М О Т И В И по НОХД № 1514/2011г. по описа на СтРС
Подсъдимата В.Д.П.
е обвинена в това, че през периода м.август 2007г- м.септември 2009г в
Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила заблуждение у К.Д.К., К.К.С. и С.П. Д., относно
обстоятелството, че ще вложи
получените в заем суми, с цел реализиране на печалба от търговия с автомобили и
бърза възвращаемост, поради личните и
възможности и контакти да извършва изгодно
внос на автомобили от Германия, у В.Н.В. и нейния баща Н.В.Я.
относно обстоятелството, че ще достави на първата автомобил внос от Германия на
изгодна цена, у Т.К.Д., относно обстоятелството, че ще и осигури работа в
Германия, у Е.И.Г. ***, относно обстоятелството, че ще закупува преносими
компютри от Германия с цел бърза продажба и реализиране на печалба, у Г.П.П.
относно обстоятелството, че ще му достави преносими компютри внос от Германия
на изгодна цена, като с това причинила имотна вреда в размер на 3800лв на К.Д.К.,
имотна вреда в размер на 2800лв на К.К.С., имотна вреда в размер на 2000лв на В.Н.В.,
имотна вреда в размер на 1500 евро /в левова равностойност 2933.75лв/ на Н.В.Я.;
имотна вреда в размер на 4120лв на С.П. Д., имотна вреда в размер на 2151.41лв
на Т.К.Д., имотна вреда в размер на 10000лв на Е.И.Г. и имотна вреда в размер
на 1800лв на Г.П.П., като общия размер на причинената имотна вреда е 29
605.16лева, измамата е извършена повторно в немаловажен случай и причинената
вреда е в големи размери – престъпление по чл.210, ал.1, т.4 и т.5, вр. с чл.209 ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
На основание чл. 60 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Г.П.П. *** и втори
адрес- гр. Тополовград, ул. „Москва” № 47, ЕГН ********** против подсъдимата В.Д.П. с п. а. и ЕГН за сумата от 1800 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 30.09.2009г., до окончателното изплащане.
На основание чл. 60 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от К.К.С. ***, ЕГН ********** против подсъдимата В.Д.П. с п. а. и ЕГН за сумата от
2230 лева, представляваща равностойност на 1150 евро - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.09.2009г., до окончателното изплащане.
На основание чл. 60 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от К.Д.К. ***, ЕГН ********** против подсъдимата В.Д.П. с п.а. и ЕГН за сумата от 2550 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 30.09.2009г., до окончателното изплащане.
На основание чл. 60 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалия
Е.И.Г. ***, ЕГН ********** против подсъдимата В.Д.П. с п.а. и ЕГН за сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 30.09.2009г., до окончателното изплащане.
На основание чл. 60 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалия С.П. ***, ЕГН ********** против
подсъдимата В.Д.П. с п.а. и ЕГН за
сумата от 3300 лева, представляваща левовата равностойност на 1 700
евро - обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 30.09.2009г., до окончателното изплащане.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение по
отношение на подсъдимата П.. Пледира на същия да бъде наложено наказание
при условията на чл. 58а от НК, като
съдът намали определеното наказание
лишаване от свобода с една трета.
Подсъдимата П. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, както и да не се
провеждат разпити на свидетелите. Изразява съгласие да се ползва съдържанието
на съответните протоколи в досъдебното производство при постановяване на
присъдата. Признава се за виновна. Съжалява за извършеното.
Защитата на подсъдимата пледира за минимално наказание,
като съдът приложи нормата на чл.58 А, действала към момента на деянието.
От събраните
в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
През
месец август 2007г. св.К.Д.К. водил разговор със своя добър познат Г. К.Симеонов от гр.Стара Загора, ул. "Хаджи Димитър
Асенов „ № 5, вх."0", ап.36. Последният го попитал дали има възможност да предостави опредЕ.парична
сума, под формата на заем на подсъдимия В.П.. Той му обяснил, че
същата извършва търговска
дейност с употребявани автомобили, които внася
от Германия. В Германия живеела и работила
нейната дъщеря, която и помагала в търговията и осигурявала автомобили
в много добро
техническо състояние. Св.К.
му отговорил, че ще помисли,
но преди това поискал да се срещне и
разговаря с подсъдимия П.. Няколко дни след проведения разговор Г. Симеонов срещнал св.К. с подсъдимия В.П..
Последната го въвела в заблуждение, че не и достигат около 6000лева, за да заплати вече уговорени
автомобили в Германия. Тя го уверила,
че ако й помогне ще спечели, ще му върне парите с лихва и освен това ще
му помогне да започне търговия с употребявани
автомобили от Германия. Св.К. й споделил, че няма толкова пари. За да и услужи трябвало да изтегли кредит от
банка. За целта св.К. изтеглил заем
от банка в размер на 3000 /три хиляди/лева и дал на подсъдимата сумата от
3800лв. За да осигури сумата до 6000/шест
хиляди/ лв. той се обърнал към своя приятел К.К.С. от гр.Стара Загора, ул."Старозагорско въстание" № 12,
вх.0, ап.6. Тримата - св.К., св.С. и подсъдимата провели среща.
На срещата подсъдимата П. обещала на св.С. същото, което обещала на св.К.,
като поискала и от него паричен заем в
размер на 3000/три хиляди/лв. Подсъдимата ги уверявала, че ще им върне парите в срок до 10 дни и била толкова
убедителна, че успяла да ги въведе в заблуждение. Св.С. дал на подсъдимата
сумата от 2800лв, тъй като не разполагал с повече. За по-голяма убедителност подсъдимата
предложила и подписала запис на заповед, като се задължила със сума,
надвишаваща двукратно получения заем от свидетелите К. и С., а именно за сумата
от 15 000лв. В последствие подсъдимата
не изпълнила поетите задължения, тъй като поначало нямала такива намерения нито
такава възможност. По подобна схема подсъдимата въвела в заблуждение и други
лица, на които била длъжник, а имала и големи задължения към банки и
др.кредитни институции. Подсъдимата започнала да се крие и да не отговаря на
повикванията по телефона. При възможно проведените разговори със свидетелите К.
и С., подсъдимата В.П. ги
уверявала, че в най-скоро време ще им върне
парите. Изтъквала най различни причини за забавата. Поддържала заблуждение у
тях, че ще продава свои имоти в страната и чужбина и ще им върне парите.
Дори обещала, че ще предостави в залог срещу
заема лекия автомобил, който ползвала. По-късно на свидетелите станало ясно, че той не е неин, тъй като е взет на
лизинг.След всичко това на свидетелите им станало ясно, че тя няма
никакво намерение да върне парите и цели единствено
да ги заблуждава.
В края на 2007г. св.В.Н.В. се запознала
на местоработата си - офиса на фирма „Руканов” ЕООД
гр.Стара Загора, с Жанета Вълева-дъщеря на подсъдимата П. Вълева, ползвала
услуги на фирмата за оценка на недвижимо имущество. В разговор с нея, св.В.
разбрала, че се занимава с внос на автомобили от Германия. Тъй като В.
възнамерявала да си закупи автомобил, обяснила на Жанета Вълева какъв автомобил
желае да си закупи. Скоро след това в офиса я намерила подсъдимата В.П., която
се представила като майка на Жанета Вълева и заявила, че е намерила подходящия
автомобил. Подсъдимата въвела в заблуждение св.В., че ще и достави желания
автомобил, внос от Германия, чрез дъщеря си. Още при първата си среща със
свидетелката, подсъдимата В.П. поискала сумата от 2000лв като капаро. Св.В. я
отвела в дома си на ул.”Дунав” №14, където дала горната сума, а подсъдимата
подписала запис на заповед. Св.Н.В.Я. -баща на св.В., бил в течение на водените
разговори за покупката на автомобила от Германия и знаел от дъщеря си, че подсъдимата
П. ще и достави желания автомобил, внос от Германия. След няколко дни подсъдимата
се обадила на В. и плачейки обяснила, че дъщеря й е в болница и няма да може да
тръгне за Германия за обещания автомобил. Малко след това подсъдимата П. се
обадила на св.Я. и му обяснила, че в следващите няколко дни трябва да се
заплати автомобила, тъй като има опасност капарото „да изгори”. По този повод
тя му поискала сумата от 1500евро. Тъй като св.Я. имал български левове,
двамата с подсъдимата П. отишли в обменно бюро, където първия обменил валутата
и дал исканата сума на последната. Тя му подписала запис на заповед за горната
сума. В следващите 10-15 дни подсъдимата П. се обаждала от германски номер и
обяснявала, че тръгва за Германия, после при поредно обаждане излъгала, че се е
забавила на летището и така до като изключила телефоните си и спряла да се обажда.
До приключване на разследването подсъдимата не е изпълнила задължението си към
пострадалите, като нито доставила автомобил, нито върнала парите.
През м.август 2007г. подсъдимата П.
често посещавала съседа си Диан Драголов, с когото
имала финансови взаимоотношения. От там се запознала със св.Т.К.Д.- неговата
майка. През м.септември 2007г, подсъдимата П., обещала да уреди св.Д. на
подходяща работа в Германия при дъщеря си, за да може в последствие да си
осигури по-голяма пенсия. По време на срещите си със св.Д., тя провеждала
„консултации по телефона” с адвокат в Германия, относно работата, която
предлагала на Д. и така създала у нея впечатление, че ще и осигури подходяща и
добре заплатена работа. Подсъдимата обяснявала на св.Д., че работата й ще се
състои в полагане на грижи за професор от български произход. В замяна на
горните обещания, подсъдимата поискала в заем от св.Д. сумата от 1100евро,
които обещала да й върне с лихви при пристигането им в Германия. Св.Д.
повярвала на обещанията на подсъдимата П. и дала на последната сумата от
1100евро, преди отпътуването и за Германия. През м.октомври 2007г св.Д.
пристигнала в Германия, гр.Щутгарт и била посрещната от подсъдимата П., където
престояла две седмици, но така и не започнала обещаната работа. Св.Д. видяла
въпросния адвокат в Германия, но се оказало, че той не е чувал за нея. Подсъдимата
се оправдавала, че Д. е закъсняла и мястото било вече заето. Разочарована както
от празните обещания за работата, които и предлагала подсъдимата и от нея
самата, св.Д. заминала за Испания, за да си търси подходяща работа. Подсъдимата
не спазила обещанието си и не върнала на св.Д. по време на престоя в Германия
получената в заем сума от 1100евро. През м.декември св.Д. се върнала в България
и си поискала парите, които дала в заем на подсъдимата. Подсъдимата П. обяснила, че се намира във финансово
затруднение и предложила на Д. да и подпише запис на заповед Двете се срещнали
и подсъдимата подписала ЗЗ. В последствие подсъдимата не спазила и задължението
си за плащане по ЗЗ. Междувременно св.Д. се снабдила с изпълнителен лист. Било образувано изп.дело,
по което били събрани сумите 200лв и 400лв. До приключване на разследването
подсъдимата П. не е изпълнила задължението си към св.Д..
Св. С.П. Д. от гр.Казанлък и подсъдимата
В.П. били съученици от основното училище. Двамата не се били срещали повече от
15 години. През м.юни 2008г св.Д. и подсъдимата П. се срещнали случайно в
гр.Стара Загора и си разменили телефоните. След два дни подсъдимата му се
обадила по телефона и му обяснила, че се занимава с внос на автомобили от
Германия. Тя го помолила да й услужи с пари, тъй като възнамерявала да внесе
скъпи автомобили, но не и достигала сумата от 6000лв. Тя го въвела в
заблуждение, че са я „завлякли” със сума над
100 000лв, но очаквала да и ги върнат. Излагайки горните обстоятелства, подсъдимата
поискала парите в заем за една седмица и дори предложила на св.Д. да я придружи
до Германия и да докара единия от автомобилите. Последният повярвал на подсъдимата
П. и обещал да и даде парите, но с условието това да стане в Германия. Подсъдимата
продължила да го заблуждава, като му обяснила, че превода трябва да се направи
незабавно от България. Тя звъняла многократно на св.Д., за да го моли да и даде
парите. За по-голяма убедителност пред него набирала дъщеря си по телефона и
водила разговори, относно покупката на автомобилите. Св.Д. се доверил на подсъдимата
П. и изтеглил от банка сумата от 4000лв, която и предал лично. Подсъдимата се
подписала на гърба на банковата разписка. На 17 август 2008г. св.Д. си уговорил
среща с подсъдимата П. в Стара Загора, на която последната трябвало да му върне
парите. Вместо това подсъдимата П. го излъгала, че единия от автомобилите е
задържан на митницата в Стара Загора, защото имало някаква нередност. Налагало
се да отиде до Германия, за да намери предишния собственик на автомобила и да
оправят документите. Тя започнала да му иска още пари, но св.Д. отказал да и
даде. По-късно тя му подписала запис на заповед. Така подсъдимата отлагала
дълго във времето връщането на парите, изтъквайки различни причини. След това подсъдимата
се укрила и престанала да се обажда на телефонните повиквания. Тя често сменяла
СИМ картите и номерата на телефона си. В редките
случаи, когато се обаждала на св.Д. го заблуждавала, че се намира в Германия и
изтъквала редица причини, поради които не можело да се видят. Св.Далкалов изчакал до края на август 2008г и подал жалба в РУП Казанлък. След като била призована в полицията, подсъдимата
П. се съгласила да се изготви споразумение за уреждане на задължението към св. Д..
На 10.04.2009г. тя подписала споразумение, по силата на което трябвало да връща
по 100евро месечно на Д. и до 31.12.2009г. да му се издължи изцяло. След
подписване на споразумението тя не го спазила и не му заплатила нищо. През
2010г св.Д. разбрал, че срещу П. се води наказателно дело. Той я намерил и
заплашил, че ще се присъедини към пострадалите по делото, ако не му върне
парите. Едва тогава, след като се почувствала застрашена тя му върнала 700лв. В
края на м.май 2010г подсъдимата П. отишла при св.Д. и му поискала сумата от
120лв, като го излъгала, че трябва да си плати паричната гаранция в размер на
4500лв. Подсъдимата го убеждавала, че като и бъде върната гаранцията ще му
върне 2000лв. Св.Д. за пореден път повярвал на подсъдимата и дал на последната
сумата от 120лв. До приключване на разследването подсъдимата не е изпълнила
задължението си към пострадалия.
Г.П.П.
управлявал
и ползвал лек автомобил марка "Тойота", модел "АУРИС",
с рег. № СТ-
9656-АК,
по силата на сключен лизингов договор с "Евролийз ауто"- клон Ямбол от
26.05.2008г. През 2009г. св.П. потърсил съдействие за продажбата на автомобила от Цветана Попкръстева - търговски сътрудник в "Адакс" ЕООД, представител на "Тойота" в гр.
Стара Загора. Обявата му била публикувана в сайта на магазина. След около седмица в
представителството се появила подсъдимата В.П., която заявила, че търси
подобен модел лек автомобил. Така тя се свързана с продавача- св.П.. Тя го потърсила и
двамата се срещнали и договорили за покупко-продажбата на посоченото МПС. На 28.08.2009г св.П. и подсъдимата
П. сключили предварителен договор за покупко - продажба на
МПС, с който били уговорени условията по изплащането на автомобила. Подсъдимата се
задължила по договора да заплати на св.П. на 01.09.2009г. сумата от 1100лв,
представляваща размера на лизинговата вноска, сумата от 409лв към лизингодателя „Евролийз Ауто” и
сумата 277лв за застраховка „каско” на автомобила. На
01.10.2009г подсъдимата П. следвала да заплати на св.П. сумата от 1100лв,
представляваща размера на лизинговата вноска и сумата от 409лв към лизингодателя. Подсъдимата
П. получила автомобила и започнала да го ползва, но в последствие спряла да заплаща
дължимите вноски, тъй като от самото начало не е имала нито намерение нито
реална възможност да ги заплаща. Целта и е била да получи от пострадалия
автомобила и да го ползва безвъзмездно. Подсъдимата ползвала автомобила около
45дни. След като подсъдимата не изпълнила поетите задължения по предварителния договор за покупко - продажба на МПС, св.П. си поискал автомобила, но не подсъдимата,
а св.П.П. му го върнал. Междувременно, при
водените разговори подсъдимата
разбрала, че св.П. се занимава с покупко -
продажба на компютри. Няколко дни след сключването на предварителния договор за покупко - продажба на МПС, П. отново се обадила на св.Г.П. и му обяснила,
че възнамерява да пътува до Германия. Подсъдимата го въвела в заблуждение, че
там може да му намери преносими компютри /лаптопи/ на ниска цена, които
били собственост на
дъщеря й Жанета.
Св.Г.П. повярвал на подсъдимата и
приел предложението.
По-късно се срещнал с подсъдимата, като се договорили последната да му достави неопределено
количество преносими компютри срещу сумата от 1800лв. През м.септември, на
неустановена дата, св.П. дал на подсъдимата сумата от 1800лв. Подсъдимата не
изпълнила поетото задължение за доставка на компютри. След около месец и
половина от извършеното плащането на св.П. на горната сума, при поредната среща
с В.П., последната изтъкнала важни причини, поради които не е извършила
доставката на компютри. Тя обяснила на св.П., че баща й е болен и го помолила
да отиде
лично до Германия, за да си вземе преносимите компютри. За целта му дала
адреса на дъщеря си в Щутгарт. През м.октомври 2009г. Св.Г.П. заминал за Германия,
но така
и не открил никого на посочения адрес. При последвалия по-късно разговор между
двамата, била уговорена среща в гр.Нова Загора, на която подсъдимата П. обещала
да му върне парите. Тази среща обаче така и не се състояла, тъй като П. не се явила.
След този момент подсъдимата се укривала и не отговаряла на телефонни
повиквания. По описания начин подсъдимата П. причинила имотна вреда на св.Г.П.
в размер на 1800лева.
До
приключване на разследването подсъдимата не е изпълнила задължението си към
пострадалия и не е възстановила получената парична сума.
Св.Е.И.Г. от гр.Казанлък се познавала с
подсъдимата П. от съпруга си Р.Г.Г.. Последният и подсъдимата били братовчеди.
В края на м.септември 2009г. подсъдимата посетила дома на сем. Грозеви и ги
въвела в заблуждение, че ще закупува преносими компютри от Германия, за което и
трябвала сумата от 5000лв, с цел бърза продажба и реализиране на печалба. Св.Г.
и дала в заем сумата от 5000лв, които подсъдимата и върнала след около на
седмица. Подсъдимата дори върнала с 500лв в повече от дължимата сума,
използвайки т.н.метод за въвеждане в заблуждение - „Зарибяване”. След няколко дни подсъдимата П. пак посетила
сем.Грозеви и споделила, че продажбите й вървят добре, поради което
възнамерявала да закупи още такава техника. За целта и трябвала по-голяма сума
и поискала в заем 10 000лв. Св.Г. се доверила и дала на подсъдимата
исканата сума, като не изискала разписка или друг документ, поради
обстоятелството, че последната е близка родственица на съпруга й. След като
получила сумата от 10 000лв, П. започнала да се крие и да не отговаря на
повикванията по телефона. Тя изпращала кратки съобщения на св.Г. по телефона,
съдържащи обещания за връщане на парите. До приключване на разследването, подсъдимата не е изпълнила задължението
си към пострадалата.
Видно от заключенията на назначените в
хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, подсъдимата В.Д.П.
е получила от пострадалите общо сумата от 33 900.16лв, от които частично е
възстановила 4642.19лв и дължи 29257.97лв. От свидетелските показания е видно,
че подсъдимата е получила от пострадалите лица общо сумата от 29 605.16лева.
Горната фактическа обстановка се
възприе за безспорно установена на основание чл.372, ал.3 и ал.4 от НПК, от направените
от подсъдимата самопризнания, тъй като прие, че същите се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, а именно: запис на заповед от 03.01.2008г.; запис на заповед от 01.02.2008г.;
предварителен договор за покупко- продажба на МПС; копие от задграничен паспорт
на Г.П.П.; договор за финансов лизинг № 10005528/001/26.05.2008г.; протокол за
разпит на обвиняема; декларация за СМПИС на
обвиняемата; справка за съдимост на обвиняемата; протокол за разпит на св. В.Н.В.;
протокол за разпит на св. Г.П.П.; протокол за разпит на св. К.Д.К.; протокол за
св. К.К.С.; протокол за разпит на св. Е.И.Г.; протокол за разпит на св. С.П. Д.;
протокол за разпит на св. Г.П.П.; протокол за разпит на св. П.П.П.; протокол за
разпит на св. Р.Г.Г.; протокол за разпит на св. Е.И.Г.; заключение на
финансово- икономическа експертиза; заключение на допълнителна съдебна
финансово- икономическа експертиза; запис на заповед от 30.06.2010г.; запис на
заповед от 31.12.2009г.; споразумение за плащане от 10.04.2009г.; запис на
заповед от 10.07.2008г.; нареждане разписка № 67147/10.07.2008г.; спогодба от
05.05.2010г.; писмо от ЧСИ Гергана Илчева изх. №
34277/11.11.2010г.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид
гореизложеното, съдът счита за безспорно установено, че подсъдимата П. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.210, ал.1, т.4 и т.5, вр.
с чл.209 ал.1, вр.
с чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода м.август 2007г- м.септември 2009г в
Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила заблуждение у К.Д.К., К.К.С. и С.П. Д., относно
обстоятелството, че ще вложи
получените в заем суми, с цел реализиране на печалба от търговия с автомобили и
бърза възвращаемост, поради личните и
възможности и контакти да извършва изгодно
внос на автомобили от Германия, у В.Н.В. и нейния баща Н.В.Я.
относно обстоятелството, че ще достави на първата автомобил внос от Германия на
изгодна цена, у Т.К.Д., относно обстоятелството, че ще и осигури работа в
Германия, у Е.И.Г. от гр.Казанлък, относно обстоятелството, че ще закупува
преносими компютри от Германия с цел бърза продажба и реализиране на печалба, у
Г.П.П. относно обстоятелството, че ще му достави преносими компютри внос от
Германия на изгодна цена, като с това причинила имотна вреда в размер на 3800лв
на К.Д.К., имотна вреда в размер на 2800лв на К.К.С., имотна вреда в размер на
2000лв на В.Н.В., имотна вреда в размер на 1500 евро /в левова равностойност
2933.75лв/ на Н.В.Я.; имотна вреда в размер на 4120лв на С.П. Д., имотна вреда
в размер на 2151.41лв на Т.К.Д., имотна вреда в размер на 10000лв на Е.И.Г. и
имотна вреда в размер на 1800лв на Г.П.П., като общият размер на причинената
имотна вреда е 29 605.16лева, измамата е извършена повторно в немаловажен
случай и причинената вреда е в големи размери.
Подсъдимата В.П. е осъждана неколкократно за престъпления от общ характер, в това число
и за такива по чл.209 ал.1 от НК. Видно от приложеното по делото свидетелство
за съдимост, с присъда по НОХД № 302/06 г., влязла в зак. сила
на 27.02.06 г., П. е осъдена за престъпление по чл.209 от НК. От изтичане на
срока на наложеното наказание, до времето , през което същата е осъществила
деянията, предмет на настоящото производство е изминал период по-кратък от пет
години.
Извършеното деяние осъществява
квалифицирания състав на престъплението измама по чл.210, ал.1, т.4 и т.5 от НК
– „извършена повторно в немаловажен случай” и ”причинената вреда е в големи
размери”.
Квалифицирания състав „извършена
повторно, в немаловажен случай” е налице, тъй като деянието е осъществено
повторно, след като подсъдимата е била осъдена с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление и двете деяния представляват немаловажен случай и не са
изтекли пет години от изтърпяването на наказанието по предишните присъди.
Налице е признакът „големи размери”,
предвид утвърдената съдебна практика / Тълкувателно решение №1/30.10.1998г на ОСНК/, тъй като паричният размер на причинената имотна
вреда надхвърля седемдесет пъти установената за страната минимална работна заплата.
Общата стойност на причинената имотна вреда на пострадалите лица е в размер на 29
605.16лева, т.е. причинената вреда е в големи размери, тъй като стойността
надвишава 70 минимални работни заплати за страната към инкриминирания период.
За 2007г минималната работна заплата за страната е била 180лв /ПМС №324/2006г, обн. ДВ бр.101/2006г/, а за 2008г е била в размер на 220лв
/ПМС №1/2008г, обн.ДВ бр.6/2008г/.За 2009г е била в
размер на 240лв.
Описаните деяния осъществяват основния
състав на едно и също престъпление -
измама, извършени са през един
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на
вината- пряк умисъл, при което последващото деяние се явява от обективна и
субективна стара продължение на предшестващото. По тази причина налице е едно
единно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 НК.
От субективна
страна деянието е извършено виновно - под формата на пряк умисъл.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в
наказателно-правната ни система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първия принцип, в специалния текст на чл.210, ал.1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да наложи и
наказание конфискация до ½ от имуществото на осъдения.
Съгласно
втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимият, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства –
изразената самокритичност.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – предишни осъждания, висок размер на причинената
вреда, в рамките на квалификацията „големи размери” – /равняваща се на около
130 мин. раб. заплати/.
Предвид императивното изискване на чл.
373, ал.2 НПК, вр. чл.58 а НК, действаща към датата
на извършване на деянието, съдът определи наказание при условията на чл.55 от НК- под минимума от една година, предвиден в закона и не наложи кумулативно
предвиденото наказание конфискация.
Съдът счете, че е налице превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което наложи наказание “ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА,
което да се изтърпи при първоначален „строг” режим, в затворническо
общежитие от закрит тип.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
На основание чл. 60 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Г.П.П. от гр.
Стара Загора, ул. „Дунав” № 14 и втори адрес- гр. Тополовград, ул. „Москва” №
47, ЕГН ********** против подсъдимата В.Д.П.
с п. а. и ЕГН за сумата от 1800 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.09.2009г., до окончателното изплащане.
На основание чл. 60 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от К.КОСТАДИНОВ С. от гр. Стара Загора, ул.
„Старозагорско въстание” № 12, ет.2, ап.6, ЕГН ********** против подсъдимата В.Д.П. с п. а. и ЕГН за сумата от
2230 лева, представляваща равностойност на 1150 евро - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.09.2009г., до окончателното изплащане.
На основание чл. 60 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от К.Д.К. от
гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 30, вх.0, ет.1, ап.3, ЕГН ********** против подсъдимата В.Д.П. с п.а. и ЕГН за сумата от 2550 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 30.09.2009г., до окончателното изплащане.
На основание чл. 60 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалия
ЕЛЕНА И.Г. от гр. Казанлък, ж.к. „Изток” № 26, вх.Б, ет.1, ап.26, ЕГН **********
против подсъдимата В.Д.П. с п.а. и ЕГН за
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.09.2009г., до окончателното изплащане.
На основание чл. 60 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалия С.П. Д. от гр. Казанлък, ул.
„Свобода” № 11, ет.4, ап.19, ЕГН ********** против подсъдимата В.Д.П. с п.а. и
ЕГН за сумата от 3300 лева,
представляваща левовата равностойност на 1 700 евро - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.09.2009г., до окончателното изплащане.
Правното основание на предявения
граждански иск е чл.45 ЗЗД. Налице са всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане-деяние, деец, вреда,вина и причинна връзка.
С оглед събраните доказателства по
делото, съдът счита за безспорно доказано, че подсъдимата е извършила виновно
престъпното деяние и е причинили имотна вреда на пострадалите
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Ето защо,
съдът счита, че предявените граждански искове са основателни и доказани по
отношение на подсъдимата Иванов и следва да бъдат уважени в пълен размер, ведно
със законната лихва, считано от 30.09.2009г.
На основание чл.189 от НПК, съдът осъди
подсъдимата, да заплати съразмерно направените съдебни и деловодни разноски,
както и държавна такса върху уважените граждански искове.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за извършване на престъпното деяние е ниското правно съзнание на
подсъдимата П. и стремежът и да се облагодетелства по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: