№ 2260
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110202968 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 8527883, издаден от СДВР,
с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на П. М. Д., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева.
Недоволен от ЕФ е останал Д., който го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения, че ЕФ е незаконосъобразен, поради допускане на
съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че мястото на
нарушението не било посочено достатъчно точно, както и че самото деяние не
било описано по достатъчен начин. Иска се отмяната на издадения фиш.
Разноски не са претендирани.
За съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В писмено становище се иска
потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
1
На 27.01.2023 г. в 16:09 часа, в село Долни Богров жалбоподателят Д.
управлявал лек автомобил марка „Мазда“, модел „CX3“, с рег. № СВ 2817
МС, по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от София към село
Долни Богров. В района на бензиностанция „Газпром“ на посочения
булевард, автомобилът се е движил със скорост от 81 км/ч при ограничение
от 50 км/ч, важащо за населено място по силата на закона, която се зачита
като 78 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на водача.
Нарушението било заснето с АТСС CORDON M2, представляващо мобилна
система за видеоконтрол, която към момента на нарушението била преминала
преглед за техническа изправност.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства: снимковия материал, справка за
собственост на МПС; заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш;
протокол от техническа проверка, ежедневна форма на отчет, протокол за
използване на АТСС, протокол от обучение на служителя Силви Славчева,
снимка на АТСС, декларацията от собственика на автомобила, че именно Д. е
управлявал посоченото превозно средство, както и от останалите писмени
доказателства, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че доказателствената съвкупност е вътрешно
непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради
което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК,
подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за
техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта,
както и за вида му. Не се оспорва обстоятелството, че именно
жалбоподателят е управлявал автомобила.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
издаването на оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални
нарушения – издаден е от компетентен административен орган, спазена е
формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.
Фишът е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния
2
срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото
издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Освен това, нарушението е установено с техническо средство, проверено
за техническа изправност, тъй като от събраните доказателства по делото
ясно се вижда, че същото е годно за техническа експлоатация, с изряден
режим на работа.
На следващо място, съдът намира, че са налице доказателства за това, че
процесното АТСС е било от одобрен тип и е било в технически изправно
състояние към момента на използването му, като за това по делото са налице
изрични писмени доказателства.
Съдът намира, че е бил отчетен трипроцентовият толеранс. Това ясно се
вижда от съдържанието на снимката, където е отчетена скорост от 81 км в
час, а водачът е наказан за скорост от 78 км в час.
Несъмнено е доказано и въведеното ограничение от 50 км/ч – защото то е
валидно по силата на закона като максимално допустима скорост за движение
в населено място и без да са поставени знаци за него.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка, защото е
доказано, че действията на водача осъществяват състав на административно
нарушение. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че
на 27.01.2023 г. в 16:09 часа, в село Долни Богров жалбоподателят Д. е
управлявал лек автомобил марка „Мазда“, модел „CX3“, с рег. № СВ 2817
МС, по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от София към село
Долни Богров, като в района на бензиностанция „Газпром“ на посочения
булевард, автомобилът се е движил със скорост от 78 км/ч, при ограничение
от 50 км/ч за населено място. Въз основа на установената фактическа
обстановка настоящият състав приема, че Д. не е изпълнил задължението си
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – да съобрази скоростта си на движение с максимално
позволената по силата на закона.
Тук е моментът да се отбележи, че нарушението е квалифицирано
непрецизно, но неправилната квалификация може да бъде отстранена от съда,
като нарушението следва да се преквалифицира от такова по чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, защото в случая няма ограничение
въведено с пътен знак, а максималното ограничение действа по смисъла на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
3
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2021 г. на Върховния
административен съд, в производството по реда на раздел пети, глава трета на
Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба.
Наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието
на районния съд да измени наказателното постановление включва и
възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение като проявна
форма на това правомощие. Тълкуването в горния смисъл на правомощието
на районния съд да измени наказателното постановление е в съответствие и с
поставеното изискване от законодателя, че при упражняване на своите
правомощия по чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН районният съд разглежда спора по
същество, т.е. представлява инстанция по същество, която, когато установи,
че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си
да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като
незаконосъобразно. Същевременно чрез изричното уточнение, че става
въпрос за субсидиарно приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, т.е. за
преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, се съобразява и забраната за влошаване на
положението на жалбоподателя.
Упражняването на правомощието за прилагане на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемото нарушение от съда е не само гаранция за
законосъобразност на административнонаказателната дейност, но и
инструмент за постигане на бързина в правораздаването предвид
правораздавателния характер на наказателното постановление и липсата на
правомощие на районния съд, след като отмени наказателното постановление,
да връща преписката на административнонаказващия орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би значило
нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на
извършено административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане
4
ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на
различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба,
който резултат противоречи на целите на административното наказание,
регламентирани в чл. 12 ЗАНН. Същината на правораздавателната функция
на държавата, в случая упражнявана от районния съд, не е подчинена
единствено на целта да се осигури право на защита на лицето, подведено под
административнонаказателна отговорност, а и на целта да се защити
правовият ред, когато безспорно е установено неговото нарушение, разбира
се, при спазване на основното човешко право на справедлив съдебен процес.
Затова при тълкуване на релевантните в настоящия случай законови
разпоредби следва да се осигури баланс между тези две цели.
След като преквалификацията се извършва от районния съд върху
установените от административнонаказващия орган факти без съществено
изменение, не е възпрепятствана възможността на жалбоподателя да се
защити срещу тях (фактите) още в производството пред районния съд. Ако
жалбоподателят не е сторил това поради процесуално бездействие във
въззивното производство, то неблагоприятните последици от несправяне с
доказателствената тежест относно фактите ще са изцяло в резултат на
неговото поведение, а не поради ограничаване на правото му на защита от
съда.
Ето защо, при липса на съществено изменение на съставомерните факти
в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във
връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният
съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба, без да отменя наказателното постановление.
Съставът на това нарушение (по чл. 21, ал. 1 ЗДвП) урежда изпълнително
деяние, което го определя като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно действие.
Нарушението е извършено на 27.01.2023 г. С изменението на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.
19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е
5
предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на
извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в
частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и
нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл
издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява
в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №
1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване,
за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Ето
защо, съдът намира, че правилата за установяване на нарушението са спазени
и проведеното административнонаказателно производство не страда от
пороци.
Съдът счита, че възражението за недостатъчност на описанието на
нарушението и на неговото място също е неоснователно, защото описанието е
осъществено по законосъобразен начин, тъй като от него може да се установи
кога, къде, по какъв начин и от кого е сторено. Т.е. от описанието му
жалбоподателят може еднозначно да разбере в какво е обвинен.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на
скоростта по силата на закона /общественоопасния характер на деянието/;
съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал
настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да
управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на
изрично ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да
ревизира същия, като го измени /намали/, тъй като същият е фиксиран ясно в
закона.
6
Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш следва да бъде изменен само досежно правната
квалификация на нарушението.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
съдът намира, че следва да присъди и юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР, като същото следва да бъде в размер на 100 лева, тъй като
делото не се отличава с висока правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ), серия К, № 8527883, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на П. М. Д., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева,
само досежно правната квалификация на нарушението, като
преквалифицира извършеното нарушение от такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал.
1 ЗДвП, в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П. М. Д., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7