Р Е
Ш Е Н
И Е
№
.............. 10.07.2020г., град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, IV-ти граждански състав, в открито съдебно
заседание на 10.06.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева
секретар: Л. Р.
като
разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева
търговско дело № 85
по описа за 2019 година на ЯОС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по искова молба от „ТЕХНОСТРОЙ- ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Ямбол, ул.„Обходен път запад" №21, представлявано
от С.П.И., срещу "ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ямбол, ул.„ГРАФ ИГНАТИЕВ", бл. 86, вх. Г, ет. 2,
ап. 65, представлявано от Д.Д.Д. - управител, с която се иска да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 27 388.16 лева, която сума
„ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД е заплатило вместо „ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД
без основание, ведно със законна лихва в размер на 7027,84 лева за периода от
получаване на всяко едно плащане до предявяване на настоящата претенция, както
и законна лихва за забава от момента на предявяване на настоящата претенция до
окончателното изплащане.
Ищецът
„ТЕХНОСТРОИ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД твърди, че: на 27.01.2017 г. е заплатил по фактура
№********** от 27.01.2017 г., издадена от „Оркид спортс карс България"ЕООД,
сумата общо 10 000 лева, с основание: аванс, като е описано МПС марка: Porshe, Модел: CAYENNE S HYBRID, шаси № WP1ZZZ92ZBLA93502; на 20.02.2017 г. е заплатил по фактура №**********
от 20.02.2017 г., издадена от „Оркид спортс карс България"ЕООД, сумата 17 388.16
лева за диагностика, монтаж и демонтаж двигател, окачване измерване,
реглаж/заден мост, смяна съединител, демонтаж скоростна кутия, зареждане
климатик, монтаж/демонтаж компресор климатик, монтаж/демонтаж вакуум помпа,
монтаж/демонтаж ел. водна помпа, монтаж/демонтаж кабелна инсталация двигател,
както и за изброени набор от резервни части и консумативи за посочения във
фактурата автомобил марка Porshe, Модел: CAYENNE S HYBRID, шаси № WP1ZZZ92ZBLA93502. Ищецът твърди, че тази
фактура е заплатена от него без основание, тъй като дружеството нито е
собственик, нито ползвател на автомобил марка: Porshe. Модел: CAYENNE S HYBRID, шаси № WP1ZZZ92ZBLA93502. Твърди се неоснователно обогатяване на ответника.
Ищецът твърди, че в периода 17.01.2014 г. - 23.01.2019 г. автомобилът е бил
собственост на „Уникредит лизинг - клон Бургас"ЕАД като това дружество го
е отдало в същия период на лизинг на ответника "ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД,
който е бил и негов ползвател, и на 23.01.2019г. ответното дружество е
придобило автомобила.
В срока за
отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответното дружество "ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД, което оспорва исковете
изцяло по основание и размер. Оспорва твърденията в ИМ като твърди, че между
„Дойч инвест"ЕООД като наемодател и „Технострой инженеринг 99"АД като
наемател, на 01.01.2015г. е бил сключен Договор за наем, подписан от законните
представители на страните, въз основа на който процесното МПС - лек автомобил
ПОРШЕ КАЙЕН с peг. № А 00 76 ММ и шаси № WPIZZZ92ZBLA93502, е предоставено за
временно ползване на дружеството-ищец. Твърди, че по силата на чл.5 от
посочения договор, ищецът „Технострой инженеринг 99" АД като наемател, се
е задължил да полага за наетата вещ грижата на добрия стопанин, както и да
поеме за своя сметка всички разходи за: гориво, ремонти, поправки и други
такива, свързани с ползването на вещта. В изпълнение на задълженията му, поети
по сключения договор, ищецът „Технострой инженеринг 99"АД е платил на
„Оркид Спортс Карс България"ЕООД в началото на 2017г. сумата от 27 388.16
лева с ДДС по издадените фактури за извършен ремонт на процесния автомобил,
който ремонт бил възложен от дружеството-ищец в качеството му на ползвател на
МПС.
С ДИМ
ищецът оспорва твърденията на ответника като възразява, че в договора за наем
не е посочена наемна цена, че договорът е подписан от едно и също лице за двете
страни: „ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД - наемодател, подписан от Д. Д. - едноличен собственик на капитала и управител на
"ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД, и за „ТЕХНОСТРОЙ -ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД - наемател,
също от Д. Д., който е бил изпълнителен
директор на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД. Възразява, че към момента на
сключване на представения с отговора на исковата молба договор за наем от
01.01.2015г. собственик на автомобила е "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ - клон Бургас"ЕАД,
а ползвател е ответното дружество ,,ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД. Твърди, че
представеният договор е антидатиран и е създаден единствено и само за нуждите
на настоящото производство. Прави инцидентно възражение за нищожност на Договора
за наем от 01.01.2015 г. като противоречащ на закона и добрите нрави.
В отговора
на допълнителната искова молба ответникът поддържа депозирания отговор като
счита предявеният иск за допустим, но го оспорва изцяло по основание и размер. Поддържа
изложените в отговора възражения и съображения. Оспорва изложеното в
предявената допълнителна искова молба като неотговарящо на действителното
правно положение. Ответникът твърди, че общата платена от ищеца сума от 27
388.16 лева с ДДС за извършени ремонтни работи на автомобил Порше Кайен с шаси
№ WPIZZZ92ZBLA93502, е престирана на правно основание и плащането е извършено
при наличие на действително и валидно правоотношение между „Технострой
инженеринг 99"АД и „Дойч инвест"ЕООД, поради което не е налице
фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и предявената претенция за
връщане на престираната сума, както и акцесорната такава за заплащане на лихви,
се явяват изцяло неоснователни.
В с.з. процесуалният
представител на ищцовото дружество -адв.О.Ш.
от САК, моли съда да уважи предявената искова претенция и претендира разноските
по делото по представен списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответника.
В с.з.
процесуалният представител на ответното дружество - адв.П.С. от ЯАК, оспорва
иска, моли да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени на ответника направените по
делото разноски.
Представени
са писмени бележки от страните в дадения срок.
Въз основа
на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено следното:
От
представения по делото договор от 01.06.2015 г. за възлагане и управление на
„ТЕХНОСТРОЙ -ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД е видно, че изпълнителен директор на
ищцовото дружество е бил Д. Д.. От справка в ТР се
установява, че от 28.03.2008г. до 25.01.2019г. Д. Д. е бил представляващ „ТЕХНОСТРОЙ -ИНЖЕНЕРИНГ
99" АД.
Безспорно
е по делото, че към момента на сключване на договор за наем на 01.01.2015 г. и
към момента на извършване на плащанията, Д. Д. е бил представляващ както на ищцовото, така и на
ответното дружество на което е управител и едноличен собственик на капитала.
От
представените от ищеца фактура №********** от 27.01.2017 г. за 10000лв.
аванс и фактура №********** от 20.02.2017 г. за 17388.16лв. за
диагностика, монтаж и демонтаж двигател, окачване измерване, реглаж/заден мост,
смяна съединител, демонтаж скоростна кутия, зареждане климатик, монтаж/демонтаж
компресор климатик. монтаж/демонтаж вакуум помпа, монтаж/демонтаж ел. водна
помпа, монтаж/демонтаж кабелна и-я двигател, както и за изброени набор от
резервни части и консумативи за посочения във фактурата автомобил марка Porshe,
Модел: CAYENNE S HYBRID, шаси № WP1ZZZ92ZBLA93502, издадени от „Оркид спортс
карс България"ЕООД, се установява, че с поръчка ORD 00016162 ищецът е възложил
описаните във фактурата услуги по ремонтa на автомобила *** обща стойност 27
388.16 лева. Фактурите са подписани и не са оспорени.
От
представените от ищеца извлечения по негова банкова сметка ***, че ищецът е
заплатил дължимите по посочените фактури суми като е направил два превода:
превод от 10 000лв. на 27.01.2017г. - авансово плащане, и превод от 17388.16лв.
по банкова сметка на „Оркид спортс карс България"ЕООД по сервизна поръчка
ORD 00016162, на 20.02.2017г.
Представени
са от ищеца 2 бр. свидетелства за регистрация част 1 на МПС Порше Кайен с шаси
№ WPIZZZ92ZBLA93502 (процесния автомобил), от които се установява, че в периода
17.01.2014г. - 23.01.2019г. процесният автомобил е бил собственост на
„Уникредит лизинг - клон Бургас" ЕАД, а ответното "ДОЙЧ
ИНВЕСТ"ЕООД е бил негов ползвател, и от 23.01.2019г. "ДОЙЧ
ИНВЕСТ"ЕООД е собственик на автомобила.
От
заключението по назначената ССЕ се установява, че процесните две фактури - фактура
№********** от 27.01.2017 г. и фактура №********** от 20.02.2017 г., са
отразени в счетоводството на ищеца по партида „Оркид Спортс Карс
България"ЕООД, както следва: фактура №********** от 27.01.2017г. е отразена през месец януари
2017г. по сметка 402 (доставчици по аванси) -10 000 лева; фактура №:********** от 20.02.2017г. е
отразена през месец февруари 2017г. по сметка 401 (доставчици), партида „Оркид
Спортс Карс България"ЕООД -
17 338,16 лв.. Процесните фактури са отразени като разход на ищцовото
дружество. Вещото лице посочва, че при условие, че е имало сключен договор за
наем между „Дойч Инвест"ЕООД и „Технострой Инженеринг 99"АД, би
следвало разходите по тези фактури да бъдат отразени в сметка 602 (разходи за
външни услуги), а не по сметка 601 (разходи за материали), както е
осчетоводено. В сметка 601 (разходи за материали) се отразяват разходите за
всички материали, вложени в производствената дейност на дружеството за изготвянето на готовата
продукция. В сметка 602 (разходи за външни услуги) влизат всички разходи на
дружеството за ползвани услуги, извършвани от трети лица като например разходи
за ел.енергия, вода, канцеларски материали, разходите за наеми и други.
Ответникът
представя "договор за наем на МПС" (заверено копие), видно от който
същият е сключен на 01.01.2015г. между ответното дружество като наемодател и
ищцовото "Технострой инженеринг 99"АД като наемател, с предмет
предоставяне ползването на процесното МПС - лек автомобил ПОРШЕ КАЙЕН с peг.№
А0076 ММ и шаси № WPIZZZ92ZBLA93502. Договорът е подписан от Д. Д. като представляващ и двете страни по договора в
качеството му на управител на "ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД и като изп.директор
на "Технострой инженеринг 99"АД. В чл.5 от договора е записано, че
наемателят - ищецът „Технострой инженеринг 99" АД, се задължава да полага
за наетата вещ грижата на добрия стопанин и е длъжен да поеме за своя сметка
всички разходи за: гориво, ремонти, поправки и други такива, свързани с
ползването на вещта, както и да върне автомобила след изтичане на наемния срок
(4 години от датата на подписването му). Този договор е оспорен от ищеца като нищожен
като противоречащ на закона и добрите нрави, поради това, че в него не е
уговорен наем (наемна цена) и е подписан от едно и също лице като представител
на договарящите страни.
По делото
са разпитани по един свидетел на ищеца и на ответника.
Свидетелката
на ищеца М. Д.
сочи, че от 1996 г. работи в "Технострой инженеринг 99" АД като
счетоводител, че фактурите за този ремонт на автомобила били осчетоводени в счетоводството
на "Технострой инженеринг 99" АД на основание заповед на г-н Д.,
която им била сведена от главната счетоводителка. Свидетелката разпознава
предявените ù 2 бр. фактури (стр.10, 11 и 12 от делото) като фактурите,
които са осчетоводени. Не разпознава като познат договора за наем (стр.26 и 27
от делото). Свидетелката сочи, че е виждала процесния автомобил Порше Кайен в "ТСИ
99"АД, управляван от г-н Д.. Свидетелката посочва, че тя осчетоводява разходи за гориво на автомобилите на
дружеството и не е виждала такива разходи за процесния автомобил.
В
показанията си свидетелят на ответника Д.Й. сочи, че е работил в "ТСИ
99"АД като шофьор на изпълнителния директор от 2000 г. до 2019 г. Сочи, че
автомобилът Порше Кайен № У 0076 е бил ползван
от изп.директор Д. за служебни цели. Свидетелят разпозна договор за наем
(стр.26 и 27 от делото) и сочи, че този договор бил в автомобила постоянно и
при проверки от органите на КАТ им го представял. Сочи, че изпълнителният
директор ползвал този автомобил от началото на 2015 г. до края на 2016 г..
Сочи, че с автомобила пътували до София в края на декември 2016 г. за служебни
цели на "ТСИ 99" АД и на автомагистрала Тракия автомобилът аварирал.
Тогава с пътна помощ го придвижили до специализиран сервиз на Порше в София, изчакали
от сервиза да диагностицират повредата и
в края на януари 2017 г. поръчали новите части. Свидетелят сочи, че автомобилът
бил зареждан на бензиностанция ОМАКС, по ведомост на "ТСИ 99" АД и за тяхна сметка,
свидетелят подписвал ведомостта, в която било посочено кой зарежда,
регистрационния номер на автомобила, името на шофьора и подпис.
Въз основа
на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и иск по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че е платил сумата 27388.16лв. (10 000лв. и 17388.16лв.) за ремонт на
автомобил, собственост на ответника, от което ответника неоснователно се е
обогатил като е спестил разходи, и иска ответникът да бъде осъден да му заплати
посочената сума ведно със законна лихва за забава от момента на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Предявен е и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД в размер на 7027.84 лева - законните
лихви за периода от получаване на всяко едно плащане до предявяване на иска.
Съгласно
чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да
го върне.
Основното
възражение на ответника е, че плащането не е без основание и представя договор от
01.01.2015г., който се оспорва от ищеца като нищожен и антидатиран.
Обстоятелството,
че в договора от 01.01.2015г. не е посочена договорена наемна цена не води до
извод за нищожност на договора. Съдът като тълкува договора съгласно чл.20 от ЗЗД намира, че макар и озаглавен "договор за наем", същият
представлява договор за заем за послужване, с който заемодателят (ответника)
предоставя безвъзмездно на заемателя (ищеца) една определена вещ (МПС, описано
в договора) за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне.
Съгласно чл.245 от ЗЗД, заемателят понася обикновените разноски за
поддържането, запазването и използуването на вещта. Такова задължение за ищеца
е било уговорено в чл.5 от договора - да поеме за своя сметка всички разходи за
гориво, ремонти, поправки и други такива, свързани с ползването на вещта. С
оглед извода за същността на представения договор като заем за послужване,
неоснователно е възражението на ищеца, че с него се накърняват добрите нрави,
тъй като е сключен при нееквивалентност на престациите.
Съдът
намира за неоснователно възражението за нищожност на договора, поради
противоречие с разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД, тъй като е подписан от едно
и също лице за двете страни като представляващ. В Тълкувателно решение № 3 от
15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК, ВКС приема, че към
органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска
сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на
две търговски дружества, не се прилага забраната на чл.38, ал.1 от ЗЗД, тъй
като страни по договора са юридическите лица, а не представляващите ги лица.
Отговорът на въпроса е обусловен от същността на органното представителство на
юридическите лица, което е начин на волеобразуване и волеизявяване, тъй като
органът е част от ЮЛ, а проявата на действията на органа към трети лица, е
проява на самото ЮЛ. Органният представител извършва действия съобразно
дадената по закон компетентност, упражнява представителни функции, като част от
правомощията си на орган на юридическото лице. Органният представител, чрез
който ЮЛ влиза в правоотношения с трети лица, е част от организационната
структура на юридическото лице. Той прави не свое волеизявление, като отделен
правен субект, а волеизявление, принадлежащо на ЮЛ. Във външните действия
органният представител представлява ЮЛ, но волята, която изразява, не е
собствена, на субект, различен от ЮЛ, а е волята на самото ЮЛ. Външно
изразената от органния представител воля спрямо третите лица, е функция, част
от законовата компетентност на органите на ЮЛ. Когато едно лице действа като
органен представител на две юридически лица, няма лице - правен субект,
различно от тях, което да изявява своя воля като представител. Договарящи са
юридическите лица. Волеизявлението е на овластения представител, който на
основание представителната власт, извършва правни действия, пораждащи правни
последици в сферата на представлявания. Не са налице два самостоятелни правни
субекта - представител и представляван. Не са налице действия, извършени от
лице, различно от представлявания, за да се приложи ограничението на
представителната власт на представителя по чл.38, ал.1 ЗЗД. Органното
представителство не включва упълномощаване. Външно изразената воля от органния
представител спрямо третите лица не е същинско представителство по ЗЗД,
основано на представително правоотношение, а представителна функция, част от
законовата компетентност на органите на ЮЛ. Органният представител е изразител
на волята на самото ЮЛ, волята на ЮЛ е тази на органния представител.
Разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД визира субектно ограничение на валидно
възникнало представителство и касае сделка, сключена въз основа на изразена
чужда воля. На органния представител е признато правото неговата воля, като
физическо лице, да бъде счетена във външните отношения за воля на ЮЛ. Той е
изразител на волята на самото юридическо лице. В процеса на волеобразуване и
волеизявяване не могат автоматично да се прилагат ограничения, предвидени за
представителството по ЗЗД. В този смисъл съгласие за сключване на договора е
изразил органният представител на ищцовото дружество - изпълнителният директор Д..
Договорът
се атакува от ищеца и като антидатиран. С решение № 167/03.07.2018 г. на ВКС по
гр.дело № 4020/2017 г., 4 г.о., ВКС е постановил, че юридическо лице, което
оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения,
че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е
антидатиран, не е „трето лице” по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се
позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата
бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други
доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което
претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или
обективирани в частния документ. В случая ответникът следва да докаже
достоверността на датата на сключване на процесния договор. По делото от
показанията на свид.Й., който е работил в ищцовото "ТСИ 99"АД като
шофьор на изпълнителния директор от 2000 г. до 2019 г., се установява, че
изп.директор на "ТСИ 99"АД е ползвал автомобила от началото на 2015г.
до края на 2016г., когато аварирал. Освен това, свидетелят е възприел
нееднократно съдържанието на договора, който е стоял в колата и при проверки от
органите на КАТ им го представял. Обстоятелството, че свидетелката на ищеца не
е виждала договора от 01.01.2015г., не може да обори последователните и преки
показания на свид.Й., още повече тя самата сочи, че тя няма достъп до
договорите, при нея лично договори не са стояли "договорите по принцип
стоят в кабинета на главния счетоводител". Ето защо ЯОС приема, че
представеният частен документ, озаглавен "договор за наем на МПС" има
достоверна дата и може да установи валидно наличието на сключен договор между
страните за предоставяне ползването на посоченото в него МПС.
ЯОС
намира, че по делото е доказано от показанията на свидетелите, че процесният
автомобил се е ползвал от ищцовото дружество по сключения договор като индиция
за ползването на автомобила е и фактът, че самият ищец с исковата молба
представя заверени от него копия на свидетелствата за регистрация на автомобила,
което води до несъмнен извод, че ищецът разполага с документите на автомобила,
предадени му по договора.
Въз основа
на изложеното, съдът намира, че ищецът е заплатил сумата 27388.16лв. за ремонта
на автомобила, собственост на ответника, въз основа на уговореното в чл.5 от
договора, изпълнявайки задълженията си по него. ЯОС счита, че в случая не е
налице неоснователно обогатяване на ответника, не е налице основанието по чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД и поради това главният иск както и акцесорния по чл.86 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
При този
изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1700 лв. Съдът намира за основателно възражението на
ищеца за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждението,
и като взе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и
съобрази минималните размери на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изм. с решение № 5419/8.05.2020 г. на ВАС, намира, че същото
следва да се намали до посочения размер.
На
основание горното, ЯОС
Р Е Ш И :
Отхвърля
предявения от „ТЕХНОСТРОЙ- ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.„Обходен път запад" №21,
представлявано от С.П.И., срещу "ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул.„ГРАФ ИГНАТИЕВ", бл. 86, вх.
Г, ет. 2, ап. 65, представлявано от Д.Д.Д. - управител, иск по чл.55, ал.1 ЗЗД
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 27388.16 лева,
която сума ищцовото „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД е заплатило по фактура
№********** от 27.01.2017 г. за 10000лв. аванс и по фактура №********** от
20.02.2017 г. за 17388.16лв. за ремонт на автомобил Porshe, Модел: CAYENNE
S HYBRID, шаси № WP1ZZZ92ZBLA93502, на „ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД, ведно със
законна лихва за забава от момента на предявяване на иска до окончателното
изплащане като неоснователен.
Отхвърля
предявения от „ТЕХНОСТРОЙ- ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.„Обходен път запад" №21,
представлявано от С.П.И., срещу "ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул.„ГРАФ ИГНАТИЕВ", бл. 86, вх.
Г, ет. 2, ап. 65, представлявано от Д.Д.Д. - управител, иск по чл.86 от ЗЗД да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 7027,84 лева - представляваща законната лихва върху 10000лв.
за периода от 27.01.2017г. (датата на плащане) до предявяване на иска и
законната лихва върху сумата 17388.16лв. за периода от 20.02.2017г. (датата на
плащане) до предявяване на иска като неоснователен.
Осъжда
„ТЕХНОСТРОЙ- ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Ямбол, ул.„Обходен път запад" №21, на основание чл.78, ал.3
вр. ал.5 от ГПК, да заплати на "ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.„Граф Игнатиев", бл. 86, вх.
Г, ет. 2, ап. 65, сумата 1700лв. - направени разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: