№ 402
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Лазарова
като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20241100602483 по описа за 2024 година
С протоколно определение от 27.03.2024г. по НЧД № 17631/2023г. СРС,
НО, 13 състав е било наложено на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно
общо най-тежко наказание на осъдения В. В. Г. измежду наложените му по
НОХД № 212/2023 г. на РС Средец и НОХД № 6172/2023 г. на СРС, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на осн чл. 25, ал.4 от НК,
вр. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е бил определен първоначален „общ” режим на
изтърпяване на наказанието, а на осн. чл. 25, ал. 2 от НК е било приспаднато
при изтърпяване на наказанието ЛОС времето, през което осъденият е търпял
наказание „лишаване от свобода“ по някое от делата, включени в
съвкупността, а на осн. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е било приспаднато
времето, през което осъденият е бил задържан по ЗМВР или по отношение на
същия е била взета МНО по някое от делата, включени в съвкупността. На
основание чл. 23, ал 3 от НК е било присъединено към определеното общото
най-тежко наказание на осъдения наказанието „Глоба“ в размер от 4 000 лв.
Определението не е влязло в сила. Преди изтичане на срока за
обжалването му е постъпила въззивна жалба от от адв. С., в качеството й на
защитника на подс. Г., в която се сочи, че определението е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като неправилно е приложен
1
чл. 25, ал. 4 от НК. Сочи се, че в групата са включени осъждания по които е
било наложено наказание с условно осъждане, а първоинстанционният съд е
постановил ефективно изтърпяване на наложеното общо наказание без да
обсъди степента на обществена опасност на Г., който желае да продължи
следването си и да лекува ръката си. Иска се по отношение на определеното
общо наказание да се приложи чл. 66, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд страните излагат
доводи със следното кратко съдържание:
Защитникът на подсъдимия адв. С. поддържа въззивната си жалба и
излага, че групирането не е следвало да бъде извършено, като в случай, че се
не се ревизира, то следва да се приложи чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на
определеното общо наказание. Моли да се обърне внимание на
здравословното състояние на осъдения и че същия иска да продължи
следването си.
Осъденият поддържа защитника си.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът заявява, че намира
обжалваното определение за правилно и законосъобразно, като е било
направено най-благоприятното групиране. Иска се потвърждаване на
обжалваното определение.
В последната си дума осъдения заявява, че съжалява, но не може да
върне времето назад.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на обжалваното
определение, предмет на проверка в настоящето въззивно производство,
намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.
306, ал. 1, т. 1 от НПК. Било е инициирано от СРП за групиране на
наложените на осъденото лице В. Г. наказания и определяне на едно общо
най-тежко наказание.
СРС, НО, 13 състав след като се е запознал с материалите по делото и
свидетелството за съдимост на Г. е достигнал до правилния извод, че са
налице предпоставките по чл.25 вр. чл. 23 от НК по отношение наложените на
осъдения наказания по НОХД № 212/2023 г. на РС Средец и НОХД №
6172/2023 г. на СРС, тъй като деянията по тези влезли в сила съдебни актове
2
се намират в отношение на реална съвкупност, тъй като всяко от тях е било
извършено преди осъдения да има влязла в сила присъда, за което и да е от
тях. Правилно и законосъобразно е било отчетено, че общото най-тежко
наказание в случая се явява "лишаване от свобода" за срок от една година,
наложено по НОХД № 6172/2023 г. на СРС, като на основание чл. 25, ал.4 от
НК, вр. чл. 57,ал 1 т 3 ЗИНЗС така определеното общо най-тежко наказание
следва да се изтърпи при първоначален „общ” режим. Безспорнпо в случая
СРС е направил преценка за най-благоприятния за осъдения вариант за
групиране на наложените му наказания и е отчел целите, заложени от
законодателя в чл. 36 от НК.
Неоснователно се явява искането на защитата за отлагане изтърпяването
на определеното общо най-тежко наказание, доколкото деянието по едно от
делата включени в съвкупността – по НОХД 212/2023 г. на РС-Средец е
извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, поради което спрямо
наложеното за него наказание не са налице предпоставките по чл. 66 от НК,
като със споразумението на РС-Средец е определено ефективно изтърпяване
на наказанието, в какъвто смисъл са и доовдите ан СРС. Като правилно е
посочил първоинстанционния съд съдебната практика е категорична, че в
такава хипотеза при приложение на разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от НК не
може да се определи условно наказание - Решение № 475 от 29.10.2003 г. на
ВКС по н. д. № 284/2003 г., I н. о. , Решение № 553 от 15.12.2008 г. на ВКС по
н. д. № 600/2008 г., III н. о. и др. Освен това групирането е било извършено
по най-благоприятния за осъдения вариант. Както правилно е посочил
първоинстанционния съд по делото е възможен и друг вариант на групиране,
при което обаче осъденият би трябвало да търпи с един месец повече време
наказание ЛОС, доколкото евентуално групиране на наказанието по НОХД
6172/2023 на СРС с оставащото извън настоящата съвкупност наказание по
НОХД 487/2022 г. на РС Несебър би довело до определяне на общо най-тежко
наказание, което на основание чл. 68 от НК следва да бъде приведено в
изпълнение, като в този случай осъденият ще търпи отделно и наказанието по
НОХД 212/2023 на РС Средец. Поради това и този вариант би бил по-
неблагоприятен за осъдения.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и наведените в
жалбата доводи за нужда от лекуване на ръката на осъдения. Такива
3
доказателства не бяха представени пред настоящата въззивна инстанция, нито
са били представени пред първоинстанционния съд, още повече, че при
престой в местата за лишаване от свобода лицата не са лишени от достъп до
медицински грижи.
Във връзка с направения от защитата довод за желание на осъдения да
продължи следването си, то съдът намира, че то не е ограничено по никакъв
начин и зависи единствено от волята на Г..
Въззивният съдебен състав се солидализира с доводите ан
първоинстанционния съд, че в случая постигането в цялост на целите на
индивидуалната и генералната превенция не налага приложение на чл. 24 от
НК, а на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изтърпяване на наказанието
ЛОС следва да се приспадне времето, през което осъденото лице е било
задържано по някое от делата, включени в съвкупността, като на основание
чл.25,ал.2 от НК от така определеното общо най тежко наказание следва да се
приспадне времето през което лицето е търпяло наказание ЛОС по някои от
делата включени в съвкупността, а на основание чл. 23, ал 3 от НК следва да
се присъедини към общото най-тежко наказание, наложеното на осъдения
наказание глоба в размер от 4 000 лв., тъй като това е необходимо за
постигане на целите на наказанието с оглед нееднородността на деянията.
Степента на обществена опасност на Г. е била взета предвид от СРС,
анализирайки нееднородността на деянията му и присъединявайки
наказанието „глоба” към определеното му общо наказание ЛОС.
С оглед на гореизложеното жалбата на защитника на подс. Г., адв. С. се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При служебната проверка не бяха установени нарушения на
процесуалните правила, които да са основание за отмяна на обжалваното
определение.
Тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на
определението, то то следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Софийски градски
съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.03.2024г. по НЧД № 17631/2023г.
СРС, НО, 13 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5