№ 138
гр. София, 01.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно търговско
дело № 20231001000095 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274 и сл. вр.чл. 130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. М. Т. срещу определение № 266160 от
29.11.2022 г., постановено по т. д. № 2436/2020 г. на Софийски градски съд, с което е
прекратено като недопустимо производството по делото, в частта по предявения от Д. Т.,
срещу „Вето 2000“ ЕООД и „Киприяна М“ ЕООД иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за
прогласяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба на реално
обособена част от търговско предприятие.
В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и се претендира
неговата отмяна. Жалбоподателката счита, че правният й интерес, като наследник на част от
дружествения дял на „Вето 2000“ ЕООД е налице. Задължението към нея не било част от
прехвърлената обособена част от предприятието на първия ответник „Вето 2000“ ЕООД. По
този начин не можела да се ползва от уредената в закона солидарна отговорност на
отчуждителя и приобретателя за прехвърлени задължения, тъй като задълженията към нея са
останали в патримониума на отчуждителя „Вето 2000“ ЕООД.
Излага, че знанието за увредата на кредиторите е очевидна, тъй като едноличния
собственик на приобретателя „Киприяна-М“ ЕООД, М. И. Н. е съпруга на едноличния
собственик на прехвърлителя – В. С .Н.. Счита, че в настоящия случай, не намира
приложение специалната солидарна отговорност по чл. 15, ал. 3 ТЗ, както и възможностите
по чл. 16а ТЗ.
Ответниците считат определението за законосъобразно и молят същото да бъде
потвърдено.
Софийският апелативен съд, след като обсъди исканията и доводите на ищеца в
исковата молба, прие следното:
С исковата молба Д. М. Т. е предявила искове с правно основание чл. 125, ал. 3
ТЗ, чл. 134 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и иск по чл. 135 ЗЗД за признаване за недействителен
по отношение на ищцата на договор за продажба на обособена част от търговско
предприятие, което за ищцата е увреждащо действие.
За да прекрати производството, първоинстанционният съд е намерил, че за
ищцата липсва правен интерес от предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като предвид
разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ, при прехвърляне на търговско предприятие между
1
отчуждителя и правоприемника, ако няма друго споразумение с кредиторите, възниква
законова солидарност между отчуждителя и приобретателя за съществуващите към момента
на прехвърлянето задължения, включени, както в предприятието, така и в обособена част от
него. Също така счита, че с разпоредбата на чл. 16а ТЗ, закона е предвидил възможност
кредиторът да се снабди с привилегия върху прехвърленото имущество, в случай, че
упражни правата си в срок по чл. 16а, ал. 1 ТЗ.
Изводът, до който е достигнал първоинстанционният съд, за липса на правен
интерес от предявения иск, е неправилен. С предявения иск се претендира обявяване за
недействителен на сключената между ответниците договор за покупко-продажба на реално
обособена част от търговско предприятие.
Пасивно легитимирани по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД са длъжникът
и насрещната страна по увреждащата сделка. Последицата от уважения иск по чл. 135 от
ЗЗД е, че имуществото, предмет на увреждащото разпореждане, се връща в патримониума
на длъжника и може да послужи за принудително изпълнение на дълга. Следователно се
касае за имуществено задължение, което е наследимо и затова по силата на универсалното
правоприемство се поема от наследника на длъжника. В случая наследник е ищцата, която е
поела дружествените дялове на наследодателя в търговското предприятие на „Вето 2000“
ЕООД.
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за упражняване на правото на иск и същото се преценява в контекста на
изложените от ищеца твърдения, а те в конкретния случай са в посока, че ищцата -
жалбоподател има качеството на кредитор на „Вето 2000“ ЕООД и това задължение не е
включено към обособената прехвърлена част от предприятието на първия ответник и
съответно, не е било прехвърлено. Отсъствието или наличието на солидарност по смисъла
на чл. 15, ал. 3 от ТЗ между ответниците, за вземането на ищцата е въпрос, който подлежи на
обсъждане по съществото на спора, но не рефлектира върху допустимостта на иска.
Ето защо изводът на съда за недопустимост на производството е неправилен,
съответно производството по делото е неправилно прекратено.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 266160 от 29.11.2022 г., постановено по т. д. №
2436/2020 г. на Софийски градски съд и връща същото на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2