Решение по дело №5336/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./26.01.2018г.

гр. Варна

 

            ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.

 

            при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5336 по описа на Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.  415, ал.1, във вр. с 422, ал.1 ГПК, чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че съществува вземане на Я.Д.Б., ЕГН:********** с адрес *** 20, чрез адв. ****, адвокат при ВАК, съдебен адрес:***, срещу Д.В.А., ЕГН:********** с адрес ***, по силата на сключени по между им договори за парични заеми както следва: на 11.07.2014г. за сумата от 1000/хиляда/лв., на 04.12.2014г. за сумата от 1000/хиляда/лв., на 08.05.2015г. за сумата от 7500/седем хиляди и петстотин/лв., в едно със законната лихва от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК пред съда до окончателно изплащане на задължението. Моли за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

            Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди, че  по силата на сключени договори за паричен заем между него в качеството на заемодател и Д.В.А. в качеството на заемател, по банковата сметка на ответницата, от банковата сметка на ищеца са преведени, следните суми: на 11.07.2014г. - 1000/хиляда/лв., на 04.12.2014г. - 1000/хиляда/лв., на 08.05.2015г. - 7500/седем хиляди и петстотин/лв. Общо в размер на 9500лв./девет хиляди и петстотин/лева. Твърди, че с нотариална покана от 28.10.2016г. рег.№9560, том:2, акт: 184 на нотариус Красимира Кангалова №513 от НК изпратена от него до ответницата, последната е поканена да върне заетите пари. Твърди, че поканата е връчена по реда на чл.47 от ГПК на 28.11.2016г., като в предоставеният едномесечен срок до 28.12.2016г. сумите не са платени. Твърди, че на 17.02.2017г. е депозирано заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение и ИЛ, по което е образувано ч.гр.д.№2257/2017г. на ВРС, 34 с-в., като е издадена ЗИ№1209/20.02.2017г. Твърди, че след уведомлението на длъжника, същият е депозирал Възражение на осн. чл.414 от ГПК, за което той уведомен на 20.03.2017г.

            Ответникът в срока за отговор, чрез процесуален представител депозира такъв, с който оспорва изцяло предявения иск. Признава, че ищеца е депозирал суми по банкова сметка *** - ответницата, както следва: 1000лв. на 11.07.2014г., 1000лв. на 04.12.2014г. и 7500 лв. на 08.05.2015г. Не оспорва, че и трите суми са преведени с основание заем, но приема, че това не кореспондира с наведените в исковата молба твърдения за даден заем от ищеца в полза на ответника. Твърди, че страните в настоящото производство са живеели на съпружески начела в продължение на около десет години, като от съжителството си имат родено дете Я. **** Б.. Твърди, че по силата на влязло в законна сила на 19.03.2013г. съдебно решение №1187, постановено на 19.03.2013г. по гр. дело 16631 по описа на ВРС за 2012г., родителските права по отношение на детето са предоставени на ответнтицата, като на ищеца е определен режим на личен контакт и същият е осъден да заплаща в полза на детето, чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 300лв., с начална дата 01.01.2013г. и падеж до десето число на текущия месец. Твърди, че всички средства – обект на исковата претенция са ползвани за техни общи нужди, като част от тях са на практика възстановени от ищеца на ответницата суми за разходи, които преди това тя самата е направила, както и за заплащане на такси за обучението на детето им.

            Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани исковите претенции, както и за присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски.

            В съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител адв. **** поддържа иска. В хода по същество на делото моли за уважаване на иска и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.

            В съдебно заседание ответникът, чрез адв.В. поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли иска и й присъди сторените по делото разноски.

            СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа   и правна страна:

            От приложеното по настоящото дело ч.гр.дело №2257/17год. по описа на Варненски  районен съд се установява, че заявлението на ищеца по чл.410 от ГПК с вх.рег.№9626 от 17.02.2017 год. е уважено, като е постановена заповед за изпълнение №1209/20.02.2017г. против длъжника за следните суми: 1000 лева /хиляда лева/, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заета сума по договор за заем от 11.07.2014г.; 1000 лева /хиляда лева/, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заета сума по договор за заем от 04.12.2014г.; 7500 лева /сдем хиляди и петстотин лева/, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заета сума по договор за заем от 08.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 17.02.2017г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 995,00 лв. /деветстотин деветдесет и пет лева/, от които сумата от 190/сто и деветдесет/ лева представляваща заплатена държавна такса и сумата от 805 лв. /осемстотин лева/, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

            В срок е подадено възражение от длъжника, предвид на което, заповедният съд с разпореждане №11131 от 13.03.2017год. указва на заявителя за възможността да предяви иск за установяването на оспорените с възражението на длъжника  вземания, предмет на заповедта за изпълнение. Разпореждането на заповедния съд, заявителя - ищец в настоящото производство е получил на 20.03.2017год. Видно от датата на входиране на исковата молба, същата е предявена на 20.04.2017год. в законоустановения едномесечен срок. Налице е допустима претенция по която съдът дължи произнасяне по същество.

            В хода на съдебното производство бяха приети следните писмени доказателства: извлечение от разплащателна сметка от 06.04.2016г., нотариална покана с нотариална заверка от 28.10.2016г., уведомление от 11.11.2016г., справка по лица от Служба по вписвания, нотареален акт за продажба №60 от 2013г., скица на сграда №24916/13.09.2013г., удостоверение за данъчна оценка от 08.06.2017г., платежно нареждане от 14.05.2015г., договор за обучение и възпитание №1415/2015г. от 13.05.2015г., отговор на искова молба по гр.дело №3575/2017г. по описа на ВРС.

            На л.4-7 е приложено заверено извлечение от разплащателна сметка от 06.04.2016г. с титуляр ищеца Я.Д.Б., от която е видно, че на 11.07.2014г. ищецът е превел по банкова сметка ***/хиляда/лв. Като основание за извършения превод е вписано „ЗАЕМ“. На 04.12.2014г. ищецът е превел по банкова сметка ***/хиляда/лв. Като основание за извършения превод е вписано „ЗАЕМ“. На 08.05.2015г. ищецът е превел по банкова сметка ***/седем хиляди и петстотин/лв. Като основание за извършения превод е вписано „ЗАЕМ“.  за сумата от 7500/седем хиляди и петстотин/лв.

            От приложен по делото /л.49/ заверен препис от платежно нареждане от 14.05.2015г. е видно, че ответницата е превела по сметка на ЧОУ „****“ сумата от 5850лв.

            По делото на л.50-51 е приложен Договор за обечуние и възпитание от 14.05.2015г., сключен между ответницата и ЧОУ „****“, относно обучение в училището на детето на страните Я. **** Б..

            Ответната страна не оспорва факта на извършените по нейна сметка банкови преводи, както и вписаното основание, но оспорва да е съществулава реална договорка за заем между страните и това да е било действителното основание за извършения заем.

            От представената по делото нотариална покана от 28.10.2016г. /л.8/е видно, че ищецът е поканил ответницата в едномесечен срок да му върне преведените по банков път суми в общ размер от 7500лв.

            На л.9 от делото е приложено Уведомление, с което при условията начл.47 ГПК нотариуса е връчел на ответницата издадената от ищеца нотариална покана.

            В хода на съдебното производство ищцовата страна заяви, че желае да се ползва от гласни доказателства, като мотивира искането си с предвиденото изключение в нормата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, а именно сключен между роднини договор на стойност по-голяма от 5000лв., както и договори на стойност под 5000лв.

Съдът приема, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори, на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните; при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД

 върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.

            По искане на страните бяха допуснати гласни доказателства, чрез разпит на свидетели както следва: в полза на ищеца – ****, а в полза на ответницата свидетелите ****и **** и тримата без родство или дела със страните. В показанията си свидетелят на ищеца -  **** заявява, че познава страните от много години и знае, че имат дете, но от няколко години са разделени и детето е при ответницата. Твърди, че знае от ищеца, че същия неколкократно е помагал финансово на ответницата. Твърди, че два от случаите били през 2014г. по 1000лв., както и веднъж през 2015г. сумата от 7500лв. Заявява, че знае от ищеца, че предоставената сума от 7500лв. е била за заплащане на такса за обучение на детето, която била около 5000лв., но дадената сума била като заем, който ответницата трябвало да върне. Заявява, че ищеца редовно заплащал за сина си издръжка в размер на 300лв. месечно. По отношение на преведените през 2014г. двукратно суми по 1000лв. твърди, че ищеца ги е предоставил, поради финансови затруднения на ответницата, но договорката била, че ги предоставя като заем.

