№ 435
гр. Плевен, 23.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20234400500193 по описа за 2023
година
Производство по делото е образувано като спор за подсъдност по
реда на чл.122 от ГПК.
С Определение №78/07.03.2023г., постановено по гр. д. №102/2023г.,
граждански състав на Районен съд-гр. Никопол е повдигнал спор за местна подсъдност
между РС - София и РС-Никопол за определяне на местно компетентния съд, който да се
произнесе по регресен иск с посочено от ищеца правно основание по чл.500 от КЗ и цена
905.60лв., предявен от ищеца ЗД“БУЛ ИНС“-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.***, чрез процесуален представител по пълномощие – адв. М.
Г., против ответника Т. Т. Т., ЕГН-********** с адрес в гр.Никопол, ул.***.
За да се произнесе по спора за подсъдност, Плевенският окръжен съд, в
качеството му на по-горен съд, в чиито район се намира съдът, който последен е отказал да
разгледа делото, съобрази следното:
От фактическа страна:
От данните по приложените дела се установява следното:
Гр.д.№2981/2023г. по описа на Софийски районен съд, Гражданска
колегия, е образувано на основание осъдителен иск с цена 905.60лв.(деветстотин и пет лв. и
60ст.), предявен от ищеца ЗД“БУЛ ИНС“-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление
в гр.София, бул.***, представлявано от С. П. и К. К., чрез процесуалния представител по
пълномощие – адв. М. Г., против ответника Т. Т. Т., ЕГН-********** с адрес в гр.Никопол,
ул.***. В текста на молбата е посочено, че ищецът като застраховател претендира от
ответника като виновен водач на основание чл.500 от КЗ заплатеното от него обезщетение
1
на увреденото лице.
С Определение №3319/25.01.2023г, СРС, І-во ГО, 166-ти граждански
състав е прекратил производството по делото и на основание чл.118,ал.2 във вр. чл.113 от
ГПК е изпратил делото за разглеждане от Районен съд-Никопол.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че задължението на
ответника да заплати обезщетение произтича от сключен и валиден към датата на ПТП ,
договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите и в този смисъл ответникът
се явява потребител на застрахователна услуга. По правилата на чл.113 от ГПК, исковете на
и срещу потребители се предявяват пред съда, в чиито район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ – по постоянния. Съгласно чл.119,ал.3 от ГПК,пр.2 от
ГПК, съдът следи служебно за местната подсъдност, установена в чл.113 от ГПК до
приключване на първото по делото заседание. От служебната справка е установено, че
настоящият и постоянен адрес на ответника Т. Т. се намират в гр.Никопол, от което следва,
че местно компетентен да разгледа делото е РС-Никопол.
След изпращане на делото, пред РС-Никопол е образувано гр.д.
№102/2023г. по описа на същия съд. С Определение №78/07.03.2023г.,ІІІ-ти граждански
състав на РС-Никопол, е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за
подсъдност пред Плевенски окръжен съд. В мотивите на определението съдът е приел, че е
сезиран с регресен иск на застрахователя и ответникът по него няма качеството на
потребител по смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП. Поради това местната подсъдност на спора
се определя не от разпоредбата на чл.113 от ГПК, а съгласно общата подсъдност по чл.105
от ГПК. Доколкото не е направено възражение за липса на местна подсъдност от ответника
съгласно чл.119,т.4 от ГПК, съдът не може служебно да изпраща делото по местна
подсъдност на друг съд.
От правна страна:
Препирня ( спор) за подсъдност по чл.122 от ГПК е налице, когато две
съдилища отказват да се произнесат по същество на искането, с което са сезирани.
В процесния случай съдът е сезиран с осъдителен иск, родово подсъден
на районен съд като първа инстанция.
От правно-релевантните факти, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба, се установява, че ищецът ЗД“Бул ИНС“-АД в качеството на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, предявява регресен иск срещу водача на МПС –Т. Т. Т. с настоящ и
постоянен адрес в гр.Никопол, Област-Плевен, който е причинил щети на трето лице (Н. Г.
М.), при управление на застрахован лек автомобил, след което е напуснал произшествието.
При тези данни, настоящият състав на Плевенски окръжен съд,
Гражданско отделение, намира, че в процесния случай не се касае за осъдителен иск,
предявен срещу потребител, а за иск, с който се упражнява регресното право на
застрахователя срещу деликвента, възникнало след изплащане на застрахователно
2
обезщетение на лицето, на което са причинени вреди вследствие на противоправното
поведение на ответника като пряк причинител. Регресните права на застрахователя и
различните хипотези за тяхното възникване, са уредени в разпоредбата на чл. 500 КЗ. Във
всичките предвидени случаи, отговорността на ответника не произтича от клаузите на
застрахователния договор. Макар и безспорно ответникът да има качеството на застрахован,
какъвто е процесният случай, той не се явява потребител на застрахователна услуга, по
смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ, защото с оглед предмета на регресния иск, той не черпи права и
не отговаря към застрахователя по-силата на сключения договор. Неговата отговорност е
деликтна, а не договорна. При това положение, виновният водач като ответник по иска с
правно основание чл.500 от КЗ, не попада и в обхвата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Следователно, местната подсъдност по регресния иск на застрахователя,
се определя съгласно общото правило на чл.105 от ГПК – по постоянния адрес на
ответника, а не по специалната норма на чл.113 от ГПК. В случая постоянният адрес на
ответника е в гр.Никопол, Област-Плевен. Съгласно чл.119 от ГПК обаче, съдът не следи
служебно за наличие на общата местна подсъдност. Съгласно ал.4, възражение за
неподсъдно на делото, може да се прави само от ответника най-късно в срока за отговор на
исковата молба. В случая размяната на книжа не е започнала и поради това срокът за
отговор не е започнал да тече. След като на този етап от производството, ответникът не
е упражнил правото си по чл.119,ал.4 от ГПК да направи възражение за липса на местна
подсъдност пред СРС, делото подлежи на разглеждане от СРС, пред който е подадена
исковата молба.
Мотивиран от изложеното, Плевенският окръжен съд намира, че СРС
неправилно е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане от
РС— Никопол.
По изложените съображения, Плевенски окръжен съд, Гражданско
отделение, ІV-ти гр. въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.122 от ГПК, съдебното производство, образувано на
основание осъдителен иск с правно основание чл.500 от КЗ и цена 905.60лв.
(деветстотин и пет лв. и 60ст.), предявен от ЗД“БУЛ ИНС“-АД, ЕИК-*** със седалище
и адрес на управление в гр.София, бул.***, представлявано от С. П. и К. К., чрез
процесуалния представител адв. М. Г., против Т. Т. Т., ЕГН-********** с адрес в
Област-Плевен, гр.Никопол, ул.***, да продължи пред Районен съд - София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС на РБ в 1-седмичен срок от съобщението до заявителя, че е изготвено.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд-Никопол за
сведение.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4