Р Е Ш Е Н И Е № ...
гр. Враца, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ЛИДИЯ КРУМОВА
Членове: ИВАН МАРИНОВ
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
с
участието на секретаря Мария Ценова и прокурора Владимир Дилков, като разгледа
докладваното от мл. съдия Младенова ВНОХД № 340 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С
Присъда № 37/14.08.2018 г., постановена по НОХД № 707/2017 г. Врачански районен
съд е признал подсъдимите П.Я.М., ЕГН: ********** и Й.С.Т., ЕГН: ********** за
виновни в това, че в ранните часове на 21.08.2016 г. в гр. Враца от офис за
сервиз на компютърна и офис техника на фирма „Ай Ти Ес“ ООД – Враца, находящ се
на ул. „Братя Савови“ № 2, при условията на опасен рецидив и след предварителен
сговор помежду си, чрез използване на техническо средство /отвертка/, моторно
превозно средство – л.а. „Ситроен Пикасо“, с рег. № СВ *** ВМ и чрез повреждане
на преграда, здраво направена за защита на имот /разбита входна врата на
офиса/, са отнели чужди движими вещи, а именно – 1 бр. лаптоп, марка „HP Pavilion DV6“ на
стойност 280,00 лв., 1 бр. лаптоп, марка „HP G6“ на стойност 300,00 лв., 1 бр. лаптоп, марка „Asus“ на стойност 250,00 лв., 1 бр. лаптоп, марка „Acer Aspire one“ на стойност 200,00 лв., 1 бр. таблет, марка „Samsung“ на стойност 120,00 лв., 1 бр. таблет, марка „Asus Fonepad 7“ на стойност 130,00 лв., 1 бр. перфорираща машина,
марка „Parkside“ на стойност 110,00 лв., 15 бр. хард дискове на обща
стойност 150,00 лв., 7 бр. карти памет и USB памет на обща стойност 105,00 лв. и парична сума в
размер на 1 000,00 лв. или вещи, на обща стойност 2 645,00 лв., от
владението на А.Н.Ц. от гр. Враца и З.Д.П., от гр. Враца, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят е немаловажен, поради
което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5,
вр. чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 54 НК е осъдил
подсъдимия П.Я.М. на три години и шест месеца лишаване от свобода, което
наказание следва да се изтърпи при първоначален строг режим съгласно чл. 57, т.
2, б. „б“ ЗИНЗС и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3,
т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 54 НК е
осъдил подсъдимия Й.С.Т. на три години и шест месеца лишаване от свобода, което
наказание следва да се изтърпи при първоначален строг режим съгласно чл. 57, т.
2, б. „б“ ЗИНЗС. На основание чл. 59 НК е приспаднато от наложеното на
подсъдимия Й.Т. наказание „Лишаване от свобода”, времето през което е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража” по същото производство, считано от
27.11.2016 г. до влизане на присъдата в сила. Със същата присъда съдът се е
произнесъл по веществените доказателства, както и е осъдил подсъдимите да
заплатят поравно по сметка на ОДМВР – Враца направените на досъдебната фаза
разноски в общ размер на 360,52 лв. и по сметка на Районен съд – Враца направените
в съдебната фаза разноски в общ размер на 1 165,31 лв.
В
срока за обжалване е била депозирана въззивна жалба от подсъдимия Й.С.Т., в
която се поддържа, че атакуваната присъда е неправилна, постановена в нарушение
на закона и необоснована. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е
направил изводи, които не се подкрепят от доказателствата по делото. Прави се
искане за отмяната ѝ и постановяване на оправдателна присъда на основание
чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК.
В
срока за обжалване е била депозирана въззивна жалба и от защитника на
подсъдимия П.Я.М. в първоинстанционното производство - адв. Д.Г. – САК, в която се поддържа, че
постановената присъда е неправилна и необоснована в частта, в която подсъдимият
М. е признат за виновен и му е наложено наказание три години и шест месеца
„Лишаване от свобода“, като се прави искане последната да бъде отменена.
В съдебно заседание защитникът
на подсъдимия П.М., упълномощен за въззивната инстанция – адв. С.Г., поддържа
подадената въззивна жалба. Излага съображения за допуснато съществено
процесуално нарушение на фазата на досъдебното производство. Твърди, че то е
започнало като бързо производство със съставяне на протокола за първото
действие по разследването – оглед на местопроизшествие на 22.08.2016 г., като
има уведомително писмо до Районна прокуратура – Враца, че досъдебното
производство започва на основание чл. 356, ал.
НПК като бързо производство, без да са налице основанията за това.
Изтъква, че сроковете за провеждане на бързо производство са изтекли и липсва
разпореждане на прокурора за протичане на производството по общия ред – като
досъдебно производство, при условията на чл. 357, ал. 2 НПК, когато случаят
представлява фактическа и правна сложност. Посочва, че доколкото за бързото
производство се прилагат общите правила, би следвало след като са изтекли
сроковете на бързото производство, да се прилага и разпоредбата на чл. 234, ал.
7 НПК, за това, че действия по разследване, които са извършени след сроковете,
не пораждат никакви правни последици, а събраните доказателства не се ползват
при постановяване на присъдата. Сочи, че видно от мотивите на
първоинстанционната присъда, районният съд е ползвал тези доказателства и тя
почива изцяло на прочетени и приобщени по реда на чл. 281 НПК доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, въпреки изразеното несъгласие за
прочитането им от защитата и другите страни по делото. Изтъква, че няма
проведено валидно досъдебно производство, което означава, че присъдата следва
да бъде отменена като незаконосъобразна. Навежда доводи, че органът на МВР, започнал
бързото производство – инспектор в криминална полиция, няма правомощия за това,
тъй като в разпоредбите, касаещи бързото производство няма предвидена
възможност полицейските органи от МВР да извършват действия по чл. 212, ал. 2 НПК. Сочи, че тъй като полицейският орган е некомпетентен, следва протоколът за
оглед на местопроизшествие да бъде изключен от доказателствената маса като
доказателство, несъбрано по реда на НПК. Защитникът излага и съображения, че
внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 НПК,
тъй като в него не е посочено кой е собственикът на откраднатите вещи, а само е
отразено, че вещите са отнети от владението на А.Ц. и З.П., които са съдружници
в юридическото лице, от чийто сервиз е извършена кражбата. Изтъква, че въпросът
за собствеността на тези вещи е елемент от състава на престъплението и
непосочването от прокурора в обвинителния акт на собствениците им лишава
подсъдимите от възможността да сочат оправдателни доказателства относно
собствеността им. Навежда доводи и че е налице противоречие в мотивите на съда
относно всички квалифициращи обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 НК. Относно
повреждането на преграда, здраво направена за защита на имот, твърди, че в
протокола за оглед на местопроизшествие е отразено, че има следи от взломяване
в заключващия механизъм, като сочи, че взломяването е неюридически термин, а в
НК е използван изразът разрушаване или повреждане на преграда. Изтъква, че в
разпита на подсъдимия Т. се съдържат данни, че той е отворил вратата с
отвертка, като в случая след като техническото средство е използвано за
отключване, следва да има квалификация по т. 4, а не по т. 3 на чл. 195, ал. 1 НК. Сочи, че е налице противоречие и в мотивите на присъдата, като не става
ясно дали е налице разрушаване или повреждане, тъй като в мотивите е изложено,
че подсъдимите са повредили преграда, здраво направена за защита на имот, като
са разбили входната врата на офиса. Твърди, че е не е изяснено как е използвано
техническото средство. Изтъква, че относно наличието на предварителен сговор
между подсъдимите, присъдата почива единствено на обясненията на подсъдимия Т.,
дадени в досъдебното производство в присъствието на защитник, които по-късно са
отречени и след това са приобщени, и на показанията на свидетеля Д., който не е
бил намерен в съдебната фаза и показанията му от досъдебното производство също
са приобщени чрез прочитане. Изтъква, че инкриминиланите вещи не са открити,
както и веществените доказателства, събрани по делото, не съвпадат с тях според
назначената експертиза. Посочва, че обвинението е съществено разколебано и
липсват категорични доказателства за извършване на деянието. Сочи, че
откраднатите вещи не са открити в колата на подзащитния ѝ при извършена
проверка , а липсват доказателства
след осъществяване на деянието те да са били прехвърлени на друго място.
Защитникът моли да бъде отменена осъдителната присъда спрямо подзащитния
ѝ и той да бъде оправдан. Алтернативно моли да се отмени съдебният акт и
делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатото
процесуално нарушение. Ако се приеме, че обвинението е доказано, моли за намаляване
размера на наказанието на подзащитния ѝ, предвид смекчаващите вината му
обстоятелства и дългото време, изтекло от извършване на деянието до изпълнение
на наказанието, не по негова вина.
Подсъдимият П.М. се
солидаризира със становището на защитника си. В предоставената му последна дума
моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде оправдан.
Защитникът на
подсъдимия Й.Т. - адв. Г.З., поддържа
подадената от него въззивна жалба. Споделя съображенията на адв. Г.. Изтъква,
че първоинстанционната присъда почива изцяло на косвени доказателства, които са
нелогични, като не са налице доказателства, които уличават двамата подсъдими в
извършването на престъплението. Защитникът моли да бъде отменена осъдителната
присъда спрямо подзащитния ѝ и той да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение. Алтернативно моли да се отмени съдебният акт и
делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатото
процесуално нарушение. Ако се приеме, че обвинението е доказано, моли за
налагане на минимално предвиденото в закона наказание от 3 години „Лишаване от
свобода” спрямо подзащитния ѝ, предвид, че от задържането му на
27.11.2016 г. същият е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
през което време той се е поправил и превъзпитал, и налагането на минимално
наказание ще изпълни целите на чл. 36 НК.
Подсъдимият Й.Т.
посочва, че първоинстанционният съд е направил изводи, които не се потвърждават
от косвените улики по делото и е пренебрегнал важни доказателства. Изтъква, че
мотивите на присъдата са кратки, формални и клиширани, което се явява основен
порок на същата. Сочи, че няма обсъждане на събрани по делото улики, което е
довело до липса на мотиви. Счита, че от събраните по делото доказателства не се
установява дори и косвено авторството на деянието в негово лице. Подсъдимият
представя и писмена защита, в която е изложил подробен анализ на събраните
доказателства по делото. Поддържа казаното от защитника си и в предоставената
му последна дума моли да бъде оправдан или алтернативно да му бъде определено
минимално наказание от 3 години „Лишаване от свобода”.
Във въззивното
производство са представени от подсъдимия Т. и приети като доказателства от
въззивната инстанция писмо от Софийска районна прокуратура и писмо от
Военно-окръжна прокуратура – София, в което се съдържат данни, че по отношение
на Й.С.Т. по ДП № III-5/1994 г. е била взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража” на 06.04.1994 г., като мярката е била
изменена в „Парична гаранция” на 05.09.1994 г.
Врачанският окръжен
съд, след като обсъди доводите в жалбите, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното от фактическа
страна:
За
да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие, като
е положил необходимите усилия, за да
установи релевантните за правилното решаване на делото факти. Съобразил е
депозираните в хода на съдебното производство гласни доказателства, включително
и приобщените такива по реда на чл. 279 и чл. 281 НПК, дадени в хода на
досъдебното производство – обяснения на подсъдимия Т., приобщени на основание
чл. 279, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 НПК; свидетелските показания на свидетеля
Д. Д., приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК; свидетелските показания
на свидетеля З.П. от съдебно заседание и частично приобщени на основание чл.
281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 НПК, на свидетеля А.Ц. от съдебно заседание и
частично приобщени на основание чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 2 НПК, на
свидетеля Захари Цветков от съдебно заседание и частично приобщени на основание
чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 2 НПК, на свидетелите Б. В., И. К., Н.Н., П.
П., В. В., С. М., А. А., Н.Л., Р. Р., М. М., Ф. М., Н.П., Г. Г. и Х. Н. –
всички от съдебно заседание, на свидетеля М. М. от съдебно заседание и частично
приобщени на основание чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 1 и 2 НПК; както и
приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени материали – протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум, протоколи за доброволно предаване на веществени
доказателства, протоколи за претърсване и изземване на веществени
доказателства, със съответните санкциониращи ги съдебни актове, две
административно-наказателни преписки по ЗДвП и протоколи за полицейски проверки
по ЗМВР, справки за съдимост, характеристични справки и справки за търпени
наказания на подсъдимите и др.; изслушал е заключенията на съдебно-оценителна и
две компютърно-технически експертизи, като е взел предвид и приобщените по реда
на чл. 284 НПК веществени доказателства.
Въз основа на всички
тези доказателства и законовото задължение за собствен анализ на
доказателствата, въззивният съд изведе следната фактическа обстановка,
съвпадаща напълно с приетата от първоинстанционния съд:
Подсъдимият
П.М. е роден на *** г., със средно образование, неженен, безработен, с лоши
характеристични данни по местоживеене. Осъждан е многократно, в това число с Присъда
№ 25/23.06.2009 г. на Софийски окръжен съд по НОХД № 38/2009 г., в сила от
27.04.2010 г., с която за извършено на 25.05.2008 г. престъпление по чл. 199 НК
му е наложено наказание от седем години „Лишаване от свобода”. Осъждан е и със
Споразумение от 15.04.2011 г. на Софийски районен съд по НОХД № 14745/2009 г., в сила от 15.04.2011
г., с което за извършено на 24.12.2004 г.
престъпление по чл. 129 НК му е наложено наказание от една година „Лишаване
от свобода”. С протоколно определение от 16.05.2012 г. по НОХД № 2819/2012 г.
на Софийски районен съд, влязло в сила на 01.06.2012 г., е допусната кумулация,
като е наложено едно общо най-тежко наказание по горепосочените дела, а именно
седем години „Лишаване от свобода” при
строг режим. Наказанието е изтърпяно на 21.08.2015 г.
Подсъдимият
Й.Т. е роден на *** г., с основно образование, неженен, безработен, с лоши
характеристични данни по местоживеене. Също е осъждан многократно, в това число
със Споразумение от 25.02.2013 г. по НОХД № 3394/2013 г. на Софийски районен
съд, в сила от 25.02.2013 г., с което за извършено на 23.06.2012 г. престъпление по чл. 195 НК му е наложено
наказание от 11 месеца „Лишаване от свобода” при строг режим. Наказанието е
изтърпяно на 23.05.2013 г. Осъждан е и със Споразумение от 04.03.2014 г. по
НОХД № 4169/2014 г. на Софийски районен съд, в сила от 04.03.2014 г., с което
за извършено на 23.12.2013 г. престъпление по чл. 195 НК му е наложено
наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода” при строг режим. Наказанието е изтърпяно на
01.07.2014 г.
Двамата
подсъдими се познават от дълъг период от време. Пребивавали основно в гр.
София, независимо че имали адресни регистрации в с. Врачеш и гр. Славяново. На
20.08.2016 г. двамата решили да отидат до гр. Враца, за да извършат кражба на
имущество, находящо се в офис за сервиз на компютърна и офис техника на „Ай Ти
Ес” ООД, с управител свидетеля З.П., находящ се в гр. Враца на ул. „Братя
Савови” № 2. В изпълнение на намерението
си късно вечерта на 20.08.2016 г. преди 23:30 часа, двамата подсъдими пристигнали на територията
на Област Враца, като се придвижвали поотделно – подсъдимият М. с л.а. „Ситроен
Пикасо” с рег. № СВ *** ВМ, а подсъдимият Т.
с л.а. „Роувър” с рег. № СА *** ММ.
Пристигайки
в района на неработещата бензиностанция на Главен път Е-79 между гр. Мездра и гр. Враца, в близост до с.
Руска Бяла, подсъдимият Т. оставил
управлявания от него лек автомобил „Роувър” с рег. № СА *** ММ на паркинга на
бензиностанцията и се качил в превозното средство, управлявано от подсъдимия М..
След това двамата се отправили към гр. Враца, където на 21.08.2016 г. в
началните часове на деня се придвижили с превозното средство в близост до
набелязания от тях предварително офис за сервиз на компютърна и офис техника,
намиращ се в гр. Враца на ул. „Братя Савови” № 2.
Подсъдимият
М. паркирал управлявания от него лек автомобил в близост до офиса, след което той и подсъдимият Т. започнали
да обикалят в района около офиса и да се оглеждат за движение на непознати за
тях лица, но не забелязали нищо обезпокоително. Подсъдимият М. останал да пази района в непосредствена
близост до офиса, за да сигнализира при опасност, а в същото време
предварително привел в готовност за движение автомобила си, с намерението да го
управлява, след като се натоварят отнетите от офиса вещи. Същевременно подсъдимият
Т. с предварително подготвена и носена отвертка повредил входната врата на
офиса в областта над заключващия ѝ механизъм, след което влязъл в офиса,
използвайки ръкавици и лед фенерче
/челник/. От там изнесъл, а впоследствие и натоварил с помощта на подсъдимия М.
в лекия му автомобил, намиращите се офиса 1 бр. лаптоп марка HP Pavilion DV 6, 1 бр. лаптоп марка HP G6, 1
бр. лаптоп, марка ASUS, 1 бр. лаптоп марка ACER Aspire one, 1 бр. таблет марка
SAMSUNG, 1 бр. таблет марка ASUS Fonepad 7, 1 бр. перфорираща машина марка
PARKSIDE, 15 бр. хард дискове, 7 бр.
карти памет и USB памет. Освен това, подсъдимият Т. взел от шкафче на бюро в
офиса парична сума в размер на 1 000,00 лв., която веднага разделил с подсъдимия
М..
След
кражбата с превозното средство, в което били натоварени вещите, предмет на
престъплението, двамата подсъдими потеглили към гр. София, като същото било управлявано
от подсъдимия М.. Междувременно подсъдимият Т. се прехвърлил на
бензиностанцията в оставения от него по-рано през вечерта лек автомобил „Роувър” с рег. № СА *** ММ. С него започнал
да се придвижва по посока гр. София, карайки зад автомобила на подсъдимия М..
Последващото
местонахождение на вещите – предмет на кражбата, остава неустановено в хода на
настоящото производство.
Съгласно
приобщеното по делото заключение на съдебно-оценителната експертиза стойността
на отнетите 1 бр. лаптоп марка HP Pavilion DV 6 възлиза на 280,00 лв., 1бр.
лаптоп марка HP G6 възлиза на 300,00 лв., 1 бр. лаптоп марка ASUS възлиза на 250,00 лв., 1 бр. лаптоп марка ACER Aspire
one възлиза на 200,00 лв., 1 бр. таблет марка SAMSUNG възлиза на 120,00 лв., 1
бр. таблет марка ASUS Fonepad 7 възлиза на 130,00 лв., 1 бр. перфорираща машина
марка PARKSIDE възлиза на 110,00 лв., 15
бр. хард дискове са на обща стойност 150,00 лв., 7 бр. карти памет и USB памет са на обща
стойност 105,00 лв., или общата стойност
на инкриминираните вещи е в размер на 2 645,00 лв., включващи и отнетата
парична сума в размер на 1 000,00 лв.
Според
заключението на вещото лице по назначената в хода на първоинстанционното
съдебно производство допълнителна компютърно-техническа експертиза описанието
на липсващите вещи съвпада с описанието на предоставените за изследване
веществени доказателства, но поради липса на описани в досъдебното производство
опознавателни знаци и атрибути на липсващите устройства като сериен номер и мак
адрес, те не могат да бъдат идентифицирани еднозначно. Експертът посочва, че
предоставените за изследване обекти са подробно описани в протоколите за
претърсване и изземване от различните адреси, подробно описани са в Опис на
съдържанието към НОХД № 707/2017 г., том III и подробно разгледани в експертизата. Обектите са
разпознати от различни свидетели, но никой от тях не дава точна информация, за
да бъде идентифициран еднозначно някой от обектите.
При така изяснената
фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция прави следните правни
изводи:
Възпроизведените по-горе фактически констатации на
първоинстанционния съд са правилно установени, като при оценката им не са
допуснати логически грешки. Първостепенният съд в съответствие с изискванията
на чл. 305, ал. 3 НПК е обсъдил доказателствените материали и убедително е
обосновал съображенията си, въз основа на които е направил фактическите си
констатации.
На свой ред въззивната инстанция приема, че извършване
на кражбата на процесната дата, от посоченото в обвинителния акт място и от владението
на съдружниците в „Ай Ти Ес“ ООД – Враца, се извежда еднопосочно от обясненията
на подсъдимия Т., приобщени на основание чл. 279, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 НПК, от свидетелските показания на свидетеля Д. Д., приобщени на основание чл.
281, ал. 1, т. 4 НПК, както и от показанията на самите съдружници – свидетелите
Зоран Панов и А.Ц.. Като израз на законоустановеното му право да дава или не
обяснения, последващото отричане на подсъдимия Т. от дадените от него обяснения
в досъдебното производство и твърдението му, че оперативен работник му е дал
указания какво да говори по време на разпита си, като му е обещал, че ще
съдейства за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека такава, въззивният
съд приема за защитна негова версия, която влиза в противоречие с показанията
на свидетеля Д., дадени на досъдебното производство пред съдия. От последните
се установява, че именно той е дал идеята на Т. да твърди, че разследващ
полицай е говорил с него преди разпита му и му е дал информация за това как е
извършена кражбата, за да не се счетат за валидни обясненията му. Съдът не
възприема тезата на подсъдимия, отчитайки, че въпросните обяснения са дадени в
присъствието на защитник и по делото няма данни за упражняване на какъвто и да
било натиск от страна на разследващ полицай, което опровергава позицията му. В
обясненията си, приобщени на основание чл. 279, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 НПК, подсъдимият Т. подробно изяснява механизма на извършване на кражбата, разпределението
на ролите им с подсъдимия М., вида и количеството на откраднатите вещи, както и
всички останали обстоятелства около пристигането им и заминаването им от гр. Враца
на инкриминираната дата, поради което настоящата съдебна инстанция ги кредитира
като логични, детайлно дадени и последователни. Обясненията кореспондират с
показанията на свидетеля Д., които почиват на непосредствени възприятия от
разказа на подсъдимия за осъществяването на процесното деяние, като относно
съществените за предмета на доказване факти, намират потвърждение едни в други.
Очевидно е, че свидетелят Д. е добросъвестен при даване на показанията, защото
не спестява личното си участие в даването на съвети на подсъдимия Т. за това
как да избегне отчитането от съда на дадените от него самопризнания.
Освен това обясненията на подсъдимия Т. и показанията
на свидетеля Д. намират потвърждение в други косвени доказателства относно фактите,
възприети от настоящата съдебна инстанция, осъществили се преди и след
процесното деяние. Такива на първо място се явяват гласните доказателства,
събрани чрез показанията на свидетеля З. Ц., който е участвал в специализирана
операция във връзка със зачестили кражби на територията на гр. Враца на
процесната дата и е видял подсъдимите преди осъществяване на деянието да
паркират автомобил „Ситроен Пикасо” с рег. № СВ *** ВМ в близост до мястото на
кражбата, след което са слезли от него и е възприел, че единият от тях е носел
„начелник” на главата си. След това е видял и лекия автомобил „Роувър”,
паркиран на бензиностанция между гр. Мездра и гр. Враца. Локацията на
подсъдимите в района на мястото на извършеното престъпление на инкриминираната
дата се потвърждава и от показанията на свидетелите Н.Н. и П. П., които са ги
видели около 03:00 часа на 21.08.2019 г. около блок на ул. „Екзарх Йосиф”, като
двамата тръгнали в посока към бул. „Демокрация”. Свидетелите сочат, че са
разпознали подсъдимите, тъй като поради осъществяваната от тях планова полицейска
операция, те са разполагали с техни снимки. На следващо място косвени
доказателства за извършеното деяние се съдържат и в показанията на свидетелите
Б. В. и В. В., които са извършили проверката на автомобилите на подсъдимите в
ранните часове на 21.08.2016 г. на бензиностанция срещу КПП Ребърково, при
която са съставени актове за установяване на административно нарушение на М. и Т..
Свидетелите установяват еднозначно, че в багажника на подсъдимия М. е имало
кутия от компютър, компютърни принадлежности, флашки, мишки и кутия от
перфоратор. В автомобила на подсъдимия Т. на предната лява врата са забелязали
фенерче тип „начелник” и ръкавици. От показанията на свидетеля И. К., който във
връзка с провежданата полицейска операция се е намирал на бензиностанцията, на
която бил спрян лекият автомобил „Роувър”, се установява, че същият е възприел
как на паркинга е пристигнал автомобилът „Ситроен Пикасо”, от който е слязло
лице, което се качило в спрения автомобил „Роувър”. Показанията на
гореизброените свидетели са еднопосочни, логични и отличаващи се с достоверност
към момента на депозирането им, поради което съдът ги кредитира в тяхната
цялост.
Фактическа констатация за вида и броя на отнетите вещи
въззивният съд изведе от показанията на свидетелите З.П. и А.Ц.. Служебната им
обвързаност с обекта, от който е извършена кражбата, обосновава достоверността
на информацията, с която са разполагали относно наличните вещи в него.
Доколкото тази информация пресъздадена по предвидения в процесуалния закон ред
- чрез снемане на свидетелски показания, които се отличават с конкретика и
вътрешно непротиворечие, настоящата съдебна инстанция не намери основание да не
им се довери. Тези показания намират потвърждение в съдържанието на огледния
протокол от 21.08.2016 г., в който е описано състоянието на входната врата на
офиса и откриването на следи от взломяване в областта над заключващия механизъм,
а също така и в приетите по делото фактури и приемо-предавателни протоколи,
съдържащи спецификации за част от инкриминираните вещи. С основание първата
инстанция е кредитирала с доверие показанията, снети от тях и в предсъдебната
фаза. Към този подход въззивният съд се солидаризира, защото от една страна -
показанията на досъдебното производство са дадени в период, много по-близък до
процесните събития, а от друга – след прочитането им от съда свидетелите изцяло
потвърждават обстоятелствата, които са разказали в досъдебното производство.
Липсата на спомен у свидетелите относно всички обстоятелства по случилото се е
обяснима предвид изминалото време, което неминуемо променя яснотата на спомена.
При този доказателствен анализ /вярно направен и от
първостепенния съд/ несъстоятелно е твърдението на защитата, че няма доказателства
за кражбата в лицето на подсъдимите. По делото са събрани преки доказателства,
които потвърждават, че именно те са извършили процесната кражба. Събрани са и поредица
от косвени доказателства, които създават хронологична и непрекъсваема верига,
формираща единствено възможният извод, че подсъдимите при разпределение на
ролите помежду си са проникнали в офиса на дружеството и са установили
фактическа власт върху процесните вещи, пренасяйки ги в лекия автомобил на
подсъдимия М. и отдалечавайки се с него от мястото на извършване на деянието.
След като изнасянето на вещите от офиса е несъмнено установено; след като
подсъдимият Т. сам е посочил в обясненията си и пред свидетеля Д., че е проникнал
с отвертка в помещението на офиса, докато подсъдимият М. е пазел района в
непосредствена близост до офиса, за да сигнализира при опасност, натоварил е
инкриминираните вещи в автомобила и е разделил отнетата парична сума с М.,
въззивният съд приема наличието на достатъчно надеждни и убедителни основания
да приеме, че авторството на деянието в лицето на посъдимите П.М. и Й.Т. е
несъмнено установено.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че за съставомерността на кражбата от
обективна и субективна страна е достатъчно да бъде установено прекъсване на
фактическата власт на владелеца/собственика върху вещта от дееца, с
присвоително намерение, като последващата съдба на откраднатата вещ и
конкретните действия на дееца с нея принципно нямат значение за
съставомерността на деянието, поради което и остават извън прекия предмет на
доказване по смисъла на чл. 102 НПК. Настоящата съдебна инстанция споделя
извода на районния съд, че липсата на доказана идентичност между наличните
веществени доказателства с тези предмет на престъплението, както и факта на
неоткриване на същите по никакъв начин не променя изводът, че подсъдимите са
извършили процесната кражба.
По отношение на стойността на инкриминираните вещи
районният съд с основание се е доверил на оценителната експертиза, тъй като
заключението по нея е пълно и обективно изготвено, в съответствие с
професионалните знания и опит на експерта, изясняващи пазарната цена на
предмета на посегателство.
При възприетата от въззивната инстанция фактология и
направения анализ на доказателствата настоящият съдебен състав намира, че
подсъдимият П.М. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ НК, а подсъдимият Й.Т. е осъществил състава на престъплението по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК.
От обективна страна, в ранните часове на 21.08.2016 г.
подсъдимите са установили фактическа власт върху 1 бр. лаптоп, марка „HP Pavilion DV6“ на
стойност 280,00 лв., 1 бр. лаптоп, марка „HP G6“ на стойност 300,00 лв., 1 бр. лаптоп, марка „Asus“ на стойност 250,00 лв., 1 бр. лаптоп, марка „Acer Aspire one“ на стойност 200,00 лв., 1 бр. таблет, марка „Samsung“ на стойност 120,00 лв., 1 бр. таблет, марка „Asus Fonepad 7“ на стойност 130,00 лв., 1 бр. перфорираща машина,
марка „Parkside“ на стойност 110,00 лв., 15 бр. хард дискове на обща
стойност 150,00 лв., 7 бр. карти памет и USB памет на обща стойност 105,00 лв. и парична сума в
размер на 1 000,00 лв. или вещи, на обща стойност 2 645,00 лв., отнемайки
ги от владението на Зоран Панов и А.Ц. – съдружници в „Ай Ти Ес“ ООД, от офиса
на което са откраднати вещите. Вещите са били чужди за подсъдимите – фактическата
власт върху тях съдружниците са манифестирали, съхранявайки ги в офиса за
компютърна и офис техника, който е бил заключен. Отнемането на процесните вещи
е било противозаконно, тъй като е станало без знанието и съгласието владеещите
ги лица - З.П. и А.Ц..
За
извършването на кражбата е повредена преграда, здраво направена за защита на
офиса, доколкото от съдържанието на огледния протокол е видно, че по входната
врата са открити следи от взломяване в областта над заключващия механизъм, а от
показанията на А.Ц. и З.П. се установява, че по вратата е имало белези от напън
в областта на бравата, като е имало нараняване по дограмата. При извършването
на кражбата е реализиран квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, тъй
като за да бъде осигурен достъпа до офиса е повредена входната врата, имаща
характер на преграда, здраво направена за защита на имот, както ясно е отразено
в обвинителния акт и е прието в мотивите на първоинстанционната присъда, като
въззивният съд не счита, че е налице противоречие в изложеното от прокурора и
съда относно този квалифициращ признак, както твърди защитата на подсъдимите.
При
извършването на кражбата е използвано техническо средство - отвертка, което е
позволило на подсъдимия Т. да отвори вратата на офиса и така да си осигури
достъп до вътрешната му част.
За
придвижване на подсъдимите до мястото на кражбата е използван лекия автомобил, собственост
на подсъдимия М. - „Ситроен Пикасо“, с рег. № СВ *** ВМ, който им е бил
необходим и за пренасяне на откраднатите вещи.
Налице са белезите на квалифицирания
състав на чл. 193, ал. 1, т. 5 НК, тъй като в самото изпълнение на
престъплението са участвали двама съизвършители – съдебната практика последователно
застъпва становището, че лицето, което пази, докато другият съучастник отнема
вещта и след това двамата с моторното превозно средство на пазача превозват
имуществото, като те заедно с вещите се отдалечават от местопрестъплението, за
да установят трайна власт върху тях, е съизвършител. Освен това предварително
сговаряне между подсъдимите е налице, когато съгласието за кражбата е
постигнато преди започване на престъпната дейност, не непосредствено преди
кражбата, а в един по-ранен момент, какъвто несъмнено е и процесният случай. Деянието
е извършено след предварителен сговор между подсъдимите, обективиран в
предварителните им подготвителни действия за извършване на кражбата чрез
осигуряване на МПС и набавяне на техническите средства – отвертка, ръкавици,
фенер. Данни за предварителната уговорка между подсъдимите се съдържат и в
обясненията на подсъдимия Т., в които той признава, че през 2016 г. двамата с
подсъдимия М. са започнали да вършат кражби на територията на гр. Враца, като
договорката между тях била подсъдимият М. да намира пазар за откраднатите вещи,
като помежду си двамата да се разбират коя вещ колко ще струва. Освен това, нито
стойността на вещите, нито начина на извършване на кражбата, нито личността на
подсъдимите позволяват да се заключи, че деянието им представлява по-ниска
степен на обществена опасност от другите деяния от същия вид /арг. от чл.93,
т.9 от НК/, поради което е налице и вторият изискуем елемент за наличието на
квалифицирания състав – случаят да не е маловажен.
Правилно
районният съд е приел, че отнемайки вещите, подсъдимите са действали умишлено,
съзнавайки, че те са чужди и не им принадлежат; че преустановяват фактическата
власт върху тях, без да има съгласие на техния владелец за това, а също и че
отнемат същите, повреждайки входната врата на офиса, използвайки техническо
средство и моторно превозно средство и действайки при предварителен сговор
помежду си. Деянието е осъществено от подсъдимите виновно, с форма на вината
пряк общ умисъл. Действията им са осъществени в последователност, която
убеждава и тази инстанция, че в съзнанието им е имало представа, че заедно
прекъсват фактическата власт върху инкриминираните вещи, установявайки свое
владение върху тях.
Освен
тези обективни и субективни признаци, извършеното от подсъдимите е по-тежко
наказуемо и заради предишните им наказания по углавен ред.
Подсъдимият
П.М. е извършил деянието при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б.
„а“ НК. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че той е
многократно осъждан. С отношение към квалификацията на деянието по настоящото
дело са следните осъждания по присъди и одобрени от съда споразумения: Присъда
№ 25/23.06.2009 г. на Софийски окръжен съд по НОХД № 38/2009 г., в сила от
27.04.2010 г., с която за извършено на 25.05.2008 г. престъпление по чл. 199 НК
му е наложено наказание от седем години „Лишаване от свобода”; Споразумение от
15.04.2011 г. на Софийски районен съд по НОХД № 14745/2009 г., в сила от
15.04.2011 г., с което за извършено на 24.12.2004 г. престъпление по чл. 129 НК му е наложено
наказание от една година „Лишаване от свобода”; протоколно определение от
16.05.2012 г. по НОХД № 2819/2012 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на
01.06.2012 г., с което е допусната кумулация, като е наложено едно общо
най-тежко наказание по горепосочените дела, а именно седем години „Лишаване от свобода” при строг режим,
което е изтърпяно на 21.08.2015 г.
Тезата
на прокуратурата за деяние по чл. 196 от НК по отношение на него е вярна,
защото подсъдимият има осъждане на не по-малко от една година, по което
наказанието не е с отложено изтърпяване. Рецидивната престъпна дейност по
отношение на подсъдимия М. съществува и защото от изтърпяване на наказанията по
изброените присъди не е изтекъл срокът по чл. 30 НК.
Подсъдимият
Й.Т. е извършил деянието при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б.
„б“ НК. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че той е
многократно осъждан. С отношение към квалификацията на деянието по настоящото
дело са следните осъждания по одобрени от съда споразумения: Споразумение от
25.02.2013 г. по НОХД № 3394/2013 г. на Софийски районен съд, в сила от
25.02.2013 г., с което за извършено на 23.06.2012 г. престъпление по чл. 195 НК му е наложено
наказание от 11 месеца „Лишаване от свобода” при строг режим, като наказанието
е изтърпяно на 23.05.2013 г.; Споразумение от 04.03.2014 г. по НОХД № 4169/2014
г. на Софийски районен съд, в сила от 04.03.2014 г., с което за извършено на
23.12.2013 г. престъпление по чл. 195 НК му е наложено наказание от 6 месеца
„Лишаване от свобода” при строг режим, като наказанието е изтърпяно на
01.07.2014 г.
Тезата на прокуратурата за деяние по чл. 196 от НК по
отношение на него е вярна, защото подсъдимият е осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлено престъпление, по които изпълнението на
наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК. Рецидивната престъпна
дейност по отношение на подсъдимия Т. съществува и защото от изтърпяване на
наказанията по изброените присъди не е изтекъл срокът по чл. 30 НК.
Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимите
за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на досъдебното
производство, тъй като то е започнало на основание чл. 356, ал. 1 НПК като
бързо производство, без да са налице основанията за това, като сроковете за
провеждане на бързо производство са изтекли и липсва разпореждане на прокурора
за протичане на производството по общия ред. Настоящата съдебна инстанция
намира, че производството не е започнало като бързо, а като такова по общия
ред, а именно по чл. 212, ал. 2 НПК със съставяне на протокола за първото
действие по разследването – оглед на местопроизшествие. Фактът, че в изпратено съобщение
до Районна прокуратура – Враца, е отразено, че то е за започване на бързо
производство с извършен първи акт по разследването при условията на чл. 356,
ал. 1 НПК, не е обвързващ относно характера на производството. От съдържанието
на уведомлението, че е получено съобщение от А.Ц. като законен повод, в който
се съдържат достатъчно данни за извършено престъпление, предвид което
разследващият орган е извършил първи акт по разследването – оглед на
местопроизшествие, очевидно е, че в него са отразени предпоставките на чл. 207,
ал. 1 НПК за започване на досъдебно производство по общия ред, когато са налице
законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, а не предпоставките
на чл. 356, ал. 1 НПК. Макар и наименовано от полицейския
орган като бързо, досъдебното производство е започнало и се е развило на
практика по общия ред. Предвид наличието на досъдебно производство по общия ред
несъстоятелни са и възраженията на защитата за изтекли срокове на бързото
производство и твърденията, че действията по разследване, които са
извършени след сроковете, не пораждат правни последици, а събраните
доказателства не се ползват при постановяване на присъдата. Неоснователен се
явява и доводът, че органът на МВР - инспектор в криминална полиция, започнал
бързото производство, не е имал правомощия за това, тъй като в разпоредбите,
касаещи бързото производство няма предвидена възможност полицейските органи от
МВР да извършват действия по чл. 212, ал. 2 НПК.
Настоящата съдебна инстанция не споделя и тезата на
защитата, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 НПК, тъй като в него не е посочено кой е собственикът на откраднатите вещи, а
въпросът за собствеността им е елемент от състава на престъплението. Доколкото
обвинението е за кражба, преценката за това какви факти следва да фигурират в
акта на прокурора се извежда от очертаното от законодателя съдържание на чл.
194 и сл. НК. Прочитът на нормата показва, че предметът на доказване по дела за
такива престъпления, изисква в обвинителния акт да бъдат посочени
изпълнителното деяние /отнемането/, предмета на кражбата /движима вещ или пари,
които не са собствени за дееца/, както и това, че отнемането е реализирано по
отношение на вещ, върху която друго лице, а не деецът, упражнява владение. Във
връзка с последния елемент в ППВС №
6/71 г. е прието, че чуждата движима вещ, предмет на кражба, може да
бъде отнета и от несобственик, стига той да упражнява фактическата власт върху
нея в момента на отнемането, т. е. ще е налице кражба и когато вещта е отнета
от държателя без значение на какво основание той упражнява фактическа власт
върху предмета на посегателство. Изведените в закона обективни признаци от
състава на престъплението кражба показват, че прокурорът в обвинителния акт и
съдът в своята присъда не са допуснали процесуално нарушение, като са посочили само
лицата, от чието владение са отнети вещите.
Присъдата,
предмет на проверка в настоящето производство, е справедлива.
Първоинстанционният съд обосновано е индивидуализирал при условията на чл. 54
наказанието, което подсъдимите П.М. и Й.Т. следва да понесат за извършената
кражба, отмервайки го на три години и шест месеца лишаване от свобода.
Решаващият съдебен състав не е допуснал нарушение на закона, като е определил
размера на наказанието по този начин.
При индивидуализацията
на конкретната наказателна отговорност на подсъдимите, районният съд правилно е
отчел лошите им характеристични данни и обремененото им съдебно минало, извън
осъжданията, квалифициращи деянието като опасен рецидив, обществената опасност
на деянието, с оглед броя и вида на квалифициращите му признаци и
невъзстановяването на причинените вреди. Правилно първостепенният съд е взел
предвид и вида и естеството на откраднатите вещи и относително неголямата им
стойност. Правилно е отчел и за подсъдимия Т. първоначално оказаното съдействие
чрез направено самопризнание, способствало разкриването на престъплението. Въззивният
съд отчита като смекчаващо вината обстоятелство и изминалия период от време от
датата на деянието до приключване на делото пред въззивния съд. При такива
данни, наказанието лишаване от свобода в упоменатите размери от три години и
шест месеца и за двамата подсъдими се явява адекватно и допринася за
осъществяване целите на чл. 36 НК. Не следва да бъде намалявано така наложеното
наказание предвид продължителността на наказателното производство, тъй като то
е определено съвсем малко над предвидения в закона минимум.
Районният
съд правилно е счел, че наложените наказания на подсъдимите следва да бъдат
изтърпени при първоначален строг режим.
Присъдата
е правилна и в частта, в която съдът се е произнесъл по веществените
доказателства, както и в частта, в която е осъдил подсъдимите да заплатят
поравно по сметка на ОДМВР – Враца направените на досъдебната фаза разноски в
общ размер на 360,52 лв. и по сметка на Районен съд – Враца направените в
съдебната фаза разноски в общ размер на 1 165,31 лв. Законосъобразно
първоинстанционният съд на основание чл. 59 НК е приспаднал от наложеното на
подсъдимия Й.Т. наказание „Лишаване от свобода”, времето през което е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража” по същото производство, считано от
27.11.2016 г. до влизане на присъдата в сила.
Що се касае до
преценката за наличието на предпоставките за прилагане на чл. 59 НК относно
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на подсъдимия Й.С.Т. по ДП № III-5/1994 г. на 06.04.1994 г., която е била изменена в
„Парична гаранция” на 05.09.1994 г., въззивният съд счита, че от гледна точка
коректност на зачитането и при положение, че доказателства за това са
представени пред въззивната инстанция и първоинстанционният съд не се е
произнесъл, е правилно приспадането на задържането под стража от наложеното
наказание „Лишаване от свобода”, ако са налице основания за това, да бъде
извършено от прокурора по реда на чл. 417 НПК.
При цялостна служебна
проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира неправилно приложение
на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед
на което приема, че съдебният акт следва да бъде потвърден.
Водим от
гореизложеното, Врачанският окръжен съд на основание чл. 334‚ т. 6, във вр. с
чл. 338 НПК,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 37/14.08.2018 г., постановена по НОХД № 707/2017 г. по описа на Районен съд –
Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.