            В показанията си св.Митева заявява, че позанава и двете страни по делото, както и тяхното дете. Твърди, че е станала свидетел през м.май 2015г. на даване от страна на ищеца, спряма ответницата на пари. В разговора ответницата заявила, че желае да запише детето им в частно училище и ищеца отговорил, че ще й даде пари за обучението на детето, но не посочил каква сума ще даде. Ответницата също не била казала каква е необходимата сума. Твърди, че думите му били „Давам пари за обучението на Я.“, не бил казал, че ги дава назаем. След няколко дни ответницата й казала, че ищеца й е превел парите и тя е превела парите за обучение на детето на училището. Заявява, че до колкото знае таксата за обучение на детето е 5800лв. Заявява, че не знае каква е причината ищеца да преведе на ответницата по-голяма от необходимата за таксата на детето сума. Твърди, че от разговора ставало ясно, че сумата е подарък за детето и никой не е споменавал, че сумата трябва да бъде връщана.

            В показанията си св.Димова заявява, че познава страните и през м.декември 2014г. била в дома на ответницата. Телефона на ответницата звъннал и тъй като домакинствала, тя помолила свидетелката да включи телефона на високоговорител, за да проведе разговора. Твърди, че позвъняването било от ищеца, чието име се изписало на дисплея на телефона. Твърди, че ищеца попитал ответницата дали 1000-та лева за подаръци са постъпили по сметката й ответницата отговорила, че са постъпили и дори вече е купила подаръците. Ответницата споделила със свидетелката, че двамата с ищеца се били уговорили заедно да купуват подаръците за детето и на близките си.

            Гореизложеното мотивира съда да изведе следните правни изводи:

            За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираните суми. Наличие на валидни облигационни отношения, по силата на договор за заем, по който договор  е заета процесната сума, че в негова полза е налице претендираното вземане, изискуемоста на вземането и неговия размер. Ответницата следва да установява фактите, правоизключващи твърденията на ищеца с оглед направените възражения.

            Съдът приема, че между страните е налице облигационно правоотношение изразяващо се в договор за заем. Предмета на заема за потребление уреден в нормите на чл. 240-241 от ЗЗД са заместими вещи и най-вече пари. Съгласно нормата на чл.240 ал.1 от ЗЗД заемът за потребление е договор, с който заемодателят придава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, азаемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление е от категорията на т.нар. реални договори, т.е. договорът се смята за сключен от момента на предаване на заемната сума. Законодателят не е предвидил определена форма за сключване на договора за заем, като само когато той е възмезден уговорката за лихва следва да е в писмен вид.

            Ищецът твърди, че е заел на ответницата на 11.07.2014г. сумата от 1000/хиляда/лв., на 04.12.2014г. сумата от 1000/хиляда/лв., а на 08.05.2015г. сумата от  7500/седем хиляди и петстотин/лв. Като основание за извършените три превода е вписано „ЗАЕМ“. Това се установява от представеното заверено копие от извлечение от разплащателна сметка от 06.04.2016г. с титуляр ищеца Я.Д.Б.. Ответницата не оспорва тези факти, включително и това, че е получила и ползвала сумите. Не оспорва и факта, че не е върнала получените суми на ищеца. Не бяха представени доказателства по някакъв начин ответницата да е възразила на ищеца относно вписаното от него основание за превод на сумите, да е оспорила по някакъв начин вписаното основание, или просто да не е ползвала тези суми.

Със сочените от ищеца писмени доказателства се установи, че той е изпълнил задължението си на заемодател и е предал на ответницата сумата в общ размер от 9500 лева.

Съдът приема за безспорно основание за превеждане на сумите, а именно заемането им от страна на ищеца, спрямо ответницата, доколкото в самите преводни нареждания изрично е вписано, че основанието е „ЗАЕМ“.

Съдът приема, че представеното по делото заверено копие от извлечение от разплащателна сметка от 06.04.2016г. с титуляр ищеца Я.Д.Б. се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства и удостоверява както предаването на сумата, така и поетото задължение за връщането й, доколкото изрично като основание е вписано „заем“ и ответницата не се е противопоставила или оспорила това основание при реалното получаване и усвояване на сумите, поради което при така обективираното изявление в документа задължението на заемодателя се явява изпълнено и ищеца при условията на пълно и главно доказване е установил включените в предмета на доказване спорни факти. Съгласно трайно установената съдебна практика Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена /при заем за потребление се предава паричната сума/.

Не беше доказано от ответната страна, че сумата е получена на друго основание. Представените писмени документи-преводно нареждане към ЧОУ „****“ и Договор за обучение с това училище удостоверяват извършено от ответницата плащане на сумата от 5850лв. Този факт не се оспорва от ищеца, както не се оспорва и че преведената сума от 7500лв. е предоставена именно с цел заплащането на таксата за обучение на детето, но твърдението му е, че е било договорено да предостави на ответницата заем, с който тя да преведе необходимата такса. Дори да бъде ценено това преводно нареждане на дължимата такса, то изложените в него обстоятелства, не изключват факта, че между Я.Б. и Д.А. е съществувало заемно правоотношение. От представеното по делото писмено доказатерство е безспорно, че ищецът редовно е заплащал по същата банкова сметка ***ръжка в размер на 300лв. Сочените от ответницата доказателства са недостатъчни и неубедителни за оборването на писмените доказателства, представени от ищеца.

 Показанията на свидетелката Митева също не променят този извод. Не става ясно категорично, че ищецът е имал намерение да надари детето си със сумата от 7500лв., както и каква е причината той да преведе сума по-голяма от дължимите за таксата 5800лв. Освен това не съществува изискване обучението на ученик да се провежда в частно учебно заведение и съответно да се заплаща такса за това. Не бяха събрани доказателства и, че сумата е преведена на майката именно в качеството й на законен представител на детето. Обстоятелството, че свидетелката е присъствала на една среща и разговор между страните, на която реално предаване на пари не е осъществено не означава, че впоследствие не са били направени други по-различни уговорки между страните, включително и договорено заемно правоотношение. Самата свидетелка заявява, че дни по-късно ответницата й заявила, че ищеца е превел сумата, т.е. възможно е след разговора, на който тя е станала свидетел да е имало и други, в които да са уточнени параметрите на заем.

Подобен е извода на съда и относно превода на 1000лв. на 04.12.2014г. от страна на ищеца спрямо ответницата. Не е спорен момента както на извършения превод, така и на получаване и усвояване на сумата от страна на ответницата. Не бяха представени доказателства, че ответницата е възразила на ищеца за вписаното от него основание за предова „Заем“. Събраните гласни доказателства не оборват писмените доказателства, че именно заем е било основанието за преведените от страна на ищеца спрямо ответницата сума.

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.4 от ЗЗД, заемателят трябва да върне заетата сума в течение на един месец от поканата. Няма спор между страните, че специална покана за връщането е отправена и получена от ответницата при усл.на чл.47 ГПК. Дори да се приеме, че ответницата не е получила надлежно нотариалната покана, то ищецът е сторил това най-късно, на 17.02.2017г. предявявайки заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410, по което е образувано ч.гр.д.№ 2257/2017г. по описа на ВРС. От това следва, че към момента на постановяване на съдебното решение вземането му е изискуемо.

Ответницата не оспорва факта, че не е върнала сумата, поради което съдът приема, че предявените искове са основателни и ответникът дължи на ищеца следните суми:

1000 лева /хиляда лева/, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заета сума по договор за заем от 11.07.2014г.;

1000 лева /хиляда лева/, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заета сума по договор за заем от 04.12.2014г.;

7500 лева /сдем хиляди и петстотин лева/, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заета сума по договор за заем от 08.05.2015г.

Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от 17.02.2017г. до окончателното им изплащане, така както е посочено и в заповедта по чл.410 от ГПК.

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от   ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед основателността на претенциите, съдът намира, че следва на ищеца да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковите претенции, а именно за исковото производство сумата от 1415лв. и за заповедното производство по ч.гр.дело № 2257/2017г. по описа на ВРС в размер на 995лв.

Предвид наличие на отхвърлителна част, съдът намира, че на ответното дружество също се следват разноски, съобразно отхвърлената част от исковите претенции, а именно в размер на 55,76 лева.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Я.Д.Б., ЕГН:********** с адрес *** 20, от една страна и Д.В.А., ЕГН:********** с адрес ***, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА Я.Д.Б., ЕГН:**********   СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА Д.В.А., ЕГН:********** за следните суми: 1000 лева /хиляда лева/, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заета сума по договор за заем от 11.07.2014г.; 1000 лева /хиляда лева/, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заета сума по договор за заем от 04.12.2014г.; 7500 лева /сдем хиляди и петстотин лева/, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заета сума по договор за заем от 08.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 17.02.2017г., до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение №1209/20.02.2017г. по ч.гр.дело № 2257/2017г. по описа на ВРС.

            ОСЪЖДА Д.В.А., ЕГН:********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ  на  Я.Д.Б., ЕГН:********** с адрес *** 20,  сумата от  1415лв. / хиляда четиристотин и петнадесет лева/, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в рамките на настоящето производство, съобразно уважената част от исковете и сумата от 995лв. /деветстотин деветдесет и пет лева/ съдебно-деловодни разноски в заповедното производството по ч.гр.дело № 2257/2017г. по описа на  Варненски районен съд, съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК.

 

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването на  страните,  ведно с препис от съдебния акт.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: