№ 545
гр. Перник, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. Н.
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от РОМАН Т. Н. Въззивно гражданско дело №
20221700500466 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. АС. Й., чрез адв. Н.Н., против Решение № 519 от
12.05.2022 г., постановено по гр.д. № 5274 по описа на Районен съд П. за 2021 г., с което е
отхвърлен предявеният срещу Г. Б. Б. осъдителен иск за заплащане на сумата от 3500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неоснователно
повдигнато обвинение за нанесени леки телесни повреди по НЧХД № 959/2018 г. по описа
на Районен съд – П., както и е осъдена ищцата да заплати направените разноски по делото.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е
необосновано. Позовава се на допуснати от първоинстанционния съд нарушения в доклада
относно неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните по делото,
като на ищеца погрешно била възложена цялата доказателствена тежест и били отхвърлени
общо и немотивирано направените от него доказателствени искания. Твърди се, че съдът е
постановил решението, като не е взел предвид всички събрани по делото доказателства,
както и неправилно е приложил по аналогия разпоредбите на ЗОДОВ по предявения иск за
обезщетение на вреди от непозволено увреждане. Иска се отмяна на обжалваното решение
и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена и да бъдат присъдени
разноски за двете инстанции. Отправено е искане за събирането на доказателства,
отхвърлени с определението по чл. 140 ГПК на първоинстанционния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна по подробни съображения изразява
становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Във въззивната жалба жалбоподателят се е позовал и е направил обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващи се в
1
неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК. С оглед правомощията си по чл. 267 ГПК, въззивният съд намира, че
наведените в жалбата оплаквания относно неправилно разпределение на доказателствената
тежест и направените във връзка с това доказателствени искания са неоснователни.
Доколкото настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за
обезщетение на вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в неоснователно
повдигнато обвинение за нанесени леки телесни повреди, то съдът правилно е определил
правната му квалификация по чл. 45 ЗЗД и въз основа на нея правилно е разпределил и
доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти с оглед
правата, претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на ответника.
Първоинстанционният съд не е лишил страните от възможността да предприемат
процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, като им е указал и
за кои факти не са посочили такива. Налице е произнасяне от съда по отделно по всяко
направено от страните доказателствено искане, като са допуснати всички относими,
допустими и необходими доказателства. Ангажираните от страните доказателства пред
първа инстанция са били съобразени с правилно разпределената от първоинстанционния съд
доказателствената тежест и са били приети и надлежно приложени по делото.
По гореизложените съображения съдът намира за недопустими направените с
въззивната жалба искания за събиране на доказателства, отхвърлени с определението по чл.
140 ГПК на първоинстанционния съд, а именно – за допускане пред въззивната инстанция на
съдебно – медицинска и съдебно – психологическа експертиза и съдебно-техническа и
оценителна експертиза, вещите лица по които да отговорят на поставени в исковата молба
задачи, както и искането за допускане до разпит на свидетели за установяване на
обстоятелства, посочени в исковата молба. Направените доказателствени искания не попадат
в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, тъй като първоинстанционният съд е съблюдавал всички
процесуални правила при събирането на доказателствата в производството.
Освен това настоящият състав намира, че искането за допускане пред въззивната
инстанция до разпит на трети свидетел за установяване на променения начин на живот на
въззивната страна след завеждане на наказателното дело срещу нея, не е необходимо, тъй
като в първоинстанционното производство са събрани достатъчно гласни доказателства в
тази насока. Останалите обстоятелства, които се иска да бъдат установени чрез разпит на
свидетели, касаят факти във връзка с отделения в самостоятелно производство спор между
същите страни, но с различен предмет, поради което са неотносими към предмета на
доказване по настоящото дело. По отношение исканията за допускане на съдебно –
медицинска и съдебно – психологическа експертиза, както и за допускане на съдебно-
техническа и оценителна експертиза, въззивният съд намира за неотносими към предмета на
доказване, тъй като отговорът на поставените в исковата молба задачи към вещите лица не
би изяснил спорни обстоятелства по делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНЕ направените с въззивната жалба доказателствени искания
за допускане на съдебно – медицинска и съдебно – психологическа експертиза и съдебно-
техническа и оценителна експертиза, както и искането за допускане до разпит на един
свидетел при режим на довеждане.
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на настоящото Определение.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото Определение има характер на
окончателен доклад по делото.
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 12.10.2022 г. от 09.45 часа,
за когато да се призоват страните на посочените съдебни адреси, като им се връчи копие
от настоящото Определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3