№ 6887
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110162278 по описа за 2023 година
Ищецът *** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.***, №23Б, е предявил установителни искове по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.200 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и по чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД, срещу К. Р. Н. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ЖК ***, бл.307, вх.А, ет.4, ап.12, за сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №39223/2023г. на СРС, 32 състав, а
именно:
- 4 167,02лв. –главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ЖК ***, бл.307, вх.А, ет.4, ап.12, аб.№167725, ведно със законна лихва за период от
13.07.2023 г. до изплащане на вземането
- 550,32 лв. - обезщетение за забава за период от 15.09.2021 г. до 19.06.2023 г.
- 42,88 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.07.2023 г. до
изплащане на вземането
- 9,44 лв. - обезщетение представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до
19.06.2023 г.,
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете. Оспорва да е възникнало
облигационно отношение за доставка на ТЕ в имота, прави възражение за давност. Не
оспорва стойността на доставката на топлинна енергия и обезщетението за забава,
извършването на дяловото разпределение и обезщетението за забава.
1
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуване на валидно
облигационно отношение между страните при общи условия, по силата на което „***
София” ЕАД доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот в процесния период –
ответникът е бил собственик или носител на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот в процесния период; стойност на доставеното количество топлинна енергия в имота в
процесния период, настъпване на изискуемост на главниците и размер на обезщетението за
забава.
Предвид липсата на оспорване на стойността на доставката на топлинна енергия и
извършването на дяловото разпределение, съдът намира, че не е необходимо да допуска
СТЕ. Предвид направеното възражение за давност и данните за плащане в представената от
ищеца обща фактура следва да се допусне ССчЕ.
Относно наличието на облигационно отношение: От представените писмени
доказателства /заповед от 1979г. за определяне на обезщетение по чл.100 ЗТСУ в полза на
ответника на ап. 12, находящ се на адрес: гр. София, ЖК *** /предишно име ж.к. В. Иванов/
, бл.307, вх.А, ет.4, ап.12, аб.№167725/ се установява, че ответникът е собственик на имота.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, а съгласно изричната разпоредба на ал. 2 на същия член, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предвид изложеното ответникът е потребител на топлинна енергия и дължи плащане
на стойността й.
Относно дължимите суми: Съгласно чл.42 от Наредба №16-334/6.4.2007г. за
топлоснабдяването топлинната енергия се заплаща в сроковете, посочени в писмените
договори за продажба или в публичните общи условия за продажба на топлинна енергия, по
цени съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл.36 ОУ клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, а редът и
начина за заплащане на услугата се определя от Продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Видно от представените документи дялови разпределения за процесния период са
извършвани от ФДР, поради което се дължи нейното заплащане на ищеца, съобразно общите
условия. Правоотношението по доставка на топлинна енергия между страните в процесния
период се урежда чрез договор, сключен при общи условия, одобрени от ДКЕВР. По
отношение на исковия период са приложими ОУ, действащи от 27.06.2016 г., съгласно които
купувачът изпада в забава в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
месечните дължими суми. Видно от заключението към ССчЕ ищецът е издавал редовно
фактури за помесечните задължения за целия исков период за топлинна енергия и за дялово
2
разпределение, а след отчитане на отоплителния сезон, ищецът е сторнирал месечните
прогнозни сметки с кредитни извествия и е издал общи фактури. По отношенията на
задълженията, станали изискуеми при действие на ОУ от 27.06.2016 г., не е необходима
покана, за да бъде поставен длъжникът в забава, тъй като длъжниците изпадат в забава с
изтичането на предвидения срок, съглано чл.84, ал.1 ЗЗД.
Следва да се посочи, че в чл.32 ОУ от 27.06.2016 г. са посочени срокове за заплащане
на задълженията само за топлинна енергия, но не и за дялово разпределение. По делото се
установява, че фактурите за заплащане на сумите за дялово разпределение се издават
отделно от тези за заплащане на топлинна енергия и не се установява да са включени в
общата фактура. Предвид липсата на предвидени в ОУ срокове за плащане на фактурите за
дялово разпределение и липсата на покана за плащането им, съдът намира, че ответниците
не са поставени в забава относно плащането на главниците за дялово разпределение, поради
което и ответникът не дължи сумата 9,44 лв. - обезщетение представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2020 г. до 19.06.2023г.,
Относно възражението за давност: заявлението по чл.410 ГПК, с което е прекъсната
давността, предвид предявяването на иск по чл.422 ГПК, е подадено на 13.7.2023г.
Непогасен по давност е периодът 1.6.2020г.-30.4.2022г. Погасен по давност е само периодът
1.5.2020-31.5.2020г., за който е извършено плащане, видно от представената обща фактура
**********/31.7.2021г.
Съгласно заключението към ССчЕ, неплатените суми за периода 1.6.2020г.-30.4.2022г.
са 4167,02лв. – главница ; 550,32 лв. - обезщетение за забава за период от 15.09.2021 г. до
19.06.2023г., 42,88 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
Предвид изложеното исковете за тези суми са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно разноските: ищецът е направил разноски за заповедното производство в
размер на 145,39лв., за исковото производство – 95,39лв. – д.т.; 300лв. – депозити за вещи
лица, 100лв. юрисконсултско възнграждение
Общият размер на разноските на ищеца е 640,78лв., следва да му се присъдят
639,51лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Процесуалният представител на ответника претендира разноски по реда на чл.38 ЗА.
Съгласно ал.2 на чл.38 ЗА съдът определя възнаграждението в хипотезите на предоставена
безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА. В случая след преценка на фактическата
и правна сложност на делото и неговото поцесуално развитие, следва да се определи
възнаграждение в размер на 400лв. На процесуалния представител на ответника следва да се
присъди сумата 0,79лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Р. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК
***, бл.307, вх.А, ет.4, ап.12, дължи на *** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от ***, с
адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.***, №23Б сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №39223/2023г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 4 167,02лв. –главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ЖК ***, бл.307, вх.А, ет.4, ап.12, аб.№167725, ведно със законна лихва за период от
13.07.2023 г. до изплащане на вземането
- 550,32 лв. - обезщетение за забава за период от 15.09.2021 г. до 19.06.2023 г.
- 42,88 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.07.2023 г. до
изплащане на вземането
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от ***, с
адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.***, №23Б срещу К. Р. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК
***, бл.307, вх.А, ет.4, ап.12, иск за сумата 9,44 лв. - обезщетение представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2020 г. до 19.06.2023 г.,
ОСЪЖДА К. Р. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ***, бл.307, вх.А, ет.4,
ап.12, да плати на *** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.***, №23Б, сумата 639,51лв– разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА *** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.***, №23Б, да плати на адв. Д. Й. Ч. от САК с л. н. **********, гр. София, ул. *** №19,
партер, сумата 0,7,29лв. - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4