Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА,
18.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………III състав,.гражданска колегия в
публично заседание на 16 октомври...………………..……………………… през две хиляди и
осемнадесета година………..……………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на
прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията
Филипова……….…………………………….гр.дело 718 по описа за 2017г………….……...……………..и за да
се произнесе взе предвид следното:
Правното основание на разглеждания
иск е чл.59, ал.1ЗЗД.
Ищецът В.Д.К. твърди в исковата си молба, че с ответницата живеели на съпружески
начала от м. 06.2004 г. до м.11.2013 г. и от съжителството си имат едно
ненавършило пълнолетие дете. Твърди, че първоначално живели в жилището на
родителите му, а в началото на 2011 г. се преместили да живеят в жилище,
находящо се на ул. Петроханска № 152 в с. Бързия,
собственост на Г.Н.Т. – брат на ответницата. Твърди, че жилището било негодно
за живеене и тогавашния собственик се съгласил да им прехвърли собствеността
върху жилището. За да бъде годно за живеене през м. март 2011 г. ищецът
започнал да ремонтира жилището. С ответницата и детето се нанесли да живеят там
през м. 08.2011 г., като той продължил
да ремонтира жилището като свое собствено, с изричното знание и съгласие на
тогавашния собственик Г.Т. и ответницата П.Т.. В края на 2013 г. във връзка с
подновяване на разрешителното си за ловно оръжие решил да извърши регистрация
на новия адрес, при което установил че жилището е прехвърлено без да е уведомен
на 30.01.2012 г. на ответницата П.Т. в
нарушение на първоначалните им уговорки. В края на м. 11.2013 г. при едно от
прибиранията си от работа установил, че патронника на входната врата е сменен и
не успял да влезе в жилището, като ответницата му заявила, че не й е никакъв и
няма право да влиза в къщата. Твърди, че за периода от 30.01.2012 г. до края на
м. 11.2013 г. в жилището на ответницата със свои средства и труд извършил
подобрения подробно описани в ИМ, възлизащи на обща стойност 4560.00 лв. Твърди още, че освен извършените
подобрения в жилището, внесъл и мебели и вещи, подробно описани и възлизащи на
обща стойност 4744.00 лв.
Моли съда, да постанови решение, с което осъди ответницата да му заплати
сумата от общо 4560.00, представляваща размера на увеличената стойност на имота
и в резултат на извършените от него подобрения за периода 30.01.2012 г. –
м.11.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане, като претендира и направените в
производството разноски, както и на основание чл. 108 ЗС да осъди ответницата
да му отстъпи собствеността и му предаде владението върху посочените вещи, или
в условията на евентуалност да му заплати тяхната равностойност в размер на
4744.00 лв. Претендира и съответните
съдебни разноски.
В срока за отговор ответницата П.Н.Т. оспорва иска. Не отрича факта на
фактическото си съжителство с ищеца за периода 2004 до края на 2013 година,
както и факта, че имат дете. Твърди, че били изгонени от дома на родителите на
ищеца и в тази безизходна ситуация брат й им предложил да живеят в жилището а
ул. „Петроханска”. Твърди, че последното било годно
за живеене, с изградени инсталации, масивна дървена дограма, но не била
обзаведена. Тъй като не била обитавана, нуждаела се само от освежаване. Твърди,
че целият ремонт в къщата бил извършен не еднолично от ищеца, а с участието на
брат й и родителите й. Последните давали пари и за закупуване на материали.
Признава, че ищецът е закупил два
радиатора за спалнята, парапет за входното стълбище. Платил е и ново котле за
парната инсталация, но след като преди това е демонтирал съществуващо и годно
такова, с което се е разпоредил по собствено усмотрение. По отношение на
претенцията за връщане, евентуално заплащане на недвижими вещи, заявява че след
получаване на исковата молба е предприела всички действия като е поканила
ответника да прибере вещите си.
В съдебно заседание чрез процесуалните си представители поддържат твърденията и възраженията си. В хода на производството същото е прекратено по отношение на предявения ревандикационен иск поради оттеглянето му.
По делото
са събрани писмени и гласни доказателства. Прието е и заключение по две съдебно-техническа и
оценъчна експертизи.
Анализът на доказателствата сочи на
следната фактическа обстановка:
Ищецът живеел
на съпружески начала с ответницата през процесния период. Двамата имат дете – Александра.
Първоначално живеели в къща, собственост на майката на
ищеца, но през 2011 г. разбрали, че имотът е прехвърлен
на сестрата на ищеца и решили
да го напуснат.
Ответницата помолила родителите си и брат си за помощ,
при което последните им предоставили
къщата на ул. Петроханска № 152а в с. Бързия. Тя била
наследствена, останала от дядото на
ответницата и изключителна
собственост на нейния брат – св.Г.Т.. След смъртта на дядото
през 2002 г. къщата била необитавана. Отделно от това
по-голямата част от нея не
била годна за живеене – не
била измазана, със стара
дограма, без ток и вода в жилищния
етаж (само на приземния), без изградено стълбище
за втория жилищен етаж. За
да стане годна за обитаване
от млади хора с малко дете,
решили да ремонтират. През времето на ремонта
(около шест месеца през 2011 г.) ответницата живяла в дома на родителите
си, а ищецът идвал само в почивните
дни, тъй като работел в гр. София. В края
на 2011 г. къщата била вече годна
за обитаване и страните, заедно с детето се установили
да живеят в нея. През м.01.2012 г. Св.Т. продал на
сестра си къщата. Сделката била материализирана в НА 2, н.д. 2 от 30.01.2012 г. по описа на
нотариус Елена Петрова.
За правилното
разрешаване на спора между страните
следва да бъде изяснено в какво качество ищецът е извършвал подобрения в имота и едва след това
да бъде изяснено
какъв е техния обем и на каква
сума евентуално има право ищеца. Както вече бе разяснено от същия състав на същия ищец в производството по
гр.д.717/2017 година (предявен иск при същите условия срещу брата на
ответницата за периода преди прехвърляне на собствеността), настоящият състав
намира, че в тези отношения той е имал качеството държател, а не владелец.
Позовавайки се на разясненията, дадени в Р 108 от 08.07.2015 г. по гр.д.
415/2015, I г.о на ВКС, съдът не е обвързан от правната рамка, зададена от ищеца и
въведените от него твърдения за качеството, в което е претендирал извършените
от него подобрения в чужд имот и съдът дължи произнасяне с оглед спазване на
принципа за забрана на неоснователно обогатяване. Действителното правно
основание, на което почиват отношенията между страните се определя въз основа
на фактическите твърдения и петитума на исковата молба,
но и в съответствие с установеното по делото.
Следователно, в хода на съдебното дирене, може да бъде
установено основание за претенцията на ищеца, различно от заявеното в исковата
молба, какъвто е настоящият случай.
Нормата на
чл. 69 ЗС въвежда оборимата презумция, че владелецът държи
вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за
другиго. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез
другиго като своя. Държането пък е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която лицето НЕ държи като своя. Сочената
от законодателя разлика между владението и държането на
вещта, засяга субективния момент, субективното отношение по повод на
упражняваната фактическа власт на една
вещ.
Държането на вещта е право на
държателя да държи вещта на
правното основание, на което е получил
фактическата власт, за разлика от
владението. Следователно субективния елемент на държането – че вещта не
се държи като своя, се
доказва чрез установяване на правното основание (договор, съсобственост, съдебно решение и т.н.), въз основа
на което е установена фактическата власт.
Владението може да бъде правомерно или неправомерно, но е фактическо състояние, което може да бъде
защитено. Държането винаги е правомерно, след като почива на
договорно основание т.е. на постигнато
съгласие, по силата на
което е предадена фактическата власт върху вещта.
В конкретния случай ищецът е упражнявал фактическа власт върху
къщата на ул. „Петроханска” на договорно отношение с
брата на ответницата – предоставена е за ползване, заем за послужване. По
делото се събраха множество доказателства, които установяват, че ищецът е
извършил множество подобрения в процесния имот,
насочени към това да създаде годни условия, за да живее в него с ответницата и
детето им. По – късно, когато ответницата е придобила собствеността върху
имота, ищецът е продължил да прави подобрения не само със знанието и без
противопоставянето на ответницата, но и с нейно участие, както и с участието на
нейните родители и брат. Следователно всички те са имали общата цел да създадат
по – благоприятни условия за живеене. В нито един от тези моменти ищецът не е
демонстрирал пред действителния собственик по ясен и категоричен начин, че вече
не държи вещта на основание договора за послужване със св.Г.Т., а смята имота
за свой. ППВС 6/1974 година въвежда задължителни за съдилищата постановки, а
именно : При изясняване дали
подобрителят е владелец съдилищата са длъжни
да изхождат от презумпцията на чл. 69 ЗС, като
изследват доколко тя не е оборена.
Намерението на лицето да държи
вещта като своя се изразява
в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика. При промяна на държането
във владение тези действия трябва
да са насочени
и към собственика.
Фактът, че ищецът е купувал
скъпи и качествени материали и е заявявал пред колегите си, че го прави като за
себе си, не променя извода на съда, че не е доказан в производството онзи
субективен елемент, който разграничава владението от държането. Ищецът е правил
подобренията, за да се ползва от тях, за да създаде удобство за детето си и
ответницата, с която съжителства на семейни начала, но не и като собственик.
Преценката на субективния елемент следва да почива и на разумна житейска
логика. Нереалните очаквания на държателя не могат да бъдат преценявани като
промяна в субективното отношение към държането на вещта. Ищецът и ответницата
не са съпрузи; били са в нужда и имотът им е предоставен за ползване от нейния
брат към средата на 2011 година, а в началото на 2012 собствеността е
прехвърлена на П.Т.; напрактика двамата не са живели,
не са ползвали имота в продължителен период от време, който да даде основание
на ищеца да мисли, че ползва имота като свой. В производството не се събраха
доказателства той да е заявил, да е демонстрирал пред действителния собственик
– ответника в производството, че след определен момент има вече собственическо
отношение към имота, което изключва по – нататъшното действие в отношенията им
на първоначалния договор заем за послужване. Този извод не се променя от факта,
че през м.11.2013 година ищецът е подал документи за регистриране като настоящ
адрес,***. Настоящият адрес не е свързан със собствеността, а в случая малко
след това ищецът е напуснал окончателно дома и е преустановил връзката си с П.Т..
Ето защо, настоящият състав
приема, че в случая ищецът е имал качеството държател, а не владелец по
отношение на процесния имот.
С оглед гореизложеното и
събраните по делото доказателства съдът приема, че предявеният иск е с правно
основание чл.59 ал.1 ЗЗД.
Съгласно постоянната и последователна съдебна практика на
ВКС по чл. 59 ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Основателността
на този иск следва от доказването на
произтичащите от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставки: наличие на обедняване на ищеца, изразяващо се в намаляване
на имуществото му, конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на
обогатяване в патримониума на ответника, изразяващо
се в реално увеличаване на имуществото му или в спестени средства от страна на
същия, размер на обогатяването, както и посоченото имуществено разместване да
произтича от един и същ факт или група от факти. За да е налице неоснователно
обогатяване следва да не е налице друго договорно или извъндоговорно
основание за имущественото разместване.
Съгласно Р № 114 от 29.05.2019г. по гр.д.№ 3715/2018г. на
IVг.о.на ВКС лицето, с което
собственикът на имота е живяло на семейни начала
и е извършило разноски по време на
съвместното им съжителство, ако е упражнявало фактическата власт с намерение за своене, има
право на вземане за подобрения,
а ако е държател – право на вземане
за сумата, с която собственикът се е обогатил за
негова сметка до размера на
обедняването му.
От изложеното в исковата молба, отговора на ответницата и показанията на
разпитаните свидетели, безспорно установено по делото е, че ищецът и ответницата са живяли на съпружески
начала в периода 30.01.2012 г. – м.11.2013 г.в жилището на ул. Петроханска № 152а в с. Бързия, което жилище свидетелят Г.Т. продал на ответницата-негова сестра, като сделката била материализирана в НА 2, н.д. 2 от 30.01.2012 г. по описа на
нотариус Елена Петрова.
През този период ищецът претендира, че с негови лични средства и труд е
закупил и монтирал:
1.котел за парно на твърдо гориво марка „DEFRO“, модел „ECONO“, с номинална мощност 18kW, заедно с терморегулатор за
димна тяга, общо за 1900лв;
2.2 бр.алуминиеви радиатори модел „HELIUS 600/90/EL – 24 глидери
общо за 600лв.;
3.парапет за входното стълбище и профил
държач за 90 лв, без монтаж;
4.закупуване на материали и ремонт на спалня на втория етаж:
-циментова замазка на 17 кв.м. за
460 лв;
-ламиниран
паркет с подложка и первази -17 кв.м.без монтаж за 350 лв;
-гипсокартон
с профили и изолация от минерална вата 70 кв.м. за 1000лв;
-2 бр.осветителни тела общо за
160лв;
С отговора на исковата молба ответницата е признала закупуването и монтажа
на претендираните СМР от ищеца по пунктове 1,2 и
3/без монтаж/. Освен признание на тези факти, налице са и показанията на св. Г.Т.,
Н.Т. и А.Т.-брат и родители на ответницата, които също установиха, че ищеца е закупил и монтирал
котел за парно на твърдо гориво марка „DEFRO“, модел „ECONO“, 2 бр.алуминиеви радиатори и е закупил материали за парапет за входното
стълбище и профил държач за 90 лв, без
монтаж.
Направеното в отговора оспорване от ответницата във връзка с котела за
парно на твърдо гориво (относно демонтирания от предишното жилище котел) не
представлява надлежно формулирано възражение за прихващане с посочена стойност,
а няма и формулирано искане за остойностяване на демонтирания котел за парно,
поради което съдът не го обсъжда.
Спорни между страните са закупуването на материали и извършените ремонти в
спалнята на втория етаж на жилището, предмет на иска, поради въведено
възражение, че родителите на ответницата били дали сумата от 1000.00 лева.
За закупуването на циментова замазка на л.19 от делото е приета като
доказателство експедиционна бележка от 17.08.2012г. на името на ищеца за
закупуване и траспорт на 3 куб.м. циментова замазка
за 467лв, която не е оспорена от ответницата и не са събрани доказателства,
оборващи този факт.
Свидетелят В.М. установи, че ищецът със собствени средства е закупил хубав,
австрийски, тъмен ламиниран
паркет с подложки и первази около 15-20 кв.м. за спалнята;
Свидетелят В.Д. установи, че той е поставил гипсокартона
на стените и тавана на спалнята и изолиращата вата на външните стени и тавана
на спалнята, за което му е платил ищеца, който е закупил със собствени
средства и допълнително гипсокартон, СД и други материали.
Съдът намира, че с оглед близката родствена връзка между ответницата и
свидетелите Г.Т., Н.Т. и А.Т.- нейни брат и родители, този факт следва да се
отчете при преценка на показанията им.
Тези свидетели установяват, че бащата Н.Т. е дал на ищеца 1000лв за ремонта
на спалнята през месец август 2012г. Дори да се приеме, че това е вярно, то
нито един от свидетелите не установява и не твърди, че горната сума не подлежи
на връщане и е дадена безвъзмездно на ищеца за посочените от тях цели (дадена в
заем). А и дори парите да са дадени на ищеца безвъзмездно за ремонта на
спалнята, то това означава, че ищецът се е разпоредил с парите в качеството си
на техен собственик – подарени са му и ги е вложил в ремонта.
Тримата свидетели не твърдят и не установяват самите те или някой от тях да
е участвал в лично качество в закупуване на материали и заплащане на ремонта на
спалнята по видовете ремонти на това помещение, предмет на иска, поради което
съдът не възприема за основателно и доказано твърдението на ответницата, че
ремонта на спалнята е изцяло заплатен от родителите й, вместо нея и в нейна и
на детето полза.
Съгласно съдебната практика
на ВКС -Р № 343 от 2.07.14г.по гр.дело № 2733/13г.на ІVг.о., Р № 69 от
8.02.11г.по гр.дело № 44/10г., Р 733 от
12.11.10г.по гр.дело № 1274/09г.на ВКС, в хипотезата на чл.59 ЗЗД, подобрителят
има право на по- малката
сума измежду сумата,с която е обеднял - извършените разходи за строителството и тази, с която собственикът
се е обогатил - увеличената стойност на имота в резултат на извършената строителна дейност.
Съгласно приетата по делото СТЕ на инж.К.Б. стойността на
претендираните по иска ремонти, наречени подобрения,
са в размер на 3840 лева. Съгласно обясненията на в.л.Борисова в с.з.от
16.10.2018г. стойността на претендираните ремонти и увеличената стойност на имота, в
който са извършени, са равни и са в размер на 3840 лева.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск е
основателен до размер на сумата от 3 840.00 лева, а над тази сума следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответницата дължи на ищеца заплащане на
разноски, съразмерно на уважената част от иска, а на РС – Берковица и
направените допълнително деловодни разноски.
При такива мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Н.Т. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.К. с ЕГН **********,*** сумата от 3840.00
лева, представляваща размера на увеличената стойност
на имота и в резултат на извършените от него подобрения за периода 30.01.2012
г. – м.11.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 22.08.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и 1244.65 лева направени в производството разноски, като отхвърля предявения иск над
уважената част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Н.Т. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на БРС сумата от 150.00
лева за изплатено възнаграждение на вещо лице, както и 5.00 лева ДТ за издаване
на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :