Решение по дело №1433/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.71 от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Министъра на земеделието и храните – К. В., със съдебен адрес:***, представляван от процесуален пълномощник – Венцислав Ненков, против Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31120095/13.07.2023 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

С жалбата се иска отмяна на оспореното разрешително като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. По същество жалбоподателят сочи, че в хода на проведеното производство по издаване на административния акт не е налично съгласие на собственика на засегнатия водоизточник, което е абсолютна предпоставка за издаване на същия. Изложено е още, че ПИ с идентификатор 40021.13.6 по КККР на с. Крумово градище, в който е предвидено поставяне на разрешеното съоръжение за водовземане представлява публична държавна собственост, съгласно АДС № 6830/18.06.2013 г. Представени са доказателства.

В хода на съдебното производство с определение № 2444/27.09.2023 г. към настоящото дело за съвместно разглеждане е съединено административно дело № 1453/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас, образувано по жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“, № 136, ет. 3, представлявано от С. Д. – изпълнителен директор, против Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31120095/13.07.2023 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. С жалбата на „Напоителни системи“ ЕАД се иска отмяна на оспореното разрешително като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. По същество се сочи, че в одобрителната процедура за издаване на процесното разрешително се уведомява „Напоителни системи“ ЕАД, както от страна на Басейнова дирекция, така и от страна на адресата на разрешителното, което изискване в случая не е изпълнено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя - Министъра на земеделието и храните, в нарочна молба по делото, сочи основания за наличие на правен интерес от оспорване на процесното разрешително, произтичащ от обстоятелството, че е собственик на имота, който е засегнат от разрешителното. Също така се сочи, че имотът представлява съоръжение за предпазване от вредното въздействие на водите по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като извършването на услугите за защита от вредното въздействие на водите чрез експлоатация, изграждане и поддържане на водностопанските системи и съоръженията за предпазване от това въздействие, представляващи публична държавна собственост, и находящи се извън границите на населените места и предоставени за управление на МЗХ, е възложено на „Напоителни системи“ ЕАД. Посочено е също, че имотът представлява открит деривационен канал, който пресича р. Мочурица чрез дрюкер, като неговата цел е да зарежда чашата на язовир Церовски с вода. Изложени са съображения, че разрешителното обхваща водовземане през м. май и юни, а съоръжението се ползва за пълнене на язовира през м.април, май и юни, поради което при допускане на разрешеното водовземане няма гаранция, че притокът от река Мочурица ще е достатъчен за зареждане на язовира. Уточнено е още, че язовирът се ползва за напояване на 4564 дка лозя, която площ се предвижда да бъде увеличена през следващите години, както и водната площ на язовира е отдадена под наем на фирма „Фишком“ ООД за аквакултури. Направен е извод, че в следствие на издаденото разрешително, при незареден язовир и суха година ще настъпят две събития – нарушени доставки на вода за напояване от страна на „Напоителни системи“ ЕАД, респективно водоползвателите от язовира и екокатастрофа в язовира – масово измиране на риба. Ангажират се доказателства. По същество се иска отмяна на оспореното разрешително и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят „Напоителни системи“ ЕАД, чрез процесуалният си представител, в нарочни писмени становища по делото, поддържа жалбата. Също сочи, че при действието на оспореното разрешително и при незареден язовир и суха година ще настъпят две събития – нарушени доставки на вода за напояване от страна на „Напоителни системи“ ЕАД, респективно водоползвателите от язовира и екокатастрофа в язовира – масово измиране на риба. Наред с това извежда доводи, че при оставане в сила на оспорения акт, дружеството ще наруши задълженията си по сключени договори. Ангажират се доказателства. По същество се иска отмяна на оспореното разрешително. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 80 от ГПК.

Ответната страна – директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез процесуалния си представител излага съображения, че „Напоителни системи“ ЕАД не е страна в производството и не са ангажирани доказателства, че е засегнато или в каква степен е засегнато от оспорения акт. Представя административната преписка. Оспорва жалбите на министъра на земеделието и храните и на „Напоителни системи“ ЕАД. Не ангажира допълнителни доказателства.

Заинтересованата страна - ЕТ „Бенмар – Бенчо Бенчев“, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на нотариален акт № 195, том V, рег.№ 3220, дело № 749 от 2020 г., вписан в Служба по вписванията – гр. Карнобат (л.237), „Напоителни системи“ ЕАД е признато за собственик на поземлени имоти с идентификатори 10625.118.31 и 10625.118.32, находящи се в с. Венец, и 78416.6.65, находящ се в с. Церковски, и трите в общ. Карнобат. Поземлените имоти са с трайно предназначение – територия, заета от води и водни обекти, с начин на трайно ползване – язовир.

С Разрешително № 31420042/20.03.2015 г. и неговото изменение с Решение № РР-3375/28.08.2018 г.,, издадени от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, е разрешено на „Напоителни системи“ ЕАД да извършва водовземане от повърхностен воден обект – язовир „Цанко Церковски“, представляващ имот 000376 в землището на с. Венец и имот 000023 в землището на с. Церковски, с разрешен лимит на ползваната вода – до 452 000 куб.м./год., с цел напояване на земеделски култури – винени лозя с площ от 4564.775 дка. Крайният срок на разрешителното е 20.03.2025 г.

На 29.03.2021 г. е сключен договор № Д-53-161-43, с който „Напоителни системи“ ЕАД отдава под наем на „Фишком“ ООД водната площ на язовир „Церковски“ за аквакултури. Договорът е вписан в Служба по вписванията – гр. Карнобат на 05.04.2021 г.

С акт за държавна собственост № 6830 от 18.06.2013 г. за публична държавна собственост е обявен имот № 000004 с площ от 8185 кв.м. по КВС на землището на с. Крумово градище, общ. Карнобат, с начин на трайно ползване – вътрешна река, представляващ част от корекция на река „Азмак“ (идентична с р. Мочурица). Съгласно т. 10 от АДС имотът е възложен за управление на Министерство на земеделието и храните.

С договор № РД-50-23/05.04.2019 г. МЗХ възлага на „Напоителни системи“ ЕАД извършването на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, експлоатация и поддръжка на водностопански системи и съоръжения – публична държавна собственост, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗВ, стопанисвани от „Напоителни системи“ ЕАД, съгласно Приложение 1. В Приложение 1 към договора – Списък на обектите, предпазващи от вредното въздействие на водите, стопанисвани от „Напоителни системи“ ЕАД към 05.04.2019 г., в Приложение 1.1 „Корекции на реки“, в т. 10.1 са включени основни корекции на река Азмак (р. Мочурица) с обща дължина 60,847 км., включително 1,200 км в землището на Крумово градище.

В представена справка-извлечение за стойностите на яз. Церковски към 27.10.2023 г., изготвена от гл.счетоводител и от управител на „Напоителни системи“ ЕАД, са отразени съоръженията на язовира, в това число и деривационен канал.

На 03.11.2022 г. от Бенчо Бенчев, в качеството му на представляващ ЕТ „Бенмар – Бенчо Бенчев“ е подадено до директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БДИБР) заявление за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект. В заявлението е посочено, че водовземането ще се осъществява от р. Мочурица, с. Крумово градище, общ. Карнобат, поземлен имот 40021.13.6, представляващ публична държавна собственост – напоителен канал. Целта на водовземането е напояване на земеделски земи в землището на с. Крумово градище с площ от 2100кв.м. Заявената необходима водна маса за годината е 798 000 куб.м. за целия поливен сезон, който е от м.май до м.септември, разпределена по месеци или според потребността от напояване в зависимост от засушаването, в максимално количество в месец – 160 000 куб.м. Съгласно отбелязването в него, към заявлението са приложени заверен документ за платена държавна такса; актуална скица или карта за имотите, в които ще се извършва дейността; обосновка на заявеното водно количество; копие на акт, издаден по реда на глава шеста от ЗООС и/или по чл. 31 от ЗБР, за одобряване, съответно съгласуване на инвестиционното предложение; схема, в т.ч. описание на пътя на водата от мястото на водовземане до мястото на потребление; удостоверение за регистрация на земеделски стопанин.

Към преписката е представен инженерен проект за обект: „Дъждовална поливна система – мобилни централни пивотни системи в с. Крумово градище, обл. Бургас“, част „Поливно покритие“, изготвен през 2021 г., с възложител ЕТ „Бенмар – Бенчо Бенчев“. В обяснителната записка към проекта е посочено, че водовземането ще се извършва от р. Мочурица, след вливане на р. Сигмен до устие“ код BG3TU600R062.

За инвестиционното предложение по описания по-горе проект е издадено решение № БС-105-ПР/09.08.2022 г. от изпълнителния директор на РИОСВ-Бургас, с което е прието да не се извършва ОВОС, като са дадени указания за неговото изпълнение, а именно при водовземането да не се допуска промяна в хидроморфологичния режим на защитена зона р. Мочурица за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна; да се спазват указанията на РЗИ-Бургас и на БДИБР с изх.№ ПУ-01-433/8/14.02.2022 г. С последното, изготвено на основание чл. 155, ал. 1, т. 23 от ЗВ, от БДИБР е дадено становище, че проектът е допустим, като са указани редица условия, в това число е упоменато, че при невъзможност напояването да се извърши от „Напоителни системи“ ЕАД, инвестиционното предложение подлежи на разрешителен режим съгласно чл. 44 от ЗВ.

Със становище с изх. № 502/03.09.2021 г. ЕТ „Бенмар – Б. Б.“ е уведомен от „Напоителни системи“ ЕАД, че дружеството няма техническа възможност и не може да осигури вода за напояване на заявените 2100 дка земеделски земи, находящи се в землището на с. Крумово градище.

На 06.12.2022 г. от ЕТ „Бенмар – Б. Б.“ към заявлението за издаване на разрешение за водовземане от 03.11.2022 г. е приложен и хидроложки доклад.

По повод постъпилото заявление от 03.11.2022 г. от БДИБР с писмо с изх. № РР-03-12/4/2022 от 27.02.2023 г. е изискано от РИОСВ- Бургас информация, относно правното действие на решение № БС-105-ПР/09.08.2022 г. от изпълнителния директор на РИОСВ-Бургас. В отговор е постъпило писмо от 08.03.2023 г., в което е отразено, че посоченото решение на ИД на РИОСВ-Бургас не е обжалвано и е влязло в сила на 01.09.2022 г.

С писмо с изх. № РР-03-12/5/2022 от 28.02.2023 г. от БДИБР, във връзка с установени несъответствия в подадената документация към заявление от 03.11.2022 г., от ЕТ „Бенмар – Б. Б.“ е изискано да представи допълнителни документи. На 02.05.2023 г. в БДИБР е постъпило писмо от заявителя, в което са дадени отговори и са приложени доказателства. След разглеждане на представените документи от БДИБР, с писмо с изх. № РР-03-12/8/2022 от 31.05.2023 г., отново е изискана допълнителна информация от едноличния търговец, като е посочено, че същата следва да съдържа актуални данни параметрите на водното количество, режим на водовземане и разпределение по месеци, като се има предвид че през м.август няма да се извършва водовземане (както е посочено в отговора от 02.05.2023 г.). В указания срок от ЕТ „Бенмар – Бенчо Бенчев“ е депозирано сезонно разпределение на водното количество, чрез изготвена обосновка от строителен инженер по хидростроителство.

От БДИБР е изготвено съобщение за публично обявяване за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, във връзка със заявлението на ЕТ „Бенмар – Б. Б.“. В съобщението са описани параметрите на заявеното водовземане. С писмо с изх. № РР-03-12/10/2022 от 16.06.2023 г. съобщението за публично обявяване е изпратено на Община Бургас за поставяне на определените за публично обявяване места. С писмо с рег. индекс 24-00-1306/1/21.06.2023 г. от Община Бургас полученото съобщение за обявяване е препратено на Община Карнобат по компетентност, за което е уведомена и БДИБР. Съгласно писмо с изх. № 08-00-230/1/26.06.2023 г., Община Карнобат е уведомила БДИБР, че съобщението за публично обявяване е поставено на информационното табло на общината на 23.06.2023 г. На 05.07.2023 г. от ЕТ „Бенмар – Бенчо Бенчев“ е постъпило писмо в БДИБР, с което уведомява последната, че в съобщението за обявяване е допусната грешка като вместо с. Крумово градище е посочено с. Крумово.

На 13.07.2023 г. е издадено оспореното в настоящото производство разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31120095 на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. Разрешителното е с краен срок 20.07.2033 г. Със същото е определен годишен лимит на ползваната вода от 798 000 куб.м. за напояване на земеделски земи с площ от 2100дка в землището на с. Крумово градище. Посочено е, че водовземането е сезонно за месеците май, юни, юли и септември. Напояването ще се осъществява от р. Мочурица, а именно от поземлен имот с идентификатор 40021.13.6, с начин на трайно ползване – за друг вид водно течение, водна площ, представляващ държавна частна собственост по КККР на с. Крумово градище. Като неразделна част от разрешителното са одобрени и условията, при които се предоставя правото на водовземане и схема на водовземането от повърхностен воден обект – р. Мочурица.

С придружително писмо с изх. № РР-03-12/14/2022 от 13.07.2023 г. разрешителното е изпратено до ЕТ „Бенмар – Бенчо Бенчев“, с копие до Община Карнобат и Областна дирекция „Земеделие“-Бургас. Видно от представените разпечатки от електронна система Акстър, писмото е получено от ОДЗ-Бургас на 13.07.2023 г. и от Община Карнобат на 14.07.2023 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, настоящия съдебен състав обосновава следните правни изводи:

Съдът намира, че е сезиран с допустими жалби, като правно легитимирани да оспорят настоящото производство са, както министъра на земеделието и храните, така и „Напоителни системи“ ЕАД. Съгласно чл. 70 от ЗВ разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ се изпраща в 7-дневен срок, а за земеделските стопани в тридневен срок на: заявителя; съответната общинска администрация; собственика на съоръженията; съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на водовземните съоръжения; заинтересованите лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното; съответната областна дирекция „Земеделие“, когато заявителят е земеделски стопанин. Цитираната норма определя кръга от лицата участващи в административното производство, които имат право на жалба. Съгласно АДС № 6830/18.06.2013 г. съоръжението, от което ще се осъществява водовземането – деривационен канал на р. Мочурица, представляващ имот с идентификатор 40021.13.6, в землището на с. Крумово градище, е публична държавна собственост, възложена за управление на Министерство на земеделието и храните. Правото на управление включва и упражняване на правата на собственика, изразяващи се в право на подаване на жалба срещу актове, засягащи собствеността и ползването на обекта. Съгласно Устройствения правилник на МЗХ, чл. 3, ал. 2, т. 15, министърът на земеделието и храните е оправомощен да управлява предоставените на министерството имоти и вещи – държавна собственост. С оглед на изложеното, съдът намира, че министърът на земеделието и храните има правомощие да упражнява правата на МСХ, в качеството на собственик на държавни имоти. След като МЗХ е собственик на съоръжението, засегнатото от процесното разрешително, то министърът на земеделието и храните е процесуално легитимиран да оспори последното на основание чл. 70, ал.1, т. 3 от ЗВ.

Жалбоподателят „Напоителни системи“ ЕАД легитимира правния си интерес от оспорване на настоящото разрешително със сключен договор между дружеството и МЗХ от 05.04.2019 г., с който му е възложено предоставянето на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, експлоатацията и поддръжката на водностопански системи и съоръжения – публична държавна собственост, описани в Приложение 1 към договора, в която конкретно е посочено и въздействието от р. Мочурица. Самият деривационен канал е включен в баланса на „Напоителни системи“ ЕАД, доколкото на същия е даден инвентарен номер и е определена стойност, съгласно приложената справка-извлечение. Следователно на дружеството е възложено управлението на съоръжението, което от своя страна го прави правно легитимирано да защити интересите на собственика чрез подаване на жалба срещу акт, който го засяга.

В случая, оспореното разрешително не е изпратено на собственика на засегнатото съоръжение, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗВ, следователно оспорването от двамата жалбоподатели, в защита на интересите на собственика, в случая се явява осъществено в предвидения в закона срок. Следва да се има предвид също така, че разрешителното е издадено на 13.07.2023 г., като в тридневен срок административният орган е следвало да го изпрати на заинтересованите страни, в това число собственика на съоръжението, следователно срокът за собственика на съоръжението, съответно за настоящите жалбоподатели е започнал да тече най-рано на 17.07.2023 г. Доколкото жалбите са подадени на 27.07.2023 г. от министъра на земеделието и храните и на 25.07.2023 г. (съгласно положения изходящ номер) от „Напоителни системи“ ЕАД, то същите са подадени в срок.

С оглед на изложеното, както и предвид обстоятелството, че жалбите са насочени против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, то съдът намира, че жалбите на министъра на земеделието и храните и на „Напоителни системи“ ЕАД се явяват допустими за разглеждане.

Съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно нормата на чл. 52, ал. 1 от Закона за водите компетентни да издават разрешително за водовземане и за ползване на воден обект са: 1. министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, в случаите на водовземане от язовирите по приложение № 1; прехвърляне на води между различни райони за басейново управление; ползване на воден обект: аа) язовирите по приложение № 1, включително за заустване на отпадъчни води; бб) отвеждане на замърсители в подземни води в случаите по чл. 118а, ал. 2; вв) инжектиране на въглероден двуокис, природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти; целите на отбраната и националната сигурност; 2. изпълнителния директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав - за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав; 3. кмета на общината след решение на общинския съвет: за водовземане от води, включително от язовири и минерални води - публична общинска собственост, както и от находища на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините; или за ползване на водни обекти - публична общинска собственост, с изключение на разрешителните по чл. 46, ал. 1, т. 3; и 4. директора на басейновата дирекция - във всички останали случаи на водовземане и на ползване на водни обекти. В случая проведеното производство и издаденото разрешително за водовземане на името на ЕТ „Бенмар – Б. Б.“ не попада в хипотезите, посочени в т. 1-3 от чл. 52, ал. 1 от ЗВ, поради което материално компетентен да се произнесе по подаденото заявление на търговеца е именно директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. Посоченият административен орган е и териториално компетентен да разгледа отправеното искане, доколкото искането е свързано с водосборните области на р. Тунджа, съгласно нормата на чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

Оспореният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма, съдържа установените в чл. 56 от ЗВ реквизити, но е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Редът и условията за ползване на водите и на водните обекти са регламентирани в Закона за водите (ЗВ) и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В нормата на чл. 39 от ЗВ е посочено, че използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗВ разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен в изрично посочените хипотези в т. 1-4, а съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“ от ЗВ такова се изисква и за изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за водовземане от повърхностни или от подземни води. В настоящия случай, административният орган е сезиран с искане за издаване на разрешение за водовземане от повърхностен воден обект – р. Мочурица, което ще се осъществява посредством мобилни дизелови помпени агрегати и мобилни централни поливни системи, тип пивотни, които предстои да бъдат монтирани. Очертаният предмет на искането обосновава необходимостта от издаване на разрешително за водовземане, съобразно нормите на чл. 44, ал. 1 и чл. чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“ от ЗВ.

Условията и редът за издаване на разрешителни за водовземане и/или за ползване на воден обект са установени в Глава четвърта, Раздел II от ЗВ. В нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗВ е предвидено, че процедурата се открива въз основа на подадено от кандидата заявление по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите. Съгласно чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ заявлението се подава пред компетентния орган, който в 10-дневен срок при заявител земеделски стопанин следва да провери дали заявлението съдържа изискващите се информация и приложения съгласно обявения образец и дали съдържанието на приложените документи по чл. 60 отговаря на изискванията на закона, след което да извърши преценка по чл. 62, ал. 1 от ЗВ.

Необходимото съдържание на заявлението за откриване на процедура по издаване на разрешително е посочено в чл. 60, ал. 1 от ЗВ. В ал. 2 на същата разпоредба са посочени документите, които кандидатите следва да приложат задължително към заявлението: 1. заверен документ за платена такса за издаване на разрешителното, когато плащането не е извършено по електронен път; 2. актуална скица или карта за имотите, в които ще се извършва дейността, заверена от съответния компетентен орган или справка с индивидуализиращите данни на имотите и административния орган на издаване, въз основа на които да може служебно да се събере информация; 3. документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията – при ползване на съществуващи съоръжения, с изключение на случаите по ал. 13, т. 3; 4. документ, удостоверяващ техническа невъзможност за достъп до напоителна система, когато заявителят е земеделски стопанин. В следващите алинеи са предвидени допълнителни документи, които следва да се приложат съобразно конкретните основания за искане за издаване на разрешително. В ал. 11 е уточнено, че изискванията към документите за издаване на разрешителни се определят с наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а, 2 и 13 от ЗВ, като в случая това е Наредба за ползването на повърхностните води, прието от МС. В разпоредбата на чл.60, ал. 13, т. 3 от ЗВ е предвидено при провеждане на процедури по издаване на разрешителни чл. 44 и чл. 46, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗВ - за водовземане и ползване на язовири, и преди изготвянето на съобщението по чл. 62а, ал. 1 от ЗВ компетентният орган да изиска служебно: а) когато водовземането и/или ползването не е свързано с използване на съществуващи съоръжения към язовира – актуален документ от собственика или оправомощено от него лице, на което е възложена експлоатацията на язовира, удостоверяващ съгласие за извършване на дейностите и условия, при които може да се разреши водовземането и/или ползването; б) когато водовземането е свързано с използването на съществуващи съоръжения към язовира – актуален документ от собственика или оправомощено от него лице, на което е възложена експлоатацията на язовира, удостоверяващ съгласие за ползване на съоръженията, и условия, при които може да се разреши водовземането.

При извършване на преценката по чл. 62, ал. 1 от ЗВ органът следва да съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от района на водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж. Съгласно ал. 6 преценката е писмена и представлява неразделна част от документацията, въз основа на която се издава разрешителното или отказът за издаване на разрешително.

В чл. 61, ал. 3 от ЗВ е предвидено, че когато компетентния орган установи, че не са изпълнени изискванията на чл. 60, следва да уведоми заявителя да отстрани несъответствията. В случай, че несъответствията не бъдат отстранени в срок подаденото заявление не се разглежда. Съгласно ал. 5 ако при извършване на преценката органът установи, че искането не съответства на изискванията на чл. 62, ал. 1 и са налице условията по чл. 68, се издава отказ за издаване на разрешително, като в този случай, ако несъответствията в приложените документи не влияят върху преценката по чл. 62 не се дават указания за отстраняване на същите.

Според разпоредбата на чл. 62а от ЗВ след приключване на предварителния етап, а именно този по проверка на подаденото заявление и придружаващите го документи и изготвяне на преценка по чл. 62 от ЗВ, компетентният орган изготвя съобщение, което изпраща на кмета на съответната община за публично обявяване, както и за поставяне на интернет страницата на компетентния орган. Съгласно ал. 5 съобщението се изпраща и на титулярите на вече издадени разрешителни, за които при преценката по чл. 62 е установено, че ще бъдат променени някои от параметрите на разрешеното използване, както и на собствениците на съоръженията, когато искането е за използване на комплексните и значимите язовири по приложение № 1.

В чл. 67 от ЗВ е предвиден 7-дневен срок за произнасяне на компетентния орган, когато се издава разрешително на земеделски стопани, като съгласно чл. 70 от ЗВ издаденото разрешително се съобщава на заявителя, съответната общинска администрация, собственика на съоръженията, РЗИ – за водовземане от повърхностни и подземни води с цел питейно-битово водоснабдяване, заинтересованите лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното и съответната областна дирекция „Земеделие“, когато заявителят е земеделски стопанин.

От данните по делото се установява, че производството е открито по заявление, подадено от ЕТ „Бенмар – Б. Б.“ – земеделски производител. Сезиран е съответният компетентен орган – Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. Извършено е публично обявяване по смисъла на чл. 62, ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗВ, като изготвеното съобщение за откритата процедура е изпратено на Община Карнобат и същото, съобразно данните от общината, е обявено на информационното итабло. По делото липсват данни съобщението да е било оповестено на интернет страницата на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. Въпреки това съдът извърши служебна проверка на сайта на органа, при което установи, че съобщението е било публикувано на интернет страницата на дирекцията на 19.06.2023 г. - https://earbd.bg/files/File/Razreshitelni/Obyavlenia-syobshtenia/Obyavlenia/2023/06/19/%D0%A0%D0%A0-03-12_2022.pdf.

Установява се още, че в хода на процедурата на заявителя са дадени указания за отстраняване на несъответствия в подаденото заявление и документите, приложени към него, а именно с писма с изх. № РР-03-12/5/2022 от 28.02.2023 г. с изх. № РР-03-12/8/2022 от 31.05.2023 г. Съдът констатира, че така проведената процедура по отстраняване на нередовности в подаденото заявление и документите към него не е изпълнена в цялост. В разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ са въведени императивни изисквания към съдържанието на заявлението, както и документите, които се прилагат към него. Същите обуславят минимално изискуемата информация и документи, които следва да са налице, за да е допустимо заявлението за разглеждане. Във връзка с това, съгласно нормата на чл. 61, ал. 2 от ЗВ административният орган дължи изрична проверка дали заявлението съдържа изискващите се информация и приложения съгласно обявения образец и дали съдържанието на приложените документи по чл. 60 от ЗВ отговаря на изискванията, както и съгласно чл. 61, ал. 4 от ЗВ неотстраняването на констатирани нередовности в същите, води до неразглеждане на заявлението. Изложеното води до извод, че липсата на изискуемо съдържание в заявлението и липсата на конкретно посочени документи обуславя нередовност на заявлението и невъзможност да бъде открито производство по издаване на разрешително.

Съгласно чл. 60, ал. 2, т. 3 от ЗВ към заявлението за издаване на разрешително кандидатът задължително прилага документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията – при ползване на съществуващи съоръжения, с изключение на случаите по ал. 13, т. 3. В случая се установява, че водовземането ще се извършва от поземлен имот 40021.13.6, находящ се в землището на с. Крумово градище, общ. Карнобат, представляващ част от корекция на река „Азмак“ (идентична с р. Мочурица), който имот по същество представлява съоръжение – открит деривационен канал, преминаващ през реката с дрюкер. Предназначението на имота е да осигурява вода в язовир „Цанко Церковски“. Същият представлява публична държавна собственост и е предоставен за управление на Министерство на земеделието и храните, съгласно акт за държавна собственост № 6830 от 18.06.2013 г. Следователно в изпълнение на разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 3 от ЗВ кандидатът е следвало да представи съгласие от страна на МЗХ за ползване на съоръжението. По делото липсват данни такова съгласие да е било предоставено със заявлението, подадено от ЕТ „Бенмар – Бенчо Бенчев“.

В изпълнение на задълженията си по чл. 61, ал. 3 от ЗВ административният орган с писмо с изх. № РР-03-12/5/2022 от 28.02.2023 г. е изискал от кандидата да представи документи съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба за ползването на повърхностните води (т.3 от писмото) и документация, съдържаща чертежи на съоръженията, доклад относно параметрите на съоръженията, екзекутивна документация или схеми, чертежи и текстово описание на изграденото съоръжение и на пътя на водата, схеми и чертежи и текстово описание на пътя на водата от мястото на водовземане, както и информация за монтирано средство за измерване (т.4 от писмото). В разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от цитираната Наредба е предвидено към заявленията за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект чрез вече изградени съоръжения за реализиране на целта да се представят документ за собственост или писмено съгласие на собственика за ползване на съоръженията и документ за въвеждане на обектите в експлоатация или удостоверение за търпимост по смисъла на ЗУТ (т.1), както и документация, съдържаща информация за съоръжението – чертежи, схеми, доклад, описващ параметрите и техническото състояние на съоръженията и др. – идентични с изисканите документи с т. 4 от писмо с изх. № РР-03-12/5/2022 от 28.02.2023 г. Във връзка с отправеното искане за отстраняване на нередовности, от страна на ЕТ „Бенмар – Б. Б.“ е депозирано заявление с вх. № РР-03-12/7/02.05.2023 г. пред БДИБР. В същото е отбелязано, че се представят документи по чл. 25, ал. 2 от Наредба за ползването на повърхностните води, а именно: инженерен проект, фаза „Технологичен проект“, част „Поливно покритие“ за обект „Дъждовална поливна система – мобилни централни пивотни системи в с. Крумово градище, обл. Бургас“; обяснителна записка за техническото описание за състоянието на съоръженията; схема и текстово описание на пътя на водата от мястото на водовземане до мястото на потребление. Описаните документи са приложени към заявлението. Посочено е в отговора още, че за съоръжението – стар воден канал, липсва документация, поради което не може да бъде представен доклад за параметрите и техническото състояние на съоръжението. Съдът намира, че с представянето на посочените документи и обяснения не са изпълнени изискванията на чл. 60, ал. 2, т. 3 от ЗВ и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за ползването на повърхностните води. От една страна липсва съгласие на собственика на съоръжението, от което ще се осъществява водовземането, а именно МЗХ, за което е предвидено задължително представяне в посочените разпоредби. От друга страна, в обясненията на заявителя е посочено, че липсва екзекутивна документация за съоръжението и поради тази причина не може да се изготви доклад за параметрите и техническото състояние на съоръжението. Съгласно чл. 25, ал. 2, т. 3 от Наредбата за ползването на повърхностните води е предвидено, че при липса на документацията по т. 2 (чертежи на съоръженията (т.2, б. „а“) и доклад, описващ параметрите и техническото състояние на съоръженията, изготвен от лица, които притежават професионална квалификация „магистър-инженер“ по специалността, свързана с исканото разрешително и са регистрирани по реда на ЗКАИИП (т.2, б. „б“) се изготвят схеми и чертежи на изградените съоръжения, а в доклада по т. 2, б. „б“ се представят параметрите и техническото описание на състоянието на съоръженията. Цитираните разпоредби сочат, че независимо от липсата на документацията, посочена в чл. 25, ал. 2, т. 2 от Наредбата, заявителят е длъжен да изготви схеми и чертежи на съоръженията, както и доклад по т. 2, б. „б“, който да отразява параметрите и техническото описание на състоянието на съоръженията. По делото не са представени схеми и чертежи на съоръжението – деривационен канал, от което ще се осъществява водовземането. Представените проекти - част „Поливно покритие“ и част „Хидрология“, не съдържат данни относно съоръжението, от което ще се извършва водовземането, в това число липсва и техническо описание на същото, както и схеми и чертежи на същото. С преписката е представен доклад – обяснителна записка за състоянието на съществуващите съоръжения, от които ще става водовземането от р. Мочурица (същият е приложен като сканиран файл, находящ се на представен по делото електронен носител CD-R). В същия е отразено, че представлява доклад по смисъла на чл. 25, ал. 2, т. 2, б. „б“ от Наредбата за ползването на повърхностните води. Описано е в доклада, че съоръжението представлява стар воден канал, който е бил ползван за допълване на язовир „Цанко Церковски“, но към настоящия момент не се ползва. Посочено е, че след почистване, същият ще има възможност да се ползва за целите на напояването на заявените имоти. Описано е също, че каналът е с широчина 5м, дълбочина 2.50м и дължина приблизително 500м. Отбелязано е, че захранването на канала се осъществява с бент, който е построен преди повече от 50-60г. от бетон, със съответния преливник и изпълнява предназначението си за задържане на водата и нивото на р. Мочурица. Няма данни за бента. Самото захранване на канала от бента се осъществявало от изпускателно съоръжение, което се нуждае от ремонт към настоящия момент. Върху доклада е положен подпис, без да е отразено, от кое точно лице е изготвен. Поставен е и печат на ЕТ „Бенмар – Б. Б.“. По същество, така представения доклад не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 2, б. „б“ от Наредбата за ползването на повърхностните води. Същият не е придружен с документи, удостоверяващи, че е изготвен от лице, което притежава изискуемата професионална квалификация „магистър-инженер“ и е регистрирано по реда на ЗКАИИП. Такива данни не са вписани и в самия доклад. Отделно от това, нормата на чл. 25, ал. 2, т. 3 от Наредбата за ползването на повърхностните води изисква, когато липсват документи по предходната точка в доклада да се посочат конкретни параметри и техническото описание на състоянието на съоръженията. В случая в доклада липсват параметри относно бента, който е част от деривационния канал. Отразено е само, че изпускателното устройство на бента се нуждае от ремонт, както и че каналът има нужда от почистване. Така даденото описание не изпълва изискуемото съдържание на доклада, доколкото липсва конкретно описание на състоянието на съоръженията.

При изложените съображения, съдът намира, че от страна на жалбоподателя не са били изпълнение указанията, дадени с писмо с изх. № РР-03-12/5/2022 от 28.02.2023 г. – не е представено съгласие на собственика на съоръжението за неговото ползване, както и не са представени чертежи и схеми, както и цялостен доклад относно състоянието на съоръженията, които ще бъдат ползвани, който да е изготвен от лице с нужната професионална квалификация. Въпреки това, с последващо писмо с изх. № РР-03-12/8/2022 от 31.05.2023 г. от страна на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ не са изискани документите, които не са представени от ЕТ „Бенмар – Б. Б.“, изискани с предходно писмо. Напротив, в последващото писмо е посочено, че от страна на заявителя са представени изисканите документи с писмо от 28.02.2023 г. и са дадени указания да се уточнят и актуализират параметрите на водовземането и режима на водовземане. Като е действал по този начин, административният орган е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, като не е изискал от заявителя да отстрани всички нередовности по заявлението, нарушение на чл. 61, ал. 3 от ЗВ. Наред с това, след като са били дадени указания за представяне на описаните по-горе документи, но същите в предоставения срок не са били представени, то в изпълнение на разпоредбата на чл. 61, ал. 4 от ЗВ, административният орган не е следвало да открива производство по издаване на процесното разрешително. Доколкото в случая не е постановен отказ за издаване на заявеното разрешително във връзка с несъответствие по чл. 62 от ЗВ, то се явява неприложима разпоредбата на чл. 61, ал. 5 от ЗВ, която допуска да не се изиска отстраняване на нередовностите в документите.

На следващо място, противно на предприетите действия от страна на компетентния орган да изисква от заявителя документи относно съгласието на собственика за ползване на съоръжението, съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 60, ал. 13, т. 3, б. „б“ от ЗВ. Цитираната норма предвижда, че в случаите, когато водовземането е свързано с използването на съществуващи съоръжения към язовир, компетентният орган е длъжен служебно, преди публичното обявяване на процедурата, да изиска актуален документ от собственика или оправомощено от него лице, на което е възложена експлоатацията на язовира, удостоверяващ съгласие за ползване на съоръженията, и условия, при които може да се разреши водовземането. В случая, заявеното водовземане ще се осъществява чрез деривационен канал и бент, които служат за запълване на язовир „Цанко Церковски“, т.е. касае се за съоръжения изградени във връзка с експлоатацията на язовира. Съгласно нормата на §1, т. 94 от ДР на ЗВ язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. След като процесното съоръжение, представлява деривационен канал за запълване на язовира, то същият е част и от язовирната система. Следователно, в случая приложимо се явява изключението посочено в чл. 60, ал. 2, т. 3 от ЗВ, т.е. съгласието за ползване на съоръжението не е следвало да бъде изисквано от заявителя, а административният орган на основание чл. 60, ал. 13, т. 3, б. „б“ от ЗВ е следвало служебно да събере нужната информация. В случая, такава информация не е била изискана и съответно не е била събрана в хода на проведената процедура.

Съоръжението, от което в случая е заявено водоползване, както бе посочено по-горе, е собственост на Държавата, чрез МЗХ. Същото е вписано в баланса на „Напоителни системи“ ЕАД. Съгласно договор от 05.04.2019 г. на посоченото дружество е възложено от МЗХГ (сега МЗХ) да осъществява дейност по предоставяне на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, експлоатацията и поддръжката на водностопански системи и съоръжения – публична държавна собственост, описани в Приложение 1 към договора, в която конкретно е посочено и въздействието от р. Мочурица. Самият деривационен канал е включен в баланса на „Напоителни системи“ ЕАД, а съгласно приложения нотариален акт № 195, том V, рег. № 3220, д.№ 749 от 2020 г., дружеството е собственик на самия язовир „Цанко Церковски“. В случая, по делото липсва информация, от страна на Басейнова дирекция да е изискано съгласие или информация за условията за водовземане от МЗХ или „Напоителни системи“ ЕАД. Още повече, че самият орган е приел, че съгласие от собственика е нужно да бъде представено от самия заявител, което предполага, че не е счел за приложима разпоредбата на чл. 60, ал. 13, т. 3 б. „б“ от ЗВ. Като не е изискал служебно информацията по цитираната разпоредба, компетентният орган е допуснал нарушение на производствените правила.

Наред с това, липсват данни и за изпълнение на задължението посочено в чл. 60, ал. 13, т. 4 от ЗВ. Съгласно цитираната норма компетентният орган служебно изисква по електронен път от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и общините информация за наличие или липса на задължения на заявителя. Посоченото задължение не е обвързано с конкретните причини за водовземане и мястото на водовземане, т.е. същото се явява приложимо във всеки случай, когато се иска издаване на разрешително. Още повече, че наличието на задължения е основание за издаване на отказ за издаване на разрешително по смисъла на чл. 68, т. 10 от ЗВ. Следователно установяването на наличието или липсата на задължения на заявителя е от съществено значение за постановяване на крайния акт. Неизпълнението на така въведеното задължение на компетентния орган води до нарушение на производствените правила.

Съдът констатира, че е налице и друго нарушение на административнопроизводствените правила. В оспореното разрешително е посочено, че по повод на подаденото заявление е извършена преценка по смисъла на чл. 62 от ЗВ, която е положителна. В акта не са изложени други мотиви относно тази преценка. В преписката не се съдържа и документ, удостоверяващ, че е извършена такава преценка, както и самата преценка. Съгласно нормата на чл. 62, ал. 6 от ЗВ преценката следва да е изготвена в писмен вид и представлява неразделна част от документацията към издадения краен акт. Отделно от това, същата следва да съдържа преценка на заявлението по отношение на конкретно посочени параметри в чл. 62, ал. 1 от ЗВ. В случая, в оспорения акт и в преписката не се съдържат данни, компетентният орган да е изследвал посочените в чл. 62, ал. 1 от ЗВ параметри. Изготвянето на преценка е задължителен етап от провеждане на производство, съгласно нормата на чл. 61, ал. 2, т. 2 от ЗВ, поради което нейното неизвършване представлява съществено нарушение на административните правила.

В обобщение на изложението, следва да се посочи, че при провеждане на процедурата по издаване на процесното разрешително административният орган е допуснал множество нарушения на производствените правила. Допуснал е да открие процедура по издаване на разрешение без да са отстранени нередовности в приложените към заявлението документи (не са представени, нарочно изготвени чертежи и схеми на съоръжението, както и липсва цялостен доклад относно техническото състояние на същото, който да е ясно, че е изготвен от лице с изискуемата правоспособност). Не е изпълнил вменените му служебни задължения в хода на процедурата да изиска съгласие на собственика на съоръжението за неговото ползване, както и информация за условията на водовземане, както и не е изискал информация от съответните служби за наличие или липса на публични задължения по отношение на заявителя. Наред с това е предприел действия по публично обявяване на процедурата без преди това да извърши преценка на заявлението по смисъла на чл. 62 от ЗВ. Допуснатите нарушения се явяват съществени, доколкото резултатите от описаните действия са от значение за крайния административен акт и съответно преценката дали да се откаже издаване на разрешително или такова да бъде издадено. Неизпълнението на императивно вменени задължения на административни орган обосновава извод за опорочена процедура, което от своя страна засяга правата на заинтересованите страни. Следва да се има предвид също, че изискването да се събере съгласие от собственика на съоръженията и неговите изисквания за водовземането, представлява своеобразна защита на правата и интересите на тези лица още в началния етап на процедурата, като не е изпълнил вменените му задължения административният орган безспорно е нарушил правата на собственика, което обуславя така установеното нарушение като съществено. При тези съображения, съдът приема, че оспореният административен акт се явява незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и съответно на основание чл. 146, т. 3 от АПК следва да бъде отменен.

С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, при отмяна на административен акт, когато естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, следва преписката да се изпрати на административния орган за провеждане на административната процедура, в случая по ЗВ, и произнасяне с административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите на настоящото съдебно решение. При новото разглеждане на заявлението компетентният орган следва да отстрани допуснатите нарушения, посочени в настоящото изложение и след това да се произнесе с окончателен акт по смисъла на ЗВ.

Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателите се дължат направените в хода на производството разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за всеки един от двамата жалбоподатели, определен по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХХІІ-ри състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31120095/13.07.2023 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

ИЗПРАЩА преписката на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ да заплати на Министерство на земеделието и храните направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 (сто) лева.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: