М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 213/2013 г. по описа на КРС
По отношение на подсъдимия С.Т.И.
е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че:
1). За периода от 15.11.2012 г. до 11.01.2013 г. в гр.
К., обл. П. при условията на продължавано
престъпление е отнел чужди движими вещи, както следва:
1.1.
На
15.11.2012 г. в гр. К., обл. П. е отнел чужди движими
вещи – 1). 1 бр. чантичка с колан за кръста на стойност 4.00 лв.; 2). Българска
валута на стойност 150.00 лв., всичко на обща стойност 154.00лв. /сто петдесет
и четири лева/ от владението на Н.Г.В., ЕГН -
********** *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
1.2.
На
11.01.2013 г. в гр. К., обл. П. е отнел чужди движими
вещи, които не са били под постоянен надзор, а именно – 1). 1 бр. мъжко яке от
изкуствена кожа на стойност 40.00 лв.; 2). 1 чифт мъжки, плетени ръкавици с 5
пръста на стойност 3.00 лв.; 3). Българска валута на стойност 1300.00 лв.,
всичко на обща стойност 1343.00 лв. /хиляда триста четиридесет и три лева/ от
владението на С.Ц.С., ЕГН - ********** ***
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като всички изброени по-горе вещи са
на обща стойност 1497.00 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и седем лева/ без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
представлява опасен рецидив, тъй като деецът е извършил престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е
извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях наказанието не е отложено по чл.66 от НК – престъпление по чл.196, ал.
1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с
чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б”, във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК;
2). На
15.11.2012 г. в гр. К., обл.П. противозаконно е отнел
официални удостоверителни знаци, предназначени за плащане на стойности, а
именно - 1). Кочан с билети за градски транспорт /100 броя/ с цена 0.80 лв. за
всеки; 2). Кочан с билети за градски транспорт /100 броя/ с цена 0.60 лв. за
всеки; 3). Кочан с билети за градски транспорт /30 броя/ с цена 0.80 лв. за
всеки; 4). Кочан с билети за градски транспорт /30 броя/ с цена 0.60 лв. за
всеки – престъпление по чл. 276, ал. 3 от НК.
Р.п.К. представлявана в съдебно заседание от прокурора
Петя Радева поддържа повдигнатите обвинения. Счита вината на подсъдимия И. за
безспорно доказана, поради което пледира същият да бъде признат за виновен по
повдигнатите му обвинения и му бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимият И., лично и със служебните си защитници- адв. Б.Б. и адв.
Н.Г., считат, че вината на подсъдимият по повдигнатите му обвинения не е
безспорно доказана, поради което пледират за оправдателна присъда. Подсъдимият И.
разбира обвинението, като дава обяснения, но признава единствено извършването
на кражбата на якето на пострадалия С., но не е парите от него, както и не се
признава за виновен за извършената кражба на пари и билети от пострадалата В..
По
делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалия С.С. срещу подсъдимия И. за сумата от
1300 лв., представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди от
извършената кражба на сумата от 1300 лв., за което на подсъдимия е повдигнато
обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б”, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Пострадалият
С. е конституиран в качеството на граждански ищец по делото, който пледира
гражданският иск да бъде уважен изцяло.
Въз
основа на молба от страна на пострадалите от престъпленията, за които е
повдигнато обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б”, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК С.С. и Н.В.
и на основание чл.76 и следващите от НПК, същите са конституирани в качеството
на частни обвинители по делото, като пледират подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено наказанието, поискано
от прокурора.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
С.Т.И., ЕГН ********** е роден на *** *** З.. Български гражданин е, от ромски
произход. Има незавършено основно образование- учил е до 6- ти клас в гр. К..
Живее на семейни начала с M.M.K.. Живее в с. Х.Д., П.
област. Безработен е. Многократно е осъждан- 15 пъти за престъпления против
собствеността, като от значение за правната квалификация на процесното
деяние са следните му осъждания:
С определение от 19.12.2008 г., влязло в сила от
03.01.2009 г., по ЧНД № 1138/2008 г. на Районен съд гр. К. на основание чл.25
ал.1 от НК са групирани наказанията, наложени на И. с присъди по НОХД 696/08 г.,
НОХД 893/08 г. и НОХД 715/08 г. и трите на Районен съд К., като му е определено
едно общо наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален строг режим. Това наказание било изтърпяно от
24.10.2008 г. до 13.10.2009 г. в Затвора гр. Пазарджик.
С присъда № 64 от 10.09.2008 г., влязла в сила от
26.01.2009 г., по НОХД № 136/2008 г. на Районен съд гр. К., потвърдена с
решение на ПОС, И. е бил признат за виновен за извършено през периода от 24.03.2008
г. до 27.05 2008 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 предл.1-во,
чл.194 ал.1, чл.29 ал.1 б."а" и "б", чл.26 и чл.54 от НК,
като му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, което да се изтърпи
при първоначален строг режим. Наказанието
е било изтърпяно на 16.08.2010 г., със зачетен предварителен арест, в Затвора
гр. Пазарджик.
Със споразумение №11 от 27.01.2011 г., влязло в сила
от 27.01.2011 г., по НОХД № 787/2010 г. на Районен съд гр. К., И. е бил признат
за виновен за извършено през периода от 07.09.2010 г. до 28.09.2010 г.
престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195
ал.1 т.3 предл.1-во във вр.
с чл.194 ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б."а" и
„б" във вр. с чл. 26 ал.1 от НК във вр. с чл. 55 ал. 1 т, 1 от НК като му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, което да изтърпи
при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Това
наказание било изтърпяно от 22.11.2010 г. до 12.11.2012 г.
Три дни след като излязъл от затвора- на 15.11.2012
г., след 10 часа сутринта, подсъдимият И. посетил пробационната
служба в гр. К., където бил видян от свидетеля
Д..
Свидетелката Н.В. работела като кондуктор във фирма „М.”
АД гр. К.. На 15.11.2012 г. същата застъпила на смяна в автобус, движещ се по
линия № 1 от утвърденото разписание. Около 10,30 ч. автобусът се намирал на
спирката на ЖП гара К., където имал престой- почивка. Свидетелката В. била сама
в автобуса, който бил с отворени две врати, защото тя в момента го почиствала.
Чантичката, с колан за носене през кръста, в която тя държала билетите за пътуване
в градския транспорт и събраната от продажбата им суми, както и сумата от
служебния и аванс тя била оставила на арматурното табло до кормилото на
автобуса. Точната сума на парите и броя на билетите към този момент
свидетелката не знаела, но считала, че е
около 100 лв., предимно на монети и билети, предимно от 0,60 лв., като било
възможно сред тях да има и част от кочан с билети от 0,80 лв. Докато почиствала
автобуса свидетелката разпознала чантичката с пари и билети в ръцете на непознат
за нея мъж. Погледнала към мястото, на което я поставила, преди да започне
почистването и видяла, че чантата я няма. Тогава бързо слязла от автобуса и
извикала след този човек да и върне чантичката. Забелязала, че мъжът бил
облечен в шарено яке, в син, червен и бял цвят, с надпис „Лъки Страйк“ на гърба. Същият започнал да бяга през градинката,
намираща се до спирката към ул. В.Л. в гр. К.. В това време до свидетелката си
приближил свидетелят Г.- разузнавач към РУ "Транспортна полиция"- П..
По същото време, докато В. почиствала автобуса,
свидетелят Г. се намирал на работното си място- в кабинет в сградата на ЖП гара
К., от където имал много добра видимост към находящата
се отсреща, на около 20-30 метра автобусна спирка, на която забелязал спрелият
автобус и свидетелката В. в него. Свидетелят Г. видял, че докато жената,
почиствала автобуса към задната му част, в него се качил от предната врата мъж,
който веднага след това слязъл. Това усъмнило полицая и той започнал внимателно
да наблюдава от прозореца поведението на мъжа, който вървял нервно по тротоара
откъм северната страна на автобуса. Тогава свидетелят Г. видял, как непознатият
мъж отново се качил отпред през вратата на автобуса и посегнал към таблото, откъдето
взел стояща там чанта, после слязъл от автобуса и тръгнал с бавен ход през
градинката в посока север, към ул. „В.Л.”. Полицаят видял също, че жената която
до тогава метяла автобуса и била с гръб към този мъж се обърнала и нещо му
извикала, защото последният внезапно започнал да бяга. Свидетелят Г. направил
опит да го догони, но неуспешно, тъй като мъжът се изгубил в близките улици.
Свидетелят Г. се сетил, че лицето, извършило кражбата
на чантичката му е познато служебно от работата му като постови полицай в РУП К.,
но не могъл веднага да се сети за името му, но дал описания на пристигналия автопатрул за наблюдаваното от него лице.
На 11.01.2013 г.
свидетелят С.С., заедно със свидетеля К.Ц. пътували със служебен автомобил модел „С.”,
марка „Б.” с ДК № ** във връзка с извършване на служебни доставки в гр. Хисар.
На връщане, около 12,30 ч., двамата се отбили до дома на свидетеля Ц.,***, за
да оставят там негов личен багаж. Свидетелят С., който управлявал автомобила,
го паркирал пред входа на блока, в който живеел Ц.. Тъй като багажът, който
трябвало да разтоварят бил в големи торби, С. си съблякъл якето, в което имал
1300 лв., поставени в бял пощенски плик, във вътрешния джоб на якето и го
поставил на предната дясна седалка на автомобила. Вратите на автомобила били
затворени, но не и заключени. Парите свидетелят трябвало да предаде на брат си
същия ден, тъй като заминавал за Англия.
След като пренесли няколко чувала в мазето на блока,
при едно от излизането си на улицата, за да вземат следващия чувал, свидетелите
чули една жена да им вика от прозореца на съседен блок, че циганин е взел яке
от колата и е тръгнал в посока към жилищния квартал, т.нар. „Б.“. Това била свидетелката Б.Т., която на 11.01.2013
г. около 12:20 ч. била в дома си в гр. К. на ул. „Ген. З.” и се намирала на
прозореца, който гледал към ул. „И.В.”, тъй като очаквала детето и да се
прибере от училището, което се намирало срещу блока, в който живеел свидетеля Ц..
Свидетелката видяла, че познатият й- К.Ц. и друго момче свалят някакви торби от
спрелия автомобил, след което ги носят във входа на блока, в който живеел Ц.. Т.
внимателно наблюдавала улицата, тъй като очаквала дъщеря си. Тогава видяла, че непознат за нея мъж, когото тя
разпознала като подсъдимия внезапно се
пресегнал към автомобила, където се намира шофьорската седалка и взел отвътре
яке- черно на цвят, кожено, а после побягнал между блоковете по ул. „Ген. З.” в
посока гарата на гр. К.. След около минута свидетелката Т. видяла, че Ц. и
другото момче излезли от входа и тръгнали към автомобила, и тя им извикала, че непознатия
мъж взел якето.
Тогава свидетелят С. погледнал към колата и видял, че
якето липсва от мястото, където го бил оставил и внезапно се сетил, че докато
разтоварвали чувалите около автомобила по тротоара напред-назад се разхождал
непознат млад циганин. Спомнил си, че бил облечен с тъмно-синьо яке с червена
лента, минаваща на нивото на гърдите. Ц. попитал С.
дали има нещо в якето, а последният му отговорил, че съхранявал във вътрешния
джоб сумата от 1300 лв. Тогава двамата свидетели се качили в лекия автомобил и
тръгнали в посока към квартал „Б.”,
където до кръстовището северно от гаража на „М.” АД С. видял човек, който носел
в ръка неговото кожено яке и вървял бързо. Когато наближили с колата С.
разпознал, че мъжът който носи неговото яке е същият, който преди това се
навъртал около автомобила, докато са го разтоварвали. Бил сигурен, че е същият
мъж по якето с червена лента отпред на нивото на гърдите. Когато вече го
наближили, от около 2 метра срещу него, двамата свидетели огледали много добре
свидетеля, който виждайки автомобилът, тръгнал да бяга в посока към антогарага. С. предприел опит да го догони пеша, бягайки
след него, а Ц. тръгнал с автомобила, за да го пресрещне, но малко по-късно го
изгубил от погледа. Докато го гонел свидетелят С. видял, че човекът изхвърлил
якето му, шапката и ръкавиците, както и други предмети- квитанции, които се
намирали в него и си ги взел, но установил, че парите липсват от мястото,
където ги е оставил.
При извършеното разпознаване подсъдимият И. бил
разпознат от свидетелите С., Ц. и Т..
От заключенията на изготвените по делото съдебно-
стокови експертизи се установява, че общата стойност на отнетите от пострадалия
С. вещи- мъжко, кожено яке от изкуствена кожа, плетени черни ръкавици и
българска валута на стойност 1300 лв., е 1343 лв., от които невъзстановена е
само сумата от 1300 лв. Общата стойност на посочените са отнети от свидетелката
В. вещи в досъдебното производство- 1 брой чантичка с колен за кръста, 100 бр. /
1 кочан / с билети за градски транспорт с цена 0,80 лв. за всеки, 100 бр. / 1
кочан/ билети за градски транспорт с цена 0,60 лв. за всеки, 30 бр. билети за
градски транспорт с цена от 0,80 лв. за всеки, 30 бр. билети за градски
транспорт с цена от 0,60 лв. за всеки и българска валута на стойност 150 лв., била
336 лв.
От заключението на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че на Н.В. в качеството и на кондуктор към
„М.“ АД К. са и били предоставен в периода от 03.10.2012 г. до 15.11.2012 г.
билети на обща стойност 5982,60 лв. За този период на свидетелката и е бил
предоставен и служебен аванс, явяващ се оборотни пари, в размер на 50 лв. За
горепосоченият период свидетелката В. отчела сума от продадени билети на
стойност 5753,60 лв. На база получени билети и отчетени пари за горния период В.
имала в себе си непродадени билети в общ размер на 229 лв. Поради факта, че
последното отчитане от страна на свидетелката било на дата 13.11.2012 г., то
експертизата не могла да конкретизира неотчетената сума и сумата от
непродадените билети. Експертизата не могла да определи получените билети на
дата 15.11.2012 г.- 100 бр. на единична цена 0,60 лв. в общ размер от 60 лв.
кога са получени- в началото или в края на работния ден. Ако тези билети са и
били предоставени в началото на работния ден, същата следвало да е имала в себе
си неотчетени суми и непродадени билети в общ размер от 289 лв. Отделна сума от
непродадените билети и неотчетена сума от продажба В. имала в себе си към
15.11.2012 г. и сумата от 50 лв. оборотни пари. Оборотните пари не били
отчитани, а служили за ресто при продажба на билети. Този служебен аванс В.
възстановила на 14.02.2013 г.
В съдебно заседание вещото лице, което поддържа даденото
от него заключение на съдебно- счетоводната експертиза уточнява, че не би могло
да даде отговор каква е точната сума на неотчетените пари и непродадените
билети към инкриминираната дата, тъй като последното отчитане на В. е било на
13.11.2012 г. По посочените в експертизата счетоводни данни към датата на
отчитане, същата е имала в себе си билети за 229 лв. и оборотни пари на
стойност 50 лв. Не може да се отговори обаче към инкриминираната дата как е
била разпределената сума между билети и неотчетена сума.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите С.С., Н.В., Й.Г.,
Н.Д., К.Д., К.Ц., С.Ш., Р.Д., Б.Т. и Г.С.; писмените доказателства, приобщени
по делото- справка за съдимост на подсъдимия И., ведно с приложени към нея
бюлетини за съдимост и определения за групиране, справка от ГД „ИН“, споразумение
от 19.03.2013 г. между „М.“АД и Н.В. за възстановяване на дължими суми, справка
от „М. „АД относно предадените на В. листови билети
за периода от 05.11.2012 г. до 16.11.2012 г., писмо отговор от „М.“ АД, протокол
за личен обиск на лице по ЗМВР, три броя протоколи за разпознаване на лице,
ведно с приложени към тях 3 бр. фотоалбуми, постановление за връщане на
веществени доказателства, приемо- предавателна
разписка, заповед за задържане на лице за срок от 24 часа по ЗМВР, протокол за
доброволно предаване на яке, характеристична справка, копие от личен картон на Н.В.;
както и заключенията на изготвените по делото две съдебно- стокови експертизи и
съдебно- счетоводна експертиза; както и веществените доказателства по делото- 1 бр. яке с червен, черен и бял цвят с емблема с кръгла форма на гърба с надпис ”LUCKY
STRIKE”; 1 бр. нож черен на цвят
с обща дължина 20 см. с дължина на металното острие 8 см., марка „BOKER”.
При постановяване на присъдата си, съдът ползва
частично обясненията на подсъдимия И. в частта, в която същият прави
самопризнание, че е отнел якето на пострадалия С.. Не следва да се кредитират
обясненията на подсъдимия в частта им, в която същият отрича да е отнемал находящите се във вътрешния джоб на това яке пари на
стойност 1300 лв. В тази част обясненията на подсъдимия се явяват единствено
израз на неговата защитна позиция и в абсолютно противоречие с всички останали,
събрани и кредитирани от съда доказателства по делото. Безспорно се установява,
че докато е бил гонен и е бягал с якето на свидетеля С., подсъдимия е изхвърлял
находящите се в него вещи- ръкавици, шапка и
квитанции, а и самото яке. Тези вещи С. е събирал в продължение на известно
разстояние по пътя, по който е гонил подсъдимия, т.е. подсъдимия е проверил
якето за съдържимото в него. Там са били и парите на стойност 1300 лв.,
опаковани в бял пощенски плик. Нелогични се явяват обясненията на подсъдимия,
че в якето не е имало пари. Съобразно кредитираните от съда доказателства
сумата от 1300 лв. се е намирала в якето, когато С. го е съблякъл, за да
помогне на Ц. да пренесат торбите до мазето му. Данни якето да се е намирало
във владение на трето лице, след като е било взето от подсъдимия по делото
няма, а и самия подсъдим не го твърди.
Показанията на свидетеля С., съдът кредитира при
постановяване на присъдата си, като отчита качеството на частен обвинител и
граждански ищец на лицето. По делото липсват доказателства това качество на
свидетеля С. да се е отразило на обективността на неговите показания. Същите са
подкрепени изцяло от показанията на свидетеля Ц., както и от показанията на
неговата майка, която под страх от наказателна отговорност е потвърдила, че
пострадалият е имал в себе си сумата от 1300 лв. на инкриминираната дата.
Самото поведение на С., описано в показанията му и подкрепено от тези на свидетеля
Ц. непосредствено след извършената кражба на якето с всичко преносимо в него
навежда на извода, че усилията, които С. и Ц. са положили да намерят подсъдимият
не са били оправдани единствено, за да си върнат коженото яке и ръкавици на
стойност 43 лв., но и логично, за да се опитат да си върнат наличната там
значителна сума от 1300 лв.
Съдът кредитира частично показанията на свидетелката В.
при постановяване на присъдата си, в частта им относно извършената и кражба на
пари и билети. Същата в съдебно заседание с категоричност твърди, че
подсъдимият, когото е видяла в съдебната зала е лицето, което е отнело
чантичката и с пари и билети, но поради силния стрес и уплаха в хода
досъдебното производство била заявила, че не може да го разпознае. Показанията
на свидетелката в тази им част съдът не кредитира, тъй като същата е заявила в
досъдебното производство, в един далеч по- ранен период от съдебно заседание и
по- близко време до инкриминираната дата, че не би могла да го разпознае, ако
го види отново. Нелогично е да се приеме, че след повече от година, в съдебната
зала свидетелката би познала лице, което изобщо не твърди да е запомнила,
когато го е видяла. Ползва изцяло и показанията на свидетелката в частта им, в
която същата заявява, че не може да определи колко точно е била сумата от
продадени билети, и колко са били билетите, които е имала себе си към момента
на извършената и кражба. Във връзка с неколкократно
твърдяната липса на точен спомен у свидетелката за посочените по- горе пари и
билети, които са предмет на извършената кражба, съдът намира, че следва да се
постави под съмнение нейната категоричност при упоменаване на броя, вида и
стойността на кочаните с билети, които е имала у себе си, както и назована от
нея с точност сума от 50 лв., дадени за оборотни пари, за които дава показания
в първоначалния разпит. Впоследствие в проведения допълнителен разпит
свидетелката дава противоречиви на вече дадените показания в тази насока.
Относно наличните оборотни пари, следва да се отбележи, че до момента, в който
автобусът, където В. е била кондуктор, е спрял за почивка, същата е продавала
билети и е използвала оборотните си пари. Тези пари са и били предоставени като
оборотни при започването и на работа като кондуктор около месец и половина преди
инкриминираната дата и не са били отчитани от нея до тази дата- 15.11.2012 г.
Същата не отрича тези пари да са били използвани по предназначение, а именно да
връща ресто на пътниците в автобуса, т.е. съществува обосновано съмнение, че
сумата на тези оборотни пари към датата на кражбата не е била назованата от
свидетелката стойност от 50 лв. Видно от заключението на съдебно- счетоводната
експертиза и приложеното към нея копие от личния картон на В., на същата са
били предоставени билети с единична стойност, както по 0,80 лв., така и по 0,60
лв. След 31.10.2012 г. обаче на свидетелката са били предоставяни само кочани с
билети от по 0,60 лв. единична цена. Доказателства към датата на последното
отчитане- на 13.11.2012 г. В. да е имала в себе си кочани с билети от по 0,80
лв. единична цена няма. С оглед гореизложеното, съдът не кредитира показанията
на свидетелката В. относно броя на находящите се в
нея билети и сума пари към момента на извършване на кражбата. Показанията на
свидетелката в тази им част почиват единствено на предположения, но не е и на
точен спомен и се явяват неподкрепени от доказателствата по делото.
По отношение показанията на свидетеля Г., съдът
намира, че същите следва да бъдат ползвани частично при постановяване на присъдата.
Между дадените в досъдебното производство показания на свидетеля, прочетени на
основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК и тези,
дадени в съдебно заседание съществуват противоречия относно момента на
установяване от този свидетел на самоличността на извършителя на кражбата с
пострадал- свидетелката В.. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., че е
наблюдавал от канцеларията си извършването на кражбата от автобуса, паркиран на
автобусната спирка срещу канцеларията му, но не кредитира тази част от неговите
показания, в които същият твърди, че е установил сам и почти веднага след
кражбата самоличността на извършителя и. в тази насока са налице противоречиви
показания депозирани от свидетеля. В показанията си от досъдебното производство
свидетелят твърди, че е видял лице, което му се е сторило познато във връзка с
работата му като постови полицай в РУП К.. В тези показания обаче не твърди да
се е сетил веднага при наблюдението си за самоличността на това лице, както
твърди в съдебно заседание. Съдът приема за обективни дадените в досъдебното
производство показания от страна на свидетеля. При тези показания обаче е
следвало за установяване самоличността на подсъдимия и по отношение на Г. да се
извърши процесуално- следственото действие „разпознаване“, което обаче не е
сторено. Твърденията на свидетеля, че малко по- късно след кражбата сам се е
сетил, че извършителят е подсъдимият И. съдът не кредитира. Това обстоятелства е
заявено от свидетеля единствено като предположение в показанията му от
досъдебното производство.
По отношение показанията на свидетелите Н.Д., К.Д., К.Ц.,
С.Ш., Р.Д., Б.Т. и Г.С., съдът кредитира същите изцяло при постановяване на
присъдата си като безпристрастно депозирани, непротиворечиви вътрешно и с
останалите доказателства, и пряко относими към
предмета на доказване по делото.
При постановяване на присъдата си, съдът ползва
приобщените по делото писмени доказателства / с изключение на протокол за
доброволно предаване от 07.11.2012 г., находящ се на
лист 11, на досъдебното производство № 814/2012 г./ , тъй като същите са
събрани по реда и във формата, предписана от НПК, и са пряко относими към предмета на доказване по делото. При
постановяване на присъдата си, съдът не ползва протокол за доброволно предаване
от 07.11.2012 г., находящ се на лист 11, на
досъдебното производство № 814/2012 г., тъй като същият е изготвен една седмица
преди извършване на престъплението, за което е образувано досъдебното
производство, по което е приложен.
Заключенията на изготвените по делото две съдебно-
стокови и съдебно- счетоводна експертизи съдът ползва изцяло при постановяване
на присъдата си, тъй като вещите лица са специалисти в съответната област и
притежават необходимите специални знания. Изготвените заключения са обективни,
пълни и конкретни, и изцяло относими към предмета на
доказване по делото.
Съдът не ползва при постановяване на присъдата си веществените
доказателства, които са приобщени по делото. Иззетият с протокол за личен обиск
по ЗМВР от 11.01.2012 г.- 1 бр.
нож черен на цвят с обща дължина 20 см. с дължина на металното острие 8 см., марка
„BOKER“ е неотносим към предмета на
доказване по делото, а 1 бр. яке
с червен, черен и бял цвят с
емблема с кръгла форма на гърба с надпис ”LUCKY STRIKE” следва да бъде изключено от доказателствения материал по делото, тъй като е приобщено с
протокол, който съдът не ползва като доказателство.
При така
установената и приета фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.
29, ал. 1, б. „А” и б. „Б”от НК, тъй като на 11.01.2013 г. в гр. К., обл. П. е отнел чужди движими вещи, които не са били под
постоянен надзор, а именно: 1). 1 бр. мъжко яке от изкуствена кожа, на стойност
40.00 лв.; 2). 1 чифт мъжки, плетени ръкавици с 5 пръста, на стойност 3.00 лв.;
3). Българска валута, на стойност 1300.00 лв., всичко на обща стойност 1343.00 лв.
/хиляда триста четиридесет и три лева/ от владението на С.Ц.С., ЕГН ********** ***
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
представлява опасен рецидив, тъй като деецът е извършил престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е
извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях наказанието не е отложено по чл.66 от НК, поради което следва да бъде
признат за виновен в извършването му.
Обект на извършеното от подсъдимия И. престъпление са
обществените отношения, свързани с гарантиране неприкосновеността на чуждата
собственост. Изпълнителното деяние е осъществено чрез отнемане на чужди движими
вещи- черно кожено яке от изкуствена кожа, чифт ръкавици и сумата от 1300 лв., находящи се във вътрешния джоб на якето, от подсъдимият,
без съгласие на техния владелец- свидетелят С.. За краткото време, през което пострадалият С.
е носил торбите от колата до входа на блока, където ги е давал на свидетеля Ц.
якето му е било безнадзорно на предната седалка на автомобила, чийто врати са
били отключени и това обстоятелство е улеснило подсъдимия при извършване на
кражбата. Подсъдимият е осъществил свое владение върху отнетите вещи, макар и
отнетото яке и ръкавиците да е захвърлили след като е видял, че пострадалият го
гони, а сумата от 1300 лв. не е намерена у него по- късно при задържането му на
инкриминираната дата.
По
отношение на подсъдимият е налице и квалифициращият признак опасен рецидив по
чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК. От значение за процесното
деяние са посочените по- горе осъждания на лицето, за които не е изтекъл петгодишния срок по чл.30 ал.1 от НК от тяхното изтърпяване, поради което същите обуславят приложението и на
двете хипотези на чл.29 ал.1 от НК.
От
субективна страна, деянието е извършено умишлено- подсъдимият е съзнавал обществената опасност
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че върши
престъпление вземайки чуждото яке, но е желаел настъпването на противоправния резултат, тъй като е целял набавянето на
облага за себе си.
Съдът
намира, че с оглед установената фактическа обстановка подсъдимият И. следва да
бъде признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение,
за това, че на 15.11.2012 г. в гр. К., обл. П. е
отнел чужди движими вещи- 1). 1 бр. чантичка с колан за кръста, на стойност
4.00 лв.; 2). Българска валута, на стойност 150.00лв., всичко на обща стойност
154.00 лв. /сто петдесет и четири лева/ от владението на Н.Г.В., ЕГН **********
***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както и че
деянието по първоначално повдигнатото му обвинение съставлява продължавано
престъпление по чл.26, ал.1 от НК. Същият следва да бъде признат за невинен и
оправдан и по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.276
ал.3 от НК, за това, че на 15.11.2012 г. в гр. К., обл.
П. противозаконно е отнел официални удостоверителни знаци, предназначени за
плащане на стойности, а именно- 1). Кочан с билети за градски транспорт /100
броя/ с цена 0.80 лв. за всеки; 2). Кочан с билети за градски транспорт /100
броя/ с цена 0.60 лв. за всеки; 3). Кочан с билети за градски транспорт /30
броя/ с цена 0.80 лв. за всеки; 4). Кочан с билети за градски транспорт /30
броя/ с цена 0.60 лв. за всеки;
По
отношение на деянието, извършено на 15.11.2012 г., за което са повдигнати
горните обвинения, съдът намира, че по делото не са събрани безспорни и
категорични доказателства относно личността на техния автор. Съществувало е
едно предположение относно това лице, а именно, че това е подсъдимия И.. За
установяването безспорно и категорично на това обстоятелство обаче не са
събрани доказателства по надлежния ред- не е извършено разпознаване на
подсъдимия от свидетеля Г., който е имал предположения относно самоличността
му. Свидетелката В., която е видяла извършителят, макар и за кратко е заявила в
досъдебното производство, че не може да го разпознае, поради което не е
извършено разпознаване. Изявлението и, че е разпознала лицето в съдебна зала не
следва да се кредитира, поради изложените по- горе мотиви.
На
следващо място предмет на кражбата, извършена от владението на свидетелката В.
са чантичка и пари, в размер на 150 лв., а предмет на обвинението по чл.276
ал.3 от НК са листовите билети, находящи
се в същата чанта, които са били предоставени на В. в качеството и на
кондуктор. От събраните по делото доказателства, съдът намира, че по безспорен
и категоричен начин не се установи точната сума пари и точният брой билети,
които са се намирали в чантата на В. към момента на извършване на кражбата.
Свидетелката се е отчела последно преди инкриминираната дата в „М.“ АД на
13.11.2012 г. След това същата е продължила да работи като е продавала билети
на 14.11.2012 г. и до момента на кражбата на 15.11.2012 г. Каква е била точната
сума пари и точния брой билети, която се е намирали в чантата към момента на
кражбата не може да се установи. Назначената по делото съдебно- счетоводна
експертиза не може да отговори на този въпрос, а дадените от свидетелката
показания в тази насока, съдът не кредитира, като счита същите за основани на предположения
и противоречащи на заключението на съдебно- счетоводната експертиза. Сумата от
50 лв. оборотни пари свидетелката е получила около месец и половина пред
извършената и кражба, тези пари не са били отчитани от нея и с тях е връщала
ресто на пътниците. Колко точно е била тази сума към момента на кражбата не би
могло да се установи, тъй като е липсвала отчетност. По отношение твърдяното от
свидетелката В. наличие на два пълни кочана с билети с единична цена от по 0,80
лв. и 0,60 лв., съдът намира показанията и за необективни и основаващи се
повече на предположения, колкото на точен спомен. Видно от заключението на
счетоводната експертиза листови билети от по 0,80 лв.
единична цена са предоставяни на същата последно на дата 31.10.2012 г., т.е. две
седмици преди инкриминираната дата. През това време същата е работила и е
отчитала сума от продажба на тези билети. След 05.11.2012 г. на В. са били
предоставяни единствено листови билети от по 0,60 лв.
единична цена. Съобразно заключението на счетоводната експертиза, В. е имала в
себе си към дата 15.11.2012 г. неотчетени суми и предоставени и - непродадени
билети в общ размер на 229 лв. Тъй като последното отчитане е било на
13.11.2012 г. не би могло да се конкретизира неотчетената сума и непродадените
билети към инкриминираната дата.
С
оглед гореизложеното, предметът на престъпленията по повдигнатите обвиненията
спрямо подсъдимия И. за извършена кражба от владението на В. и по чл.276 ал.3
от НК не би могъл да се конкретизира и индивидуализира, поради което съдът
приема, че подсъдимия не е осъществил от обективна страна фактическия състав на
посочените престъпления, поради което следва да бъде оправдан по така
повдигнатите му обвинения.
По
отношение на подсъдимия И. е повдигнато обвинение за извършено престъпление при
условията на продължавана престъпна дейност, включваща две деяния- кражба при
условията на опасен рецидив от владението на В. и кражба при условията на
опасен рецидив от владението на С.. Тъй като по отношение на извършената кражба
на чантичка и пари на стойност 150 лв. от владението на В. подсъдимият И.
следва да бъде оправдан по изложените по- горе мотиви, то не е налице
продължавано престъпление по чл.26 от НК, поради което подсъдимият И. следва да
бъде оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за извършена кражба при
условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия И. по отношение на престъплението по чл.196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и
б. „Б”от НК, за което е признат за виновен, съдът взе предвид, че за това
престъпление е предвидено налагането на наказание лишаване от свобода от три до
петнадесет години. При индивидуализация на наказанието, съдът отчетете степента
на обществена опасност на деянието и дееца.
Деянието се явява „тежко” умишлено
престъпление, отличаващо се с висока степен на обществена опасност. Нанесените
имуществени щети на пострадалия са на значителна стойност и са невъзстановени.
Деецът
от друга страна е личност с изключително висока степен на обществена опасност.
Видно от съдебното му минало, същият е осъждан многократно, преди всичко за
престъпления против собствеността, поради което съдът приема, че при него е
налице изграден траен престъпен умисъл и трайно незачитане на установения
правов ред. Тези обстоятелства, съдът отчита като отегчаващи отговорността на
подсъдимия. Направеното частично признание на вината, съдът не отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това признание обслужва
единствено и само защитната позиция на подсъдимия към омаловажаване на
извършеното от него престъпление.
Отчитайки
изложените по- горе обстоятелства, съдът намира, че по отношение на подсъдимия И.
К. следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, а
именно лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, което на основание
чл.61 т.2 от ЗИНЗС следва да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие
при първоначален „строг” режим. С така определеното по вид и размер наказание,
съдът намира, че ще се изпълнят индивидуалната и генерална превенции, визирани
в чл.36 от НК като преди всичко ще се въздейства предупредително и
превъзпитателно върху подсъдимия и ще му бъде отнета възможността за времето на
изтърпяване на наказанието да извърши други престъпления.
Веществените доказателства по делото- 1 бр. яке с червен, черен и бял цвят с емблема с кръгла форма на гърба с надпис ”LUCKY
STRIKE”; 1 бр. нож черен на цвят
с обща дължина 20 см. с дължина на металното острие 8 см., марка „BOKER”, принадлежащи на подсъдимия С.Т.И. следва да
се върнат на същия след влизане на присъдата в сила.
Предявеният граждански иск от пострадалия С.С. е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Като призна подсъдимият И. за виновен в извършено
престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б”от НК, съдът намери, че
предявеният граждански иск от С. Цачев С. за причинени в резултат от
престъплението имуществени вреди е доказан по основание. Размерът на
имуществените вреди се доказва от заключението на съдебно- стоковата експертиза.
В материалите по делото е приложена разписка / лист 114
от досъдебното производство/ за връщане на сумата от 220 лв., представляващи
веществени доказателства по делото на пострадалия С.С..
Сумата от 220 лв. е била иззета от подсъдимия И. *** като е бил съставен в тази
връзка протокол за личен обиск по ЗМВР. Тази парична сума обаче не е приобщена
по надлежния ред като веществено доказателство по делото, като липсва какъвто и
да е протокол за предаване на тази сума за нуждите на досъдебното производство
от страна на полицейския служител, съхраняващ парите. От друга страна, съдът
намира, че разследващият полицай се е разпоредил с въпросната сума, иззета от
подсъдимия без всякакво правно основание. По делото не е доказано тази парична
сума да е част от отнетата от пострадалия С. сума от 1300 лв. Налице са обаче
данни по делото, че подсъдимият е получил поне 50 лв. от иззетата му сума общо
от 220 лв. от друго известно по делото лице- Л.А.. С оглед гореизложеното,
съдът намира, че извършеното разпореждане от досъдебното производство в полза
на пострадалия С. със сумата от 220 лв., иззети от подсъдимия при извършения му
личен обиск, не представлява частично обезщетяване за претърпените от пострадалия
имуществени вреди, а предадената сума от 220 лв. подлежи на възстановяване на
подсъдимия по ред извън настоящото производство. В тази връзка съдът уважи
предявения от С. срещу подсъдимия И. граждански иск за сумата от 1300 / хиляда
и триста/ лева, представляващи обезщетение за
претърпените от последния имуществени вреди, вследствие отнетата му
българска валута в размер на 1300 лв. с деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и
б. „Б”от НК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК и предвид установената
вина на подсъдимия И. в извършване на престъплението, за което е обвинен, в
тежест на същия следва да бъдат оставени направените по делото разноски по
обвинението, за което е признат за виновен, в размер на 78 / седемдесет и осем
/ лева, както и сумата от 52 / петдесет и два/ лева, представляващи държавна
такса върху уважения граждански иск, като на основание чл.190 ал.1 предлож.1 от НПК направените по делото разноски по обвинението,
за което подсъдимият И. е признат за невинен и оправдан, в размер на 98 /
деветдесет и осем / лева следва да остават за сметка на Държавата.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
А.П.