МОТИВИ към
НОХД 540/20.. :
Производството
е образувано въз основа на внесен от прокурор от РП – Пазарджик обвинителен
акт.
Обвинението е против Ц.К.В. за това, че на 05.07.2018г. в гр.Пазарджик пред XlV-ти
наказателен състав на Районен съд - Пазарджик по НЧХД №685/2018г. по описа на
Районен съд - гр.Пазарджик, пред съдия от Районен съд - Пазарджик, в публично
съдебно заседание, в качеството на свидетел, устно и съзнателно е потвърдила
неистина,а именно: „На 07.01.2018г. пред
дома ми, в гр.Панапорище ..,.Аз се обърнах и видях как Р. удря баща ми - удари
го в областта на тила и главата с дясната си ръка. Баща ми се отдръпна назад,
при което се удари в оградата ни“...„Само обидните думи „боклук и боклуци“ чух
от Р.. В момента, в който чух тези думи аз се обърнах и веднага след това
видях, че той побягна. Не съм видяла какво е правил баща ми преди да го удари Р.
- аз бях обърната към полицая. Когато Р. го удари не съм видяла баща ми да
държи никой. Не съм чула обидни думи от страна на моето семейство, които да ми
се откроят и да са отправени към Р. и хората които го придружаваха - сегашната
му приятелка и нейната дъщеря, която седеше в кол ата"... „Когато видях,
че Р. удари баща ми - баща ми беше на тротоара, до оградата на нашата къща. Има
уличен стълб, но той беше на около 1 метър и нещо от баща ми. Р. беше между
баща ми и улицата, а не между баща ми и дувара. И.Р. беше встрани от всички -
беше към тяхната кола. Поне на 3 метра беше от баща ми.“ - Престъпление по
чл.290 ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура Пазарджик, който твърди че обвинението е безспорно доказано и
пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и получи съответно наказание.
Защитникът им оспорва съставомерността и конкретно субективната на вменените
деяния и на тази база - пледира оправдателна присъда.
Подсъдимата декларативно не се признава за виновна и иска да бъде
оправдана.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл.301 НПК,
ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено:
На 12.02.2018г. в
Районен съд гр.Пазарджик било образувано наказателно дело от частен характер /
НЧХД /№685 /2018год. по описа на съда. Делото било образувано въз основа на
тъжба на св. К.С.В. за извършено против него и в гр. Панагюрище престъпление по
чл. 130, ал.2 от НК от св..Р.М. .
По делото било
изяснено, че: около 10,00 часа на
07.01.2018г. св. М. паркирал автомобила си пред дома на К.В. ( баща на
подсъдимата) в Панагюрище на посочения по-горе адрес и отишъл пред пътната
врата. В този момент се появила подс.Ц.В. заедно с детето им, което обаче
отказало да тръгне с баща си. Тогава тя заявила, че ще прибере детето в къщи,
но М. настоял да му бъде даден шанс да убеди детето да тръгне с него. Последвал
отказ от страна на подс. В., при което св.М. потърсил съдействие и на място пристигнали
полицейските служители при РУ-Панагюрище - св. П. и св. Р.. След пристигане им, св. М. и неговата настояща съжителка св.И.Р.
излезли от автомобила, а дъщерята на последната - св.П.Р. останала в него. Пред
дома си излезли и подс. Ц.В. с детето в ръце,
баща й К.В., майка й- Б.В. и сестра й - Видка В.. Всички членове на сем. В.и започнали
да обиждат, използвайки различни изрази, сред които и такива с циничен
характер. Свидетелката И.Р. им отправила забележка, след което К.В. хванал намираща
се до дворната ограда св.И.Р. с ръце за шията и започнал да я души. М.
мигновено се притекъл на помощ на св.И.Р., като ударил с ръка К.С.В. в областта
на тила. Последният пуснал св.Р., но Б.В. го подгонила и той побягнал по
улицата. Сестрата на подсъдимата - Видка
В. пък заявила, че ще убие М. с брадва и влязла в двора. След като Б.В. не
успяла да догони св.Р.М. се върнала пред дома си, а малко по-късно там се
върнал и св.Р.М.. Словесният конфликт продължавал и бил преустановен след
намесата на полицейските служители.
Тези обстоятелствата
били възприети от решаващия посоченото НЧХД Съд и изложени подборно в мотивите
към присъдата по него. Изясняването им било резултат на събрани в няколко
съдебни заседания доказателства.
В проведеното по това
НЧХД на 05.07.2018г. съдебно заседание подсъдимата К. била разпитан. В това й
качество и преди депозиране на показанията й тя била предупредена за
отговорността по чл. 290, ал.1 от НК . При депозиране на показанията си тя
заявила включително следното:
„На 07.01.2018г. пред дома ми, в
гр.Панапорище ..,.Аз се обърнах и видях как Р. удря баща ми - удари го в
областта на тила и главата с дясната си ръка. Баща ми се отдръпна назад, при
което се удари в оградата ни“...„Само обидните думи „боклук и боклуци“ чух от Р..
В момента, в който чух тези думи аз се обърнах и веднага след това видях, че
той побягна. Не съм видяла какво е правил баща ми преди да го удари Р. - аз бях
обърната към полицая. Когато Р. го удари не съм видяла баща ми да държи никой.
Не съм чула обидни думи от страна на моето семейство, които да ми се
откроят и да са отправени към Р. и хората които го придружаваха - сегашната му
приятелка и нейната дъщеря, която седеше в колата"...„Когато видях, че Р.
удари баща ми - баща ми беше на тротоара, до оградата на нашата къща. Има
уличен стълб, но той беше на около 1 метър и нещо от баща ми. Р. беше между
баща ми и улицата, а не между баща ми и дувара. И.Р. беше встрани от всички -
беше към тяхната кола. Поне на 3 метра беше от баща ми.“
С Присъда №167 /19.11.2018г.
по НЧХД№685/2018г. Съдът признал св. за невиновен затова, че на 07.01.2018г. е
извършил по отношение на К.С.В. престъпление по чл.130 ал.2 от НК. В мотивите
към присъдата е отразено, че част от твърденията на Ц. В. са неверни и се
опровергават от други лансирани по споделените
причини доказателства. Съдът не е дал вяра на твърденията на подсъдимата
досежно заявеното : „Когато Р. го удари, не съм видяла баща ми да държи никой. ……Когато
видях, че Р. удари баща ми ….И.Р. беше встрани от всички - беше към тяхната
кола. Поне на 3 метра беше от баща ми“.
При тези данни по
делото прокурорът е предал на съд подсъдимата за лъжесвидетелстване чрез
твърденията в дословно възпроизведената
по-горе ( в курсив ) част от показанията й, с които е приел, че устно и
съзнателно е потвърдила неистина досежно заявените обстоятелства.
По делото не се спори и
се установява от всички доказателствени източници, че подсъдимата е имала
качеството на свидетел по воденото срещу св. М. от баща й НЧХД за престъпление
по чл. 130, ал.2 от НК. Не се спори, че по това дело тя е депозирала показания,
отразени в протокола по делото от 05,07,18г. и коментирани в мотивите към
присъдата ( л. 20 и сл. и 33 и сл. по ДСП). Твърденията й на тази дата като
свидетел, за които прокурорът я е предал на съд за съзнателно и устно
потвърждаване на неистина са „На 07.01.2018г. пред дома ми, в
гр.Панагюрище ..,.Аз се обърнах и видях как Р. удря баща ми - удари го в
областта на тила и главата с дясната си ръка. Баща ми се отдръпна назад, при
което се удари в оградата ни“...„Само обидните думи „боклук и боклуци“ чух от Р..
В момента, в който чух тези думи аз се обърнах и веднага след това видях, че
той побягна. Не съм видяла какво е правил баща ми преди да го удари Р. - аз бях
обърната към полицая. Когато Р. го удари не съм видяла баща ми да държи никой.
Не съм чула обидни
думи от страна на моето семейство, които да ми се откроят и да са отправени към
Р. и хората които го придружаваха - сегашната му приятелка и нейната дъщеря,
която седеше в колата"...„Когато видях, че Р. удари баща ми - баща ми беше
на тротоара, до оградата на нашата къща. Има уличен стълб, но той беше на около
1 метър и нещо от баща ми. Р. беше между баща ми и улицата, а не между баща ми
и дувара. И.Р. беше встрани от всички - беше към тяхната кола. Поне на 3 метра
беше от баща ми.“
Прав е защитникът да
поддържа, че по НЧХД-то част от тези твърдения всъщност не са приети за
неистина, а обратното - приети са за верни, а друга част от тях - са неверни, но пък стоят извън предмета на
доказване по НЧХД -то и поради това за тях престъплението по чл. 290, ал.1 от НК не е съставомерно. Остава обаче и
една трета част, която е извън обсега на защитната теза, но по отношение на нея
деянието е съставомерно .
Твърденията : „На 07.01.2018г. пред дома ми, в
гр.Панагюрище ..,.Аз се обърнах и видях как Р. удря баща ми - удари го в
областта на тила и главата с дясната си ръка. Баща ми се отдръпна назад, при
което се удари в оградата ни“...„ всъщност съставляват истина, която е
възприел решаващият съд по делото от
частен характер и която се установи и по настоящото дело. Ударът на М. спрямо К.В.
е бил доказан и приет за установен, но за причинилият го не е последвала
наказателна отговорност поради приложения институт на неизбежната отбрана,
изключващ обществената опасност на деянието. Затова за тези ,всъщност
верни, твърдения досежно причиняването на удара и последиците от
него за понеслия го, инкриминираното престъпление не е съставомерно.
Деянието е
несъставомерно и относно последващото твърдение, че М. побягнал, защото този
факт също е приет като безспорно установен по НЧХД-то , а се установи и по
настоящото от показанията на М. и тези на св. Р. и П. ( както и този на удара).
По посоченото дело от
частен характер, водено за причиняване на лека телесна повреда, е било извън
предмета на доказване дали конфронтираните се страни (В.и срещу М. и Р.) са
разменяли и какви обидни изрази и думи. Тези обстоятелства са били изяснявани
като част от цялата значима за решаване на делото ситуация, но са били извън лимитирания
с чл. 102 от НПК предмет на доказване. Поради това и дори и да са били
изяснявани по НЧХД-то и приемани за доказани обидни изрази , твърденията за тях
от страна на подсъдимата като свидетел по делото от частен характер не
съставляват лъжесвидетелстване, тъй като не касаят предмета на доказване. По тази въпрос се е сложила константна
практика, цитирана достатъчно конкретно от защитника в пренията. В този смисъл
инкриминираното престъпление е несъставомерно за твърденията на подсъдимата
като свидетел на 05,07,18г. на РС Пазарджик:“...Само обидните думи „боклук и
боклуци“ чух от Р.. ..Не съм чула обидни думи от страна на моето семейство,
които да ми се откроят и да са отправени към Р. и хората които го придружаваха
- сегашната му приятелка и нейната дъщеря, която седеше в колата“.
Не е било установено по
делото от частен характер и не е установено и по настоящото подсъдимата при
инцидента да е „видяла какво е правил
баща й преди (б.м.- а не към
момента на удара) да го удари Р.“,
като самата тя е споделила неопроверганото твърдение, че била „обърната към полицая.“.
Не е било установено по делото от частен характер
и не е установено и по настоящото към момента на удара на М. върху К. В. :последният да не е бил „ на тротоара, до
оградата на ( къщата им) ( б.м. - всъщност в мотивите по НЧХД-то е прието ,
че инцидентът е настъпил именно до оградата от външната й страна) ;
„да липсва уличен стълб или той да не е на „около 1 метър и нещо от бащата на
подсъдимата“; М. да не е бил
позициониран между баща й и улицата, а да е бил между баща й и дувара“.
Затова обратните твърдения на подсъдимата като свидетел на 05,07,18г. досежно
тези обстоятелства не съставляват лъжесвидетелстване. Още повече, че тези
обстоятелства с тази им конкретика не са били изяснени и приети за установени
по НЧХД-то, по което е прието ( предвид лансираните доказателствени източници),
че причина за процесния удар , причинен при неизбежна отбрана от М. на В., била
предходната реакция на последния - да улови Ив. Р. за шията и да я души (
поради което М. го удря в нейна защита) . В тази връзка е изяснявано, че към
момента на агресията на В. към Ив. Р., тя
се е намирала до дворната ограда на къщата.
Предвид горното обсъждане Съдът прие, че
приписаното престъпление по чл. 290, ал.1 от НК не е съставомерно за следните
инкриминирани твърдения: „Аз се обърнах и
видях как Р. удря баща ми - удари го в областта на тила и главата с дясната си
ръка. Баща ми се отдръпна назад, при което се удари в оградата ни“...„Само
обидните думи „боклук и боклуци“ чух от Р.. В момента, в който чух тези думи аз
се обърнах и веднага след това видях, че той побягна. Не съм видяла какво е
правил баща ми преди да го удари Р. - аз бях обърната към полицая.... Не съм
чула обидни думи от страна на моето семейство, които да ми се откроят и да са
отправени към Р. и хората които го придружаваха - сегашната му приятелка и
нейната дъщеря, която седеше в колата“, „Когато видях, че Р. удари баща ми -
баща ми беше на тротоара, до оградата на нашата къща. Има уличен стълб, но той
беше на около 1 метър и нещо от баща ми. Р. беше между баща ми и улицата, а не
между баща ми и дувара“. Поради това и за тях подсъдимата бе призната за
невинна и оправдана за извършено чрез тях престъпление по чл. 290, ал.1 от НК .
За останалите
инкриминирани обстоятелства: „Когато Р.
го удари, не съм видяла баща ми да държи никой…; Когато видях, че Р. удари баща
ми … И.Р. беше встрани от всички - беше към тяхната кола. Поне на 3 метра беше
от баща ми.“ Съдът прие, че престъплението по чл.290, ал.1 от НК е
съставомерно. Няма доказателствен спор и е установено от всички източници, че
тези твърдения също са били депозирани от подсъдимата при разпита й като
свидетел по НЧХД 685/18 на 05,07,18г. .
Първото твърдение се
отнася до факта дали К.В. е държал някого към момента, в който понесъл удара от
М.. Изясняването на този факт е било от
решаващо значение за изхода на НЧХД-то. По това дело този факт е сочен от М. и Р.
, чиито обяснения и показания са били кредитирани поради съответствието и с
тези на полицейските служители. По настоящото дело кредитацията им е с
аналогични доводи. С оглед лансираните доказателствени източници, за което са
изложени подробни съображения в мотивите към делото от частен характер ( виж на
л. 36 от ДСП) , е прието за установено,че свидетелят по това дело К.В. уловил
св. Ив. Р. за гушата и поради това , в нейна защита, се намесил М., който
нанесъл удар в тила на В.. Това обусловило и решението на съда да приложи
института на неизбежната отбрана и да оправдае М. за причинените с този удар
телесни увреждания. Мотивите, в частта относно коментирания факт, ясно и конкретно уличават подсъдимата в
лъжесвидетелстване досежно твърденията че “ ..когато
видяла М. да нанася удар в тила на баща й…тогава баща й ни държал никого с ръце
и в този момент Ив. Р. била до автомобила на М. и на поне три метра от баща й
„ ( виж абз. ІІ, л. 36 , ДСП). Подсъдимата се е представила с показанията си
като очевидец на възпроизвежданото от нея събитие( а и това е безспорно
установено) , вкл. непосредствено преди удара и към самия момент на нанасянето
му . Тя е имала впечатления ( зрителни и слухови) относно развитието на
инцидента и е видяла конкретната ситуация, в която е бил ударен баща й, респ. и
това, че той е държал Ив. Р., когато е ударен от М.. Затова твърдението й в
обратния смисъл е невярно .
Неверни са и
твърденията на подсъдимата, че в момента на удара „Ив. Р. била до автомобила на
М. и на поне три метра от баща й“. Ясен е бил стремежът на тяхното депозиране -
да се осуети възможността да се установи истината- а именно, че в момента,
когато К.В. бил ударен от М., първият
държал Ив Р.. За да прикрие това посегателство на баща си, подсъдимата е лъжесвидетелствала
досежно тези факти и заявеното от нея е било опровергано както по НЧХД-то, така
и по настоящото -от еднопосочните твърдения на Р., Р. , М. ( виж на л. 35 и л.
36 , ДСП; л. 84, гърба, л. 72-74 по НОХД). И по настоящото дело тази източници
са еднопосочни, убедителни и взаимнодопълващи се. Те сочат, както и по делото
от частен характер, че в момента, когато
Р. е била уловена за гушата от К.В., поради което той получил удар от М., „ тя се намирала до дворната ограда на къщата
( л. 36, ДСП )„ , а не „ до автомобила на М. и на поне три метра от бащата К.В.“,
както е заявила подсъдимата.
Неизбежно е
уточнението, че коментираните твърдения са част от следните две изречения,
дословно записани в протокола : „И.Р.
беше встрани от всички - беше към тяхната кола. Поне на 3 метра беше от баща
ми“. Несъмнено е обаче, че те касаят момента на удара - те са били изяснявани
именно във връзка и към момента на удара, защото само в тази връзка имат
значение. Поради това и следва да се възприемат в контекста на заявеното в по-предходното
изречение „Когато видях, че Р. удари баща ми …….“. Точно по този начин са
възприети и от решаващия съд по НЧХД-то ( виж мотивите) . Независимо от
формулирането им в съдебния протокол от заседанието от 05,07,20г. чрез
цитираните горе две изречения , те са в смислово единство с целия текст.
Предвид горните
съждения твърденията,“Когато Р. го удари
не съм видяла баща ми да държи никой…; Когато видях, че Р. удари баща ми … И.Р.
беше встрани от всички - беше към тяхната кола. Поне на 3 метра беше от баща
ми.“ касаят релевантни с оглед предмета на НЧХД-то факти и са неистинни. С
тях инкриминираното престъпление, осуетяващо възможността да се разкрие
обективната истина, е осъществено.
Един от основните
принципи в наказателния процес е разкриването на обективната истина. Освен, че
е задължение за органите на разследването, прокурорът и съдът да го осигурят
като вземат всички необходими мерки, то следва да стане само по реда и със
средствата, предвидени в процесуалния закон. За да разкрие обективната истина
съдът е длъжен да проведе обективно , всестранно и пълно съдебно следствие, да
събере всички възможни доказателства за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване. Събирането на доказателствата става по определен процесуален
ред чрез предвидените доказателствени средства,
на които е посветена гл. ХІІІ от НПК. В отделни раздели законодателят е
определил различните видове доказателствени средства, създавайки и различни
гаранции, за да могат чрез тях да се възпроизвеждат само реално настъпилите
факти и обстоятелства. Т.нпр. при събирането на онези предмети, които
съставляват веществени доказателства се съставя протокол, в който същите следва
да бъдат подробно описани, след като се огледат внимателно , вкл. и по възможност
да се фотографират или да се приложат към материалите по делото. Такава гаранция
представлява и задължението на свидетеля да се яви пред съответния орган и да
свидетелства ( изкл. От кръга лица – чл. 119, от обстоятелствата, по които да
свидетелства – чл. 121ал.1 от НПК), както и задължението добросъвестно и точно
да възпроизведе всичко, което знае по делото,за чието изпълнение законът
създава и допълнителна гаранция – наказателна отговорност ако даде неистински
показания или премълчи някои обстоятелства. Потвърждаването на неистина или
затаяването на истина е въздигнато в престъпление по чл. 290 от НК, в раздел
„Престъпления против правосъдието”.
За съставомерността на
това престъпление е достатъчно да се докаже, че в разказа на свидетеля пред
съда се съдържат твърдения за релевантни с оглед обвинението факти, които не са
част от обективната действителност, тоест не са верни и това е било съзнавано,
тоест свидетелят е знаел за неистинността, но въпреки предупреждението за
отговорността по чл. 290 НК и обещанието, че добросъвестно и честно ще
възпроизведе известните нему факти, е заявил неверни такива.Досежно част от
инкриминираните твърдения се установи именно това.
Подсъдимата е съзнавала
противоправността на деянието си. Съзнавала е качеството си на свидетел. Била е
предупредена за отговорността по чл. 290, ал.1 от НК и това е отразено в
протокола от 05,07,18г. Съзнавала е, че твърденията й : „Когато Р. го удари не съм видяла баща ми да държи никой…; Когато видях,
че Р. удари баща ми … И.Р. беше встрани от всички - беше към тяхната кола. Поне
на 3 метра беше от баща ми.“….. не са истина, но въпреки това ги е заявила
и представила като част от възприетата от нея действителност.
Горните съображения
обосноваха и присъдата, с която Съдът я призна за виновна за посочените
неистинни твърдения, касаещи релевантни по НЧХД 685/18 на РС Пазарджик обстоятелства.
При преценката какво
наказание да бъде наложено се изолираха обстоятелства, които обосноваха
основанието за налагането му. Освен липсата на предходни противоправни и
противообществени прояви, в житейски ( само) аспект престъпната проява от дори
може да се определи като проява дори на
лекомислие. Това определение е дължимо и само на връзката, която има подсъдимата
с лицето, в полза на което е лъжесвидетелствала - най-близката родствена връзка - баща -
дъщеря. Наред с това обаче, нейната проява касае инцидент, който е възникнал по
повод посещение в дома им св. М. - неин бивш съпруг, с когото тя и цялото й семейство с в трайно влошени
отношения, които са по-детайлно били установени от решаващия НВЧХД-то съд.
Посещението на М., при това, е било за да вземе детето си предвид установения
режим на лични отношения, което отказало да отиде при баща си. Всички тези обстоятелства Съдът прие като
многобройни смекчаващи отговорността, които в своята съвкупност променят
характеристиката на извършеното престъпление, правейки го различно от гледна
точка на неговата занижена степен на засягане на регулираните обществени
отношения, при съпоставката с обичайните престъпления от същия вид. Наред с
това и именно поради отчетената специфика на деянието и най-лекото, предвидено
за това престъпление наказание се явяваше несъразмерно тежко, тоест
несправедливо.
Така, на основание чл.
55, ал.1,т.2, б.Б от НК Съдът замени предвиденото наказание лишаване от свобода
(без фиксиран минимум) с пробация при достатъчни за постигане на персоналната и
генералната превенция мерки за въздействие и контрол. Прие се , че справедливо възмездие и
достатъчно за постигане на целените промени в съзнанието на подсъдимата и
общоправентивен ефект е пробацията да бъде изразена в двете задължителни мерки
по чл. 42а, ал.2 т.1 и 2 от НК :
задължителна регистрация по настоящ адрес с честота за явяване и подписване два
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, които се
определиха за срок от по шест месеца .
По изложените мотиви
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: