Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260016
гр. Перник, 15.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 15.07.2020 г., ІІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
като
разгледа докладваното от съдия Петров в.гр. д. № 00298 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 07813/16.10.2019г. от взискателя Р.Д. против Постановление от
09.08.2019г. на ЧСИ Е. Д., с което е отказано да извърши въвод във
владение по изп. дело № 20177510400232/2017г. по описа на същия ЧСИ.
Жалбоподателят по подробно изложени съображения твърди, че атакуваният отказ е
незаконосъобразен. Счита, че процесният имот продължава да се владее от З.В.,
срещу която е издаден изп. лист от 31.03.2017г. по гр. д. № 744/2008г. на РС –
Радомир, въз основа на който е образувано изп. дело № 232/2017г. и няма пречка
спрямо нея да бъде извършен въвод, доколкото Р.Д. е собственик на 1/3 ид.ч. от
процесния имот и съответно да се извърши въвод за тази част от имота. Счита, че
намерените в деня на въвода в присъдения му имот лица К.С. и С.В. не са трети лица
за спора, защото с решенията по делото не се признава изключително право на
собственост на тези лица върху цялата реална част от имота, описан в
изпълнителния лист от 31.03.2017г. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното постановление от 09.08.2019г.
В срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК, длъжникът З.В. е подал писмени възражения, в които по
подробно изложени съображения излага становище за неоснователност на жалбата и
за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски.
В срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК, К.С. и С.В. – наследници на Д. В. са подали писмени
възражения, в които по подробно изложени съображения излагат становище за
неоснователност на жалбата и за оставянето й без уважение.
В срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК, наследниците на Й. В. не са подали писмени възражения.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага
своите действия, като посочва, че с вх. № 03938/16.04.2018г. е подадена молба
от К.С. и С.В., с която посочват, че владеят имот, не са страни по гр. д.
0 774/2018г. на РРС и не са обвързани със СПН и не е приложим чл. 226, ал.
3 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени
доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно
релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК
от легитимирана страна – взискател по изп. дело и срещу акт подлежащ на
обжалване съгл. чл. 435, ал.1, т. 1 от ГПК - отказ
на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Процесното изп. дело № 232/2017г. е образувано по
молба от Р.Д. въз основа на изпълнителен лист от 31.03.2017г. по гр.д. №
744/2008г. на РС – Радомир, въз основа на решение № 151/03.07.2009г. по същото
дело, с което е признато за установено по отношение на З.В., че Р.Д., Д. В. и Й. В. са собственици на реална част
от 111 кв.м. от описания в решението и изп. лист имот при квоти - 1/2 ид.ч. за
Р.Д. и 1/2 ид.ч. за Д. В. и Й. В., като З.В. е осъдена да предаде владението
върху описаната реална част от имота на Р.Д., Д.а В. и Й. В.. С решение от
01.11.2012г. по гр. д. № 927/2012г. на РС – Радомир и решение №
249/10.10.2019г. по в.гр.д. № 507/2013г. на ОС – Перник се признава за
установено по отношение на Р.Д., Д. В. и Й. В., че К.С. и С.В. са собственици
на по 1/3 ид.ч. на реална част от 111 кв.м. от подробно описания в решението
имот. С протокол от 18.04.2018 г. е отложен въводът във владение в процесния
имот, с мотиви на ЧСИ, че има подадена молба от К.С. и С.В., която е от
съществено значение за изп. производство, както и е депозирано уведомление от
вещото лице П. А. с изброени решения последователно от различни по ранг
съдилища по различни гр. дела, което е съотносимо към молбата на К.С. и С.В.. С
атакуваното постановление от 09.08.2019г. ЧСИ отказва да извърши въвод във
владение на имота, приемайки, че принадлежи на трети лица, които не са страни в
настоящото производство, но са собственици на процесния имот, видно от всички
последващи решения след решението, по което е издаден настоящият изп. лист.
При преценка за законосъобразността на обжалвания
отказ, настоящият състав при систематичното и логическо тълкуване на чл. 435,
ал. 5 ГПК и чл. 523, ал. 1 и 2 ГПК и съобразявайки съдебната практика,
включително и т.1 от ТР № 3 от 10.07.2017 год. на ВКС по т.д. № 3/2015 год.,
ОСГТК, прави извод, че въвод във владение срещу трето лице не може да се
извърши ако съдебният изпълнител установи, че третото лице упражнява владение
на имота отпреди завеждане на делото, решението по което се изпълнява, или
упражнява владение на имота след завеждане на делото, по което е издадено
изпълняваното решение и притежава право, което изключва правото на взискателя
върху имота. Във всички случаи съгласно общото задължение по чл. 434 ГПК и
специалното по чл. 523, ал. 1 ГПК в протокола съдебният изпълнител посочва
начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението преди или
след завеждането на делото, съответно начина, по който се е уверил, че третото
лице притежава право, което изключва правото на взискателя върху имота. Поради
абсолютния характер на вещните права, предмет на влязлото в сила съдебно
решение, което се изпълнява, третото лице трябва да докаже и съответно
съдебният изпълнител надлежно да удостовери в протокол, че третото лице
упражнява владение на имота отпреди завеждане на делото, решението по което се
изпълнява - чл. 435, ал. 5 ГПК, или упражнява владение на имота след завеждане
на делото, по което е издадено изпълняваното решение и притежава право, което
изключва правото на взискателя върху имота – чл. 523, ал. 2 ГПК.
В случая, в атакуваното постановление от
09.08.2019г. съдебният изпълнител не е посочил начина, по който се е уверил, че
третото лице упражнява владение на имота отпреди завеждане на делото, решението
по което се изпълнява, съответно третото лице не е доказало осъществяването на
владение отпреди завеждане на делото.
На следващо място, при съпоставка на диспозитивите на горецитираните решения,
настоящият съдебен състав прави извод, че признатите права на третите в изп.
процес лица К.С. и С.В. върху присъдения имот не изключват напълно и изцяло
признатите права на взискателя Р.Д. върху същия имот, а само ги редуцират.
Константната съдебна практика, приета още с Решение № 1357 от 24.XI.1972 г. по
гр. д. № 952/72 г. на ВС, приема, че е допустимо да се иска предаването
"владението" на идеална част, която ищецът притежава в съсобствена
вещ. Поради това и въводът във владение на надлежно легитимирания съсобственик Р.Д.
на идеална част от съсобствения имот е законосъобразен и допустим. Поради
абсолютния характер на вещните права на съсобственика Р.Д., предмет на влязлото
в сила съдебно решение, което се изпълнява и след като третото лице не е в
състояние да докаже, че притежава права върху имота, изключващи изцяло правата
на взискателя, и при липсата на ясно позоваване в атакуваното постановление от
09.08.2019г. за начина, по който съдебният изпълнител се е уверил, че третото
лице притежава право, което изключва правото на взискателя върху имота, без
значение е дали това трето лице владее имота и откога.
Съобразно изложеното, съдебният изпълнител следва да
упражни предаването "владението" на идеална част, която
съсобственикът Р.Д. притежава в съсобствената вещ. В какъв обем съдебният
изпълнител следва да упражни предаването "владението" на идеална
част, която съсобственикът Р.Д. притежава в съсобствената вещ, е единствено в
правомощията на съдебния изпълнител, ръководейки се от обективните и
субективните предели на изп. лист от 31.03.2017г., издаден в полза на Р.Д. по
гр.д. № 744/2008г. на РС – Радомир и решение от 01.11.2012г. по гр. д. №
927/2012г. на РС – Радомир и решение № 249/10.10.2019г. по в.гр.д.
№ 507/2013г. на ОС – Перник, издадени в полза на третите в изп. процес
лица К.С. и С.В. върху присъдения имот, и съответно извършвайки съответните
изчисления за квотите на взискателя въз основа на цитираните съдебни решения.
Така или иначе дори съдебният изпълнител да приеме
при съответните изчисления, че признатите права на третите в изп. процес лица
К.С. и С.В. върху присъдения имот изключват напълно и изцяло признатите права
на взискателя Р.Д. върху същия имот, следва да процедира по реда на чл. 523,
ал. 2 ГПК, като съдебният изпълнител не следва да отказва въвода, а да го
отложи и да даде на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд
спиране на изпълнението.
С оглед на всичко гореизложено, жалбата е
основателна и обжалваният отказ на съдебния изпълнител да извърши въвод във
владение следва да бъде отменен.
По разноските
Жалбоподателят не е направил изрично искане за
присъждане на разноски в настоящото производство (като липсва и списък по чл. 80 ГПК), поради което
въпреки основателността на жалбата разноски не му се дължат.
С оглед основателността на жалбата, на ответниците
по нея не се дължат разноски.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба вх. № 07813/16.10.2019г. /по описа на ЧСИ/
от взискателя Р.Б.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: *** Е. – *, ет. *,
Постановление от 09.08.2019г. на ЧСИ Е. Д., рег. № 751 – район на действие ОС –
Перник, с което е отказано да извърши въвод във владение по изп. дело №
20177510400232/2017г. по описа на същия ЧСИ.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 437,
ал.4, изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.