МОТИВИ
по присъда от 28.02.2018г.
по нохд № 5361/2017г.,
по описа на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Производството делото е образувано по обвинителен акт,
внесен от СГП срещу Г.С.В. *** , ЕГН **********, с
обвинение за престъпление по чл. 343, ал.3, б. „б“ вр.
с ал.1 , вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Като нарушени се сочат нормите на чл. на чл.20, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват; чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата: “
При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В”
в населено място е забранено да превишава
50км/ч. ”, чл. 116, от Закона за
движението по пътищата: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към... престарелите хора”,чл.
150а, ал. 1, от Закона за движение по пътищата - „За да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.
В съдебно
заседание представителят на СГП поддържа внесеното обвинение. Счита, че са
събрани всички необходими и относими гласни, писмени
и веществени доказателства, които по безспорен и несъмнен начин доказват
авторството и вината на подс.В., поради което е искането да се постанови
присъда, с която да се признае за
виновен в извършването на престъпление
по чл.343, ал.3, предл.3 и 4, б.“в“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342,
ал.1, предл.3 НК и да бъде осъден като му се наложи съответно
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Конституиран като
частен обвинител е И.Б.Ч. - наследник на пострадалото лице Б.Т.Ч., който чрез повереника си адв.Т. поддържа
заявеното от прокурора.
Защитникът адв. В. пледира, в случай че подсъдимият бъде признат за виновен и като се има предвид процедурата, по която
се е развило производството да му се наложи подходящо наказание, чието
изпълнение да се отложи по реда на чл. 66, ал.1 от НК, като се отчете, че към
момента на извършване на деянието е бил неосъждан, с постоянен адрес и е упражнявал
е обществено полезна дейност.
Защитникът
адв. Н. акцентира върху обстоятелството, че
продължителността на производство е резултат на обективни предпоставки,
свързани с доказването на деянието и неговото авторство, а не е резултат на поведението
на подсъдимото лице. Изтъква се, че не
всички посочени от обвинението правила от ЗДвП стоят причинна връзка с ПТП.
Подсъдимият В.
поддържа заявеното от защитниците си,
изразява съжаление извършеното .
Съдът
разгледа внесеното обвинение по правилата на глава 27 НПК при приложение на хипотезата на чл. 371,т.2
НПК, при което след констатация,
че самопризнанието се подкрепя от събраните по делото доказателства обяви, че ще го ползва при постановяване на
присъдата, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Като последица
от посоченото, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а
именно:
Подсъдимият В.
се водел на отчет в „Пътна полиция“ – СДВР като правоспособен водач на МПС и притежавал
СУМПС *********/05.03.2006г. ,
като към 12.09.2013г. същото било с изтекъл срок за категории „В“и „М“, т.е. не е имал изискуема по закон
правоспособност да управлява лек автомобил.
Към
12.09.2013г. подсъдимият В. притежавал лек автомобил м. „БМВ“ м. „740И“с ДК № ********.
Към същата
дата подсъдимото лице било с ползван и регистриран абонатен номер **********.
На
12.09.2013г. около 20:50 часа подс. В. управлявал
собствения си лек автомобил „БМВ“ м. „740И“с
ДК № ********, в гр. София , с посока
ул.“П.Д.“ към ул. „Александър
Паскалев“ , със скорост 69 км/ч . В района на 131 ОУ подс.
В. се разсеял за момент и причинил ПТП с
пресичащия бул. „ ********“ от ляво
надясно спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходец Б.Т.Ч., след което напуснал местопроизшествието . В резултат
на настъпилото ПТП, на същата дата,
Б.Ч. починал въпреки оказаната
медицинска помощ .
За да
възприеме тези факти, съдът прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства .
Налице е
направено признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
което следва да се цени като годен източник относно обстоятелствата, посочени в
чл. 102, т.1 от НПК.
От показанията на св. А.се установява, че подс. В. работил във
фитнес салон, като 12.09.13г. бил
почивен за подсъдимия. От същия
източник се установява, че подсъдимият е управлявал МПС – „БМВ“ ДК № ******** в
процесния период.
За това, че в
този период подс. управлявал МПС БМВ сочи св. С.А..
За
реализиралото се ПТП на 12.09.13г. около
20:50 часа, на бул. „********“ свидетелстват З.С.и Н.М., вторият от които
посочва движението на пешеходеца и преминаването му през лентите за движение на
този булевард и удрянето му от движещ се автомобил м. БМВ – 7 серия от старите
модели; Св. И.И.,
след катастрофата е възприел автомобила, който я е реализирал като Ауди
или БМВ, който не е спрял след извършването на ПТП.
За състоянието
на автомобила „БМВ“ м. „740И“ с ДК № ********,
непосредствено след реализиране на ПТП на 12.09.13, а именно на 13.09.13г. свидетелстват С.Р.и Ю.Н., които са направили оглед с цел
закупуването му от подс. В., като и двамата са
възприели лошото състояние на МПС, като
след ПТП - счупено предно стъкло,
счупена броня. От същите източници се
установява, че в разговора с тях подсъдимият В. не е обяснил причината за това състояние
на МПС-то, избягнал темата откъде са щетите, но заявил че по тази причина ще намали
цената. Същите свидетели показват и за самостоятелно
извършен от тях оглед на 14.09.13г. на
лекия автомобил, собственост на подс. В., при който установили
липсващи парчета от предната броня, подбит преден капак в горната му част в основата на чистачките и
втора подбитост
с овална форма в средата на
предния капак .
Писмени и гласни източници установяват прехвърлянето на л.а. „БМВ“ м.
„740И“ с ДК № ******** от подс. В. на св.С.Р.на
17.09.13г. с писмен договор с нотариална
заверка на подписите.
Чрез св.
показания на Р.С.също се установява състоянието на автомобила, който му е бил
оставен за ремонт от новия собственик.
Впоследствие, на 24.09.2013г. е извършен
оглед на лекия автомобил от разследващите и изземане на МПС-то като
веществено доказателство, както и на ключ за МПС; счупено предно стъкло, счупена предна броня. По автомобила са установени множество
вдлъбнати и подбитости, подробно описани в огледния протокол. Данни
относно огледа на автомобила и изземането му, както и на останалите веществени доказателства се
съдържат и в показанията на С.и Р., демонтирал предната броня, респ. осигурил
чрез фирма за автостъкла свалянето на счупеното
предно и монтиране на ново.
От протокол за
оглед от 12.11.13г. на веществено
доказателство – предно панорамно стъкло се установява, че същото е счупено в горната част до средата, с липсващи
елементи и с множество пропуквания,
обхващащи цялото стъкло.
Извършеното
изследване по Протокол № 878 - Е/2013г. сочи,че изследваните обекти-веществени
доказателства, иззети от местопроизшествието /място на ПТП/, а именно черна на
цвят изкуствена материя и фар с правоъгълна форма са били части, монтирани на
лек автомобил марка БМВ,седма серия,с бензинов двигател от една от следните
модификации 728,730,735,740 и 750,произведен в периода 1994г.-2001г.
Чрез трасологична експертиза № 934-Е/2013 се установява, че изследваните
обекти-парчета с неправилна форма са били части от едно цяло - преден
допълнителен фар за лек автомобил марка БМВ,седма серия,с бензинов двигател от
една от следните модификации 728,730,735,740,750, произведен в периода
1994г.-2001г. Част от парчетата с неправилна форма са били части от едно цяло-ветроупорен спойлер
за чистачка на предно стъкло на лек автомобил. Парчето с неправилна форма , е
било едно цяло с представената за изследване предна броня за лек автомобил
марка БМВ.
Видно от
свидетелство за регистрация, посоченият автомобил е БМВ 740 И с ДК № ********, като в графа „В“ на талона е отразена дата на първа
регистрация на автомобила 01.01.1995г.
От АТЕ се установява че автомобила БМВ с ДК № ******** непосредствено преди осъществяване на ПТП е
бил технически изправен .
Комплексната медико-автотехническа експертиза сочи, че място на удара между БМВ и пешеходец
е на платното за движение на бул „********“ и по посока на движението на автомобила се
намира на около на 5м вляво от десния бордюр; а по дължина на 56 метра преди линията на
ориентира . Скоростта на движение на л.а. БМВ в момента на удара е около 69
км/ч, като скоростта на движение на л.а. БМВ непосредствено преди удара е била също
около 69 км./ч ; а опасната му зона за
спиране при тази скорост е била от около 62 метра. Прието е, че пострадалият
пешеходец е пресичал платното за
движение отляво надясно за посоката на движение на лекия автомобил и преди
настъпване на удара водачът на автомобила е имал възможност да вижда пешеходеца от момента, когато е стъпил
на платното за движение и няма данни,
сочещи че видимостта на водача на процесния автомобил
в този момент е била ограничена към пешеходеца. Скоростта на движение на пострадалия пешеходец е била
около 2,5 км/ч.
Установено е,
че от стъпването на пешеходеца на платното за движение отстоянието на автомобила е било 276м. , при което и при
опасната зона за спиране, ударът е бил
предотвратим. Ударът е бил предотвратим и в момента когато пешеходецът е
предприел пресичане на двойната непрекъсната линия, ако водачът е управлявал МПС с безопасна скорост от 63,93 км/ч , т.к. отстоянието на
автомобила в този момент е било 55,20
м.
Вещите лица са
възприели, че при реализиралото се ПТП
л.а. БМВ е ударил с предната си част в зоната между двата фара пресичащият отляво надясно пешеходец в
дясната му страна. Пешеходецът, след удара, е бил качен на предния капак като достигнал до предното стъкло и го счупил. След удара бил отхвърлен напред от автомобила
и се установил на платното за движение. Вещите
лица не сочат техническа причина за настъпилото ПТП.
СМЕ на труп
сочи, че смъртта на смъртта на Б.Т.Ч. се дължи на тежка гръдна, черепно мозъчна
и гръбначни травми, както и на масивна кръвозагуба. Установените травматични
увреждания, е прието, че се дължат на действието на твърди, тъпи предмети по
механизма на удари с или върху такива със значителна кинетична енергия и на
тангенциално /косо/ действие ; като в съвкупност добре отговарят да се получени при ПТП.
Повторна
комплексна медико автотехническа експертиза сочи,
че уврежданията и деформациите, счупванията по л.а.
БМВ ДК № ******** са причинени от
удар с пешеходец с предна броня, възкачването и падането на тялото върху
предния капак и удар на главата в
предното стъкло и чистачката с последващо отхвърляне на
тялото напред и съответстват да са
причинени по начина и механизма на ПТП,
описан в КМАТЕ .
Установено е
по делото, че в процесния период подсъдимият е с
регистриран и ползван телефон с номер 0879 577524.
От показанията
на св. Ф.Д. и св. Г.Я.се установява, че регистрираният на
името на първия свидетел телефонен номер ********през 2013г. е бил предоставен
на свидетелката Я.. Последната изнася
данни, че ползвала този телефонен номер
през месец септември 2013г.; чрез него е разговаряла с Г.В. на негов
телефон с номер 0879 577524, като на последния
телефонен номер е разговаряла само с него. Свидетелката при предявяване на разпечатките
с фиксираните разговори потвърждава, че в отразените часове са провеждани
разговори между нея и В., като за 12.09.2013г. това е било в 20:59 часа , а за
13.09.12г. в 00:43ч.
От комплексна
техническа експертиза е извършен анализ
на местонахождението на мобилен абонат с номер
0879 577524 за периода 20:00ч до 22:00ч. на 12.09.13г. и с оглед данните
за покритие на клетките, предоставени от мобилните оператори е посочено, че при
провеждане на разговори в посочения период абонатът с номер 0879 577 524 се е
намирал на или непосредствена близост до местопроизшествието след 20:29 ч на 12.09.2013г. и е бил в същия
район най - малко до 21:15ч, но е напуснал преди 21:34ч.
От писмо от
СДВР отдел „Пътна полиция“ се
установява, че В. се води на отчет като правоспособен водач на МПС в ОПП –
СДВР и му е издадено СУМПС
27367639505.03., валидно до 05.03.2013г., с изтекъл срок за категории за „В“ и
„М“.
Посочените
доказателства гласни, писмени и
веществени, както и посочените
експертизи изцяло се кредитират от съда,
като анализа им доведе съда до несъмнен извод относно извършеното
престъпление и неговия автор.
По делото са
налице и други, събрани доказателства: комплексна експертиза 13/БТМ-402 , с предмет
на изследване дрехи, предадени като
такива на пострадалия Б.Ч.; експертиза №
14/БТМ – 10; морфологична експертиза № 14/БТМ - 138, които не опровергават
направените по – горе изводи, а единствено сочат, че изследваните дрехи по
делото не са принадлежали на пострадалия, извод който се прави в съпоставка с
данните от СМЕ, от КМАТЕ и повторна КМАТЕ, както и
св.показания, в които отсъстват данни за прегазване на
пострадалия от МПС, поради което и несъвпадането на микрочастиците, иззети от
тези дрехи с такива, иззети от л.а. БМВ не внасят съмнения в обсъжданите
въпроси за участниците в ПТП.
При тези
фактически констатации от правна страна, съдът прие, че с действията си
подсъдимият Г.С.В. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по 343, ал. 3, б.”Б”, вр. ал.1, б.“В“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна
страна - на 12.09.2013г. около 20.50 часа, в гр. София, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „740 И” с peг. № ********движейки
се по бул.”********” с посока на движение от ул.”П.Д.” към ул.”Александър
Паскалев” в района на 131 - во ОУ, подс. В. нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват ” и е
участвал в пътнотранспортно произшествие с пресичащия бул.”********” от ляво на
дясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец Б.Т.Ч. и по непредпазливост е причинил
смъртта на същия, последният е починал на 12.09.2013г., като В. е управлявал
автомобила, шофирайки със скорост 69 км/ч., избягал е от местопроизшествието и
управлявал автомобила без да има необходимата правоспособност – свидетелството му за управление на моторно превозно средство
за категория „В” е било с изтекъл срок - валидно до 05.03.2013г.
Съдът прие, че
деянието на водача, което се изразява в нарушаване на правилата за движение при
управление на МПС, което е в
конкретна, пряка причинно – следствена
връзка с настъпилите обществено опасни последици, съгл. т.2 от Постановление №1
от 1983г., в конкретния случай е това на
нормата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, свързано със задължението за непрекъснат
контрол върху МПС. Установява се , че подс.В. се
разсеял за момент и отклонил вниманието, поради което и се е
стигнало до реализираното ПТП.
В случая несъмнено е, че същият е управлявал в
населено място със забранена скорост 69 км/ч, такава надвишаваща указаната като
допустима в населено място от нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП от 50 км./ч. Събраните по делото доказателства установяват, че удара е бил предотвратим вкл. и при скоростта на движение от 69 км./ч при липсата на данни за фактори, които да са ограничавали
видимостта на водача към пешеходеца. Тези обстоятелства доведоха до извод, че не
нарушенията, свързани с избор на режим на скоростта са довели до ПТП, а последното
се дължи на отклонението на вниманието на водача, поради което и лицето се
оправда за нарушение
на нормата на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Подсъдимият бе
признат за невиновен и оправдан и относно предявените от СГП за нарушени норми
на чл. 116, от Закона за движението по пътищата: “Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено
към... престарелите хора”, и тази на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата - „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство, т.к. първата от тях е норма принцип, поради което и не може да се
приеме, че с нарушаването й се е стигнало до реализирането на ПТП. За втората
следва да се посочи, че отсъствието на
правоспособност при управлението на МПС
е част от обективните характеристики на самия наказателно правен на състав на
чл. 343, ал. 3 НК, поради което е и
безпредметно позоваването на норма от ЗДвП.
От субективна
страна престъплението е извършено непредпазливо, при форма на вината несъзнавана непредпазливост, при
която деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По
наказването. С оглед осъдителната присъда именно в случая по чл. 373, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс, съдът индивидуализира наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на общата част на НК.
При което и в съответствие с чл.
54 от НК бе определено наказание в рамките на предвиденото от 3 до 10 години
лишаване от свобода, съобразно принципа на чл. 2, ал.1 от НК и прилагане
закона, действал по време на извършване на престъплението.За да определи
наказанието от 3 години лишаване от свобода, съдът съобрази наличието на
смекчаващи вината обстоятелства, изразяващи се в чисто съдебно минало на
подсъдимото лице, социалната му вграденост в
обществото, полагането на обществено полезен труд и продължителността на
наказателното производство, която не може да се свърже с поведението на
подсъдимия В., изразеното съжаление. При тези обстоятелства след като определи
наказание от 3 години лишаване от свобода, съдът извърши редукция съобразно посоченото в
нормата на чл.58а от НК и му наложи
наказание от 2 /две/ години
лишаване от свобода.
Изпълнението
на посоченото наказание, предвид наличието на формалните предпоставки в чл. 66
от НК и при констатация, че за постигане
целите на наказването и поправяне на подсъдимия не се налага неговото
изтърпяване, бе отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години, продължителност,
която се прецени, че ще има поправително и
възпиращо действие върху дееца .
На подсъдимия бе наложено предвиденото в чл.
343г от НК кумулативно наказание по чл.
37, ал.1 т.7 НК, в случая лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 / три/ години, което по вид и чиято продължителност ще е в състояние да изпълни целите на
наказването.
На основание чл.189
ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати сторените по делото разноски в размер на 2 907,18 лева по сметка на СДВР.
При тези си
съображения съдът постанови присъдата
си.
Съдия
:
/Сн.Колева/