяхната уговорка, ответникът, след като получил процесната сума от 700 лева, нито закупил материали, нито извършил някакво строителство в имота му. На няколко пъти ищецът установявал връзка с него по телефона и питал за причините да не купува материали с предоставената му сума от 700 лева. Ответникът отговорил, че до 19.06.2018 г. включително ще се видят, ще му върне парите и ще прецени дали да извърши той строителството, или ще прати други строители, но по телефона бил категоричен, че ще му върне процесната сума. Въпреки това до предявяване на иска, ответникът не му върнал сумата от 700 лева, независимо от поетото от задължение да стори това до 19.06.2018 г. включително. Вечерта на 19.06.2018 г. ищецът отново потърсил ответника по телефона, но последният не отговорил на обаждането.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 700 лева, предадена на 12.03.2018 г., представляваща получена от ответника сума на неосъществено основание – строителство в имот в местността „***“ в землището на град К.. Претендира деловодни разноски.

Ответникът В.Г.Д., ЕГН ********** *** оспорва иска. Твърди, че обстоятелствата, на които се основава искът са неверни и не отговарят на действително договорените отношения между страните. Единственото, по което не се спорело, че действително ищецът е предал сумата от 1300 лева на ответника. През м. декември 2017 година ищецът разговарял с ответника като пожелал да възложи изграждане на ограда на складови помещения в местността „***“ - град К. в имот, собственост на ищеца и с материали, които последният бил предварително подготвил на обекта. Д. като строител с дългосрочна практика обяснил, че в материалите няма желязо и дъски за кофраж, и не може да изгради колони на оградата. Последното било от значение предвид зимния период и балканския характер на имота, имало опасност оградата да бъде съборена от вятъра. Н. отговорил, че заминава за А. и държи имотът му да бъде ограден, а ако падне оградата, рискът бил за негова сметка. При тези условия Д. изградил оградата с размери: 3 платна с дължина 4 метра и височина 2 метра. Както било предвидено, при последваща буря оградата била съборена и Д. съобщил за събитието на Н. по телефона. Последният отговорил, че след Нова година се връща от А. и ще продължат работата по строежа. През м. януари 2018 година Н. се завърнал от А., видял съборената ограда и по уговорката за риска, заплатил на Д. сумата от 600 лева за положения труд. След горното двамата сключили устен, неформален договор за строителство на складови помещения на същото място, без строителен план. От значение за договореното било обстоятелството, че теренът бил извън градския ринг, в подножието на С. и с ярко изразена деневилация. До мястото на обекта нямало път и извозването на материали било възможно единствено със специализиран транспорт, с какъвто строителят не разполагал. Последното било известно на страните и затова уговорката била инвеститора да осигурява материалите, а изпълнителят да изпълни единствено строителните работи. Уговорили се заплащането на изпълнената работа да става на етапи. Д. започнал строителите работи съгласно указанията и изискванията на инвеститора.

До 12.03.2018 година изградил с наличните материали както следва:

ОГРАДА:

Дължина на оградата общо 24 метра, посока юг-север, от тях изградени:

- 4 платна с дължина 3 метра и височина 1.80 метра;

- 3 платна с дължина 4 метра и височина 2 метра

- кофраж и арматура на оградата, без отливане на бетон, с дължина 24 метра и сечение 12 х 12 см.

Оградата била иззидана със стандартни бетонови тухли, собственост на инвеститора.

ОСНОВИ НА СКЛАДОВИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ:

- дължина на основите: 3 отсечки х 4 метра с размери: 40 см дълбочина и 40 см ширина, както следва: на 1 и 2 помещение на лицевата страна (изток) и северната страна на помещение № 3.

Основите били изработени от бетон, изготвен на място от В.Г. с материали на инвеститора.

КОЛОНИ НА ПОСТРОЙКАТА:

9 броя колони с изработен кофраж и арматура с материали на инвеститора и без наливане с бетон, както следва:

- 3 броя с височина 2.40 м. и размер 25 х 25 см на помещения 1 и 2 в лицевата част;

- 3 броя средни, с височина 2.40 м и размер 12x12 см на помещения 1 и 2;

- 3 броя в западната част на помещение 1 и 2 с височина 1.80 м и размер 12 х 12 см.

СТЕНИ ПОСТРОЙКАТА:

7 броя стени, построени с бетонни тухли, собственост на инвеститора както следва:

- 2 броя стени с дължина 5 метра за помещение № 1 и дължина 4 метра за помещение  №2 от изток, челни с височина 2 метра;

- 3 броя стени: 2 междинни за помещения 1 и 2 с дължина 5 метра и височина 2 метра и северна за помещение №2 с дължина 4 метра и височина 2 метра;

- 2 броя стени, западни (задни) на помещения 1 и 2 с дължина 4 метра и височина 1.80 метра.

КОФРАЖ И АРМАТУРА НА ПОСТРОЙКАТА, БЕЗ ИЗЛИВАНЕ НА БЕТОН:

Дължина общо 20 метра и сечение 12 х 12 см.

На 12.03.2018 година ищецът приел извършената работа без възражения за качеството. За изпълненото строителство до 12.03.2018 година Д. поискал сумата от 2 300 лева. Чрез дъщеря си Н. предал на Д. сумата от 700 лева с обещанието, че останалата част до 2300 лева ще му плати след изграждане на следващия етап от работата. 3а да продължи изграждането на обекта, Н. по предварителната уговорка следвало да осигури необходимите строителни материали. До 20.06.2018 година Н. не се обадил на Д.. Не осигурил необходимите строителни материали и не платил остатъка от извършената преди това работа в размер на 1600 лева. Вместо това завел иска срещу Д. с различна от действителните обстоятелства фактическа обстановка.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира деловодни разноски.

При същите факти, е предявен и приет за съвместно разглеждане насрещния иск на В.Г.Д. за осъждането на Д.Г.Н. да му заплати сумата от 1600 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща стойността на извършена и незаплатена строително - монтажна дейност, за дейностите, посочени по-горе.

Ответникът по насрещния иск Д.Г.Н. го оспорва в срока по чл. 131 от ГПК. Оспорва размера на претендираната сума от 1600 лева като недължима и недоказана, ведно с всички твърдения в исковата молба относно извършени строителни работи от ищеца, както и че има неформална уговорка ответникът да заплати на ищеца сумата от 2300 лева. Относно твърдението, че ищецът извършил строеж през м. декември 2017г. на ограда, която впоследствие е паднала, ответникът твърди, че е заплатил изцяло и в брой сумата от 300 лева. Неоснователно и недопустимо било твърдението, че ответникът е дал сумата от 600 лева през месец януари 2018 г. за съборената ограда, защото тази сума му била дадена 01.02.2018 г., за да започне нов строеж на складовите помещения с материалите закупени от Н. предварително и които материали се намирали на самото място, а ищецът по насрещният иск използвал за строеж. Не вярно било твърдението, че на 12.03.2018 г. Д.Н. приел извършената работа от Д. без възражения за качество. На 12.03.2018 г. ответникът по насрещния иск не бил в Република Б., а в А.. Отделно, нямало никакъв строителен обект, подлежащ на приемане, защото нямало построен такъв в завършен вид. Нямало как ответникът да приеме обект, поради отсъствието си от страната. На същият ден -12.03.2018 г. ответникът, чрез своята дъщеря, предал на ищеца по насрещния иск сумата от 700 лева за закупуване на материали и започване на строежа с тях до завръщането му от А. през месец юни 2018г. В случая имало признание, че ищецът по насрещния иск е получил претендираната сума по първоначалния иск в размер на 700 лева, или ищецът по насрещния иск нямал правно основание да предявява иска си за претендираната сума, защото получил от Д.Н. - веднъж 300 лева, след това още 600 лева и още 700 лева чрез дъщерята на Д. И., който по време на третото плащане бил в А..

МОЛИ съда да отхвърли насрещния иск като неоснователен.

В ХОДА на делото е допуснато, на основание чл. 214 от ГПК, изменение в размера на насрещния иск, като същият се счита предявен за сумата от 660 лева.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че през м. декември 2017 г. страните са сключили устен, неформален договор за СМР в имот, собственост на ищеца по първоначалния иск, находящ се в землището на град К., в местността „***“. Не се спори и това, че ищецът по първоначалния иск е предал на ответника общо сумата в размер на 1300 лева във връзка с уговорените СМР. Всички останали факти, касаещи вида и обема на договорените СМР, основанието за плащане на сумите, начина на работа са спорни в процеса.

В показанията си св. Н., дъщеря на ищеца, сочи, че познава ответника, през годините превозвал строителни материали за баща й. Впоследствие, през месец декември 2017 г. с баща й влезли в строителни отношения. През декември месец 2017 г., след уговорка с баща й, започнали строителни процедури - изграждане на ограда в местността „***“, терен, собственост на ищеца. Ответникът построил ограда, която се срутила на 18.01.2018 г. при голяма буря. В края на януари или началото на февруари 2018 г. ищецът потърсил отново Д., за да се уговорят за започване на нов строеж на оградата и складови помещения. Двамата, доколкото й било известно, се споразумели за сумата от 1300 лева. За изграждането на първата ограда на ответника било платено, там сметките били изчистени. След бурята на 18.01.2018 г. оградата се срутила и двамата отново се свързвали в края на януари, началото на февруари 2018 г., за повторен строеж на оградата и складовите помещения. Тази сума от 1300 лева се отнасяла за новия строеж на ограда, плюс складови помещения. Предварително на Д. била дадена сумата от 600 лева за работа. Относно доставянето на материалите, страните се уговорили да се ползват материали, които се намират на място в имота, а впоследствие, от каквото има нужда, ответникът да се свързва с ищеца, да казва от какво има нужда и свидетелката като посредник да носи съответна сума за материалите, които са потребни. Страните регулярно разговаряли по телефона. В един момент ответникът казал, че материалите са на привършване и затова свидетелката получила поръчение от баща си да занесе на ответника сумата от 700 лева за закупуване на материали. На 12 март 2018 г. свидетелката дала тази сума на ответника, собственоръчно предала сумата. След това, началото на месец април, когато баща й се върнал от А. и видял, че няма особено развитие по строежа и няма доставени строителни материали се свързал с ответника, двамата разговаряли и ищецът казал на ответника да му върне сумата от 700 лева, ако не е в състояние да достави материалите. Д. го уверил, че било чрез собствен транспорт или по друг начин, ще достави материалите. Свидетелката ходила на обекта два или три пъти след месец април и видяла, че няма абсолютно никакво развитие по строежа, нито доставени материали, нито възстановена сума. Ищецът многократно разговарял по телефона с ответника, понякога се свързвал с него, понякога – не. Това продължило до месец юни 2018 г. В началото на месец юни ищецът отново се върнал от А. и направил опити да се свърже с ответника – лично и по телефон. По това време на личния телефон на ответника започнала да отговаря съпругата му, която казвала, че ответникът го няма в момента. Доколкото на свидетелката било известно, в един момент съпругата на ответника казала, че няма да връщат пари на ищеца и тогава ищецът решил да си ги получи по съдебен ред. Когато свидетелката предала парите на 12 март 2018 г., баща й бил в А. и по тази причина тя предала сумата на ответника. Строежът започнал през месец февруари 2018 г. и ответникът работил по него.

В показанията си св. Х. сочи, че познава ищеца от 10-15 години и знаел, че има имот в местността „***”, защото и  свидетелят имал място в същата местност. В момента ищецът строял в своя имот. Преди един месец (през м. май 2018 г. – бел. на съда) ищецът се свързал със свидетеля попитал дали може да му окаже помощ във връзка със строежа. Ищецът завел свидетеля на вилното място и поискал помощ за повторно изграждане на ограда и клетките на складово помещение. На място свидетелят видял, че доста дългия дувар бил паднал на земята от вътрешната страна на двора, част от стените на трите клетки – една две средни стени, също били бутнати. Ищецът попитал за съдействие за повторно изграждане, защото дворът бил разграден, имало доста строителни материали, които изчезвали. Свидетелят поел ангажимент да помогне когато се освободи. Със свой приятел свидетелят започнал да изгражда дувара отново, защото бил бутнат, много от нещата били криви, не бил захванат фундамента нито с колони, нито с кофраж, който да го дължи и при тази дължина вятърът оказвал голямо въздействие върху него. На постройката имало три колони, които били с арматура. На тези колони биглите били сложени на голямо разстояние. Биглите представлявали свързващия метал, който държи железата на колоната. Слагали се през определено разстояние, за да може да издържа на натиск, да не се пръска, тя държала железата, които задържат бетона. Имало налети основи, които не били вкопани, не бил направен широк темел, а били направени повърхностно, сложени на земята две дъски и отлято отгоре, без да има вкопаване по-надолу с по-широко и после да се тръгне с по-тясно, колкото е тухлата, за да не пропада. Фусовете били от тънко, неармирано желязо ф6. Фусовете трябвало да държат колоната, те се слагали предварително - 4 железа, които по стандарт трябвало да бъдат 60-70 см, а тук били оставени някъде до десетина см. Когато свидетелят и приятелят му почистили мястото, установили, че са направени с огънато желязо и отгоре имало сложена вар да имитира, че има желязо. Свидетелят завършил дувара, като с приятелят му направили две пана и веднага отлели колоните, за да не може да падне. Направили го с арматура и кофраж. Понастоящем дуварът и стените на помещенията били завършени, в момента имало и покрив. Отгоре на дувара имало направени пояси. На обекта изградили и три помещения, едното – гараж, другите две – работни помещения без плоча. Когато отишъл в имота, нямало отлята нито една колона с бетон, нито по дувара, нито на стопанската постройка, нямало направена арматура като пояс отгоре, нямало направен кофраж. Имало три колони на гаража, които имали арматура и кофраж, без да е налято нищо.

В показанията си сви. А. сочи, че през пролетта на 2018 г. работил на обект в местността „***“, вилната зона. Ответникът му се обадил да отиде да помогне за довършването на обекта. Не знаел чий е, отишъл с ответника. Когато двамата отишли на мястото, дуварът бил паднал, иззидали го и направили две помещения, широки около широки 8 метра и дълги около 5 метра. Другото имало отстъп 4 м. 8 метра била ширината на двете помещения, север-юг. За двете помещения изкопали основите на около 45-50 см дълбоки, на около 40 см широки. Когато свидетелят отишъл на обекта, дуварът бил построен, но зидарията била срутена. По дувара имало оставени колони. Свидетелят бил общ работник, но ходел по строежи, първо се зидало и след това се изливали колоните. Двамата с ответника не наливали колони, защото материалът, оставен на обекта стигнал горе-долу колкото за основите. Бъркали бетона на място, на ръка. Имало една купчина пясък и филц, и наличното количество влязло в постройката. След като свършил наличия материал, друг повече не бил докаран, свидетелят не знаел кой трябва да достави материали. С ответника изградили всички стени на помещенията, едната стена била част от дувара и още пет стени изградили. На стените направили колона с арматура, те се залагали още в основата. На място изработили колоните, също и кофража, железата били на обекта, те само ги сглобили. Биглите се връзвали на 20 см една от друга, и те спазили това разстояние. Отгоре на стените на сградата и на оградата изградили кофраж. Не заливали там с бетон, нямало материал. Поясът на стените и оградата на място, всичко изработили. Изработили на оградата и помещението общо около 14-15 колони. Били оставени фусове, за които се хванали колоните. Нагоре минимум 50 см трябвало да са фусовете, а надолу, колкото е дълбочината на бетона. Дълбочината на бетона била 45-50 см. Не хващали арматурата с хоросан. Това се отнасяло да основата на двете помещения, не за дувара. Дуварът бил паднал, те го възстановили, но не наливали нова основа на дувара. Колоните на оградата ги имало, те си стърчали. Имало поставен кофраж и арматура за пояса на оградата.

В показанията си свидетелят И. сочи, че миналата година участвал в строителни работи на обект в „***”. Ангажирал го ответникът В. да работи на този обект. Когато отишъл на обекта, имало извършени строителни работи. Там заварил две помещения с кофраж за наливане на колони. За третото помещение присъствал на строежа на стена и половина – участвал в изграждането, но останали парчета, нямало достатъчно материали да се завърши. Видял ищеца само веднъж, обещал, че ще достави материали, обаче материали не дошли. Това било, до там присъствал свидетелят. Когато отишъл на обекта имало остатъци от тухли, имало материал за бетона, но много малко. Изчакали два-три дни, но материал не бил доставен. Ищецът лично заявил, че ще докара материал. Доколкото свидетелят си спомнял, ищецът дошъл на обекта с някакъв джип и казал, че ще достави материали. Това било през пролетта, в началото на месец март. Не е чувал уговорки между страните, ответникът и работниците са си карат материала сами, на това място не можел да се закара материал, много било стръмно. Не можел да се качи камион. Свидетелят знаел, че преди заобикаляли от някъде, но сега всичко било заградено, по съществуващия път било абсурд да се качи материала. Свидетелят само подавал тухли и бъркал вар. Бил общ работник. Имало основи на тези стени, които градили. Не знаел колко са били високи и колко широки основите, не присъствал, когато са наливани. Не правил арматура и кофраж на колоните, само едно малко кофражче на прозорец. Спрели работата на обекта, поради липса на материали.

В показанията си св. Н., живееща на семейни начала с ответника, сочи че през зимата на 2017-2018 г., в една вила на Б., страните се уговорили ответникът да направи дувар на ищеца, трябвало да е ограда с газобетонни блокчета. Уговорили се ищецът да заплати сумата, за която са се разбрали. Ищецът не искал между блокчетата да се поставят колони, за които да бъдат хванати. Оградата била изградена, но паднала при една буря. Ищецът се върнал в чужбина, но двамата се разбрали, че иска ответника да я направи отново. За първата ограда ищецът платил на ответника 600 лева, и казал, че ще заплати и за новата поръчка, защото вината, че няма какво да държи тухлите била негова. Двамата се уговорили ответникът да вдигне отново оградата, като цената за която се уговорили била около 2000 лева и нещо. В началото на март ищецът дал на ответника 700 лева, за да може да плаща на работниците, които ще му помагат при строежа. Ответникът обяснил на ищеца, че в имота трябва да се закарат пясък и други материали, но той сам не можел да ги осигури заради лошия път. Тогава ищецът отговорил, че той сам ще закара материалите, важно е да се свърши работата. Разликата в парите така и не била платена, защото се наложило от бюджета на семейството им да се плати на работниците. Сумата от 700 лева била платена за да се покрият разходите от това, което паднало, те били доплащане за първия строеж, за това, което трябвало да се вдигне. От там нататък имало още неща, които се правили, за които ответникът така и не получил пари. За втората ограда били около 2200 – 2300 лева, не знаела точната сума, но уговорената била над 2000 лева. За първата ограда договорката си била между двамата, свидетелката не била запозната. Знаела, че онези 700 лева са част от уговорката за падналата ограда, за втория строеж. То не било само оградата, имало и други неща, които трябвало да се направят. Не присъствала на уговорките, но ищецът я намерил в къщи в 11 часа вечерта и й разказал историята. Това го знаела от ищеца. В 22:30 часа я притеснил едната вечер, искал си ключовете за вилата и разказал цялата тази история.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява следното:

В поземленият имот, находящ се в местността „***“ в землището на гр. К., целият с площ от 1 дка (по данни на страните), застроено и незастроено дворно място, собственост на ищеца са извършени строително-монтажни работи за построяване на ограда и по късно - изграждане на стопанска постройка (без строителни книжа).

При огледа на място вещото лице е установило, че някои от стените, кофража и арматурата на колоните са паднали. Колоните изброени на място били общо 5 броя - 3 бр. 12/12/200 см и 2 бр. 20/22/200 см.

Остойностяването било получено при следните допускания към 2018г: Препоръчителната пазарна стойност на труда - определена на база средна часова ставка за региона и за страната, като са ползвани разходни норми за труд по ТНС (трудови норми в строителството)и УСН (уедрени сметни норми) и са взети стойностите на „Стройексперт СЕК“. Отчетени са при труда и степента и специалността на отделните видове работници за изпълняване на работите.

Допълнителните разходи в анализните цени са приети по среден процент - 90% върху труда. Същите за региона варират между 85% и 100% за отделните фирми.

Препоръчителната пазарна стойност на разходите за труд за създаване на СМР в обекта е както следва:

- тухлена зидария: за 1 кв. м – 8.68 лева, за 93.10 кв. м – 808.11 лева;

- кофраж за колони, пояс и др.: за 1 кв. м – 10.38 лева, за 15.84 кв. м – 164.42 лева;

- армиране на колони ф8: за 1 кг – 0.48 лева, за 23.70 кг – 11.38 лева;

- полагане на неармиран бетон в основи: за 1 куб. м – 12.60 лева, за 1.90 куб. м – 23.94 лева;

- бъркане на бетон ръчно: за 1 куб. м – 12.02 лева, за 1.90 куб. м – 22.84 лева;

Обща стойност на разходи за труд – 1 030.68 лева, 10% печалба – 103.07 лева, или общо 1133.75 лева.

Обща стойност на разходи за труд с ДДС – и 10% печалба – 1 360.50 лева.

Препоръчителната пазарна стойност на труда за изпълнените строителни монтажни работи, за изграждане на стопанска постройка във вилно място с площ 1 дка, находящо се в местността „***“, в землището на гр. К., собственост на ищеца по делото, е 1 360.50 лева ~ 1 360 лева.

В обясненията си в съдебно заседание вещото лице З. сочи, че при изготвяне на заключението, в присъствието на двете страни е замерила дължината на зидовете, като в частите, в които оградата е паднала, и двете страни са потвърдили, че е била изградена на височина 2 м. Колоните са били изградени без да им се налива бетон, имало кофраж и арматура, като част от кофража по време на огледа бил паднал. Вещото лице е измерило на места височината на неармирания бетон, върху който е легнала зидарията на оградата и на допълнително направените преградни стени. Доколкото вещото лице е добило представа, трябвало е да бъде направена стопанска постройка като за стена се ползва и оградата. По тази причина някои от колоните били направени до оградата, а други – в предния край на страничните зидове. Двете страни помагали при измерването, държали ролетките, виждали какво пише експерта. Събореното в момента на огледа лежало на земята, двете страни били съгласни, че преди падането, зидарията е била с височина 2 м. Падналите тухли си лежали между зидовете, затова при изчисленията вещото лице ползвало за размер височина 2 метра на зидарията. При едната колона кофражът също паднал на земята, арматурата – легнала на земята. Колоните на място били пет, не осем, както било посочено в молбата на ответника. В експертизата били оценени пет колони. При оценяване обема на бетона в основите, вещото лице е ползвало замервания. Основите представлявали бетонен пояс поради неравния терен. На места бетонът бил излят на 15 см, в по-голямата си част – на 25 см, затова при изчисление на обема вещото лице е ползвало средна стойност 20 см височина.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

ОТНОСНО иска с правно основание чл. 55, ал.1,пр. ІІ-ро от ЗЗД:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. ІІ-ро от ЗЗД. Втората хипотеза в посочения законов текст предвижда обезщетение за нещо, предадено, респективно - получено с основание като престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Неоснователно обогатилият се дължи връщане на всичко получено, а не само на онова, с което се е обогатил, а в случаите, когато е невъзможно връщане в натура на неоснователно придобито имущество, се дължи заплащането на неговата стойност. (т.4 от Постановление №1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС).

В процеса не се спори, че ищецът е предал на ответника сумата от общо 1300 лева по договор за СМР, като ищецът като собственик на имот е възложил, а ответникът приел да изгради ограда и стопанска постройка в недвижим имот – неиндивидуализиран, за който се твърди, че е собственост на ищеца. Не се спори, че работата е следвало да бъде извършена без одобрен проект и строителни книжа и със средства на ищеца.

Спорните по делото въпроси касаят точните договорености между страните, какво е възложено, какво е извършено, има ли заплатена част, ако има – в какъв размер е тази част, респективно – подлежи ли на връщане исковата сума, при доказателствена тежест изцяло на ищеца.

Във връзка ищецът е ангажирал гасни доказателства – показанията на св. Н., негова дъщеря, която предала на ответника сумата от 700 лева. Свидетелката установява основните параметри на договора – изграждане на ограда и стопанска постройка с материали на ищеца, плащане на сумата от 600 лева първоначално и впоследствие предаване на сумата от 700 лева за закупуване на материали. Показанията на свидетелката са изградени изцяло по твърдения на ищеца досежно параметрите на договора, предвид заявеното то нея, че разговорите между ищеца и ответника са били водени по телефона. Включително, свидетелката не е сигурна в точната уговорена сума, сочи, че доколкото и е известно, сумата за работа е в размер на 1300 лева. Съмнение в тази насока внася с показанията си св. Н., която съжителства на семейни начала с ответника. Тя сочи уговорена цена за строежа в размер на около 2200-2300 лева, т.е. налице са две взаимно изключващи се показания на свидетелите на насрещни страни, чиито показания следва да бъдат ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като и по отношение на двете свидетелки следва да се посочи, че не са преки свидетели на уговорките на близките си, а пресъздават техните истории, които се явяват и предмет на доказване. Отделно, съдът преценява и показанията на св. И., който сочи, че по време на строежа собственикът е посетил същия и е заявил, че ще се погрижи материали за довършването му да бъдат доставени. При тези факти, съдът намира, че ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи, че сумата от 700 лева е била заплатена за доставяне на материали, а не за заплащане на труд или на друго основание, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен.

ОТНОСНО иска с правно основание чл. 258, ал.1 от ЗЗД (насрещтен):

Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки следва да се тълкуват в тяхната връзка помежду им, съобразно смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, а съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, при договор за изработка, възнаграждение се дължи за извършена и приета работа, като приемането на работата с условията поставени в закона е задължение на възложителя.

По делото безспорно е установено, че ищецът по този иск е положил труд – изградил е двукратно ограда и стани на стопански постройки в имота на ответника. Не се спори и по въпроса, че ответникът е възложил заграждането на оградата и стопанските постройки, като съдът намира, с оглед коментираните по-горе показания на свидетелките Н. и Н., и противоречията в тях, че по делото не е установена стойността на договора. При доказателствена тежест на ищеца да установи параметрите на този договор, извършването и приемането на работата му по СМР, годни доказателства не са ангажирани. Събраните по делото доказателства сочат, че работата не е била довършена, респективно – приета. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства. Установяването на двата факта – по изработката и по приемането на работата е в тежест на ищеца, като доказването може да се извърши с различни доказателствени средства. Гласните доказателства не установяват работата на ответника да е била приета, нито установяват точната причина, заради която на същия е била предадена обща сума в размер на 1300 лева. Твърденията на ищеца, че сумата от 600 лева представляват плащане за предходния градеж на оградата, паднала вследствие на буря, остават недоказани. Както съдът посочи по-горе, двете свидетелки, които установяват параметри на договора и плащане по него дават напълно противоположни показания в тази насока, и двете възпроизвеждат ситуацията по думи на близките си, т.е. нямат преки впечатления, и двете могат да се счетат заинтересувани от изхода на делото с оглед установените връзки със страните. При това положение съдът намира, че ищецът по насрещния иск не установява при условията на пълно и главно доказване нито конкретната цена на труда, уговорен между страните, нито уговорките им във връзка с прекратяване на договора поради невъзможност да бъде изпълнен. Най-вече не са установени фактите по приемане на работата на някакъв етап. При липса на доказателства работата на ищеца да е приета и то в конкретен обем, не може да се приеме за доказано, че за ответника да е възникнало задължение да плати цялата договорена цена, която също не е доказана по несъмнен начин. Поради изложеното искът следва да се отхвърли като неоснователен.

ОТНОСНО разноските:

С оглед изходът от процеса, разноски по делото на страните не се присъждат и всяка от тях понася разноските така, както ги е сторила.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ОТХВРЪЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. ІІ-ро от ЗЗД, предявен от Д.Г.Н. с ЕГН ********** *** за осъждането на В.Г.Д. с ЕГН ********** *** да му заплати сумата от 700 (седемстотин лева, предадена на 12.03.2018 г., представляваща получена от ответника сума на неосъществено основание – строителство в имот в местността „***“ в землището на град К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВРЪЛЯ иска с правно основание чл. 258 и сл. от ЗЗД, предявен от В.Г.Д., ЕГН ********** *** за осъждането на  Д.Г.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 660 (шестстотин и шестдесет) лева, представляваща стойността на извършена и незаплатена строително - монтажна дейност в имот в местността „***“ в землището на град К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

ПВ