Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.10.2021 год. гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XL–ти граждански състав, в публично съдебно
заседание проведено на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретаря Ана Ангелова, като
разгледа докладваното от съдията Стаматов гр.дело № 2327 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава „Двадесет и шеста” от ГПК.
Образувано е
въз основа на искова молба, подадена от Т.Г.А.-Г., с ЕГН **********,***, с която
претендира да бъде прекратен с развод гражданския й брак сключен на *****год. с Г.Н.Г., ЕГН:**********,***, an. 10, поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство по изключителна вина на съпругът; да й се предостави
непосредственото упражняване на родителските права по отношение на
непълнолетното дете Н. Г.Н.,
чието
местоживеене да бъде при нея, като на бащата бъде определен режим на лични
отношения; да бъде присъдена месечна издръжка на детето в размер на 1000лв., с
падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от подаване на исковата молба в съда до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване; не
претендира предоставяне ползването на семейното жилище; заявява и претенция за
присъждане на издръжка в нейна полза от 500 лв.
В
исковата молба се сочи, че страните са съпрузи от 08.06.2015
год. съобразно граждански брак сключен в гр. Д. Ч., общ. Д.ч., обл. В., за който е
съставен акт № ****/*** год. на
Община Д. Ч. По време на брака имат родено на
*** год. едно
дете –- Н. Г.Н.,
с ЕГН: **********. Твърди, че преди
сключването на брака отношенията между съпрузите са били хармонични, но впоследствие
се установило трайно несходство в характерите им. По настояване на съпруга се
преместили да живеят при родителите му, които не харесвали ищцата и открито го
изразявали. Съпругът имал зависимост към хазартните игри. Извършвал психическо
и физическо насилие над ищцата и детето й, което тя имала преди брака от друг
мъж. Не се грижел за семейството си и не отделял средства за издръжката му.
Поддържал извънбрачна връзка с друга жена. През месец септември 2017-та
еднолично решил да замине да работи в чужбина, тъй като бил задлъжнял с пари и
оттогава били във фактическа раздяла. Преди да замине, против волята на съпругата
си и детето им, ги закарал в гр. М., откъдето били
нейните родители. Това стресирало силно детето им. Откакто заминал в чужбина се
връщал спорадично, като редовно започнал да изпраща на съпругата си по около
1000 лв. на месец и споделял, че печели по около 3500 евро на месец. Ищцата опитала
да заздрави брака им, като от септември
месец започнала работа в СУ „С. С. К.и М." в с. С., общ. А. и наела
квартира в ж.к. „Ч.“, гр. В. За това решение получила
подкрепа на роднините си, вкл. на брат й който също живеел в гр. В. Съпругът й
обаче отказал да се върне и да живеят в общо домакинство. Счита, че
отношенията между съпрузите не биха могли да бъдат заздравени, а бракът
съществува само на формално основание. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор с насрещен
иск от редовно уведомения ответник, с който оспорва посочените от ищеца причини
за разстройството на брака. Моли се бракът да бъде прекратен, но по вина на съпугата.
Сочи, че не отговарят на истината твърденията в
исковата молба за негово противобрачно поведение. В действителност ищцата е
имала противобрачно поведение, тъй като е използвала семйството единствено за
нейна материална облага. Докато съпругът по съвместно взето решение е работил в чужбина, е имало случаи да си
измисля инциденти с детето им, за да получи пари, които харчила за неизвестни
цели. Поддържала извънбрачни връзки с мъже. Съпругата му самоволно напуснала
семейното жилище в гр. М., където се установила с децата по нейно настояване, след
заминаването му, за да получава помощ от родителите си. Не оспорва исковете в
останалата им част, освен размера на предявената
претенция за издръжка на детето. Спрямо нея счита, че не разполага с такива
доходи, нито детето има такива нужди, за да му се
определи издръжка от 1000лв. Оспорва
се и искът за издръжка на съпругата му като
недопустим и неоснователен Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени
събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства - удостоверение
за граждански брак издадено въз основа на акт № ***/***г. и удостоверение за раждане, се установява, че Т.Г.А.-Г., ЕГН
********** и Г.Н.Г., ЕГН: ********** са сключили
граждански брак на 29.07.2013г. в гр. Д.
Ч., обл. В., по време на
който на
17.09.2015 год. е родено
детето им Н. Г.Н.,
ЕГН: **********.
От гласните
доказателства – показанията на водения
от ищцата свидетел Р. П.-С., се установява, че са били колежки с ищцата през 2016-та
година, откъдето я познава. Познава бегло ответника, като
го е виждала два пъти. Виждала е ищцата да идва разстроена на работното си
място, като тя й е споделяла, че източникът е проблем с мъжа й, който се
отнасял лошо към нея и не осигурявал средства за семейството. Няма лични
възприятия за взаимоотношенията на съпрузите. Не я виждала със следи от
физическо насилие. На работното си място ходила бедно облечена. От ищцата знае,
че съпругът й еднолично решил да замине за чужбина и оттам епизодично й
изпращал недостатъчно средства за издръжка на семейството. Т. й показвала
онлайн кореспонденция с Г., където той я обиждал.
От
показанията на водения от ответника свидетел Н.
С., се
установява, че е кум на страните по делото. Познава ответника от повече от
двадесет години и са близки приятели. Ищцата познава откакто е започнала връзка
с ответника. Има наблюдения от взаимоотношениеята им, гостували са си семейно. Не е ставал свидетел
на скандали, обиди или насилие помежду им. Според свидетеля ищцата постепенно
обсебила цялото свободно време на съпруга си и той й угаждал на всяко желание.
Тя се стремяла към стандарт на живот, какъвто доходите им не позволявали. Г. бил
отличен родител, отнасял се добре и към детето на Т., което не било от него. Не
злоупотребявал с алкохол. Не се интересувал от хазарт. Нямал е връзка с друга
жена по време на брака. Г. изтеглил кредити, за да покрива изискванията за
стандарт на живота на Т. и поради трудности при връщането им заминал в чужбина
да работи. Тази раздяла свързана с местоработата му в чужбина развалила
отношенията между съпрузите. Г. му
споделил, че е узнал за изневяра на Т. и показал на свидетеля интимна онлайн
кореспонденция между нея и друг мъж.
При така
установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство,
съдът направи следните правни
изводи:
Предявени
са като първоначални и насрещни кумулативно обективно съединени по силата на
закона искове - за развод на основание чл. 49 ал. 3 от СК, и небрачни искове с
правно основание чл. 53 и чл. 56 и чл.
145 СК.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ. 3
ВР. АЛ. 1 ОТ СК:
Съдът приема за установено въз основа
на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото.
Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и
задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът
намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от
съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не
съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на
основание чл.49 ал.3 от СК. ПО ВЪПРОСА ЗА
ВИНАТА: Законовата уредба не дефинира
понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие
като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от
съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни
задължения за взаимност, разпределение
на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. В настоящото производство, от събраните писмени и гласни доказателства
не се установявят конкретни брачни провинения
на нито един от съпрузите, но след като те не спорят, че бракът им е разстроен непоправимо, се налага извода, че
за това вина имат и двамата.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:
В случая само единия родител претендира
предоставянето на родителските права по отношение на роденото по време на брака
непълнолетно дете. Водещ
критерий в това производство е интереса на детето, преценен след изследване на
съответните обстоятелства изброени в чл. 59 ал. 4 СК - полаганите до момента
грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица
- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. В
контекста на изложеното, съдът намира, че непосредственото упражняване на
родителските права по отношение на детето следва да се предостави на майката. Предвид възрастта на детето и липсата
на твърдения за обстоятелства налагащи друго, съдът счита, че следва да им се
определи стандаретн режим на лични отношения, а именно: всяка първа и трета събота
и неделя на месеца за времето от 10.00ч. в събота до 18.00ч.в неделя и 30 дни
през лятната ваканция на детето, когато майката не е в платен годишен отпуск и по
5 дни от пролетната и зимната ваканция.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143 ОТ СК:
Предвид
изхода на делото по предходните искове, съобразно които упражняването на
родителските права по отношение на
детето се
предоставя на майката, както
и че то ще
продължи да
живее с нея, съдът намира, че издръжката
в полза на детето следва
да се заплаща
от бащата. С оглед така
установените доходи на родителите, възможността им да дават издръжка, възрастта
и нуждите на правоимащото дете, както и с оглед социално - икономическите
условия в страната, ВРС счита, че непълнолетното дете има нужда да получава, а
двамата родители имат възможност да му осигуряват обща месечна издръжка в
размер на 500 лева. При разпределянето на така определената издръжка между
родителите, предвид установените по делото доходи и имотно състояние на
родителите, които обуславят възможността им да дават издръжка, и с оглед
предоставеното непосредствено упражняване на родителските права на майката,
съдът намира, че от общия й размер, в тежест на бащата следва да бъдат
възложени 300 лева, с падеж 5-то число на месеца,
за който се дължи. В тази връзка съдът взе предвид
липсата на доказване за специфични здравословни или други нужди на детето
изискващи средства, както и безспорния факт, че бащата живее и работи в
Кралство Нидерландия, където ноторно е известно по-високия размер на
получаваните трудови доходи, в сравнение с тези в Р Б.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК
Предвид
дългата фактическата раздяла и липсата на семейно жилище по смисъла на закона,
съдът намира, че не следва да се произнася относно ползването му.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145 ОТ СК
Предвид
приетата съвина за разстройството на брака, както и предвид липсата на каквото
и да било доказване за обективна невъзможност на претендиращата такава издръжка
съпруга да получава трудови доходи /пр. наличие на хронично тежко заболяване,
инвалидност / или други обективни причини изискващи парични средства над тези,
които тя би могла да получава /пр. непрекъсната грижа за тежко болен близък
роднина, връщане на заем теглен съвместно от съпрузите и т.н./, съдът намира,
че предявеният от нея иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:
Предвид искането от страна на правоимащото лице, съдът
намира, че фамилното име на съпруга, който го е променил след брака, следва да бъде
възстановено.
Предвид приетата вина и на двамата
съпрузи, и на основание чл. 329 ГПК разноските остават за страните така, както
са направени. Съобразно чл.6 т.2 Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 75,00 лв. по първоначалния и насрещния иск, поради
което която всяка от страните следва да довнесе по сметка на съда сумата от 50
лв. Дължащият издръжка следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху
определената й стойност в размер на 432лв.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
на осн. чл. 49 ал. 1 СК развод и ПРЕКРАТЯВА
поради дълбокото му и непоправимо разстройство сключения на 08.06.2015г. в гр. Д. Ч.
граждански
брак между Т.Г.А.-Г., с ЕГН ********** и Г.Н.Г.,
ЕГН:**********, за който е съставен акт с № ***/*** на О. Д. Ч.,
обл. В., като ОБЯВЯВА на
осн. чл. 49 ал.3 СК, че
вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ на
основание чл. 59 СК упражняването
на родителските права по отношение на детето Н. Г.Н.,
с ЕГН: ********** на неговата майка Т.Г.А.-Г.,
с ЕГН **********, при която
определя местоживеенето му.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на ненавършилото пълнолетие дете Н. Г.Н.
и баща му Г.Н.Г.
ЕГН:**********, всяка
първа и трета събота и неделя на месеца за времето от 10.00ч. в събота до
18.00ч.в неделя и 30 дни през лятната ваканция на детето, когато майката не е в
платен годишен отпуск, както и по 5 дни от пролетната и зимната ваканция.
ОСЪЖДА на
основание чл. 143 СК Г.Н.Г., ЕГН:********** да заплаща в полза на детето Н. Г.Н.,
с ЕГН: **********,
действащо чрез своята майка и законен представител месечна издръжка в размер на
300 лв, платима до 5-то число на месеца за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от подаване на исковата
молба в съда – 18.02.2020г. до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от 1000 лева месечно
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Г.А.-Г., с
ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 145 СК за осъждането на Г.Н.Г., ЕГН:********** да й заплаща месечна издръжка в
размер от 500 лева.
ПОСТАНОВЯВА на
основание чл. 53 СК, че след развода Т.Г.А.-Г., с
ЕГН ********** възстановява
предбрачното си фамилно име А..
ОСЪЖДА на основание чл.6, т.2 от ТДТССГПК Т.Г.А.-Г., с
ЕГН **********, да заплати в полза на държавата и бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС окончателна държавна такса в размер на 50 лева
ОСЪЖДА
на основание чл. 6, т.2 и чл. 7 т.2 от ТДТССГПК Г.Н.Г., ЕГН:********** да заплати в полза на държавата и бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 50 лева по иска за развод и 432 лева върху размера на определената издръжка.
ПОСТАНОВЯВА
на осн. чл. 242 ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта му
относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните
ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: