Р Е Ш Е Н И Е
№ 654/26.7.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на седми юли
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
1238 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 от АПК във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 166, ал. 3 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата на В.Е.З.
– Р., гр. Панагюрище, сьс съдебен адрес:***, подадена чрез адв. Т., САК, против
Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-130-6500/5281#3 от 08.10.2021 г. на
Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФ „Земеделие/ – П.С.,
с който е определено за възстановяване на публично вземане в
размер на 35 518,75 лева.
В жалбата се твърди, че
актът за установяване на публично държавно вземане е неправилен и
незаконосъобразен, постановен при съществени административно-процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения,
съобразно които се твърди, че административният орган не е изпълнил
задълженията си по чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35, чл. 36 от АПК, тъй като е
издал процесният АУПДВ без да изясни всички факти и обстоятелства от значение
за случая. Сочи се, че площ от 3,30 ха са допустими площи за подпомагане, като
същите били обработени по предназначение със засети култури съгласно Наредба №
3 от 17.02.2015 г., като дори административният орган да е приел тези площи за
недопустими, не е връчвал уведомително писмо за същите на жалбоподателя, с
което да налага съответна санкция за тях, а необосновано било преминато към
издаване на АУПДВ за цялата изплатена сума. Моли се оспореният АУПДВ да бъде
отменен като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. Т. и адв. М., които по изложени съображения молят съда
да уважи подадената жалба като основателна и отмени издадения административен
акт. Претендират се направените по делото разноски. Представени са писмени
бележки.
За ответника по жалбата –
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, в съдебно заседание се
явява юрк. М., която по изложени съображения моли съда да отхвърли подадената
жалба като неоснователна. Счита, че административният акт е законосъобразен,
издаден при спазване на административнопроизводствените правила и при съответствие
с материалноправните разпоредби на закона. Претендира заплащането на
юрисконсултско възнаграждение. Оспорва размера на претендирания адвокатски
хонорар от жалбоподателя, поради прекомерност.
Административен съд –
Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
В.Е.З.-Р., регистрирана с
Уникален регистрационен номер (УРИ) 370798 в Интегрираната система за администриране
и контрол (ИСАК), е подала заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с
Уникален идентификационен номер (УИН) 13/030620/05914, като е заявила за
подпомагане парцели по: Схема за единно плащане на площ (СЕПП,), Схема за
преразпределително плащане (СПП), Селскостопански практики, благоприятни за
климата и околната среда (зелени директни плащания) (ЗДП), Схема за обвързано
подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) СЗ КЛЧ, Схема за обвързано
подпомагане за протеинови култури (СПК), Схема за преходна национална помощ за
земеделска земя на хектар (ПНДП), Биологично земеделие (Мярка 11), Плащания по
Натура 2000 и Рамковата директива за горите (Мярка 12), Компенсационни плащания
в планински райони (Подмярка 13.1/НР1/).
Процесният АУПДВ е издаден
във връзка с плащания единствено по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци
(картофи, лук и чесън) - СЗ КЛЧ.
Със Заповед №
399569/18.06.2020 г. на Началник отдел регионален технически инспекторат –
Пловдив е разпоредена проверка на място на земеделски производител с УРИ 370798
– т.е. на жалбоподателя, която да се извърши в периода 19.06.2020 г. –
30.06.2020 г., като в заповедта са идентифицирани 10 парцела в землището на гр.
Панагюрище, които да бъдат проверени.
В съответствие със заповедта,
в периода 23-26.06.2020 г. на земеделия производител е извършена проверка на
място. С доклада от проверката е констатирано по отношение на СЗ КЛЧ, че са
декларирани площи в общ размер на 19.93 ха, а са установени площи в размер на
16.23 ха. Данните за всеки от десетте проверявани парцела са представени в
табличен вид, като за никой от тях в полето „разорана/преобразувана площ“ не са
поместени каквито и да е коментари индикиращи такъв тип обработка на площите –
разораване. За всеки от десетте парцела е отбелязано, че не попада в слой
„Постоянно затревени площи“ /ПЗП/.
За два от парцелите –
парцел с композитен номер 55302-391-25-1, с площ 2.54 ха и установена култура –
лук, както и за парцел с композитен номер 55302-391-36-1, с площ 0.76 ха и с установена
култура – лук, е посочено, че същите са недопустими по заявената схема за
обвързано подпомагане, без да са изложени мотиви в каква насока е установената
недопустимост.
С административната
преписка е представена докладна записка изх. № 05-2-162/175 от 02.07.2020 г. на
гл. експерт М. Д. и ст. експерт Н. И., в която е посочено, че за парцели с
номера № 48320711 и № 48320712, заявени с лук, се установява, че културата е
презасаждана, като докладната записка е резолирана „за приключване“.
За резултатите от
проверката, земеделският производител е уведомен с Уведомително писмо изх. №
01-162-6500/279 от 24.07.2020 г., получено на 29.07.2020 г., съгласно известие
за доставка – обратна разписка № ИД PS4040 01HAYA P. В уведомителното писмо са
изложени общи доводи, не по конкретни парцели, като се посочва, че за всички
постоянно затревени площи, попадащи в обхвата на слой „ПЗП“, одобрен със
заповед на министъра съгласно чл. 16д, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г.
се извършва допълнителна проверка за спазване на забраната за преобразуване и
разораване на площите, като всяко неспазване на тази заповед водело до редукция
на допустимостта, а разораните/преобразувани площи следвало да бъдат
възстановени до 15 май на следващата година. С уведомителното писмо е дадена
възможност за забележки и възражения на заинтересованото лице в 14 дневен срок.
От данните по преписката не се установява да е налично такова възражение, а и
не се твърди да е депозирано от страна на жалбоподателя.
Административното
производство е продължило с издаването на Писмо с изх. № 02-130-6500/5281 от
21.05.2021 г. ДФ „Земеделие“, с което В. Е. З. - Р. е уведомена за откриване на
административно производство по издаване на АУПДВ. Като мотиви за започване на
производството е посочено, че при извършени проверки по реда на чл. 37, ал. 2
от ЗПЗП на място по процесното заявление е установено, че данни отнасящи се до
площите, заявени по схемите за обвързана подкрепа не са отразени при определяне
размера на полагащата се субсидия по схемите за обвързана подкрепа за плодове и
зеленчуци. В писмото не е конкретизирано данни за кои площи не са отразени и в
какво се състои пропускът довел до иницииране на производството. Прието е, че
като резултат от това по СЗ КЛЧ е изплатена недължима сума в размер на 35
518,75 лв.
В тази връзка с Възражение
с вх. № 02-130-6500/5281#2 от 07.06.2021 г. жалбоподателят е изразила
становището си срещу започнатата процедура, изтъквайки, че съобразно
предоставения ѝ доклад от проверка, като недопустими са приети площи от
общо 3.30 ха, по два парцела и е изложила собствени интерпретации на вероятните
мотиви за посочване на парцелите като недопустими, вкл. позовавайки се на
Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите и
мерките за директни плащания.
В резултат от проведената
процедура е издаден процесният АУПДВ № 02-130-6500/5281#3 от 08.10.2021 г. на
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“– П.С., с който е
определено за възстановяване публично вземане в размер на 35518,75 лева. Като
мотиви за издаване на акта е посочено, че е извършена проверка на място в
периода 23.06.2020 г. - 26.06.2020 г. от дирекция „Технически инспекторат“ със
заявка № 399659, като проверката определя парцелите, описани в табл. 1 (парцел
с композитен номер 55302-391-26-1 и площ
2.54 ха и с композитен номер 55302-391-36-1 и площ 0.76 ха), за допустими за
подпомагане по останалите схеми, но след извършен допълнителен контрол на
извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по
заявената схема за обвързано подпомагане, същите се явяват недопустими за
подпомагане по СЗ КЛЧ. В мотивите на оспорения акт е посочено, че след
приключване па повторните проверки е установено, че парцелите, описани в табл.
1. са изначално недопустими за подпомагане по СЗ КЛЧ. За недопустимостта на
парцелите кандидатът бил уведомен преди изплащането на финансовата помощ за тях
чрез писмото, с което му е връчен доклада от извършената проверка на място.
След извършена прекалкулация изчислената полагаема се финансова помощ по СЗ КЛЧ
възлизала на 0.00 лв. Други мотиви относно механизма на определяне на площите
като недопустими и начинът на изчисление на сумата подлежаща на възстановяване,
не са изложени.
С оглед установяване
компетентността на органа издал оспорения АУПДВ е представена Заповед №
ОЗ-РД/2891#2 от 16.06.2021 г., на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“.
С жалбата е представен е
Договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка,
търговия с биологични продукти № 1113/22.12.2010 г. и Анекс № 3 от 04.03.2021
г. към същия.
За изясняване на значимите
за спора обстоятелства по делото е допусната и съдебно-икономическа експертиза,
чието заключение съдът възприема като обективно, мотивирано, ясно и компетентно
изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че от
парцела със заявена площ 2,54 ха са добити 5 300 кг. лук, а от другия парцел
със заявена площ 0,76 ха са добити 1 200 кг. лук. Вещото лице посочва, че добивът от процесните
парцели е реализиран през месеците октомври и ноември 2020 г., като средната
продажна цена за 2020 г. на която В.Е.З.-Р. е продавала добитите количества
„лук“ е 0,171 лв. Приходите от всички
продажби на продукция, реализирани от В.Е.З.-Р. са отразени в книга за
приходите за 2020 г. и в отчета за приходи и разходи съставен към 31.12.2020 г.
По делото е разпитан и
свидетелят Н.В.Р., съпруг на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни и безпротиворечиви, съответстващи на приетия по делото
писмен доказателствен материал. Свидетелят Р.твърди, че е запознат с процесните
парцели, които са обект на изследване в настоящото производство, като посочва,
че в тях се отглежда кромид лук на около малко повече от 30 декара. Посочва, че
лукът се сее рано на пролет, за да може да поема влагата от снеговалежа.
Предварително се разоравало, след това се дисковало, за да се подравни. Твърди,
че обикновено когато лукът поникне на 10-15 см височина се минавало с
култиватори в месторедието, които почистват нежеланата растителност. Това се
правело, тъй като жалбоподателят е био производител и нямала право да ползва
определени химически препарати. Механичното почистване се правело един - два
пъти, според възможностите, а понякога се осъществявало и ръчно плевене. През
процесната година имало повече пролетни валежи, които провокирали по-силно и
буйно растене на плевелите и на някои места имало повече плевели, което довело
до презасяване. Посочва, че когато имало много плевели, това водело до лоша
реколта и не си заслужавало да се плеви. Твърди, че случаят бил именно такъв,
което наложило земеделският производител да презасява някои места втори път -
там, където е компрометирана продукцията. Впоследствие дошла проверка от
Техническия инспекторат. Служителят бил учуден защо като се дискова излизат
глави стар лук и се учудил защо като има стар лук бил засят нов. Свидетелят
твърди, че му обяснил ситуацията и той казал, че ще дойде след около 20 дни да
провери колко е пораснал новият лук. След това поради някакви причини не дошъл
и казал, че са му разпоредили да приключи проверката. Твърди, че били изпълнили
всички изисквания на наредбата.
Свидетелят посочва, че те
(той и жалбоподателят) лично се занимавали със самото отглеждане и контрола
върху продукцията. Съпругата му - жалбоподателят е земеделски производител, имала
фирма, имала назначени хора и персонал. Той-свидетелят обикалял парцелите, а
жена му е отговаряла по административната част.
Актът за установяване на
публично вземане е връчен на жалбоподателя на 25.10.2021 г. с писмо с обратна разписка
№ ИД PS 4400 01AFSQ X. Жалба е подадена в 14 – дневния преклузивен
срок, на 08.11.2021 г., с вх. № 9204 на Административен съд – Пазарджик.
Оспорва се подлежащ на
обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес
от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
При проверката за
законосъобразност на оспорения АУПДВ, предмет на настоящото производство,
касаеща компетентността на неговия издател, съдът констатира следното:
Процесният административен
акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган,
съгласно Заповед № ОЗ-РД/2891#2 от 16.06.2021 г., а именно Заместник изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ – П.С.. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на
ЗПЗП, Разплащателна агенция е специализирана акредитирана структура за приемане
на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. По силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд
„Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване
на акта за акредитация. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е и
изпълнителен директор на РА, съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП. Съгласно чл. 20а,
ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/ и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета,
раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, а според ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани
на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване
на договори за финансово подпомагане административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда.
С оглед изложените и
представената и приета по делото Заповед № ОЗ-РД/2891#2 от 16.06.2021 г., с
която на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – П.С. е делегирано
да издава актове от вида на процесния, настоящия състав приема, че оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен орган.
На следващо място, установяването
на публичните вземания според чл. 166 от ДОПК, се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Разплащателната агенция, съгласно чл. 27, ал. 3
от ЗПЗП е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, като по силата на
ал. 5 от чл. 27 ЗПЗП, вземанията, които възникват въз основа на административен
договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на ДОПК, а според ал. 7 на същата разпоредба, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони,
извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване
на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Съответно пък, съгласно чл. 166,
ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично
вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в Административнопроцесуалния кодекс.
В настоящия случай
процесният АУПДВ е издаден след уведомяване на жалбоподателя за започнатата
процедура с писмо изх. № 02-130-6500/5281 от 21.05.2021 г., като след
получаване на Възражение с вх. № 02-130-6500/5281#2 от 07.06.2021 г. е издаден
процесният акт. От съдържанието на същия обаче, става видно, че той препраща
към извършената проверка в периода 23-26.06.2020 г. от Технически инспекторат
към ДФ „Земеделие“, но не са ясни мотивите поради какви причини е прието, че
двата парцела с обща площ 3.30 ха са недопустими за подпомагане и как е
изчислен размерът на сумата подлежаща на възстановяване. Посочено е, че е
извършена допълнителна проверка, но не става ясно кога и от кого е извършена, с
какъв обхват и какви са резултатите от същата. Предвид това, следва да се
приеме, че оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на
акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа
разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой
орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и
подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В нарушение на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК обаче не са ясно посочени всички фактически и правни
основания за издаване на акта. Не е изяснено по каква причина два от парцелите
са посочени като „изначално недопустими“, как е определена сумата подлежаща на
възстановяване, съответно дали същата касае само двата парцела или засяга
плащанията за всички парцели по СЗ КЛЧ.
На следващо място, съдът
намира, че от така събраните доказателства по делото (съдебно-икономическа
експертиза и свидетелски показания) безспорно се установява, че процесните
площи са обработвани, като са били засети с лук. От площите е получен
добив/продукция, която е реализирана през октомври и ноември 2020 г., като
средната продажна цена за 2020 г. на която В.Е.З.-Р. е продавала добитите
количества „лук“ е 0,171 лв., а приходите от всички продажби на продукция,
реализирани от В.Е.З.-Р. са отразени в книга за приходите за 2020 г. и в отчета
за приходи и разходи съставен към 31.12.2020 г. Представени са и
финансово-счетоводни документи пред ДФ „Земеделие“, включващи фактури и
фискални бонове за реализиране на добитата от жалбоподателя продукция,
произведена на заявените за подпомагане парцели със заявление за подпомагане
УИН 13/030620/05914. В контекста на тези факти, от мотивите нито на оспорения
АУПДВ, нито от съдържанието на Доклад за проверка на площи за периода
23-26.06.2020 г., нито от съдържанието на Уведомително писмо изх. №
01-162-6500/279 от 24.07.2020 г. може да се установи защо посочените площи от
процесните два парцела са приети за недопустими и то за „изначално
недопустими“, нито може да се установи как административният орган е стигнал до
извод за недължимо платени суми в общ размер на 35518,75 лева.
Единствено от свидетелските
показания на св. Р.в контекста на Докладна записка изх. № 05-2-162/175 от
02.07.2020 г. на гл. експерт М. Д. и ст. експерт Н. И., може да се направи предположение поради какви
причини в Уведомително писмо изх. № 01-162-6500/279 от 24.07.2020 г. се
посочват мотиви за „разорани“ площи, но това не съставляват годни мотиви към
оспорения акт.
В конкретния случай
жалбоподателят е декларирал в заявлението си за подпомагане за кампания 2020 г.
парцели по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци. По делото не се твърди
и не е установено да е налице разминаване между декларираните и действителните
данни за заявените площи, а така няма и твърдения за наличие на неправомерно
поведение на земеделския стопанин при заявяването на площите. Извършена е
проверка на място, при която не е установено несъответствие по отношение на
отглежданата култура - лук. Точно обратното, от писмените доказателства приети
по делото - Доклад за проверка на площи за периода 23-26.06.2020 г., който е
документ изходящ от ответника, се установява, че са проверени десет парцела
заявени за подпомагане от жалбоподателя, като никой от тях не е посочен като
част от ПЗП и никой от десетте парцела, не е с отбелязване да е „разорана“ или
„преобразувана“ площ. За всеки от десетте парцела при проверката е отбелязано
каква култура се отглежда в полето „установена култура“, като същите съвпадат с
декларираните култури по СЗ КЛЧ. Липсват каквито и да е мотиви поради какви
причини за двата парцела - парцел с композитен номер 55302-391-25-1, с площ
2.54 ха и установена култура – лук и за парцел с композитен номер
55302-391-36-1, с площ 0.76 ха и установена култура – лук е посочено, че
парцелите не са допустими по схемата за обвързано подпомагане. От това следва,
че при издаване на процесния акт, административният орган не е изяснил фактите
и обстоятелствата от значение за случая. Освен това, следва да се отбележи, че
в съдържанието на процесния АУПДВ липсват и реални мотиви касаещи подаденото
Възражение с вх. № 02-130-6500/5281#2 от 07.06.2021 г. Посочено е единствено, че след разглеждане на
допълнително представена информация и извършени допълнителни проверки ДФЗ РА не приема направените възражения. Горните
се явяват нарушения на принципа заложен в чл. 35 от АПК във вр. с чл. 36 от АПК, тъй като административният орган е длъжен служебно да събере всички
доказателства за относимите към случая факти и обстоятелства и след
установяване на същите, при обследване на релевантните факти и подадените
възражения, да се произнесе с мотивиран акт.
От горните следва и наличие
на отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че при издаването на процесния АУПДВ административният орган не
се е съобразил с фактите и обстоятелства, които са били установени, както при
извършената проверка на място, така и тези — обективирани в депозираното възражение,
поради което е формирал неправилни изводи относно допустимостта на
декларираните парцели по заявената схема за обвързано подпомагане. С оглед на
това следва да се приеме, че земеделският производител В.З. - Р. е изпълнила всички
свои задължения по отношение на отглежданите култури и реализираната продукция,
както и че основателно и законосъобразно ДФ „Земеделие“ е изплатил сумите за
подпомагане.
С оглед гореизложеното,
съдът намира оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане №
02-130-6500/5281#3 от 08.10.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – П.С., с който е определено за възстановяване
публично вземане в размер на 35 518,75 лв. за незаконосъобразен, поради което
ще следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и предвид
направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски
в размер на 1905 лева, от които 10 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за
вещи лица за изготвената съдебно –икономическа експертиза и 1595 лева –
адвокатски хонорар, определен в минимален размер съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Е.З. – Р., ЕГН **********, с адрес: *** Акт
за установяване на публично държавно вземане № 02-130-6500/5281#3 от 08.10.2021
г.. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – П.С., с който е
определено за възстановяване публично вземане в размер на 35 518,75 лева,
представляващ недължимо платена сума по схемата за обвързано подпомагане за
зеленчуци (картофи лук и чесън) по Заявление за подпомагане за кампания 2020 с
УИН 13/030620/05914.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ гр. София да заплати на В.Е.З. – Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1905 (хиляда
деветстотин и пет) лева, съставляващи разноски
по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: /п/