РЕШЕНИЕ
№ 550
гр. Бургас, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20252100500773 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната жалба
на К. Д. А. с ЕГН ********** от ****, чрез адв. Т. П. Трайков и адв. Св.Х. Гонкова – Трайкова от
АК-Бургас -служебен адрес : гр.Бургас , ул. „Оборище“ №62, подадена против Решение
№31/26.02.25г., постановено по гр.д.№1100/24г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлена
претенцията на въззивника против ЗПК „Успех“ с ЕИК *********, за заплащане на сумата от
495,61лв., представляваща допълнителен наем(парична рента) за стопанската 2022/23 г. за
обработвани земеделски земи, собственост на А.(общо 70,802 дка)находящи се в землището на
с.Аспарухово, общ.Карнобат, ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на главницата.
В жалбата решението се сочи за неправилно, като постановено при неправилно
приложение на процесуалния и материален закони.
Заявява се, че първата инстанция напълно неправилно е споделила защитната теза на
ответната страна, поддържаща, че допълнителна рента се заплаща съгласно взето на съвместно
заседание на УС и КС на ЗПК „Успех“решение само на лицата,сключили писмени договори за
стопанската 2023/24г., а ищецът не е сред тях.В тази връзка първата инстанция необосновало била
изложила в решението си аргумента, че ищецът не е доказал трансформация на сключените с
кооперацията договори от срочни в безсрочни, защото не е доказал ползване на земите си от
кооперацията и след изтичане на уговорения в тях срок.
Според страната, изводите са изцяло неправилни, което се дължи на първо място на
допуснати съществени процесуални пропуски на съда, който не е изпълнил надлежно
1
задължението си по чл.146, ал.2 ГПК- не е указал на страните за кои от твърдените факти не сочат
доказателства.
С оглед безспорния факт на ползването на земята през процесния за делото период и
твърденията на ищеца, че не е подписал нов договор само поради отказа на кооперацията заради
лични нагласи на председателя й срещу ищеца, съдът не бил указал на последния, че не сочи
доказателства за готовността си да подпише договора и за отказа на председателя на кооперацията
да стори това. Ето защо и в приложение на правилото на чл.266, ал.3 от ГПК страната е молила за
допускане до разпит на двама свидетели, с които да установи, че ищецът се е явил в кооперацията
да получи допълнителен наем и да подпише договор за стопанската 2023/2024г., но такъв договор
не му е бил предоставен за подпис от кооперацията и плащане на сумата не е направено. Договор
не е бил изготвен и представен за подпис от кооперацията на ищеца, т.е. липсва необходимото за
осъществяване на договарянето активно поведение от страна на ответника.Доказателственото
искане е отклонено от БОС по съображения, че твърдяното обстоятелство е въведено
несвоевременно от страната- едва с въззивната жалба и като недопустимо не подлежи на
разглеждане. Респективно недопустимо е и събирането на доказателства, които да го установяват.
На следващо място страната тълкува взетото решение на УС и КС на кооперацията в
частта, че подписването на договора за новата стопанска година се извършва „срещу“ получаване
на сумата от допълнителен наем така, че ако сумата не е дадена, няма как да се сключи новият
договор.
Едновременно с това кооперацията продължавала да обработва земите на ищеца по силата
на стария договор на страните, който вече бил станал безсрочен. Следователно условието за
получаване на допълнителния наем според страната се е сбъднало, включително като се приложи
фикцията, визирана в нормата на чл.25, ал.1, изр. 2 от ЗЗД, че то се счита настъпило, ако имащата
интерес от несбъдването му страна недобросъвестно е попречила да се осъществи. Въззивникът
приема, че фикцията се прилага, защото именно ответникът е попречил за сбъдването на
конкретното условие, облагоприятстващо интереса на ищеца.
За погрешни се сочат и изводите на съда, че процесният договор не се е трансформирал от
срочен в безсрочен. В случая договорът за наем на земеделска земя е срочен – до 30.09.23г.Но след
изтичането му кооперацията не е изпълнила задължението си по чл.233, ал.1 от ЗЗД и не е върнала
наетата земя, а е продължила да я използва. Т.к.договорът е
бил писмен, връщането на обработваната въз основа на същия земя следвало да се извърши в
писмен вид, но такива документи в случая не се представят.За това счита, че договорът се е
превърнал в безсрочен и е продължил да действа през стопанската 2023/2024г., а изводите на
първата инстанция за обратното противоречат на съдебната практика.
В обобщение се моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за постановяване на
ново, с което заявената осъдителна претенция да бъде уважена, както е предявена.
Дирят се деловодни разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който
оплакванията на въззивника се сочат за изцяло неоснователни.
Оспорва се като недоказано твърдението за продължаване обработката на земеделската земя
на ищеца въззивник от кооперацията в периода 2023/2024г.Тежестта на доказване за това се носела
от ищеца, който не бил установил този релевантен за спора факт.Счита неоснователни и
2
оплакванията за липсващи указания от съда, че за посоченото обстоятелство не са ангажирани
доказателства, т.к. в доклада си съдът го е заявил изрично.
За неоснователни се сочат и оплакванията за липса на указания от първата инстанция в
насока доказване готовността на ищеца да подпише договор за следващата стопанска година при
отказ на председателя на кооперацията за това, т.к. такива твърдения изобщо не са били въведени
от страната.Тази фактология се излага едва с жалбата, което е недопустимо поради настъпила за
това преклузия.
Възражението, че действието на стария договор продължава и се е трансформирал в
безсрочен, защото липсва писмен акт, който да докаже, че отдадената под наем земя е върната,
също се сочи за неоснователно. Такива твърдения не са били заявявани според страната в исковата
молба, нито в допълнително пояснение по чл.143, ал.2 от ГПК, а едва в устните състезания пред
първата инстанция и в писмената защита на страната чрез процесуален представител, което е
недопустимо сторено в условие на настъпила преклузия. Като такова то не следвало да се
разглежда от въззивния съд.
Но дори горното възражение да се счете за допустимо, страната излага подробни
съображения по неоснователността му: в самите договори с действие до 30.09.23г. в чл.3 е вписано,
че се прекратяват с изтичането на срока;разпоредбата на чл.236 ал.1 от ЗЗД е неприложима по
отношение на земеделските земи, т.к. отношенията се уреждат по реда на ЗСПЗЗ(чл.37б, ал.1,изр.
първо, вр. с ал.2) създаващ задължения за страните във връзка с действащите договори за
деклариране от наемодателите и за регистрирането им от наемателите, респективно за изготвянето
на допълнително споразумение заради регистрацията в общинските служби по земеделие на
договорите с продължен срок. При наличието на императивна нормативна уредба в горния смисъл,
изтеклите договори за наем на тези вещи не можели да се трансформират в безсрочни.
Сочи се за неприложима в случая, като несъответна на фактическата обстановка по казуса
и цитираната от жалбоподателя съдебна практика.
Поддържа се също, че доколкото конкретните имоти на ищеца не са нарочно оградени и
идентифицирани по граници, а също не са били предадени с нарочен приемо- предавателен
протокол, то и връщането им не следва да се отрази писмено, нито фактически както изисква
чл.233, ал.1 от ЗЗД.Освен това самата насрещна страна се позовавала на липсата на сключен
нарочен договор за новата стопанска година.
Според въззиваемия, ищецът не отговарял на поставените съгласно решението на УС и КС
на кооперацията условия да получи претендираната по делото допълнителна наемна цена.
Кооперацията била приела решение по целесъобразност, стимулиращо сключването на договори за
следващата стопанска година и в тази връзка предлагала бонус за допълнителна рента, която
ищецът нямал основание да получи.
За неоснователно се сочи и възражението за недобросъвестно пречене от страна на
кооперацията ищецът да сключи нов договор за земеделска обработка с кооперацията, защото
горното е въведено като фактология едва с въззивната жалба, но и защото чл.25, ал.1 , изр. второ от
ЗЗД намира приложение само за договор, какъвто решението на УС и КС на кооперацията за
допълнителен паричен бонус не е. Това решение изразява волята на мнозинството, но касае всички
член –кооператори, докато не бъде отменено в производство по чл.58, ал.1 от ЗК, твърдения и
данни за каквато отмяна в процеса няма въведени.
В обобщение от казаното се моли за постановяване на съдебно решение, потвърждаващо
3
обжалваното, постановено от първата инстанция такова.Дирят се деловодни разноски за
въззивното производство. Страната възразява и срещу направените в производството
доказателствени искания, предвид становището си за недопустимостта на фактите, в чиято
подкрепа се искат.Молила е ако възраженията й не бъдат приети, да й се даде възможност също да
ангажира доказателства.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а
проверката по чл.269 от ГПК определя обжалваното решение като валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на
атакувания съдебен акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е било образувано пред РС-Карнобат по искова молба на К. Д. А.
с ЕГН********** от с. Аспарухово против ЗПК „Успех”, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление с. Аспарухово, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 495.61лв,
представляваща допълнителна рента (допълнителен наем) за стопанската 2022/2023 година,
дължима за обработваните от ответника земеделски земи, собственост на ищеца, която рента му
била отказана, защото не бил подписал наемен договор за стопанските 2023/2024 г. и
2024/2025г.,макар че кооперацията продължавала фактически да обработва земята му. Дирил е и
законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, с който не оспорва факта, че ищецът е
член-кооператор, че е предоставил за стопанската 2022/2023г. за възмездно ползване на
кооперацията свои земеделски имоти(преди това и родителите му също били членове на
кооперацията и й давали имотите си за земеделска обработка).
Оспорва се обаче, че този договор, който е срочен – до 30.09.23г., е продължил действието
си като безсрочен, защото отрича кооперацията да е продължила фактически да обработва
земеделските имоти на ответника през следващите две стопански години.Поддържа се, че в случая
не намира приложение общата нормативна уредба на института на наемния договор според ЗЗД, а с
оглед спецификата на отдавания имот, като земеделски, се съобразяват изискванията на чл.37б от
ЗСПЗЗ за сключването на формални договори, земите по които подлежат на деклариране от
собствениците и регистрация от ползувателите, като при продължаване действието на срочните
договори се предвижда подписването на нарочни споразумения. От това и безспорния факт, че
формални договори за стопанските 2023/2024г. и 2024/2025г. между страните няма сключени,
ответникът извежда неверността на твърдението за трансформация на срочния договор с действие
до 30.09.23г., в безсрочен.
Страната сочи, че вече е заплатила на ищеца допълнителна рента за предходната стопанска
година(21/22г.), предвид сключването на договора им за наем за стопанската 2022/2023г., но в
контекста на решението, взето на съвместно заседание на управителния и контролния съвети на
кооперацията от дата 30.11.23г., допълнителна рента да се заплаща на член-кооператорите само при
сключване на писмени договори за следващите две стопански години и с оглед безспорната липса
на такива конкретно с ищеца, намира, че претендираната сума от 495,61лв. като допълнително
заплащане, е недължима. В допълнение се позовава и на това, че част от земеделските имоти на
ищеца в землището на с. Сърнево са прехвърлени на друга земеделска кооперация, конкурираща с
дейността си ответната.
Молило се е за отхвърляне на заявената претенция и за присъждане на деловодни
4
разноски.
В решението си първоинстанционният съд е приел иска за неоснователен и го е
отхвърлил, като е съобразил недоказаността на твърдението на носещата тежестта за това ищцова
страна, че земеделските й имоти продължават да се обработват през следващите стопански години
от ответната кооперация, т.е. като е заключил, че сключеният през стопанската 2022/23г. договор не
се е трансформирал от срочен в безсрочен.
Въззивният съд изцяло възприема крайния правен извод по спора , обективиран в
обжалваното решение, като излага в тази връзка и в отговор на оплакванията в жалбата следните
съображения:
Фактическата обстановка е безспорно установена от първата инстанция досежно
следните обстоятелства, които се приемат за доказани и от БОС, а именно: ищецът К. А. е член-
кооператор на ЗПК „Успех“; между страните по делото са сключени три договора за наем с №№
21,143,258 за отдаването на собствената на ищеца земеделска земя от общо 70.802 дка за обработка
на ответника за една стопанска година( 2022/2023г.) с посочен срок от 01.10.2022г. до
30.09.2023г..Няма спор, че формален договор за обработка на земеделските земи на ищеца през
следващите две стопански години(2023-2024г. и 2024-2025г.) не е сключен.
На 30.11.2023г. е проведено съвместно заседание на УС и КС на ЗПК „Успех“, на което е
взето решение за увеличение на рентата със седем лева за декар на наемодателите, подписали
договори за стопанската 2023г/2024г. и като срещу сумата трябва да се подпише нов договор за
следващата стопанска година.От разходен касов ордер с дата 17.12.2022г.е видно, че ответната
кооперация е извършила доплащане на ищеца в размер от 1274.40лв.като рента м. ноември 2022г.
по трите сключени договори за наем с №№ 21,143 и 258 със срок на действие до 30.09.2023г.
Фактически страните спорят пред БОС за това дали ответникът продължава да обработва
земеделските имоти на ищеца въпреки липсата на формални договори за това.
Този факт е релевантен за разрешаването на спора, защото ищецът позовава правото си на
вземане за допълнителен наем от 495,61лв. на нормата на чл.236,ал.1 от ЗЗД, сочеща, че ако след
изтичането на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Т.е
твърди се продължаване на наемното правоотношение и в релевантния за спора времеви период.
Следователно ползването на земята на ищеца от ответника за следващите срока на
писмения договор две стопански години е от значение за казуса, още повече, че и с решението си
от 30.11.23г. управителните органи на кооперацията са придали на съществуването на този факт
изгодни за член-кооператорите финансови последици- изплащане на допълнителен паричен
дивидент за изминалата 2022/23 стопанска година.
Още с доклада си по делото, обявен в съдебно заседание на 31.01.25г., в контекста на
разпоредбата на чл.154 от ГПК, възлагаща на всяка страна да докаже изгодните за правната си теза
факти, РС-Карнобат е обявил, че ищецът не сочи доказателства за твърдението, че ответната
кооперация е ползвала земеделските му земи през следващите две поредни стопански години.
Посоченото обстоятелство е залегнало в хипотезата на чл.236 ,ал.1 от ЗЗД и принципно дава
основание за заплащането на рента с оглед нормата на чл.9,ал.3 от Закона за
кооперациите(ЗК),признаваща това право на всички член-кооператори, отдали на кооперацията за
ползване земеделските и/или горските си имоти.
Според БОС събраните в производството доказателства не установяват факта на
5
ползването на земята на ищеца от ответната кооперация след прекратяването на договора на
страните за стопанската 2022/2023г.поради изтичането на срока му.
В подкрепа на този извод следва да се съобрази, че отдадените под наем вещи са
недвижими земеделски имоти, за които не се твърди да са били оградени или реално
идентифицирани на място с други налични на терена белези, нито достъпът до тях е бил ограничен
по някакъв начин, поради което връщаното им не е доказуемо нито с фактическото предаване от
едно на друго лице, нито със символичното предаване на ключ или отстраняване на нарочно
поставена ограничаваща достъпа до тях преграда.
Според БОС връщането в случая не би следвало задължително да се установи и с приемо-
предавателен протокол или друг документ с подобно съдържание, както поддържа ищецът, защото
такъв не е бил поставен като изискване от контрагентите при сключването на наемния договор,
респективно не е залегнал в последния и като изискване при неговото прекратяване.
Ето защо предпоставките за прилагането на законовата фикция, залегнала в чл.236 ал.1 от
ЗЗД, че ако и след изтичането на срока вещта е във фактическата власт на наемателя, договорът
продължава да съществува като безсрочен, може да се установят в конкретната хипотеза само като
се докаже, че наемателят продължава реално да обработва земята, предоставена му за ползване по
прекратения поради изтекъл срок договор за наем.
Именно горният важим за спора факт е била напътена от КРС ищцовата страна да установи
в настоящото производство, но не го е сторила. За това и БОС, както и първоинстанционният съд
приема, че процесните имоти не са останали във фактическата власт на ответната кооперация през
стопанските 2023/24г. и 2024/25г.
При така изяснената фактическа обстановка, Окръжен съд-Бургас възприема
следните правни изводи:
Твърденията в исковата молба, описващи правния спор, сочат като правно основание за
претенцията на К. А. чл.9, ал.3, т.2 от ЗК,вр. чл.236, ал.1 от ЗЗД.
За да установи правото си да получи надбавката за парична рента за стопанската 2022/23г.,
ищецът следва да докаже изпълнението на поставените от ответника условия за това. Само
сключването на наемен договор на земеделски имоти между страните по делото в писмена форма за
стопанската 2022/23г. с посочен краен срок на действие- 30.09.23г. не е достатъчно, т.к. протоколът
от редовното съвместно заседание на УС и КС на ответника сочи на решение, чиято явна цел е
финансовото стимулиране на член–кооператорите, за да предоставят на кооперацията за обработка
своите земеделски имоти за следващите две стопански години.
Данните по делото, както е посочено по-горе, не доказват наличието на сключен от страните
нов договор за наем, нито старият да е с продължено действие(като безсрочен), обхващащ и
периода на двете стопански години 2023/24г. и 2024/25г., защото в процеса не се установява
ползването на отдадената под наем земя от кооперацията в посоченото време в съответствие с
хипотезата на чл.236, ал.1 от ЗЗД.Няма твърдение и страните да са подписали допълнително
споразумение за продължаване срока на стария договор за следващи периоди.
Т.к. ищецът има правен интерес от установяването на горния факт, явяващ се предпоставка
да му се изплати допълнителна рента съгласно взетото от УС и КС на ответната кооперация
решение от 30.11.23г., в негова тежест е и правната последицата от недоказването на
предпоставките, визирани в хипотезата на последно цитираната норма в тяхната пълнота.Липсата
6
на действащ наемен договор за следващите стопански години поставя ищеца извън кръга на
правоимащите за увеличение на рентата член-кооператори, т.к. той не отговаря на поставените от
управителния орган на ответника изисквания за получаването на спорния паричен бонус.
Съдът не споделя даденото от ищеца в жалбата смислово тълкуване на взетото от УС и КС
на кооперацията решение от 30.11.23г., че след като подписването на договора за новата стопанска
година се извършвало „срещу“ получаване на сумата от допълнителен наем, ако плащане няма, то
не е възможно да се сключи и нов договор. Това тълкуване е изгодно за ищеца с оглед безспорния
факт, че не е получил допълнителната рента и защото се позовава на липсата на съдействие от
насрещната страна за бъдещо договаряне, което да му я осигури, но е самоцелно и извън контекста
на явстващата от горното решение воля за парично стимулиране не на всички, а само на
наемодателите, предоставящи на кооперацията обработваеми площи и през следващите две
стопански години, т.к. основната й цел е ползването на все повече земеделска земя и постигането
на все по-добри финансови резултати от нейното стопанисване.
Сключването на договор за наем на земята на ищеца с ответната кооперация за следващите
две стопански години е доброволен акт и резултат от свободната воля на двете страни. За това
липсата на договарянето може да се обясни достатъчно добре с факта, че насрещните воли на двете
страни не са съвпаднали, като според БОС е без правно значение какви са били конкретните
съображения за това.
Извън горното съдът съобразява, че в случая ищецът не е доказал и твърдението си, че е
предложил на кооперацията да й отдаде под наем имотите си за следващите две стопански години,
но е получил неоснователен отказ.
Налага се изводът, че ищецът не отговаря на условията, поставени от ответника, за да
получи претендираната по делото парична надбавка.
В обобщение от изложеното дотук БОС намира, че заявената от ищеца претенция срещу
ответника за допълнителна рента е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена, в
какъвто смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд.
Ето защо и поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища, решението на
РС-Карнобат следва да бъде потвърдено.
При този изход от обжалването, въззиваемата страна има право на основание чл.78, ал.3 от
ГПК на всички сторени в производството по делото разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за представителството на страната пред БОС, в размер от 800лв.,
съгласно представения договор за правна защита .
Основателно е обаче според БОС направеното на основание чл.78, ал.5 от ГПК от
въззивната страна възражение за прекомерност на това възнаграждение.
Това е така, защото предмет на жалбата е произнасянето по един облигационен иск с цена
под 500лв., като в настоящото производство не се наблюдават усложнения от процесуално
естество, включително пред БОС не са събирани нови доказателства; проведено е и само едно
открито съдебно заседание. Следователно фактическата и правна сложност на делото в тази
инстанция е с ниска степен и не предполага уговарянето на възнаграждение за процесуална защита
от 800лв.Този размер се явява според БОС твърде завишен и непропорционален също на цената на
защитимото правно благо, поради което съдът намира, че следва да го намали до 400лв.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 31/26.02.25г. , постановено по гр.д.№1100/24г. по описа на РС-
Карнобат.
ОСЪЖДА К. Д. А. с ЕГН ********** от с. Аспарухово да заплати на ЗПК „Успех”с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление с. Аспарухово, сумата 400лв., представляваща
разноски, сторени от кооперацията по ВГД 773/25г. по описа на БОС за адвокатско възнаграждение,
за осъщественото й процесуално представителство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8