Р Е Ш Е
Н И Е №334
20.12.2019г., гр.Кюстендил
В И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание, проведено на петнадесети октомври, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина
Мухтийска
Членове:Ваня
Богоева
Евгения Стамова
При участието на секретаря Р.С., след като
разгледа, докладваното от съдия Стамова, гр.д.№334/2019г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по въззивна жалба,
подадена от Й.А.К.Д., ЕГН ********** *** чрез пълн-к
адв.Г. срещу решение №254 от 16.04.2019г. по гр.д.№2383/2018г. на ДнРС.
С посоченото решение на ДнРС
е заместено съгласието на жалбоподателя, като баща на детето М.Й.Д. да напуска
пределите на територията на страната и да пътува в чужбина без ограничения във
времето.
В жалбата е заявено искане за отмяна на
решението и отхвърляне на искането.Твърди се, че жалбоподателят бил дал своето
съгласие за снабдяването на детето със задграничен паспорт, давал е разрешения
за пътувания извън страната.Позовава се на Тълкувателно решение №1 от
03.07.2017г. по тълк.д.№1/2016г с което обосновава
твърдения за неправилност на решението, доколкото не предвижда ограничения във
времето и относно конкретни държави на разрешението за пътувания в чужбина.Искането
му е решението да бъде отменено, а искането отхвърлено, като неоснователно.
При изслушването му във въззивното
производство жалбоподателят заявява, че след като за известно време бил в
чужбина се върнал в Б., работи в С., в студентски стол в „*, грижи се за детето
си и винаги е давал съгласие за пътувания в чужбина, плащал е екскурзии до Г.,М.
Т., но е против детето да пътува до дестинации в които то би могло да пострада
– напр.Е., доколкото ответникът смята, че там може да стане война.
Препис от жалбата е връчен на майката, която
е подала искането.В писмен отговор подаден от адв.Н., като пълномощник се
твърди, че детето не би било поставено в риск от неговата майка, с посещение в
държави, в които има войни или природни бедствия.Необходимостта от заместването
на съгласието била породена от факта, че той бил извън страната.Счита за
ненужно ограничение във времето на даденото разрешение, доколкото същото
обуславя нуждата от водене на съдебни дела.Заявява искане за потвърждаване на
решението.
При изслушването и в с.з. Ответницата М.Д.
заявява, че желанието и е да пътува с детето по време на ваканции – пролетна,
зимна, коледна а необходимостта от заместване на съгласието на бащата,
произтича от несигурността при организиране на пътувания, доколкото в последния
момент той може и да не даде съгласие.
Детето М.Д. потвърждава, че е пътувало с
майка си на екскурзии до Г. и Т. и желание да пътува на екскурзии в чужбина с
майка си.Детето е ученик в * клас, спортува.
Във въззивното
производство е направено уточнение на отправената молба по чл.127 а СК, в
присъствието на ответника, като е прецезирано искане,
за разрешаване пътувания за срок от 5 години, в страните от ЕС, Р.*,С., Т. и Р.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства,доводите и възраженията на страните прие за устаноевно
следното:
М.Д. и Й.Д. са съпрузи, родители на детето М.Й.Д.
роден на ***г. в гр.С. видно от представените удостоверение за сключен граждански
брак №276398 от 20.04.2005г. и удостоверение за раждане серия УС-0, №695064.
Не се спори между тях за това, че са във
фактическа раздяла, а в изготвения във въззивното
производство социален доклад, се сочи, че бракът им е прекратен, като
родителските права са възложени на майката, а на бащата е определен режим на
лични контакти и издръжка.
От представените справки за изпратени парични
преводи от ЕКОНТ изх.№0098/03.01.2019г. и №0097/03.01.2019г. се
установява,отправени от ответника до ищцата пощенски пратки в това число и
парични суми, през 2014г.до 2018г., сред които посочено основание издръжка,
както и еднократно за екскурзия на детето – 27.11.2017г.
Видно от представеното извлечение от общия
регистър на Нотариус Е. К. с рег.№* на НК е, че ответникът е бил дал съгласие,
детето да пътува извън границите на Р. Б. с придружител М.К., на същата са
дадени и други права във връзка с представителството на ответника.Пълномощното
е с определен срок до 01.10.2018г.
Свидетелката И. споделя, че ищцата е пътувала
с детето в чужбина, може да си го позволи, но в някои случаи, когато са имали
желание да пътуват ответникът не бил дал нужното съгласие.
Свидетелят Я. споделя, че ответникът работи в
чужбина, а през лятото в България и не пречи на детето да пътува в
чужбина.Присъствал е когато бащата е изпращал пари на детето.
В представения социален доклад е посочено, че
детето е емоционално привързано и към двамата си родители, но контактите с
бащата са били предимно по телефона.Майката работи, като сервитьора в Д.,
задоволява основните битови потребности на детето, бащата изплаща издръжка в
размер на ** лева.Нямат роднини в Д.Взаимоотношенията между родителите са
влошени, именно влошената комуникация К. е посочила, като мотив за завеждане на
делото, както и отсъствията му от страната.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира
предявения иск за допустим.При липса на даденото от ответника съгласие за
пътувания на детето в чужбина съответно на отправеното до съда искане следва,
че липсва дадено такова, в този смисъл налице е правен интерес и няма пречка за
предявяване на иска.
Съгласно чл.
127а СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато такова не се постигне спорът се решава от районния съд.
Всяко дете се ползва с гарантирана свобода на
предвижване, която включва както възможността да се премества и установява в
различни места на територията на страната, в която живее, така и свободно да
напуска и се завръща в тази територия. Това право се гарантира от разпоредбата
на чл.
35 от КРБ, както от чл. 10
от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Р. Б. е страна.
При решаване на спора по чл. 127а, ал.
2 от СК, съдът следва да прецени интереса на детето. Интересът на
детето да пътува в чужбина не може да бъде преценяван абстрактно. Изискването
на закона за съвместното решаване на родителските права по този въпрос
представлява по-висока степен на закрила на детето, поради по-високата степен
на риск при пътуване в чужбина. Съотношението между правото на свободно
придвижване и пътуване на детето в чужбина и защитата на неговата личност и
здраве следва да се определи според данните в конкретния случай.
Изискването за съществуването на конкретно
защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението
за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в
държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз)
или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави.
При преценка какъв е интересът на детето пък
следва да бъдат съобразени критериите, посочени в § 1, т. 5 от ДРЗЗДет., дефиниращ понятието "най-добър интерес на
детето". Там изрично е посочено, че преценка за интереса на детето се
обуславя от желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето
или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се
грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
При съобразяване на изложените обстоятелства,
съдът приема, че на детето следва да бъдат задоволявани желанията и неговите
емоционални и образователни потребности, като същото пътува до други държави –
посочените от ищцата във въззивното производство.Не
се установява наличие на обстоятелства, сочещи на съществуваща вероятност от
причиняване на някаква вреда на детето при тези пътувания.Данните от социалния
доклад и показанията на разпитаните свидетели сочат за адекватни грижи от
майката що се отнася до задоволяване на битовите му потребности, образователни
и културни такива.Детето изрази ясно желанието си да пътува в чужбина на
екскурзии с майка си.С уточнението във въззивната
жалба относно определени дестинации за пътуванията и определен период от време
на практика доводите на жалбоподателя за неправилност на решението поради липса
на такова уточнение отпадат.
Независимо от горното съдът счита, че задоволяването
на тези нужди на детето не може да рефлектира върху нарушаването на обичайния
режим на обучение и живот на малолетното дете. Детето е на такава възраст, че
не е в негов интерес да пътува и напуска страната през учебно време и през
времето за контакти с баща му, определено с решение на съда.
Ето защо, съдът намира, че
първоинстанционното решение следва да се отмени, като се фиксират определени
държави до които детето да пътува – в съответствие с уточнението пред въззивната инстанция, относно времето на пътувания, като се
изключи времето за осъществяване на
лични контакти на бащата с детето през лятото, коледни и великденски празници –
определено с решение на съда, за наличието на което се съдържат сведения в
представения социален доклад, както и учебното време.Следва да се определи и
срок на разрешението, като съдът намира за разумен срок от 5 години.
С оглед изложеното, съдът ще отмени
обжалваното решение, като уважи предявения иск, като замести изискващото
съгласие на бащата и разреши пътувания до посочените във въззивното
производство държави, за посочения срок от 5 години, без ограничения в броя на
пътуванията и тяхната продължителност, при посочените ограничения, относно
време на пътувания.
Разноски страните не претендират, поради
което такива не им се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното на 16.04.2019г. по
гр.д.№2383/2018г. решение №254 на ДнРС, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на
бащата Й.А.К.Д., ЕГН ********** ***, детето му М.Й.Д., ЕГН ********** да
пътува, придружаван от майка си М.Н.К. – Д., ЕГН ********** *** страните от ЕС,
Р.,С., Т. и Р., за времето извън учебното време за детето, с изключение на
времето за лични контакти на бащата с детето определено с решение на съда.
Разрешението е за срок от 5 години, считано
от влизане на решението в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: