№ 885
гр. Варна, 12.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети август през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
и прокурора З. Ат. З.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна П. Петрова Частно
наказателно дело № 20253100201224 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:50 часа се явиха:
ОБВ.И. Х. М., явява се лично, като се води от органите на
РД“Охрана“-Варна и със защитник- адв.Н.Б., редовно упълномощен на ДП и
приет от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.Б.: Да се даде ход на делото.
ОБВ.М.: Да се гледа делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Страните заявиха, че нямат искания за отводи и за събиране на
доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава
ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
1
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така внесеното искане за вземане на
постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на
обв.И. М. като считам, че е налице на първо място хипотезата на чл.63, ал.1 от
НПК за това, че е налице обосновано предположение, че обв.И. М. е извършил
престъплението, за което е предявено обвинение, а именно че е разпространил
високорисково наркотично вещество на Ц.Г..
Считам, че това е правилната квалификация спрямо квалификацията по
ал.3 само за държане, тъй като видно от предходната съдимост на обвиняемия
той се снабдява с високорискови наркотични вещества марихуана и
метамфетамини и сега се е снабдил с такива и доколкото приятелката му е
само потребител, аз считам, че дори и само да дава на приятелката си, пак е
разпространение, а не само държане. Относно наказанието по чл.354а, ал.1 от
НК - там е от 2 до 8 години Лишаване от свобода, докато при ал.3 е само от 1
до 6 години Лишаване от свобода, но предвид това, че деянието е извършено в
изпитателния срок на предходна присъда, а именно споразумение, влязло в
сила 2024 г., то обвиняемия и по ал.3, и по ал.1 ще търпи това предходно
наказание ефективно, което е 6 месеца Лишаване от свобода. Така че дори и по
ал.3 да е обвинението, най-малко 1 година е наказанието ефективното.
Предвид на тези възможности на ефективното наказание, което ще
търпи евентуално и доказателствата са в тази насока към момента, доколкото
му е за първи път, той би имал мотив да се укрие, тъй като по настоящото дело
освен евентуално ефективното изтърпяване на наказанието, няма какво друго
да го мотивира да се укрие.
Предвид предходната съдимост, извършена при условията на
продължавано престъпление на други подобни престъпления считам, че също
има опасност И. М. да извърши и друго такова престъпление, а също и тъй
като по делото има електронна везна със следи от наркотични вещества, това
също е предпоставка, че може да въздейства върху свидетели.
Считам, че са налице и трите кумулативни предпоставки на чл.63, ал.1
от НПК – обоснованото предположение за авторството, реална опасност да се
укрие, тъй като го заплашва ефективно наказание и вероятността да извърши
друго престъпление, предвид предходната съдимост и не си е взел никаква
поука от предходните му осъждания.
2
Ето защо моля да наложите на обвиняемия постоянна мярка „Задържане
под стража“ и ако уважите това мое искане, да го настаните в Ареста в гр.
Добрич.
АДВ.Н.Б.: Моля да не уважавате така направеното искане и по
отношение на моя подзащитен да не бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
На първо място считам, че от наличните по делото доказателства не
може да се направи категоричен извод за това, че деянието, за което е
привлечен моят подзащитен е действително с тази правна квалификация.
Цялата конструкция с разпространението на жената, с която живее на семейни
начала считам, че не би издържала дори и елементарен юридически анализ.
Безспорно е, че и двамата са наркозависими – както Ц., така и И. и това е
видно и от предходното му осъждане на И., което е за държане на наркотични
вещества. Затова аз считам, че дори и да е налице деяние, то същото
категорично не е по ал.1, а вероятно е по ал.3, доколкото това са наркотични
вещества за лично ползване, както са заявили и двамата при задържането си.
Действително, същият е осъждан и деянието е в рамките на условната
присъда, която има за държане на наркотични вещества, но аз не считам, че са
налице доказателства, които да сочат на реална опасност да се укрие или да
извърши престъпление. На първо място количеството далеч не е толкова
голямо, че да се счита, че представлява някаква по-голяма опасност от тази,
която всички наркозависими представляват, държейки в себе си наркотични
вещества за лична употреба. Същият има постоянен адрес, на който живее
заедно с приятелската си. Работи в строителството, макар и да няма трудов
договор, което беше и повод за спор с разследващия полицай, доколкото го
водят безработен заради това, че няма трудов договор. Считам, че всяка една
друга мярка за неотклонение ще изпълни целите, които са възложени с
разпоредбите на НПК и ще осигури нормалния ход на делото. Самото дело не
се отличава с някаква особена фактическа и правна сложност, че да се налага
същия да бъде задържан за по-дълъг период от време или да има опасност да
влияе на свидетели, тъй като всъщност свидетелите по това ДП са трима –
двама полицаи и приятелката му, на която съм абсолютно убеден, че никой не
е обяснил, че доколкото съжителстват заедно, може да не дава обяснения.
3
По отношение на везната – направи ми впечатление, че по везната няма
открити каквито и да е следи и със сигурност не и от И.. Затова и не става
ясно от наличието й и не може да се извади извод за това, че доказва умисъл за
разпространение на наркотични вещества и да обосновава квалификация по
ал.1.
Предвид това ще моля да определите по-лека мярка за неотклонение,
която моят подзащитен да търпи.
ОБВ.М.: Ц. написа, че това е за лична употреба, не че го е взела от мене.
Искам „Домашен арест“, ако може и да не е „Задържане под стража“.
Съдът се произнесе с определението си:
Настоящото производство е по реда на чл.64 и сл. от НПК, образувано
по депозирано искане от прокурор в ВОП по реда на чл.64, ал.1 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо И. Х. М.,
обвиняем по ДП№1179/2025 г. по описа на Първо РУ-ОД-МВР-Варна.
В съдебно заседание искането се поддържа от представителя на ВОП на
основанията, посочени в него, като се сочи, че по отношение на обвиняемия са
налице всички визирани в нормата на чл.63, ал.1 от НПК предпоставки за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно налице е
обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил престъпление,
наказуемо с Лишаване от свобода. Обстоятелството, че по отношение на него
е налице влязла в сила присъда, в изпитателния срок на която се явява
осъществено деянието, за което му е повдигнато обвинение, обуславя както
реалната опасност обвиняемия да се укрие, така и да извърши престъпление.
Налице са според представителя на ВОП и доказателства или данни, че същия
би могъл да повлияе върху свидетелите по настоящото производство. Счита,
че дори и да се приеме, че деянието, което е осъществил обвиняемия е по
чл.354а, ал.3 от НК, то и по отношение на него също са налице
предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
На противното становище е защитникът на обвиняемия, който счита, че
не може да се направи от доказателствата по делото категоричен извод
4
относно правната квалификация, по която е повдигнато обвинение по
отношение на обв.М., доколкото от доказателствата по делото е видно, че
разпространението е на жената, с която той живее на семейни начала, и на
която счита, че най-вероятно не са й разяснени правата по НПК, свързани с
възможността да откаже да дава показания. По тази причина навежда
твърдения за квалификация по чл.354а, ал.3 от НПК, като с оглед наличието на
постоянен адрес и месторабота, макар и да не е по трудов договор счита, че
всяка друга мярка, различна от „Задържане под стража“, би обслужила целите
на мерките за неотклонение. Не на последно място сочи, че по електронната
везна не са налице дактилоскопни следи от обвиняемия, поради което моли да
бъде взета друга, различна от „Задържане под стража“ мярка за неотклонение,
с оглед липсата на опасностите по чл.63, ал.1 от НПК.
В този смисъл е и становището на обв.И. М., който също заявява
искането си за по-лека мярка за неотклонение.
Съдът, съобразявайки становищата на страните и събраните към
настоящия момент доказателства, намира следното:
За да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, следва да са налице най-малко две от предпоставките, визирани в
нормата на чл.63, ал.1 от НП,К а именно да е налице обосновано
предположение, че обвиняемия е извършил престъпление, наказуемо с
Лишаване от свобода или друго, по-тежко наказание и доказателствата по
делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или
да извърши престъпление.
Настоящият състав на съда счита, че от доказателствата по делото може
да се направи обосновано подозрение, досежно обстоятелството, че
обвиняемият е извършил деянието, в което е обвинен, изводимо от събраните
към настоящия момент доказателства, а именно разпитите на свидетелите,
протокола за претърсване и изземване, протокол за доброволно предаване,
така също и експертна справка. От същите се установява наличието на
наркотични вещества, установени в помещението, обитавано от обвиняемия, а
именно марихуана и метамфетамин, а така също и у жената, с която живее на
семейни начала. Към настоящия момент съдът няма основания да се съмнява,
че не са й разяснени правата по чл.119 и чл.122 от НПК.
При вземането на мярка за неотклонение не е необходимо да са налице
5
категорични доказателства, доколкото законът изисква на пръв поглед да са
налице данни, че по отношение на престъплението, в което е обвинен М., е
налице обосновано подозрение във връзка със същото. Такова към настоящия
момент е налице. Действително върху електронната везна не са открити
дактилоскопни следи, но от експертната справка се установява, че са открити
следи от наркотична субстанция тетрахидроканабинол, поради което счита, че
първата визирана в закона предпоставка е налице.
По отношение на реалната опасност обвиняемия да се укрие – видно от
материалите по делото и разпита на свид.Ц. Г. същият има постоянен адрес.
По отношение на местоработата - няма доказателства в ДП, че има такава,
поради което и не може да бъде коментирано това обстоятелство. Счита обаче,
че наличието на неговата предходна съдимост обуславя реалните опасности по
смисъла на чл.63ал.1 от НПК. Видно от справката за съдимост, със
споразумение по НОХД№3290/2024 г. на ВРС обвиняемият е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.354, ал.3, т.1 от НК, като му е
било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 6 месеца,
изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от 3 години, както
и Глоба в размер на 1500 лв., като присъдата е влязла в сила на 27.08.2024 г.
Именно в изпитателния срок на това деяние се явява повдигнатото обвинение
спрямо М., което обосновава, според съда, както реалната опасност същият да
извърши престъпление, с оглед липсата на превантивен ефект от
осъществената спрямо него наказателна репресия с влязлата в сила присъда,
така също и опасност от укриване, с оглед избягване по нататъшно
наказателно преследване.
С оглед горното, макар и делото да се намира в неговия ранен етап
счита, че целите на мерките за неотклонение, визирани в нормата на чл.57,
ал.1 от НПК биха били обслужени чрез вземане на най-тежката мярка за
неотклонение, а именно „Задържане под стража“.
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по
отношение на И. Х. М. – ЕГН **********, обвиняем по ДП№1179/2025 г. по
описа на Първо РУ-ОД-МВР-Варна.
6
Определението може да се обжалва или протестира в 3-дневен срок от
днес пред АС-Варна, като при жалба или протест делото ще се разгледа на
19.08.2025 год. от 10,00 часа, за която дата страните са уведомени от днес.
Обвиняемият да бъде настанен в Ареста-гр.Добрич, като препис от
определението на съда да се изпрати на началника на Ареста-Варна, за
сведение.
Да се призове обвиняемия от Ареста-гр.Добрич, в случай на обжалване.
ОБВ.М.: Желая да се явява пред Апелативен съд-Варна.
Протоколът е изготвен в с.з., което приключи в 12.20 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7