№ 87
гр. Пловдив , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501009 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Златно Брезово” ЕООД,
ЕИК *********, против Решение № 261546/04.12.2020г., постановено по гр.д.
№ 11587/2019г. по описа на РС-Пловдив, в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на „Алексия груп” ЕООД, ЕИК *********, сумата от
786.78 лева, представляваща възнаграждение по договор за търговско
посредничество от 15.02.2018г. за периода от 15.02.2018г. до 31.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба в
съда на 11.07.2019 г. до окончателното й погасяване.
В жалбата се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението. Търси се отмяната му и
постановяване на друго, с което предявения иск бъде отхвърлен. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски и за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна,в който се поддържа, че решението е правилно , не страда от
релевираните във въззивната жалба пороци и моли да бъде потвърдено с
присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради
следните съображения:
1
Производството по делото е образувано по предявен от ищеца „Алексия
груп” ЕООД, ЕИК ********* , иск по чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 49 - 51 ТЗ,
за осъждане на ответното „Златно Брезово” ЕООД, ЕИК *********, да му
заплати сумата от 786.78 лева, представляваща неизплатено възнаграждение
за периода от 15.02.2018г. до 31.07.2018г., дължимо по сключен между
страните на 15.02.2018г. договор за търговско посредничество.
За да постанови обжалваното решението, първоинстанционният съд е
приел, че между страните е съществувало валидно търговско
правоотношение на основание сключен между тях на 15.02.2018г. договор за
търговско посредничество.Приел е ,че ищецът е изправна страна по
правоотношението, като чрез неговото посредничество е сключен на
12.02.2018г. между ответника като продавач и „Lidl Dienstleistung Gmbh &
Co. KG като купувач договор за продажба на точени кори „Chef Select” при
цена от 0.451 евро на бр. , поради което „Златно Брезово” ЕООД дължи на
„Алексия груп” ЕООД уговореното в чл. 2 от споразумението
възнаграждение за направени поръчки, по които е осъществено пълно
плащане, в размер на 1% от стойността на поръчката без ДДС и при „Франко
завод” на възложителя, възлизащо според заключението на вещото лице по
втората допълнителна ССЕ в размер на 786.78 лева, представляващо 1% от
платените от Лидл доставки, без ДДС и без цената за транспорт.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите изводи
на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите му.
Въз основа на установената фактическа обстановка правилно районният
съд е оценил доказателствения материал по делото и е стигнал до извод за
основателност на предявения иск.
Не е налице спор по делото, установява се и от неоспорените писмени
доказателства, че на 15.02.2018г. между страните по делото е сключен
договор за търговско посредничество, по който ищецът е поел задължение да
осъществи посредничество между ответника и немското дружество „Lidl &
Co Deutschland“, през логистик, с цел осъществяването на търговски сделки за
покупко-продажба на произведени от ответника точени кори „Chef Select”,
срещу платимо от последния възнаграждение в размер на 1% от стойността
на всяка платена от Лидл поръчка, без ДДС и франко завода.
Следователно приложими в отношенията между страните са
разпоредбите на чл. чл. 49 - 51 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ТЗ,
търговският посредник е лице, което по занятие посредничи за сключване на
търговски сделки. С договора за търговско посредничество се уреждат
отношенията между търговския посредник и възложителя. В задълженията на
търговския посредник се включва извършването на фактически действия:
проучване на пазара и намиране на клиенти на възложителя, свързване на
съконтрахентите, организиране на преговори, технически действия, чрез
които се подпомага сключването на сделката. Договорът за търговско
посредничество спада към така наречените абсолютни търговски сделки,
тоест счита се за търговска сделка, независимо от това дали лицата, които го
сключват са търговци, а и ТЗ не изисква специална форма за неговата
действителност. Търговският посредник съдейства за сключването на сделки -
издирва страни, установява връзки между тях, създава условия за
сключването на сделки. Предмет на договорът за посредничество не е
извършването на определена работа, а постигането на определен резултат -
свързване на страните за сключването на сделки. Търговският посредник има
право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни
съобразно уговорката им. Ако няма уговорка, дължи се обичайното
възнаграждение за този вид дейност и от двете страни.
Не е налице спор между страните, установява са от неоспорените
писмени доказателства, че на 12.02.2018г. между ответника, като продавач и
2
„Lidl Dienstleistung Gmbh & Co. KG, като купувач, е сключен договор за
продажба на точени кори „Chef Select” при цена от 0.451 евро на бр. От
приетото като доказателство заключение на ССЕ, изготвено от в. л.Ш. , се
установява, че е налице изпълнение на страните по този договор, като
доставената от „Златно Брезово” ЕООД стока/точени кори/ към дружeствата
Lidl за периода 15.02.2018г.- 31.07.2018г. е на обща стойност 50 768,64 евро
с левова равностойност 99294,65 лева, като всички доставки на точени кори
са били платени от Lidl на ответното търговско дружество.
Неоснователно е възражение на жалбоподателя , че договорът от
12.02.2018г. за реализация на произвежданата от него продукция не е
сключен с посредничеството на ищеца, като предхожда и датата на сключване
на договора за посредничество. Беше казано , че договорът за посредничество
е неформален договор и необходимостта от сключването му в писмена форма
е само за улесняване доказването на постигнатите между страните уговорки.
Няма пречка договорът за посредничество да бъде оформен в писмена форма
преди, по време или след сключването на основния договор, в който смисъл е
Решение № 853 от 10.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 716/2006 г., I т. о.,
ТК.Същевременно по делото няма данни страните да са в договорни
отношения по повод на друга сделка, освен за продажбата на произвежданите
от ответника точени кори „Chef Select”, а и разменената между страните
кореспонденция , както и показанията на разпитания по делото свидетел
налагат извод, че договорът за продажба от 12.02.2018г. е сключен с
посредничеството на ищеца. Следователно - изпълнени са условията по
договора за търговско посредничество, сключен между страните - ищецът е
осъществил посредническа дейност, въз основа на която ответникът е
сключил договор за реализация на собствената си продукция и е получил
плащане за това, поради което е възникнало задължението му да заплати на
ищеца в качеството му на посредник възнаграждение за това съобразно
клаузите на договора.
При тези данни се налага извода, че е налице неизпълнение на
договорните задължения, поети от ответника по договора между страните от
15.02.2018 г. за заплащане на възнаграждение на посредника, поради което
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен размер на сумата от
786.78 лева, представляващи 1% от платените от Лидл доставки, без ДДС и
без цената за транспорт съгласно чл.2 от споразумението.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, и е уважил
предявения иск до този размер, районният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който в обжалваната част следва да бъде потвърден.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на на
въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 360 лева-разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1, пр.І ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261546/04.12.2020г., постановено по
гр.д. № 11587/2019г. по описа на РС-Пловдив, в обжалваната част, с която
„Златно Брезово” ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на „Алексия
груп” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 786.78 лева, представляваща
възнаграждение по договор за търговско посредничество от 15.02.2018г. за
периода от 15.02.2018г. до 31.07.2018г., ведно със законната лихва върху
3
сумата от подаването на исковата молба в съда на 11.07.2019 г. до
окончателното й погасяване.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА„Златно Брезово” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
„Алексия груп” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 360 лева- разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4